Гагаузкият език

[Ben Gagauzum]

http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=bgx - погледни тука диалектите и ще разбереш, че от векове е грешка сравнението с "околните". Ако си чел коментариите ми за гаджали, казълбаши, юруци и караманлии, също ще разбереш "грешката" от некоректния сравнителен анализ...Погледни също темата "Турци ли са турците...." и тук : http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%...B0%D0%BB%D1%8B и ще раберем защо нашите патриотари, "възродители" и прочие, ако не са идиоти, то са платени слуги на панславизма, пантюркизма или елинизма, защото предпочетаха една шепа хора, да ни изкарат "отуречени славяни" и недогледаха 1/4 юруци, 1/2 караманлии и 100% гаджали, казълбаши/амуджи и сургучи...Иначе разликата от турския е лесна: Я-кане-вместо бен, сен, гел, чешме, ишлер и т.н.: бян, сян, гял, чешмя, ишляр и т.н. Друго е глухите съгласни съвсем ги "няма":доан вместо доган, каун вм. кавун, гагауз вм. гагавуз , таук вм. тавук и т.н. , обратен словоред и много други. А за заемките: ама хич не е лесно, хем са се омешали, хем не знаем от кой, към кого : клисе, фидан-ка, сопа, чапа, юрган, баджанак, балта, чакър, чавдар, киряк, пендара, тарана и т. н. сложна работа...да не забравяме арабските и персийските заемки....

[Гост]

Второ, забележката. Прабългарската палатализация е особена и е различна от караимската и гагаузката. При нея се смекчават пратюркските *s, *c, *t и *d, а във втория случай се смекчава всичко.
Трето, по същество:
1) този тип палатализация се развива само в караимския и в гагаузкия, другаде в тюркските езици не присъства;
2) караимския и гагаузкия прекарват по 500+ години в славянска среда;
3) в славянските езици присъства силна и закономерна палатализация.
При това положение не е чудно, че всички лингвисти обясняват караимската и гагаузката палатализация с многовековното славянско влияние, а Баскаков се явява самотен воин на печенежкия фронт.
Може би не съм прав, но напоследък кредитът ми на доверие към диахронните трудове на проф. Баскаков критично намалява.

Повече от излишно и доста прибързано, защото всъщност под прабългарски мотивирана палатализация в гагаузския език проф. Баскаков има предвид прехвърлянето на палаталния признак от следходната незакръглена широка предна гласна върху предходната съгласна, в резултат на което самата предна гласна се веларизира и превръща в задна.

Впрочем цялата тази, толкова съществено-значима за българската историография проблематика много отдавна вече изобщо не се нуждае от каквото и да е ревизиране или доработка в кой да е свой по-общ или по-частен аспект, а единствено и само от едно пределно кратко, сводно-синтетично, достатъчно квалифицирано обобщение, примерно, от рода на следното:

[Кухулин]

Повече от излишно и доста прибързано, защото всъщност под прабългарски мотивирана палатализация в гагаузския език проф. Баскаков има предвид прехвърлянето на палаталния признак от следходната незакръглена широка предна гласна върху предходната съгласна, в резултат на което самата предна гласна се веларизира и превръща в задна.

Без да съм сигурен, но ми се струва, че в прабългарския език отсъства системен преход от предна в задна гласна под въздействието на предходна палатална. Например чигот, шиле. Бих Ви помолил за някаква препратка към публикация или примери, ако е възможно.

[Гост]

Без да съм сигурен, но ми се струва, че в прабългарския език отсъства системен преход от предна в задна гласна под въздействието на предходна палатална. Например чигот, шиле. Бих Ви помолил за някаква препратка към публикация или примери, ако е възможно.

Преходът от предна в задна гласна не е под влиянието на предходна палатална съгласна, а самата тя се палатализира и именно всичко това се счита за прабългарско влияние върху фонетиката на гагаузския език. Така в класическата осемчленна вокална структура се появява девети член, който графически се отбелязва чрез ä:
1. Степень употребляемости гласных переднего ряда ä и е.
В центральном диалекте гласный ä закономерно выступает в конечном открытом слоге имен и глагольных форм (например: maalä ‘квартал’, gecä ‘ночь’, hergelä ‘табун’) и в аффиксах под ударением после основ с гласными переднего ряда (köklär ‘корни’, evdän evä ‘из дома в дом’, gidän ‘уходящий’, gidärdi ‘он уходил’ и т.п.). В южном говоре гласному ä в указанных случаях соответствует гласный е (maale, gece, hergele / kökler, evden eve, giden, giderdi).
2. Варианты личных местоимений 1-го и 2-го лица единственного числа. Bän [b'an] // sän [s'an] в центральном диалекте и ben // sen в южном диалекте.
В современном гагаузском языке имеется 38 фонем, из них 17 гласных и 21 согласная. По наличию или отсутствию долготы гласные фонемы классифицируются как обычные (недолгие) – a, ä, e, ı, i, o, ö, u, ü и долгие гласные – aa, ää, ee, ıı, ii, oo, uu, üü.

