1903 България обявява война на Османската империя

[DelaRea]

Delarea, при една такава развръзка въпросът е приема ли султанът този мирен договор или някъде в края на ноември - началото на декември подновява бойните действия и в този неблагоприятен от гледна точка на времето за мореплаване момент тръгва с контраудар по море?

Контраудар по море става много малко вероятен, направо изключен. Поради няколко причини - първо, времето е крайно неблагоприятно, но второто и по-важно е, че няма къде и защо да се прави морски десант - на Беломорието няма нужда (то си е османско), на Черноморието пак къде и защо? В Странджа - няма смисъл, задънена улица, в Бургас - пак е абсурдно, защото това е далеч извън обсега на преговорите, никой няма да даде Бургас обратно на османците.

Изобщо, при такъв развой на събитията, според мен военни действия през декември са много малко възможни (и двете армии ще са силно деморализирани и уморени).
Диванът би се съгласил на подобен мир, България - много трудно би го преглътнала - дала е всичко, а не печели нищо.

[DelaRea]

При подобен Триестки мир е много вероятно Австро-Унгария да вкара свои войски в Скопие - тя и досега е окупирала 5-те санджака от Косовския вилает, сега окупира и шестия и така сега просто целия виалет е под австрийска окупация (временна). Босна и Херцеговина са вече официално анексирани и признати от другите за австро-унгарски.

По принцип, Триесткият договор не би трябвало да ревизира Берлинския, а направо да го заменя.

[skorpion1980]

Е как да не печели нищо - около 18 хил. кв. км, призаване на независимостта, изравняване на статута между българи и гърци в границите на османската империя, пряко участие във вилаетната администрация, отказ от румънските претенции към Южна Добруджа, тъй като и така си оставаме по-малка по територия държава от Румъния (по това време тя е около 131 хил. кв км) и още куп икономически привилегии, поставящи я в по-благоприятно положение от Гърция и Сърбия занапред при съвместните претенции за разпределение на османското балканско наследство. Плюс това в границите вече е почти цялото Серско поле, което дава още по-голям тласък в развитието на земеделието ни, защото то е кажи-речи толкова плодовито, колкото Добруджа. А и във външно-политически план на нас би се гледало с далеч по-голямо уважение вече, след като сме победили довчерашния си поробител, което е гарантирано ако няма контраудар по море предвид влошаващото се време за такъв. Да не забравяме, че е ясно, че това няма да е последната война за османското наследство, като всички подписващи договора са наясно с това и България е в много по-добра позиция с граница до Щип да атакува Скопие, Битоля и Охрид, в по-добра позиция от Гърция за Воден, Лерин и Костур и с по-голямо население, респективно по-голяма армия при следваща война. Това означава и по-добри условия за диктуване на правилата при евентуален балкански съюз.

[skorpion1980]

Но тези австро-унгарски войски в Скопие вероятно ще се махнат след младотурската революция, която би могла да избухне и по-рано, така както се оттеглят от новопазарския санджак и Косово през 1909 след като младотурците признават анексията на Босна и Херцеговина. Няма обаче да получи административни права в Скопско както в Босна през 1878.

[DelaRea]

Но тези австро-унгарски войски в Скопие вероятно ще се махнат след младотурската революция, която би могла да избухне и по-рано, така както се оттеглят от новопазарския санджак и Косово през 1909 след като младотурците признават анексията на Босна и Херцеговина. Няма обаче да получи административни права в Скопско както в Босна през 1878.

Точно така.

За Младотурската революция и аз си го помислих, че може би ще избухне по-рано (обичайната революция в победената страна), но предпочитам да не пипаме там (поне засега). Всички (останали) страни ще имат нужда от глътка въздух.

