Гагаузкият език

[Stan]

Не "употребявали", а "познавали". Българите са знаели за тази титла, но българските владетели не са я ползвали. При положение, че титлата не е била ползвана в България, няма как да премине по литературен път при русите. По-скоро, руснаците са я взаимствали от бившите си господари - хазарските кагани.

[Гост]

Съвсем сигурно е, че българите са употребявали титлата. Ако не друго, посочена е във всички старобългарски речници. Има голяма вероятност тя да е навлязла в руския език именно от старобългарския, каквато теза застъпвате във Вашата книга. Това, което не може да се докаже, е връзката на титлата каган с българските владетели - употребява се изцяло по адрес на чуждите, например в житието на св. Кирил. Няма как да сложим този факт на една везна с късния и неточен Дуклянски летопис.

По принцип, в езика няма нищо, което преди това да не е в емпирико-теоретичната прагматика и практика на носителите на този език, в това число и понятията конструкти от сорта на разните му там русалки, кентаври и тям подобни.

Ето защо и по необходимост тази титла я има в старобългарския език като лексикален компонент, а и в преданията от това време, като дума и понятие, само защото някои от българските владетели са я носили и повече от сигурно, княз Борис.

Употребата й по адрес на чужди владетели е възможна едва след като тя отдавна вече е придобила единствено и само в българския език тази своя семантика и номинативна функция по отношение на българските владетели.

Не виждам нищо неточно и невярно и в този летопис. Подобно на всички останали извори, и той съобщава и верни, и неверни неща, например това, че българите получават името си по р. Волга.

Всичко това обаче се преценява и отсява от Прабългаристиката в оперативен порядък, но от такава Прабългаристика, каквато е тя към настоящия момент, а не от преди 100 год.

Това, че някой си, поради предубеденост или поради недостатъчна компетентност, си позволява лукса да не познава или пък да не приема последните и най-нови постижения на отечествената Прабългаристика, то си е за негова сметка.

[Христо Тамарин]

Някои в тази тема търсят под волът теле.

Гагаузкият език е просто диалект на турският език с най-обикновена териториална и конфесионална диференциация.

[Stan]

Някои в тази тема търсят под волът теле.

Гагаузкият език е просто диалект на турският език с най-обикновена териториална и конфесионална диференциация.

А турците в земите от Провадийска река до делтата на Дунав, един и същи диалект ли са говорили?

Това с териториалната диференциация влиза в пълно противоречие с данните, че гагаузи турци са живяли заедно, даже смесено в някои селища.

[Гост]

Някои в тази тема търсят под волът теле.
Гагаузкият език е просто диалект на турският език с най-обикновена териториална и конфесионална диференциация.

На базата на кои по-точно научни изследвания лансирате това ваше, изобщо нереалистично предположение?!

[Христо Тамарин]

Някои в тази тема търсят под волът теле.

Гагаузкият език е просто диалект на турският език с най-обикновена териториална и конфесионална диференциация.

А турците в земите от Провадийска река до делтата на Дунав, един и същи диалект ли са говорили?

Това с териториалната диференциация влиза в пълно противоречие с данните, че гагаузи турци са живяли заедно, даже смесено в някои селища.

Имам пред вид териториална диференциация в съвкупността на всички диалекти на турският език, включително тези от Анадола.

Естествено, говорът на турците и гагаузите от една и съща територия споделят една и съща териториална диференциация. Ако говорът в гяурската махала в някое селище се отличавал от говорът на мюсюлманите от съседната махала, то става дума за конфесионална диференциация - християните и мюсюлманите се отличавали в битът си, и това естествено се отразявало върху говорът. Но не мога да си представя това отличие да е било значимо.

[Кухулин]

Но не мога да си представя това отличие да е било значимо.

Това е една от причините да се смята, че става дума не просто за конфесионална, а за етническа диференциация. С други думи, че гагаузите са езиково турцизирано предосманско население - дали славяногласно, дали друго. Според мен аргументите са в полза на славяногласието.

