1903 България обявява война на Османската империя

[DelaRea]

Триесткият мирен договор - 6.12.1903 г.

Османската империя отхвърлила българския мирен план с довода, че "България не иска сега да вземе част от Империята, тя иска да вземе всичко, макар и не сега". Според тях, София се стреми към създаването на една Южна Румелия, която да присъедини към Царството си след 7-8 години, точно както сторила с Източната и посестрима.

Великите сили предложили компромисен варинат - според тях, реформите в Османската имеприя са неизбежни и няма как да бъдат отлагани повече, но ако не може да се направи такава Автономна област, то тогава нека се направи и корекция на границите, каквито удовлетворяват България, както и реформи в Империята, които удовлетворяват Европа. така се стига до компромиса граници срещу реформи.

България поставила следните условия - колкото повече реформи, толкова по-малко промени на границата и обратно. Така се стигнало до положението да има половинчати рефоорми и половинчати промени на границите.
Реформите засегнали преди всичко Македония, и почти никак Тракия. Това довело и до промени на границите почти максимално в Тракия, доста в Родопите и по-малко в Македония.

Окончателните граници минали по следната линия (от изток на запад):
Черно море-Мидия-Виза-Лозенград-Лалапаша-Одрин (всички тези градове остават в Османската империя), Мустафа паша-Ортакьой (тези градове остават в България, а новата граница следва съвременната граница между България и Гърция до Беласица).

[skorpion1980]

Османската империя отхвърлила българския мирен план с довода, че "България не иска сега да вземе част от Империята, тя иска да вземе всичко, макар и не сега". Според тях, София се стреми към създаването на една Южна Румелия, която да присъедини към Царството си след 7-8 години, точно както сторила с Източната и посестрима.

Великите сили предложили компромисен варинат - според тях, реформите в Османската имеприя са неизбежни и няма как да бъдат отлагани повече, но ако не може да се направи такава Автономна област, то тогава нека се направи и корекция на границите, каквито удовлетворяват България, както и реформи в Империята, които удовлетворяват Европа. така се стига до компромиса граници срещу реформи.

България поставила следните условия - колкото повече реформи, толкова по-малко промени на границата и обратно. Така се стигнало до положението да има половинчати рефоорми и половинчати промени на границите.
Реформите засегнали преди всичко Македония, и почти никак Тракия. Това довело и до промени на границите почти максимално в Тракия, доста в Родопите и по-малко в Македония.

Окончателните граници минали по следната линия (от изток на запад):
Черно море-Мидия-Виза-Лозенград-Лалапаша-Одрин (всички тези градове остават в Османската империя), Мустафа паша-Ортакьой (тези градове остават в България, а новата граница следва съвременната граница между България и Гърция до Беласица).

[ATTACH=CONFIG]27513[/ATTACH]

Хм, така както го предлагаш го доближаваш максимално до ТР, което не мисля че би се случило при подобна развръзка, определено реалността и по отношение на реформите, и по отношение на граничните промени би била различна от случилото се 10 години по-късно. Със сигурност при тази развръзка Лозенград би останал в България и югоизточната граница би се доближила максимално до тази от Сан Стефано, да кажем Малко Търново вместо Люлебургаз, докато Смолян и Кърджали в ОИ. Неизбежно бихме имали граница до Вардар. Специално на Запад ще е нещо като гръцко-сръбският договор от 1913 година без кавалското беломорие.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a9/Macedonia-borders_1878-1921.png

[skorpion1980]

Като цяло обаче няма карта, която да представя границите, които реално биха се оформили след една алтернативна триестка конференция.

[DelaRea]

Да, няма такава карта, тези, които съм сложил са само за илюстрация, да може човек да се ориентира по тях за географските местоположение на селищата, планините и реките. Относно границите - наистина съм се старал да се придържам максимално близо до релаността, за да бъде наистина достоверно, а не измислица. Гледам да е така, каквото би било релно, а не каквото би ми се искало.

Според мен, основното е, че каквито и промени на границата да бъдат правени, те трябва да бъдат съобразени с това, колко територия са завзели по време на войната войските, и след това да има малко отстъпление от тях. Поради тази причини връщам на турците Мидия, Виза, Лозенград, а давам на българите Кърджали, Ортакьой и Смолян. Границата минава така, че да в България преминават сегашните турски вилаети Демиркьой (Малък Самоков) - 975 кв. км, Кофчаз - 471 кв. км. и приблизително 1/3 от вилает Лозенград - 550 кв. км. Като прибавим и сегашните български общини Царево - 514 кв.км. и Малко Търново - 784 кв. км., то в Странджа България придобива нови общо 3 294 кв. км.


