Здравейте. Нов потребител съм и това е първата ми изява в този форум. Понеже съм дългогодишен екскурзовод историята ми е нещо като хоби и ще си позволя да предложа една алтернативка. През 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание. Както е известно малко преди това да се случи от ВМОРО предупреждават тогавашния военен министър Михаил Савов след избухването му България да е в готовност за война. Савов предупреждава да бъде отложено избухването му поне за октомври (а не както е пларано и става в разгара на лятото), за да може армията ни да се превъоръжи, но не е послушан. И така има два варианта за алтернативно отклонение от случилото се - или въстаниците го слушат и отлагат началото му за октомври, или Савов е нетърпелив, убеждава Фердинанд да се тръгне на война още през септември когато въстаниците изнемогват и това става въпреки натиска на Австро-Унгария и Русия за ненамеса на Княжество България. Все пак за да има малко повече реализъм в тази алтернативка нека разгледаме второто й разклонение, което ако се беше осъществило би било поредното историческо нетърпение, проявено от българския политически елит.
Както е известно освен неодобрението на Австро-Унгария и Русия, княз и правителство се опасяват и от реакцията на съседите. Сърбия обаче няма какво да направи само няколко месеца след майския преврат, когато е във фактически прекъснати дипломатически отношения с Великобритания, армия разделена на про-Обренович и про-Караджорджевич (Петър 1 е коронован чак през пролетта на 1904), неясен външно-политически курс и твърде изостанала за водене на война икономика. Румъния е опасна, но едва ли при наше нападение над Турция тутакси би ни атакувала, ще изчака развитието на бойните действия и в един момент ще предяви претенции към Южна Добруджа. По-важно като за начало е какво би направила армията ни при настъпление в онзи момент. Да не забравяме, че при идентична ситуация сърбите заедно с черногорците воюват с турците през 1876, а гръците през 1897. Техните армии обаче и в двата случая са около 100 хил., докато с нашето население от около 4 млн. души през 1903 сме можели спокойно да мобилизираме поне 3 пъти повече войници, бойният дух е бил силен, а бойният опит от сръбско-българската война не е бил толкова назад във времето.
Както е известно освен неодобрението на Австро-Унгария и Русия, княз и правителство се опасяват и от реакцията на съседите. Сърбия обаче няма какво да направи само няколко месеца след майския преврат, когато е във фактически прекъснати дипломатически отношения с Великобритания, армия разделена на про-Обренович и про-Караджорджевич (Петър 1 е коронован чак през пролетта на 1904), неясен външно-политически курс и твърде изостанала за водене на война икономика. Румъния е опасна, но едва ли при наше нападение над Турция тутакси би ни атакувала, ще изчака развитието на бойните действия и в един момент ще предяви претенции към Южна Добруджа. По-важно като за начало е какво би направила армията ни при настъпление в онзи момент. Да не забравяме, че при идентична ситуация сърбите заедно с черногорците воюват с турците през 1876, а гръците през 1897. Техните армии обаче и в двата случая са около 100 хил., докато с нашето население от около 4 млн. души през 1903 сме можели спокойно да мобилизираме поне 3 пъти повече войници, бойният дух е бил силен, а бойният опит от сръбско-българската война не е бил толкова назад във времето.
Comment