[Stan]

Имам пред вид териториална диференциация в съвкупността на всички диалекти на турският език, включително тези от Анадола.

Естествено, говорът на турците и гагаузите от една и съща територия споделят една и съща териториална диференциация. Ако говорът в гяурската махала в някое селище се отличавал от говорът на мюсюлманите от съседната махала, то става дума за конфесионална диференциация - християните и мюсюлманите се отличавали в битът си, и това естествено се отразявало върху говорът. Но не мога да си представя това отличие да е било значимо.

В бита е нормално да има разлика на религиозна основа. В езика - не. Ако гагаузите са възприели турския от общуването си с околното турско население, то те трябваше да имат не единен език, а цялата гама от турски диалекти говорени в Североизточна България. Разбира се, в този случай се забравя и маката подробоност, че в редица случаи съдеди на гагаузите не са били турци, а татари, т.е. ако са възприели турския от околното мюсюлманско население, то те трябваше да говорят не турски, а татарски. Но както казах, практически е невъзможно да се обясни защо българското село "х" е възприело турския език, а съседното българско село "у", което е същата среда - не, т.е. теорията за възприемането на турския въз основанаобщуване с околното турско население е фундаментално погрешна.

[Христо Тамарин]

Но не мога да си представя това отличие да е било значимо.

Това е една от причините да се смята, че става дума не просто за конфесионална, а за етническа диференциация. С други думи, че гагаузите са езиково турцизирано предосманско население - дали славяногласно, дали друго. Според мен аргументите са в полза на славяногласието.

Съгласен съм донякъде с Вас, уважаеми Кухулин. Но не искам да намесвам понятието етнос. Ако проблемът е ясен на по-ниско ниво, няма защо да се привлича понятие от по-високо ниво, каквото е етнос. А понятията на по-ниско ниво са население, което говори някакъв език и изповядва някаква религия. Да, гагаузите са потомци на местно предосманско население - няма никакви данни да са преселници отнякъде. Няма как в предосманският период това население да е говорило на турски. Аз също съм убеден, че тогава това население е било славяногласно - няма данни да е било друго и това е най-простото предположение.

[Христо Тамарин]

Някои в тази тема търсят под волът теле.

Гагаузкият език е просто диалект на турският език с най-обикновена териториална и конфесионална диференциация.

На основата на кои по-точно научни изследвания лансирате това ваше, изобщо нереалистично предположение?!

Уважаеми проф. Добрев,

Трудно ми е да се ориентирам срещу коя моя дума точно възразявате.

Спорът дали един език е диалект на друг или има ранг на самостоятелен език е банален. Помъчил съм се да осветля проблемите тук, тук, тук, тук, тук и тук. В резюме, няма никакъв проблем гагаузкият да се нарече език, няма проблем да се нарече и диалект. Ами аз така и правя:

Гагаузкият език е .. диалект ...

Вероятно спорите по това, че гагаузкият език е диалект именно на турският език. Според Вас, уважаеми проф. Добрев, гагаузкият език език е диалект на "огузкият" на едно равнище с турският и туркменският. Да, ама не. Вярно е, че гагаузкият език е "огузки", и като такъв той трябва да е дошъл откъм Туркмения/Тюркестан през Анадола. Нъл тъй? И като отделен език ли е пътувал през Анадола? Не, разбира се. Докато пътувал през Анадола за Добруджа той си е бил най-обикновен турски диалект, при това носен през Анадола за Добруджа от мюсюлмани, не от християни. Е, ако е така, кога се е отделил? Кога си е повишил рангът? Кога той е образувал "Болгарската Подгрупа на Огузската Група"? Ами чак след като е стигнал до Нашенско, нъл тъй? Е, отроил се е гагаузкият от турският наскоро, най-рано преди около шест века. А може би и още по-наскоро.