А и така ще имаме възможност да разиграме едно следващата война с Османската империя вече по полетата на източна Тракия.

Второто, още по-важно по значение е - да не се нарушават трите транспортни лини в европейската част на Османската империя, за които писах по-рано - това се железниците Истанбул-Одрин, Истанбул-Солун и Солун-Скопие. Поради тази причини не ни е дадено да минем на юг от Беласица и да заемем Гюмюрджина, Ксанти, Драма, Сяр и Кукуш - железницата минава от там. Границата е плътно до нея, но не я прекъсва. Единствено разминаване между съвременната граница България-Гърция и тогавашната България-Османска империя е това, че след връх Картал, продължава директно на запад по билото на планината Момчил до връх Руен. След това свива на север, следвайки границта на картата и до Ардин връх и от там, пак промяна-директно до пл. Боздаг. След това стига до Беласица.

Що се отнася до западната граница в Македония, предвиждам следното: Границата тръгва от Беласица, приближава до Вардар и върви близо до нея, без да я достига ( на няколко киметра от нея) почти до Скопие. Велес остава в Османската империя.

Ти предлагаш линията Беласица-Вардар-Брегалница-Осогово (с градовете Струмица, Щип, Пехчево, Царево село и Кочани). Аз предлагам, понеже България не може да получи Сяр и Кукуш, да е компенсирана с територия зад Брегалница. Линията на границата да бъде или Беласица-Вардар-Пчиня-Джерман (с Кратово и Крива паланка) или дори Беласица-Вардар-Църна гора-Поганица (с Куманово). Така не бихме нарушили ничии интереси и това би се приело.

Територията която бихме присъединили от съвременна Македония е в следните сегашни общини - Ново село, Струмица, Босилово, Василево, Берово, Радовиш, Конче, Щип, Пехчево, Карбинци, Царево село, Виница, Зърновци, Чешиново-Облешево, Кочани, Каменица, Свети Никола, Пробищип, Кратово, Крива паланка, Ранковце, Старо Нагоричане, Джумайлия, Куманово, Липково, Арачиново, Белимбегово и Петровец. Това са общо 8 528 кв км.

Територията на Царство България през декември 1903 г. става 125 000 кв. км.

[skorpion1980]

Хм, ами добре, съгласявам се, но може би без Куманово и Липково, защото оттам минава жп линията Скопие - Враня, изградена с австрийски капитали няколко години по-рано. Ако при тези териториални промени тя премине през 3 държави, вместо през 2, стават някои митнически усложнения за търговията. Така че сърбите може да нямат думата, но на австрийците няма да им хареса, така че малко по-малко става територията. Между другото като я смяташ броиш и 1545 кв. км от западните покрайнини, нали?
И да не забравим, че навсякъде без малоазийския бряг, демек от Корча чак до Сароските острови, България получава пълна свобода що се отнася до откриването на нови екзархийски епархии и на български училища. Много си подреден в изготвянето на договорните клаузи, така че на теб оставям да оформиш документите относно екзархийските берати, правата върху източните железници, линията София - Скопие и безмитното ползване на вече съществуващата линия Свиленград - Дедеагач с български клон в митницата на споменатото беломорско пристанище. Една от изричните клаузи е, че българските войски ще се изтеглят от окупираните територии, невлизащи в новите български граници едва когато бъде издаден султански ферман относно българските искания в църковно-просветен, икономически и юридически план естествено. Подобна дипломатическа твърдост със сигурност е била характерна за един виден ученик на Стамболов като Генадиев, просто той не е мек като Гешов или алчен послушко като Данев, той е реалист, добре ориентиран какво би могло да се извлече от съответната ситуация.

[DelaRea]

Хм, ами добре, съгласявам се, но може би без Куманово и Липково, защото оттам минава жп линията Скопие - Враня, изградена с австрийски капитали няколко години по-рано. Ако при тези териториални промени тя премине през 3 държави, вместо през 2, стават някои митнически усложнения за търговията. Така че сърбите може да нямат думата, но на австрийците няма да им хареса, така че малко по-малко става територията. Между другото като я смяташ броиш и 1545 кв. км от западните покрайнини, нали?