[Кухулин]

Преходът от предна в задна гласна не е под влиянието на предходна палатална съгласна, а самата тя се палатализира и именно всичко това се счита за прабългарско влияние върху фонетиката на гагаузския език. Така в класическата осемчленна вокална структура се появява девети член, който графически се отбелязва чрез ä:

Възможно е да съм разбрал грешно предния пост. Да уточним - според Вас и според проф. Баскаков прабългарското влияние се заключава в:

1) палатализация пред предни гласни (палатализацией согласных в позиции перед передними гласными);

или

2) преход на предните гласни в задни (деформацией последующих передних гласных и переходом их в соответствующие задние гласные);

или

3) и двете?

Точка 1) я коментирах в пост #22 - твърдението не е доказано и не се приема от научната общност. Посочих ред публикации. Дори примерите на самия проф. Баскаков (например эв'а вместо эвэ "дому", кес'м'а вместо кесме "не режь" и пр.) не го подкрепят, защото в прабългарския /в/ и /м/ не се палатализират.

Точка 2) е обект на пост #63.

Цитирането на д-р Сорочяну не изяснява проблема, защото посочените фонетични явления касаят спецификата на съвременните диалекти и нямат отношение към техния генезис или към прабългарския език.

[Гост]

Възможно е да съм разбрал грешно предния пост.
...твърдението не е доказано и не се приема от научната общност.
Цитирането на д-р Сорочяну не изяснява проблема, защото посочените фонетични явления касаят спецификата на съвременните диалекти и нямат отношение към техния генезис или към прабългарския език.

Привеждам д-р Сорочяну, за да се види достатъчно ясно и определено в актуално-меродавен източник,
че класическият огузски осемчленен фонетичен модел, в гагаузския език се преструктурира до деветчленен!

А според вас и вашата "научна общност" коя точно е първопричината
за тази толкова странно-необичайна според мене трансформация?

[Кухулин]

А според вас и вашата "научна общност" коя точно е първопричината
за тази толкова странно-необичайна според мене трансформация?

Общо взето има консенсус, че тези явления се дължат на славянското влияние, например:



STACHOWSKI, THE DISCUSSION ON CONSONANT HARMONY IN NORTHWESTERN KARAIM, 2009

Нещо повече, самия проф. Баскаков застъпва сходни позиции през 1978 г., когато публикува в западните издания:



Baskakov, The extent of multilayer influences on the Gagauz language, 1978

[Гост]

Общо взето има консенсус, че тези явления се дължат на славянското влияние, например:
STACHOWSKI, THE DISCUSSION ON CONSONANT HARMONY IN NORTHWESTERN KARAIM, 2009
Нещо повече, самия проф. Баскаков застъпва сходни позиции през 1978 г., когато публикува в западните издания:
Baskakov, The extent of multilayer influences on the Gagauz language, 1978

Аналогията с къпчашкия караимски език, който попада в славяноезично обкръжение много по-късно от появата на огузския гагаузски език в Източна Европа и на Балканите, е повече от неуместна.

Но и самото това "славяноезично" влияние в караимския език е повече от проблематично, особено като се има предвид, че караимите са образувала се на Кавказ къпчашка народност със силен хазарски субстрат.

А хазарите, без да са прабългари/болгари, те все пак са българи и на всичко това, макар и малко приблизително от болгаристична гледна точка, много отдавна вече е обърнал внимание и самият проф. Баскаков.

Следователно, нищо чудно при едно по-прецизно-квалифицирано проучване на фонетиката на караимския език може да се окаже, че и палатализацията в него на палатално-предходните консонанти в края на краищата е българско влияние.

Доколкото мога да чета и английски, в страницата от статията на проф. Баскаков, която цитирате, въпросът за прабългарски мотивираната консонантна палатализация в гагаузския език, изобщо не се засяга експлицитно, а само имплицитно в първите няколко реда, така че меродавно продължава да си остава неговото виждане от Введение 1969!

И ако все пак моят английски ме подвежда, ще ви бъда безкрайно признателен, ако преведете на български език дори и само съответния абзац от тази толкова фатална страница!??

[Кухулин]

Следователно, нищо чудно при едно по-прецизно-квалифицирано проучване на фонетиката на караимския език може да се окаже, че и палатализацията в него на палатално-предходните консонанти в края на краищата е българско влияние.

Напълно е възможно да се стигне до такъв извод, но засега липсват индикации за промяна в позициите.

Моя английски не е достатъчно добър, за да преведа прецизно сложните изрази на проф. Баскаков, но за щастие в заключението на статията са използвани доста по-ясни фрази:



Линк

Мисля, че точка 4 изяснява въпроса.

[Гост]

Напълно е възможно да се стигне до такъв извод, но засега липсват индикации за промяна в позициите.
Моя английски не е достатъчно добър, за да преведа прецизно сложните изрази на проф. Баскаков, но за щастие в заключението на статията са използвани доста по-ясни фрази:
Мисля, че точка 4 изяснява въпроса.