[skorpion1980]

И освен това изграждането на жп линия София - Скопие (вече има линия Белград - Скопие през Враня по това време) ще бъде още по-благоприятна за налагането на българщината в региона. Освен това няма да има замиране на българското църковно-просветно дело в Одринско при тези обстоятелства, каквото дефакто се е получило във всеки от районите на Одринския революционен окръг без Дедеагачкия. Много българи-патриаршисти ще преминат към екзархията при тези обстоятелства. Техният манталитет по това време е бил да са със силния на деня, а това в този момент е България. Също така доста биха се възпрепятствали гръцката и сръбските въоръжени пропаганди, последвали въстанието, защото при тези обстоятелства ВМОРО си увеличава влиянието и силата, при това легално, неминуемо административните постове, полагащи се на българи според Триесткия договор, биха били заети поне частично от членове на организацията. Големият въпрос е каква е вътрешно-политическата ситуация у нас. Предвид криворазбрания български максимализъм ще има доста недоволни от тези резултати и факта, че ще се наложи да се чака нова война за постигане на националния идеал. Върху кого обаче това ще рефлектира най-силно? Върху управляващата НЛП, върху царя? Със сигурност обаче ще има и сериозно повдигане на националния дух, защото на всички вече ще е ясно, че България е напълно способна да победи Османската империя в нова война, като ще трябва да се чака благословията на Великите сили за такава.

[DelaRea]

Другата не по-малко важна железопътна линия е София-Валовища по долината на Струма (която дори може да се изгради преди участъка София-Скопие).

Царят ще излезе сух от подобна криза - ще кокетничи със "смелите си генерали" и ще вземе страна на военните срещу политиците. Ще има ново производство на генерали - героите от Войната за независимост 1903 г.

Може би ще бъде жертван генерал Рачо Петров (края на неговата политическа акриера) и да се състави ново правителство на НЛП, начело с Димитър Петков още в началото на 1904 г. Изгрява звездата на Генадиев.

[DelaRea]

Само да добавя, че това наистина (със сигурност) няма да е последната война за "османското наследство" на Балканите. При подобна конфигурация ще се окаже, че ние ще сме съперници на Австро-Унгария и Германия и на една страна с Италия (само с тях имаме общи интереси на Балканите) и много вероятно войната да избухне през 1911 г.

[skorpion1980]

Е значи Демократическата партия ще има шанса да стане най-силна, ако приемем, че НЛП го отнесат, а русофилите-панслависти на Данев вече имат един сериозен грях, свалил ги от власт - допускането на сръбски митрополит в Скопие година по-рано.
Предвид залегналите в договора административни реформи в европейските османски вилаети, бежанските вълни към България от неосвободените земи ще бъдат по-малко, но пък обратните на турци и гърци няма да липсват. Все пак плюсът е, че бежанците вместо както в ТР са насочени главно към София, Варна и Бургас, ще се установят главно в Сяр, Лозенград и Щип (от първите два би имало гръцка и турска бежанска вълна, а от втория само турска) като трите най-голями извоювани града, някои от следосвобожденските бежанци към България, които са от тези краища, също биха се завърнали по родните си места. Обаче си мисля друго - все пак като цяло гърците ще се увеличат, така че недоволната от българското разшерение Гърция ще гледа да пали чергата и нищо чудно антигръцките вълнения от 1906 да са по-мащабни, може да станат и по-рано и по причина, различна от загоричанското клане, която не съществува в ТР.

[skorpion1980]

Все пак да обобщим още малко за самата война - печелим я ако се води само по суша, ако се води и по море бихме я загубили. Морските битки обаче имат смисъл само в топло време, така че твърдението на Деларея, че османците в късната есен не биха атакували Бургас и Варна с флота си убедени, че ще спечелят по суша, ми изглежда обосновано. И по-точно, че когато се сещат за опцията по море като единствена възможна за обрат, вече е късно предвид влошаващото се време и се водят мирни преговори.

[DelaRea]

Според мен е малко по-различно това с морската война. Истината е, че България не е морска страна, тя не зависи от морето, тя е независима от морето (ако искаме да го кажем от оптомистичната страна). Ние никога не сме притежавали значим флот, (ако изобщо сме имали флот). Това си има много минуси но и няколко плюса - не можем да водим морска война, но и никой не може да води такава стрещу нас - в известен смисъл сме непобедими по море, няма какво да ни се победи.

Показателно е че във вековният ни сблъсък с византийците оцеляваме, въпреки че имаме за враг една от империите с най-мощна флот. По подобна причини, нито савойския дук Амедео, нито генуеците успяват да ни победят с атаки по море през XIV век. Ако някой иска да срази България трябва да го стори по суша, това е. Забележително е, че дори и през реалната Балканската война 1912-13 г., както и през Първата Световна, ние не участваме в някакви значими морските сражения, а османския флот и тогава не прави десант в България, макар да има предимство по море. Затова и не отдавам особено голямо значение на този елемент дори в алтернативата. Атакувани сме по море единствено при десанта на Галиполи, но там разстоянието за дебаркиране е смешно и пораженията (за врага) сериозни - при алтернативата няма как положението да е различно.