Не знаех, че тази линия вече е построена и че действа, но при всяко положение, това променя нещата - няма да можем да я преминем и нея. Значи при установяване на западната граница от план "максимум", преминаваме към план "оптимум" - Беласица-Вардар-Пчиня-Джерман. Отпадат сегашните общини: Куманово-432 км., Липково–270 км, Арачиново–38 км, Белимбегово–97 км, Петровец–222 км. с обща площ равна на 1 059 кв.км. Така новата българска територия между Вардар и Осогово е 7 469 кв. км. (8 528 - 1 059 = 7 469)

Територията на западните покрайнини наистина не ги бях сметнал, така че трябва да обновим всички данни и да ги сверим.

1. Княжество България 1903 - 94 705 кв.км.

2. Странджа - 3 294 кв. км.
Царево - 514 кв. км.
Малко Търново - 784 кв. км.
Лозенград – 1/3 - 550 кв. км.
Демиркьой (Малък Самоков) - 975 кв. км.
Кофчаз - 471 кв. км.

3. Македония - 13 918 кв. км.
Вардар-Осогово - 7 469 кв. км.
Осогово-Родопи - 6 449 кв. км.

4. Родопите - 6 402 кв. км.
Смолян - 3 193 кв. км
Кърджали - 3 209 кв. км.
Пловдив, Пазарджик ???
Драма (южни покрайнини) ???

До тук, без "южните покрайнини" в Родопите (зад сегашната българска граница) и без южните части на пловдивска и пазарджишка области са 118 319 кв. км.

Проверка:
съвременна България - 110 994 кв.км.
Македония (Вардар-Осогово) - 7 469 кв. км.
Странджа - 1 996 кв. км. (Лозенград – 1/3 - 550 кв. км.,Демиркьой - 975 кв. км., Кофчаз - 471 кв. км.)
Западни покрайнини - 1 545 кв. км
Южни покрайнини (зад съвременната българо-гръцка граница) ???
Общо до тук 122 004 кв. км.


Южните покрайнини:
1. Зърнево (дем Неврокопи) - 873.552 кв. км.
2. Осеница (дем Осеница) - 1/2 от Неврокопи?
3. Мустафчово (дем Мики) - 1/1 от Неврокоп?

[skorpion1980]

Не знаех, че тази линия вече е построена и че действа, но при всяко положение, това променя нещата - няма да можем да я преминем и нея. Значи при установяване на западната граница от план "максимум", преминаваме към план "оптимум" - Беласица-Вардар-Пчиня-Джерман. Отпадат сегашните общини: Куманово-432 км., Липково–270 км, Арачиново–38 км, Белимбегово–97 км, Петровец–222 км. с обща площ равна на 1 059 кв.км. Така новата българска територия между Вардар и Осогово е 7 469 кв. км. (8 528 - 1 059 = 7 469)

Територията на западните покрайнини наистина не ги бях сметнал, така че трябва да обновим всички данни и да ги сверим.

1. Княжество България 1903 - 94 705 кв.км.

2. Странджа - 3 294 кв. км.
Царево - 514 кв. км.
Малко Търново - 784 кв. км.
Лозенград – 1/3 - 550 кв. км.
Демиркьой (Малък Самоков) - 975 кв. км.
Кофчаз - 471 кв. км.

3. Македония - 13 918 кв. км.
Вардар-Осогово - 7 469 кв. км.
Осогово-Родопи - 6 449 кв. км.

4. Родопите - 6 402 кв. км.
Смолян - 3 193 кв. км
Кърджали - 3 209 кв. км.
Пловдив, Пазарджик ???
Драма (южни покрайнини) ???

До тук, без "южните покрайнини" в Родопите (зад сегашната българска граница) и без южните части на пловдивска и пазарджишка области са 118 319 кв. км.

Проверка:
съвременна България - 110 994 кв.км.
Македония (Вардар-Осогово) - 7 469 кв. км.
Странджа - 1 996 кв. км. (Лозенград – 1/3 - 550 кв. км.,Демиркьой - 975 кв. км., Кофчаз - 471 кв. км.)
Западни покрайнини - 1 545 кв. км
Южни покрайнини (зад съвременната българо-гръцка граница) ???
Общо до тук 122 004 кв. км.


Южните покрайнини:
1. дем Неврокопи - 3 528,86 кв. км.
2. дем Осеница ???

