Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Гагаузкият език

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16

    Кухулин написа Виж мнение
    Класификацията на Ethnologue (най-авторитетния езиков каталог в света) е основана на генетичния разпад според текущия мейнстрийм в диахронната лингвистика. Водещият критерий съвсем явно не е географския, което добре личи например от групирането на ягнобския и осетинския в североизточната група на иранските езици.
    Не бих казал, че това е така и при тюркските езици, където веднага след болгарските езици се обособяват съответните езици по основните посоки на Света:
    Turkic (40)
    Bolgar (1)
    Chuvash [chv] (Russian Federation (Europe))
    Eastern (7)
    Ainu [aib] (China)
    Chagatai [chg] (Turkmenistan)
    Ili Turki [ili] (China)
    Uyghur [uig] (China)
    Uzbek, Northern [uzn] (Uzbekistan)
    Uzbek, Southern [uzs] (Afghanistan)
    Yugur, West [ybe] (China)
    Northern (8)
    Altai, Northern [atv] (Russian Federation (Asia))
    Altai, Southern [alt] (Russian Federation (Asia))
    Dolgan [dlg] (Russian Federation (Asia))
    Karagas [kim] (Russian Federation (Asia))
    Khakas [kjh] (Russian Federation (Asia))
    Shor [cjs] (Russian Federation (Asia))
    Tuva [tyv] (Russian Federation (Asia))
    Yakut [sah] (Russian Federation (Asia))
    Southern (12)
    Azerbaijani (5)
    Azerbaijani, North [azj] (Azerbaijan)
    Azerbaijani, South [azb] (Iran)
    Kashkay [qxq] (Iran)
    Khalaj, Turkic [klj] (Iran)
    Salchuq [slq] (Iran)
    Turkish (4)
    Balkan Gagauz Turkish [bgx] (Turkey (Europe))
    Gagauz [gag] (Moldova)
    Khorasani Turkish [kmz] (Iran)
    Turkish [tur] (Turkey (Asia))
    Turkmenian (1)
    Turkmen [tuk] (Turkmenistan)
    Crimean Tatar [crh] (Ukraine)
    Salar [slr] (China)
    Western (11)
    Aralo-Caspian (4)
    Karakalpak [kaa] (Uzbekistan)
    Kazakh [kaz] (Kazakhstan)
    Kyrgyz [kir] (Kyrgyzstan)
    Nogai [nog] (Russian Federation (Europe))
    Ponto-Caspian (4)
    Balkar [krc] (Russian Federation (Europe))
    Karaim [kdr] (Ukraine)
    Krimchak [jct] (Ukraine)
    Kumyk [kum] (Russian Federation (Europe))
    Uralian (3)
    Bashkort [bak] (Russian Federation (Europe))
    Chulym [clw] (Russian Federation (Asia))
    Tatar [tat] (Russian Federation (Europe))
    Urum [uum] (Georgia)
    Това мнение не се споделя от текущия мейнстрийм в диахронната лингвистика. Причината е, че при неговото оформяне се е наблягало на екстралингвистичните съображениа за сметка на собствено лингвистичните.
    "Генетичният разпад" преди всичко е деление на племена и народи, именно поради което се делят и съответните диалекти и езици.

    Подобно мнение се основава на вътрешно взаимно-изключващата се антиномия "език-култура".

    Всъщност и в действителност, по силата на своята знакова природа езикът е самата тази култура, която в него намира своята лингвосемиотически превърната форма на съществуване и проява.

    Ето защо Екстралингвистиката не е нещо друго и различно от Лингвистиката, а самата тази Лингвистика, но в своята превърната форма.

    И както обикновено, мейнстриймът отново е логико-гносеологически и методологически ограничен и даже и неграмотен!

    В связи с этим тюркологами предлагалось несколько классификаций тюркских языков. Самыми популярными из них, к настоящему времени, являются классификация Н.А.Баскакова (см. с. 767), которая направлена прежде всего на интерпретацию исторических источников, что не всегда хорошо соответствует собственно лингвистическим данным, и классификация, основанная на предложениях А.Н.Самойловича (см. с. 768), сейчас уже претерпевшая определенные изменения, которая опирается на фонетические и морфологические признаки;
    Много непочтено-несправедлива клевета по адрес на основоположника на модерната Тюркология, защото той не интерпретира историческите източници, а държи сметка или което е същото, отчита културно-историческите факти под формата на реалното историческо възникване и развитие на тюркските племена и народи.

    Вън и независимо от това, няма наука!

    Специално разграничението език/диалект в Ethnologue се извършва по т.н. inherent intelligibility, тоест възможността един селянин от Добруджа да се разбере с един селянин от Мелник. Приема се, че ако разбираемостта падне под 85%, става дума за различни езици.
    Това пък е още по-глупаво, защото за около 3-те хил. езика на Земята, с техните диалекти от 2 до 300 и повече, както е като че ли при хинди, подобен експеримент е практически неосъществим!
    Last edited by ; 20-02-2012, 00:51.