Възразявате ли по нещо дотук, уважаеми проф. Добрев?

Ако не, изводът е, че гагаузкият е един от нашенските балкански диалекти на турският език с най-обикновена териториална диференциация. Да отбележим, че териториалната диференциация на диалектите допуска различни субстратни влияния. Следователно, субстратно влияние откъм славяно-българският върху нашенските балкански диалекти на турският език не може да ни учуди, но едва ли това е основание за гръмко обособяване на "Болгарската Подгрупа на Огузската Група". Впрочем, Вие май включвате в тази Подгрупа само гагаузкият? Защо? И ако е така, не е ли по-подходящо тази Подгрупа да се нарече "Християнско-Балканска Подгрупа на Огузската Група"?

Време е да се върна към едно основно съображение, като се надявам да сте прегледали препратките към "Лингвистиката и политиката", дето ги дадох в началото. Въздигането на гагаузкият в ранг на език е политически обусловено. Едва ли Вие или пък Баскаков щяхте да се сещате за гагаузки език, ако не бяха спогодбите отпреди около 200 години за обмяна на население между Руската и Османската империя и ако не беше политиката по националностите в бившия Съветски съюз, вероятно разработена от Сталин. Аз не оспорвам съществуването на отделен гагаузки език сега, както не оспорвам съществуването на отделен македонски език сега, но съществуването и на двата тези езика е резултат на политическите реалности в последният век-два.

Не трябва да забравяме, че през последните двеста години гагаузкият език в Бесарабия се е развивал самостоятелно. Там той, освен откъм руски и румънски, може да е бил подложен на влияние и откъм други тюркски езици, например кримско-татарски и кумикски. При разглеждането на исторически въпроси тези влияния трябва да се отсеят.

Може би основното ни различие с Вас, уважаеми проф. Добрев, че Вие предполагате тюркски субстрат за гагаузкият. Такова нещо не виждам обаче някъде да е показано, нито от Вас, нито от Баскаков.

Ако имало тюркски субстрат, то той би засегнал и говорът на мюсюлманите.

Вече писах, че проблемът с гагаузите се решава на ниско ниво - като разглеждаме хората като население, което говори на определен език и изповядва някаква религия.

И тъй, гагаузите са потомци на местно население отпреди османското нашествие.

Османското нашествие, бидейки нашествие, предполага преселници откъм Анадола, които били мюсюлмани и говорели на турски. Те донесли исляма и турският език. Нещо повече, в империята, от която сме били част, именно турският език бил lingva franca, а ислямът - господстващата религия. Поради това мнозина от местното население приели исляма, къде доброволно (заради келепир), къде доброзорно (например ако са били еретици). Тези от приелите исляма, които имали възможност да преминат на турски, го направили, и потомците им сега са турци.

Османската империя имала интерес от благоденстващо християнско население, което да пълни хазната. Ние, днешните етнически българи, сме потомци на християни, които пет века са благоденствали под мъдрото султанско управление.

Но да се върнем към езикът. Има в нашият език една граница, която дели българските диалекти на източни и западни. Е, на изток християнското население от мъжки пол знаело и турски. Така както и сега българските граждани "от турски етнически произход" знаят и български, а пък депутатите "от турски етнически произход" говорят най-добър български в парламентът. Е, и Васил Левски знаел турски, и Стефан Стамболов, и Раковски, Бачо Киро на турски пишел стихове, а пък дядо Петко Белокръвчанина, герой на Алеко Константинов от "Пази Боже сляпо да прогледа", нямал никакъв проблем да попита на турски "Далече ли е, аго, Цариград?".

И тъй, картината ни се изглажда. Гагаузите са християни, говорещи на турски, но и на съседните територии християните го знаели турският и за общуването нямало проблем.

Особеното при гагаузите било, че там на цялата територия на Добруджа, българският език бил изхвърлен като непотребен. Този процес не бил никак сложен. Етапите му ще да са били такива: всички деца, и момиченцата, и момченцата, усвояват турският език, после, като се задомят, те предпочитат и в семействата си да говорят на турски, а на краят децата им не усвояват българският.