Да, така всичко е точно, относно дем Невропи да, по това време тъкмо и последните гръкомански къщи в селата му преминават под върховенството на екзархията, което вече прави територията около 125600 кв. км и повече едва ли ще искаме в този момент, защото ако надвишим по територия Румъния (тя по това време е около 131300 кв. км), почти сигурно ще ни обявят война за да получат компенсация в Добруджа, докато така само ги доближаваме териториално, съответно ще бъдат предупредени да не предприемат военна интервенция, но ще получат правото на безмитно преминаване на търговците си през наша територия без ние да получаваме същата привилегия.

[DelaRea]

Южните покрайнини

Южните покрайнини са териториите, които са на юг от съвременната граница между България и Гърция. Става дума за планинските и гористи райони - между реките Струма и Места (сегашните деми Неврокопи и Осеница), непосредствено над град Ксанти (дем Мустафчово, 633.3 кв. км.), както и евентуално тези, североизточно от Гюмюрджина (по-голяма част или поне половината от дем Ариана, която е от 771.2 кв. км.). Около 2 000 кв. км. общо (по-точно - 1 923.357 кв. км.). В предишния пост бях сбъркал площта на Неврокопи, сега е поправена.

Можем да приемем, че цялата територия на царство България през декември 1903 г. е 124 000 кв.км.

Зърнево - 873.552 кв. км. Осеница - 1/2 от дем Драма (1/2 от 833.01 кв.км.) Мустафчово - 633,3 кв. км. Ариана (1/2 от 771.2 кв. км.)

[skorpion1980]

Южните покрайнини са териториите, които са на юг от съвременната граница между България и Гърция. Става дума за планинските и гористи райони - между реките Струма и Места (сегашните деми Неврокопи и Осеница), непосредствено над град Ксанти (дем Мустафчово), както и евентуално тези, североизточно от Гюмюрджина (по-голяма част или поне половината от дем Ариана). Около 2 000 кв. км. общо. В предишния пост бях сбъркал площта на Неврокопи, сега е поправна.

Можем да приемем, че цялата територия на царство България през декември 1903 г. е 124 000 кв.км.

Зърнево - 873.552 кв. км. (вляво) Осеница - 1/2 от Неврокопи? Мустафчово (средата) - 1/1 от Неврокоп? Ариана (вдясно)
[ATTACH=CONFIG]27518[/ATTACH] [ATTACH=CONFIG]27519[/ATTACH] [ATTACH=CONFIG]27520[/ATTACH]

И така става, това така или иначе са главно екзархийски села от драмско в онзи момент, важното е да не надхвърляме като територия Румъния. Да видим сега какви ще бъдат административните реформи, за които султанът е длъжен до месец примерно от сключване на договора да издаде ферман, в противен случай войната продължава.

[DelaRea]

Промяната на държавните граници на България довело и до промяна на броя на населението на страната.
Преди започване на Войната за Независимост от есента на 1903 година, населението е било 3 919 058 души. Те живеели на площ от 94 000 кв. км., при средна гъстота от 41 човека на кв. км.

Новоприсъединените територии от 30 000 кв. км. (което е с около 1/3 повишаване на площта на държавата), обаче не води след себе си автоматично повишаване на населението със същата пропорция (над милион души). Това се дължи най-вече на факта, че новите територии са преди всичко планински и гористи местности, с по-слаба населеност и по-ниска гъстота още преди войната. Отделно имало и известна емигрантска вълна от етнически турци (най-вече от Родопите, от района на Кърджали и Мъстанли и др.).

Общо на новата българска територия в Македония са живеели около половин милион човека (14 000 кв.км, гъстота 36 ч/км), в Странджа - около 100 000 човека (3 300 кв.км., гъстота 30 ч/км), а в Родопите - около 150 000 души (13 700 кв.км, гъстота 11 ч/км). Така населението на Царство България нараснало с около 750 000 души, вследствие на освобождението.

Това били документирано със следващото официално преброяване на населението, извършено по план на 31 декември 1905 г. То показало следните данни:

Общ брой на населението - 4 846 971 души.

Диференциация по пол
мъже - 2 420 784 души (49,9 %),
жени - 2 426 187 души (50,1 %).
Диференциация по населени места:
градско население - 966 375 (19,9 %), от които мъжете са 51,4 %,
селско население - 3 880 596 (80,1 %), от които мъжете са 49,6 %.