    Comment


      #17
      проф. Добрев написа Виж мнение
      Не бих казал, че това е така и при тюркските езици, където веднага след болгарските езици се обособяват съответните езици по основните посоки на Света:
      Прав сте, действително групите са систематизирани географски, но това не пречи на гагаузкия език да е класифициран и лингвистически коректно. Просто в случая двата подхода съвпадат. Тъй като вече не смея да цитирам тюрколозите от ИЯз РАН поради острото ви несъгласие с тях, ще дам за пример друга много авторитетна (чисто лингвистична) класификация, но малко по-стара:

      Click image for larger version

Name:	class1.jpg
Views:	1
Size:	157.7 КБ
ID:	530531

      Click image for larger version

Name:	class2.jpg
Views:	1
Size:	183.6 КБ
ID:	530532

      Tekin, A New Classification of Turkic Languages, 1991

      В тази публикация Талат Текин ревизира и анализира някои от по-старите класификации на водещите тюрколози. Прави впечатление, че няма друг случай освен Баскаков, където гагаузкият език да е класифициран в отделна група от турския.

      Comment


        #18
        Хан Тупан написа Виж мнение
        Ако има гагаузки език, то трябва да въведем пернишки език,бургаски език и каспичански език.Гагаузите говорят турски диалект.Така,че темата трябва да се преименува.
        Че го има и дори има статут на официален сега е факт. Темата е обаче по-скоро как се е формирал и развивал: дали както твърди Кухулин е бил еднакъв с анадолски, анатолийски, османски език и са се обособили(разделили) на верска почва(направо селджукската версия) или е доосмански кумано, печенего, узки тюркски, попаднал по обясними причини под османско влияние. Като гледам историческите извори и лингвистическите изследвания, аз лично стигам до извода, че южно-тюркския е бил по-близо до северните тюркски говори и след средата на 15 век с образуването на Османската империя да се развил в по-модерен, официален, писмен, литературен и т. н. османски турски. Колкото за предосманския субстракт требва освен да се чака в бившия СССР да напреднат с електронната литература...,а и да се вледаме в топоними, етноними и имена на сезони, месеци, празници и хора може би? Например споменатите в други теми:Тутко , Котяниц, Асян, Шишман, Балик, Курт, Балчик, Дуранкулак, Емине, Hederlez и други. И по-модерни:бат, батко, Бой-ан(Боян-Баян),какъ, Дедан, баю, бако, Кантемир(Железен кан), Демир(Желяз), Севдалин(Любим), Гелинка(Снахичка), Кераца(Сватка, зълва, золовка — сестра мужа), Бешко(Петко), Гиргин(Бързак), Топчу(кръгъл, едва ли е имало гагаузи-артелеристи), Амбар(от перс. срещано като топоним преди османците, същото преди тях като занятие:сердар, чобан), Чакир, юрган(ползва се в Татарстан, има и други подобни в татарча), чапа, сопа, Телиорман(в Румъния-куманско поселение) и т. н. Много е вероятно в османския да са проникнали персийски, кавказки и славянски заемки през СИ България?
        Last edited by Ben Gagauzum; 28-02-2012, 02:11.

        Comment


          #19
          Ben Gagauzum написа Виж мнение
          Моите лични впечатления, включително "отвътре" са, че гагаузкия(както и гаджалския турски) с годините се е приближавал и приближава все повече към турския.
          Възможно е да има такова усещане, но специалистите твърдят обратното. Един съвсем груб, но нагледен пример е отношението на лексиката и синтаксиса към морфологията (падежи, глаголни времена и т.н.). По принцип, когато един език контактува с други, като цяло от трите области морфологията се променя най-бавно, най-консервативна е. В случая с гагаузкия език имаме много по-голяма морфологична близост с турския, отколкото лексикална и синтактична:

          Click image for larger version

Name:	class3.jpg
Views:	1
Size:	200.3 КБ
ID:	530533

          Menz, Indirectivity in Gagauz, 2000

          По мои впечатления Астрид Менц в момента е човека, който най-задълбочено се занимава с гагаузкия език. Доста неща е публикувала по темата. Има някои нейни позиции, които не са ми ясни, обаче проблемът със сигурност е в мен.

          Comment


            #20
            Ben Gagauzum написа Виж мнение
            дали както твърди Кахулин е бил еднакъв с анадолски, анатолийски, османски език и са се обособили(разделили) на верска почва(направо селджукската версия) или е доосмански кумано, печенего, узки тюркски, попаднал по обясними причини под османско влияние.
            Струва ми се, без да съм напълно сигурен, че няма случай в световната история, когато езиците се разделят на чисто религиозна почва. Най-близкия пример са помаците - с тях изповядваме различни религии, но говорим един език. Аз писах за разделяне на етническа основа, което е съвсем различно.