Цялата тази картина е толкова проста, че не се налага присъствието на доосманки тюркски субстрат заради гагаузкият. Нямаме никакви основания да предполагаме наличието на такъв субстрат.

Да добавим като съображение и равнинният терен, способстващ за езиковата унификация. Българският език в Източна България се запазва като в езиков резерват предимно из планинските райони (примерът при помаците е особено показателен). Но в равнината на Добруджа (славяно-)българският език нямал шанс.

[Христо Тамарин]

В бита е нормално да има разлика на религиозна основа. В езика - не. Ако гагаузите са възприели турския от общуването си с околното турско население, то те трябваше да имат не единен език, а цялата гама от турски диалекти говорени в Североизточна България. Разбира се, в този случай се забравя и маката подробоност, че в редица случаи съдеди на гагаузите не са били турци, а татари, т.е. ако са възприели турския от околното мюсюлманско население, то те трябваше да говорят не турски, а татарски. Но както казах, практически е невъзможно да се обясни защо българското село "х" е възприело турския език, а съседното българско село "у", което е същата среда - не, т.е. теорията за възприемането на турския въз основанаобщуване с околното турско население е фундаментално погрешна.

Добре е да отсеем влиянията от последните двеста години. Да си представим лето Господне 1750. Имало ли е тогава в Добруджа славяногласни селища (освен няколко села на руски староверци, наскоро заселени там)? Имало ли е татари? Според мене, не.

Преди около 200 години се случват големи преселнически вълни във връзка с няколко спогодби между Османската и Руската империя за обмяна на население. Руската империя си "внася" християнско население от Балканите, което го заселва в наскоро завоюваните си южни територии, и "изнася" от тези територии насреща към Османската империя мюсюлманско население.

Насам към Балканите дошли основно татари и черкези. Татарите се заселили в Добруджа и Делиормана и се интегрирали лесно. Черкезите не се интегрирали и били специално изгонени от България след Освобождението.

Християнският поток от преселници към Южна Русия включвал както гагаузи, така и славяногласни българи от Източна България. Част от този поток не стигнал до Южна Русия - като минали през Добруджа, някои тези преселници решили да останат там. Така в Добруджа отново се завърнал нашият език.

[Stan]

Особеното при гагаузите било, че там на цялата територия на Добруджа, българският език бил изхвърлен като непотребен. Този процес не бил никак сложен. Етапите му ще да са били такива: всички деца, и момиченцата, и момченцата, усвояват турският език, после, като се задомят, те предпочитат и в семействата си да говорят на турски, а на краят децата им не усвояват българският.

Цялата тази картина е толкова проста, че не се налага присъствието на доосманки тюркски субстрат заради гагаузкият. Нямаме никакви основания да предполагаме наличието на такъв субстрат.

Да добавим като съображение и равнинният терен, способстващ за езиковата унификация. Българският език в Източна България се запазва като в езиков резерват предимно из планинските райони (примерът при помаците е особено показателен). Но в равнината на Добруджа (славяно-)българският език нямал шанс.

Това е доста опростенческо и наивно обяснение. Колото и да е странно в Добруджа, през целия период на османското владичество остава българоезичен християнски анклав - силистренските гребенци. Много показателен пример - и те като гагаузите били плътно обкръжени от мюсюлманско туркоезично население, обаче за разлика от гагаузите не почват да говорят турски. А примерът е още по-показателен, като се има предвид, че гребенците са много по-малобройна група от гагаузите - само няколко села, за разлика от гагаузите, които били няколкодесетки хиляди. Демек, ако схемата на възприемане на турския от българи християни е реална, то именно гребенците би трябвало първи да се турцизират езиковоРазбира се примерът с гребенците може да се допълни с други такива български групи, в района, които живеели в плътно турско обкръжение като капанците в Разградско, хърцоите и т.н. А на места българи и гагаузи са живеели заедно, както е в Провадийско. Тези факти показват, че тезата възприемането на турския език от някакво "славяногласно" (сега остава да открием, че през 14 в. Добруджа са живели и славяни!) не нищо повече от наивен мит.