Специално в тази алтернатива подобен десант би има смисъл за османците, само ако хвърлят войски в Беломорието с опит да отблъснат нашите войски на север - примерно в Кавала или Дедеагач, но най-вероятно в Солун. Другата възможност за подобен ход е десант в Родосто в Мраморно море - с подобни подбуди. Третият вариант е десант в Черноморието, но само на много близко разстояние (Мидия, Ийнеада), колкото да излязат зад гърба на българския фронт, не по на север. Ако имаха нужда от това, щяха да го реализират дори и през късна есен или ранна зима. Но в случая с Алтернатива 1903 такава ситуация изобщо няма, няма и нужда от османски десант.

[DelaRea]

Подновяване на военните действия през декември?

Ако има някаква вероятност за подновяване на бойните действия в началото на декември 1903, то това в никакъв случай не би го сторила България - тя не би поела рискът да бъде обвинена, че действа агресивно и напук на всички останали Велики Сили.

Османците по биха го сторили, но само ако знаят че би им донесло някаквъ сигурен успех.

Подобно продължение би могло да бъде реализирано само на две места, и двете по суша - консолидация на всички османски войски в два пункта - Одрин и Солун, и едновременно настъпление от двата корпуса. Западния - в посока Серес, Валовища, Мелник и докъдето може да стигне. Източния - Одрин-Хасково-Пловдив (и до там). Това, да кажем е било обмисляно (Султанът би го искал), но Портата се е отказала поради вероятността само да влоши своето положение. А и армията им вече не е толкова боеспособна, както през лятото или дори през есента. Затова е по-вероятно да няма такова подновяване на войната и Триесткото споразумение да бъде прието от всички страни.

[skorpion1980]

По принцип наистина който иска да ни победи винаги е било нужно да го направи по суша, но конкретно през 1903 при един по-масов десант при Варна и Бургас и навлизане на десантиралите османски части биха могли най-малкото да ни принудят да се изтеглим от завзетите територии на юг и би станала патова ситуация, а и тилът на българските части в Странджа би останал неприкрит. В този смисъл казвам, че едно разгръщана на флота им в Черно море можеше и да обърне нещата. Така както обаче го разглеждаме с над 300 хил. армия и въстаници, които вече са предизвикали хаос в османската армия в Македония и Тракия плюс арменско въстание, задържащо малоазийските им части, победата е съвсем реална. Не е реално обаче да се търси нещо повече като териториални придобивки от тези общо около 18 хил. кв. км конкретно в този момент. А иначе аз посочих точно тези граници, защото там са най-сериозните успехи на въстаниците в ТР, съответно там би имало най-голям шанс за решителен и разгромен удар от страна на българската армия. В крайна сметка след като докарахме докрай алернативата да опитаме да видим какви биха били последиците през следващите 10-15 години при окончателно приемане на триесткия договор.

[DelaRea]

Чакай само да довършим още няколко дреболии около тази, че имам няколко питания или забележки, да направи някои уточнения.

Първото, ако такива ще са окончателните граници, по-добре би било да си спестим този епизод с настъплението в Родопите и поражението на Явер паша - http://forum.boinaslava.net/showthre...l=1#post371524. Просто ще си ги запазим като епизод за следващата война, както и ще опазим Делов като полковник (иначе трябва да го произведенм в генерал още на Коледа 1903-та).

Освен това, това ще ни помогне да разтоварим малко целия Родопски отряд от към сили - ще махна от там един полк от 10-та Македонска дивизия и така ще е по-добре - трите бригади ще ги разпределя на три места - във Вардарския, Струмския и Странджанския, което е и по-лесно и по-вярно.

[skorpion1980]

Кажи като за начало как виждаш гръцката и сръбската реакция, след като България дотолкова си засилва позициите. В ТР имаме известни ограничения в дейността и авторитета на екзархията в османските граници след въстанието, но при алтернативата с победна за България война става точно обратното. Имаме и легални български органи на реда, които да подпомагат въоръжената борба на ВМОРО с гръцките андарти и сърбоманите.