            Относно северните езици на кипчаки и печенеги ще пиша по-късно, че сега няма време. Там също има интересни неща.

            Comment


              #21
              Кухулин написа Виж мнение
              ...ще дам за пример друга много авторитетна (чисто лингвистична) класификация, но малко по-стара:...
              В тази публикация Талат Текин ревизира и анализира някои от по-старите класификации на водещите тюрколози.
              Прави впечатление, че няма друг случай освен Баскаков, където гагаузкият език да е класифициран в отделна група от турския.

              Тъй като вече не смея да цитирам тюрколозите от ИЯз РАН поради острото ви несъгласие с тях,...
              Тук Т. Текин не прави класификация, в строго-научния смисъл на термина, а многопризначна типологизация.

              Според мене обаче и той обособява гагаузския като отделно-самостоятелен език вътре в Огузската Група.

              И докато преглеждах статията и попадайки на задължителните и за този случай имена на светилата в Тюркологията, ми дойде на ум за това как повечето от тях си скубят брадите около праб. тълмач.

              Лично на мене тази ситуация ми се струва много забавна, единствено поради това, че няма друг начин да се възприемат толкова много научна предубеденост и болгаристична некомпетентност, събрани на едно място:
              Attached Files
              Last edited by ; 20-02-2012, 12:47.

              Comment


                #22
                Хм, мислех да пиша за печенежкия езиков материал, но май няма да има нужда. Случайно попаднах на детайлната баскакова класификация и нещата ми се изясниха в достатъчна степен:

                2. Огузо-булгарская подгруппа

                К огузо-булгарской подгруппе относятся, с одной стороны, древние языки печенегов и узов (торков, берендеев, ковуев и пр.), а с другой - современный гагаузский язык. Имея в своей основе язык, общий с огузами, древние племена печенегов и узов, вошедшие также и в состав современного гагаузского народа, попав в булгарскую, а затем кыпчакскую среду, приобрели признаки языка, общие с булгарскими языками, а в более позднее время также и признаки кыпчакских языков, сохранив вместе с тем основу огузского словарного состава и грамматического строя.
                Булгарские черты в значительной степени отразились не только на печенежском языке, о чем было отмечено еще Махмудом Кашгарским [22], но сохранились также и в строе современных тюркских языков и, в частности, в караимском и гагаузском языках, которые характеризуются весьма интересными признаками и, например, палатализацией согласных в позиции перед передними гласными, характерной также и для чувашского языка, что указывает на наличие булгарских элементов. Закон палатализации в позиции перед передними гласными в караимском и гагаузском языках сопровождается также и деформацией последующих передних гласных и переходом их в соответствующие задние гласные с предшествующей палатализацией согласного, например эв'а вместо эвэ "дому", кес'м'а вместо кесме "не режь" и пр.
                Като оставим настрана общите приказки и исторически предпоставените тези (обсъдени по-горе), имаме следната лингвистична аргументация, преведена на прост български:

                Прабългарите северно от Черно море са развили палатализация (факт, но със забележка);
                Печенегите са я възприели от тях (предположение, неподкрепено с конкретни данни);
                Днес в караимския и в гагаузкия език има много силна палатализация (факт);

                Извод: гагаузкия език е в една група с печенежкия и в различна група от турския

                Първо, ако т.текиновото е типология, то това е... как да кажа... типология на куц крак.

                Второ, забележката. Прабългарската палатализация е особена и е различна от караимската и гагаузката. При нея се смекчават пратюркските *s, *c, *t и *d, а във втория случай се смекчава всичко.

                Трето, по същество:
                1) този тип палатализация се развива само в караимския и в гагаузкия, другаде в тюркските езици не присъства;
                2) караимския и гагаузкия прекарват по 500+ години в славянска среда;
                3) в славянските езици присъства силна и закономерна палатализация.

                При това положение не е чудно, че всички лингвисти обясняват караимската и гагаузката палатализация с многовековното славянско влияние, а Баскаков се явява самотен воин на печенежкия фронт.

                Литература:

                Палатализация в славянските езици
                Menges, The Turkic languages and peoples, 1995, стр. 63: "Secondary palatalization [...] after Slavic pattern in Gagauz"
                Hickey, The Handbook of Language Contact, 2010, стр. 668: "palatalized front consonants due to Slavic influence"
                Nevins, Locality in vowel harmony, 2010, стр. 84: "consonant harmony [палатализацията] ... prolonged contact with Slavic and Baltic"
                ...
                ...
                ...