Във връзка тезите за възприемане на турския от българите в Добруджа, за което уж спомалагало и равниният характер, само да опбележа, че в Горнотракийската равнина също е толкова равна и толкова гъсто населена с турци, но тук малкото българи християни са продължили да си говорят български.

[Stan]

Добре е да отсеем влиянията от последните двеста години. Да си представим лето Господне 1750. Имало ли е тогава в Добруджа славяногласни селища (освен няколко села на руски староверци, наскоро заселени там)? Имало ли е татари? Според мене, не.

Преди около 200 години се случват големи преселнически вълни във връзка с няколко спогодби между Османската и Руската империя за обмяна на население. Руската империя си "внася" християнско население от Балканите, което го заселва в наскоро завоюваните си южни територии, и "изнася" от тези територии насреща към Османската империя мюсюлманско население.

Насам към Балканите дошли основно татари и черкези. Татарите се заселили в Добруджа и Делиормана и се интегрирали лесно. Черкезите не се интегрирали и били специално изгонени от България след Освобождението.

Християнският поток от преселници към Южна Русия включвал както гагаузи, така и славяногласни българи от Източна България. Част от този поток не стигнал до Южна Русия - като минали през Добруджа, някои тези преселници решили да останат там. Така в Добруджа отново се завърнал нашият език.

"Славяногласни", това ми звучи като гръцкото "славянофони" или твърде мътното понятие "славянско население в Македония през 19 - 20в." Славяните по нашите земи са изчезнали като етническа група някъде през 10 в. От тогава по тези земи живеят българи, говорещи български. Така се нарича този език, така се наричат и носителите му.
Българоезично население остава през целия период на османското владичество по крайбрежието на Дунав. Българоезично население остана и по западната и южна периферия на Добруджа през целият период на османското владичество. Това е старо местно българско население, а не преселници от Тракия и Балкана, които почват да се заселват тук от средата на 19 в.

[Ben Gagauzum]

Христо Тамарин - да, ама не...Браво на проф. Добрев и Стан!

[Гост]

Уважаеми проф. Добрев,
Трудно ми е да се ориентирам срещу коя моя дума точно възразявате.
Вероятно спорите по това, че гагаузкият език е диалект именно на турският език. Според Вас, уважаеми проф. Добрев, гагаузкият език език е диалект на "огузкият" на едно равнище с турският и туркменският. Да, ама не.
Възразявате ли по нещо дотук, уважаеми проф. Добрев?
Ако не, изводът е, че гагаузкият е един от нашенските балкански диалекти на турският език с най-обикновена териториална диференциация.
Да отбележим, че териториалната диференциация на диалектите допуска различни субстратни влияния. Следователно, субстратно влияние откъм славяно-българският върху нашенските балкански диалекти на турският език не може да ни учуди, но едва ли това е основание за гръмко обособяване на "Болгарската Подгрупа на Огузската Група". Впрочем, Вие май включвате в тази Подгрупа само гагаузкият? Защо? И ако е така, не е ли по-подходящо тази Подгрупа да се нарече "Християнско-Балканска Подгрупа на Огузската Група"?
Може би основното ни различие с Вас, уважаеми проф. Добрев, че Вие предполагате тюркски субстрат за гагаузкият. Такова нещо не виждам обаче някъде да е показано, нито от Вас, нито от Баскаков.
И тъй, гагаузите са потомци на местно население отпреди османското нашествие.