Лично за мене и повече от очевидно, поради вида и характера на изданието, което предварително задава не само насоките, но и обема на публикацията, проф. Баскаков изобщо не се впуска в детайли, а очертава и представя само най-общите характерни черти и особености на гагаузския език.

Ето защо тъкмо в т. 4 той пише за наличието в гагаузския език на вторично палатализирани съгласни, но не посочва причинителя на тази вторична палатализация, който е прабългарският език, както много добре се знае от основните му публикации по въпроса, т.е. тук той отива на едно пределно обобщение и не привежда повече детайли, които са излишни и дори ненужни в аспекта на вида и характера на изданието.

Именно поради това настоящата публикация в никакъв случай не бива да се приема за меродавно-показателна по отношение цялостно-завършената концепция на проф. Баскаков за гагаузския език.

Освен това, при обсъждането на проблема за произхода и мястото на гагаузския език в системата на тюркските езици повече от задължително е да се прави разлика между диахронните историко-генетични и синхронните структурно-типологични черти и особености на огузските езици изобщо и на гагаузския език в частност.

Тъкмо тази диалектика на посочените два аспекта на всеки един език изобщо и в частност на огузския гагаузски език според мене успява да я улови и експлицира единствено и само проф. Баскаков.

На фона на останалите огузски езици, структурно-типологичните черти и особености на гагаузския език ни най-малко и в никакъв случай не се изчерпват с въпросната, прабългарски мотивирана палатализация.

Доколкото в огузския турски език почти до края на ХVII в. е агач, но в гагаузския е аач, и същевременно в дунавския прабългарски език вместо каган е кан, то аз бих допуснал, че и втората специфична черта на гагаузския език на фонетично равнище, а именно редуването Г-Нула се развива под прабългарско влияние.

Следователно, цялостно-завършената теория не само за произхода, но и за структурно-типологичната специфика на гагаузския език в системата на огузските езици не е възможна без това прабългарско влияние.

[Кухулин]

Доколкото в огузския турски език почти до края на ХVII в. е агач, но в гагаузския е аач, и същевременно в дунавския прабългарски език вместо каган е кан, то аз бих допуснал, че и втората специфична черта на гагаузския език на фонетично равнище, а именно редуването Г-Нула се развива под прабългарско влияние.

Преди време доста мислих за тази елизия. Тогава стигнах до извода, че е по-вероятно да е настъпила в аварска среда, отколкото в прабългарска. Трябва да си спомня какъв точно беше случая, че съм забравил.

Що се отнася до изпадането на /g/ в гагаузкия език, според мен видно и в етнонима -auz < -oguz, не е ли по-вероятно да се усеща именно влиянието на турското меко g?

[Кухулин]

Преди време доста мислих за тази елизия. Тогава стигнах до извода, че е по-вероятно да е настъпила в аварска среда, отколкото в прабългарска. Трябва да си спомня какъв точно беше случая, че съм забравил.

С две думи, хронологично материала горе-долу върви така (без претенции за точност):

1. каган (Баян, аварска среда);
2. *каан > кеан (кеанус магнус за Крум) със закономерна адаптация на дългата гласна до дифтонг в унгарска среда;
3. *кан (канизауци, аварска среда)
4. *кан (канасубиги, българска среда).

Плюс това имаме данни, макар и доста бегли, че хан Крум се появява на историческата сцена точно от аварска среда. При това положение, ако съпоставим двете версии, по-гладко изглежда аварската каган > каан > кан. При идването си в България Крум носи със себе си аварската титла и поставя традицията. За българската хипотеза са нужни допълнителни предположения и същности, което влиза в конфликт с бръснача на Окам.

[Stan]

Всичко това е много хубаво, само дето титлата "каган" е била много добре известна на българите в началото на 10 в. и е регистрирана в старобългарски паметник точно в тази си форма. Разбира се не като титла на българските владетели, защото те никога не са я носили.

[Кухулин]

Всичко това е много хубаво, само дето титлата "каган" е била много добре известна на българите в началото на 10 в. и е регистрирана в старобългарски паметник точно в тази си форма. Разбира се не като титла на българските владетели, защото те никога не са я носили.

Това вече е славянска езикова среда, няма причина да екстраполираме изпадането на /g/ в този език и период.

[Stan]

Че е славяноезичен извора, в който е регистрирана титлата "каган", славяноезичен е. Както пък изворът, в който се споменава "кеанус магнус" унгарски, писан на латински в началото на 13 в., т.е. всеки сам може да си прави изводите колко достоверно е предадена титулатурата.

А колкото за изпадането на "г", това от лингвистична гледна точка е напълно недоказуемо, напротив наличният емпиричен материал показва, че такова нещо не е имало. Най-добрият пример в това отношение е "багатур", който си е "багатур", а не "баатур" или "батур".