                Може би не съм прав, но напоследък кредитът ми на доверие към диахронните трудове на проф. Баскаков критично намалява.

                Comment


                  #23
                  Кухулин написа Виж мнение
                  ...
                  Шансът някой самотен куманин да обикаля из Лудогорието е по-голям.
                  Според Wikipedia капанците са наследници на прабългарите, но остава открит въпроса доколко е останало население в СИ България през късното Средновековие. Защото обяснението, че капанците са пра-та ми се струва нереалистична, по-вероятно е да са наследници на кумани, а вероятността и гагаузите да са такива не бива да се изключва.

                  П.П. Ако може да постнете прабългарските заемки в гагаузкия, за които си говерехте по-горе или цитирания текст е всичко по въпроса.

                  Поздрав http://www.youtube.com/watch?v=Yz2f3...eature=related

                  Comment


                    #24
                    големите надежди написа Виж мнение
                    по-вероятно е да са наследници на кумани, а вероятността и гагаузите да са такива не бива да се изключва.
                    Куманския език е добре познат и в гагаузкия категорично няма следи от него. Каквито и да са били в миналото гагаузите, не са говорели на кумански. От друга страна, печенежкия език е съвсем слабо познат и затова се хвърлят на него. Освен това се предполага, че е по-близък до турския, та винаги може да се намери обяснение на това или онова. Проблемът е, че слабо-слабо, но все пак има данни за него, които хич не се връзват с хипотезата.

                    Щербак, Печенежский язык, 1997


                    големите надежди написа Виж мнение
                    П.П. Ако може да постнете прабългарските заемки в гагаузкия, за които си говерехте по-горе или цитирания текст е всичко по въпроса.
                    Май това е всичко налично в нета.

                    Баскаков, К ВОПРОСУ О КЛАССИФИКАЦИИ ТЮРКСКИХ ЯЗЫКОВ, 1952

                    Comment


                      #25
                      Кухулин написа Виж мнение
                      ...
                      Гагауз ери - най-източния дял на Шопландия!

                      Благодаря за линковете.
                      Не бих изключил напълно възможността за куманско генетично влияние. Торлаците са етнически българи, но след като попадат под сръбска окупация през 1878 са асимилирани много бързо и само 7 години по-късно се биха срещу кръвните си братя.

                      Comment


                        #26
                        Кухулин: Куманския език е добре познат и в гагаузкия категорично няма следи от него. Каквито и да са били в миналото гагаузите, не са говорели на кумански. От друга страна, печенежкия език е съвсем слабо познат и затова се хвърлят на него. Освен това се предполага, че е по-близък до турския, та винаги може да се намери обяснение на това или онова. Проблемът е, че слабо-слабо, но все пак има данни за него, които хич не се връзват с хипотезата.
                        Щербак, Печенежский язык, 1997
                        Прави крайно неприятно впечатление това, че Щербак не цитира проф. Баскаков, въпреки че езиковия материал го е взел от него.

                        За сметка на това пък той цитира Немет с неговото повече от несполучливо разчитане и превод на Надписа на Боила от НСМ.

                        И двамата изобщо не искат да знаят, че печенегите са безписмен народ, тъкмо поради което представят и обработват като печенежски, собствено болгарски надписи.

                        Comment


                          #27
                          проф. Добрев написа Виж мнение
                          И двамата изобщо не искат да знаят, че печенегите са безписмен народ, тъкмо поради което представят и обработват като печенежски, собствено болгарски надписи.
                          Щербак изрично отбелязва, че надписите са само условно печенежки и не ги включва в анализа:

                          Имеющиеся языковые материалы П.я. представляют собой собственные имена, топонимику и этнонимику, встречающиеся в византийских и других источниках. В распоряжении тюркологов нет ни одного печенежского текста, исключая те, принадлежность которых печенегам устанавливается лишь условно.

                          Comment


                            #28
                            Палатализация на всички нива в гагаузкия:



                            Очеваден печенежки паралел:

                            Comment


                              #29
                              Кухулин написа Виж мнение
                              Щербак изрично отбелязва, че надписите са само условно печенежки и не ги включва в анализа:
                              Малко ми е трудно да видя каквато и да е условност в подобно заглавие:
                              Щербак А.М. Надписи на керамике и кирпичах из Саркела - Белой Вежи (К вопросу о языке и письменности печенегов) // Материалы и исследования по археологии СССР. М.-Л., 1959, ¹ 75.

                              Comment


                                #30
                                За съжаление не съм чел тази публикация, но предполагам, че между 1959 и 1997 г. Щербак е имал достатъчно време да прецени степента на условност и да преосмисли позициите си. Затова и пише човека: "нет ни одного печенежского текста".

                                Лично аз намирам такъв подход (преосмисляне на позициите) за дълбоко научен и дори похвален.

                                Comment

                                Working...
                                X