Уважаеми Господин Тамарин,
Струва ми се, че много добре разбирам Вашето затруднение и затова нека ми е позволено най-напред да забележа, че така нахвърляната от Вас базисна фактология е обектно-неадекватна, защото в наличните научни изследвания, каквито Вие лично се въздържате да цитирате, е повече от сигурно установено, че този език идва на Балканите не от юг, а от север. При това, Вашето разбиране за взаимоотношението между език и диалект съдържа нюанси, които не позволяват и то да се приеме също така за обектно-адекватно.

В подкрепа на тази много отдавна известна научна истина съвсем наскоро аз имах шанса да открия не само допълнително нейно потвърждение в лицето на споменаването в изворите на варненските гагаузи още през ХIII в., т.е. повече от век преди османското нашествие, но и потвърждение на разработената и предложената от мене лично доста преди това и без да познавам извора, етимология на етнонима гагаузи, което сведение може да прегледате на прикачения файл.

И на второ място, използваният от Вас подход и метод за етническа идентификация и атрибуция на езика на гагаузите, най-общо и доста банално казано, е погрешно-ненаучен. Този подход и метод се отличава не само с излишно голяма доза социологизация, но и с прекалена идеологизация, само че Сравнително-Историческото Езикознание или за по-кратко, Компаративистиката не е Социолингвистика и още по-малко пък Политология.

Предметът на изследване, подходът и методите, целите и задачите на Социолингвистиката по принцип не само, че не съвпадат, но са и достатъчно различни и раздалечени от тези на Компаративистиката.

Когато в Компаративистиката възникне нуждата от подобна идентификация и атрибуция на даден език или диалект, то най-напред се прави неговото описание на лексикално, фонетично, морфологично и синтактично равнище.

И то, с цел да се постигне необходимата и достатъчна обективност на описанието, то се прави вън и независимо от съществуващите описания на съседните родствени или неродствени езици.

Едва след това вече така получените частни описания се съпоставят поотделно-многостранно с описанията на най-близките родствени езици.

Резултатът тук са краен набор от лексикални, фонетични, морфологични и синтактични специфични черти и особености на този език или диалект.

В процедурата по посочването на точното място и произход на този език или диалект, така откритите и установени специфични черти и особености играят ролята на диференциращи и идентифициращи признаци, именно на основата на които като цяло се прави и изводът за етническата принадлежност на съответния език.

Тюркологията е световна наука и затова в нея много отдавна лингвисти от немалък брой страни вече са проиграли нееднократно въпросната процедура и са стигнали до извода, че той по принцип и по същество си е огузски език.

Огузските езици обаче не са един или два и затова е повече от задължителна и по-нататъшната конкретизация в това отношение. Някои от гагаузските езиковеди приемат, че гагаузският език е западно-огузски.

Според мене лично, поради некоректно вмъкнатия тук географски критерий, дефинирането на гагаузския език като западно-огузски все още не е достатъчно точно и определено.

Но не само поради това аз лично предпочитам да се придържам към класификацията на проф. Баскаков, в рамките на която гагаузският език заема място в огузо-българската подгрупа на огузските езици.

При това положение вече гагаузският е еднореден и равнопоставен с такива езици от огузо-селджукската подгрупа като турския и азерския, а така също и с такива езици от огузо-тюркменската подгрупа като тюркменския и трухменския.

Що се отнася до неговото взаимоотношение с много близко-родствения турски език, то и тук отдавна вече е установено, че става дума за екстралингвистически мотивирано и детерминирано сравнително късно, но доста интензивно турско езиково влияние върху гагаузския език на основните езикови равнища.

Това влияние обаче в никакъв случай не разрушава и не променя иманентно присъщите му собствено-характерни черти и особености, именно поради което то не е нищо повече от един напълно нормален и даже тривиален турски суперстрат в гагаузския език.

С такива суб-, ад- и суперстратни компоненти се характеризират всички езици по Света, подобно на румънския език, който има 30-35% българска лексика, което обаче в никакъв случай не го прави „български език” и той си остава все румънски език.