П.П. (Ползваме данните от истинското преброяване на населението на България към 31 декември 1920 г.)

[skorpion1980]

Относно демографските промени най-добре могат да се отразят на базата на статистиката на Кънчов от книгата "Македония етнография и статистика" що се отнася до присъединените райони от пиринска македония, драмско, щипско и струмишко. За присъединените територии от Тракия е по-сложно. За разлика от цариградския договор от 1913 няма да има връщане на бежанци от Кърджалийско и Смолянско, така че там най-вероятно ще има заселване на малоазийски българи (в ТР голяма част са заселени в Гюмюрджинско и Дедеагачко, а после бягат на север по спогодбата Калфов - Политис). По отношение на страндженско и свиленградско може да се вземе под внимание статистиката на Милетич от книгата му "Разорението на тракийските българи", защото те и без това не са повече през 1903 спрямо 1912.

[skorpion1980]

И така, според това разширение от Македония влизат казите Струмишка, Дойранска, Петричка, Мелнишка, Горноджумайска, Разложка, Неврокопска, Кратовска, Кривопаланска, Кочанска, Пехчевска, Щипска и Радовишка. По данните на Кънчов българите-християни там през 1900 година, демек 3 години преди алтернативката ни, са 273252. Според него естественият прираст при тях в онзи момент е 23 промила годишно, демек дотогава са станали почти 293000.

[DelaRea]

И така, според това разширение от Македония влизат казите Струмишка, Дойранска, Петричка, Мелнишка, Горноджумайска, Разложка, Неврокопска, Кратовска, Кривопаланска, Кочанска, Пехчевска, Щипска и Радовишка. По данните на Кънчов българите-християни там през 1900 година, демек 3 години преди алтернативката ни, са 273252. Според него естественият прираст при тях в онзи момент е 23 промила годишно, демек дотогава са станали почти 293000.

Махни и Дойранска кааза.
Обаче са доста малко - под 300 хиляди.
Всъщност, ти пишеш само българите-християни, а какви други има и колко?

[skorpion1980]

Ето колко са и останалите етнически и религиозни фактори в споменатите кази от Солунския и Скопския вилает през 1900 година, които според алтернативката влизат в границите на България 3 години по-късно:
турци - 121724
помаци - 51172 (Кънчов ги нарича българи-мюсюлмани)
цигани - 11103
власи - 6538
гърци - 3330
евреи - 1950
албанци - 45.
При различните етографски групи прирастът е различен. Но още по-различна е реакцията им спрямо настъпилата териториална промяна. Със сигурност поне половината турци и помаци се превръщат в бежанци при тези обстоятелства, както и повечето гърци, при останалите етноси промяна не се очаква. По отношение на помаците не би трябвало да я има акцията по покръстването, която в ТР става през 1913 година, защото управляващата по това време НЛП си има немалко поддръжници сред мюсюлманите в България и по-скоро би използвала тогавашните си членове турци и помаци, за да успокои един вид оставащите в България мюсюлмани, че териториалните промени няма да доведат до репресии, ограбване, отмъщение и прочие. Това с Дойранската каза, сега малко ме мързи вече да смятам без нея.

[skorpion1980]

Относно тракийските придобивки там през 1912 година българите-християни според Милетич са категорично мнозинство само в Малкотърновската, Ковчазката и Мустафапашанската (Свиленградската) кази, в кърджалийско и смолянско доминират твърдо турци и помаци, в Ортакьойската (Ивайловградската) каза е най-разнообразно, има и българи, и помаци, и турци, и гърци, Василико и Ахтопол са с преобладаващо гръцко население, а в Малък Самоков има и българи, и гърци, и турци. Но все пак от Странджа има най-голяма бежанска вълна в ТР след ИПВ през 1903, а тогава българското население в Лозенградския санджак е около 60 хил. души по данни на Одринския революционен окръг. При тези граници поне половината остават в ОИ, но пък с малкото българи-християни в Родопите и малоазийските бежанци там, които не влизат в районите, в които църковно-просветните и административни реформи облагодетелстват оставането на българите в империята до следващата война, то може да се каже, че българското християнско население посредством новопродобитите земи в Странджа и Родопите се увеличава с около 60-70 хиляди души, а с тези в Македония общото му увеличение достига до около 340-350 хиляди. Значи за следваща война поне 50 хил. по-голяма численост на армията от тази в ТР.