Същата работа и с думата бьорк "калпак" - общотюркска, в османска употреба от XIV в. (EDT 362).
-
-
Абсолютно, ако отвориш Ашъкпашазаде и погледнеш епизодът, в който описва създаването на яя и мюселлем корпусите, ще видиш, че казва на конниците, че били "къзъл бьорклю"
(по памет, но не вярвам да се лъжа)
Comment
-
Интересна се оказва гагаузката дума, която Евлия Челеби дава за "слънце" - choğach. Общите речници я определят като турски архаизъм "слънце; дневна светлина", но не дават хронологични рамки (цък). Добре че са комшийските форуми
:
Линк
Установява се нейната османска употреба през XV век в "Anasır-ı Erbaa", което я прави поредната в списъка по-горе...Comment
-
Никак не е изключено това да е общ прабългаризъм и в гагаузския, и в турския език, защото в българските диалекти има куйаш "слънце", което най-вероятно е куманско, но в случая е налице палатализация на първата съгласна, както при чаша, което е от средноперс. кясе.Кухулин написа Виж мнение
При това положение, времето и мястото на заемане следва да се отнесе към 5-7 в. в Средна Азия от някакъв местен прабългарски диалект към все още цялостно-единния огузски праезик.
Това гаг. чатла-патла в моя роден диалект от с. Саръгьол, Тулченско, е чат-пат, т.е. от време на време.Така, че съм ви задължен на всички компетентни колеги от този форум и който има път към Варна(чатла-патла съм в Комрат).Comment
-
Би могъл да се обмисли този сценарий, но предвид ламбдаизма в ауслаут едва ли става дума за класическа заемка, а по-скоро за някакво влияние (Егоров 297). От друга страна, в турския език присъстват и трите думи за слънце - гюнеш, куйаш и чохаш (ЭСТЯ III:103; ЭСТЯ VI, 111) - като първите две се смятат за когнати. Следователно третата пак остава с неизяснена фонетика, поне според мен.проф. Добрев написа Виж мнение
Всъщност въпросът е може ли да се появи отнякъде това -y- > -ğ- според законите на турската историческа фонетика?Comment
-
Още две думички от гагаузкия речник на Евлията:
гаг. alaf = тур. saman "сено" според ЕЧ.
Думата е османска, от арабски произход, архаизъм в днешния турски:
тур. alaf
1. Hayvanlara yedirmek için kurutulmuş ot, mısır sapı;
2. Hayvanların yem yediği yer;
< ар., перс. علف 'alaf "трева, сено"
И най-накрая нещо ценно от тоя списък:
гаг. defke = тур. kız "момиче" според ЕЧ.
Думата е българизъм, субстрат или заемка от бълг. диал. девка (~ девойка) с адаптация към синхармонизма. Вероятно ЕЧ е използвал символа ف fe при записа, обозначавайки [v] в непозната дума, каквато е практиката при арабския запис. Не знам обаче дали е такъв случая и с османския запис. Може заглушаването -v- > -f- да е още на гагаузка основа.
ПП Всъщност е напълно възможно и даже най-вероятно заглушаването да е още на славянска почва: [vk] > [fk], например днешното руско произношение на думата девка е [дефка] (цък)Last edited by Кухулин; 25-02-2012, 20:18.Comment
-
Много хубава статия, има нещо много мило и топло в начина, по който е написана, аз не бях я чел, благодаря. Авторът, както всеки интелигентен български историк, следи и тюркологическата литература и се основава на последните й достижения. Интересно, но тогава все още като че ли не се знае, че и прабългарите са тюрки или пък проблемът не е толкова актуален.Кухулин написа Виж мнение
А. И. Манов, ЗА ГАГАУЗИТЕ
Според мене етнонимът гагауз възниква и се образува най-вероятно още в южноруските степи на основата на огуз. ак "бял", което обаче в географски план има значението "южен" - *ак-уз "южни узи". С течение на времето пред него се появява протезата к, която впоследствие се озвучава до г – гагауз.Турските народи, преди да нахлуят в Европа, живели в Монголия, под общо название Огузи. Намерените загадъчни надписи по скалите на брега на реката Орхан (приток на р. Енисей), които са прочетени при съдействието на известния ориенталист Томсен, принадлежат на особено тюркско племе, наречено Тюрк-Огуз. Тези турски народи, след дълго съжителство, са били най-сетне принудени да се движат по направление към южноруските степи поотделно и в отделна политическа самостоятелност, като: 1) печенеги; 2) узи; 3) кумани.
В гагаузския език от Късното Средновековие и в Добруджа обаче горната генетико-смислова връзка отдавна вече е забравена и загубена. За сметка на това пък тук гагаузите научават и използват турския арабизъм hak "прав, истински". За него те си мислят, че стои в началото на тяхното народностно име или налице е лингвистичният механизъм констелация, наслагване на тази дума върху предходната. Именно поради това, в началото на миналия век гагаузите все още направо го обичат и произнасят с гордост националното си име.
След покоряването на узката държава от Беазит, узите не се споменуват вече. Ев. Челеби (ХV²² век) нарича областта узка (узи еялет), без да споменува за узите, той ги нарича Делиорманци, Добруджанци и Читаци. Узите се вече наричат гагаузи (гага-узи). Това прозвище не е ново, както някои предполагат, нито се счита като псувня, както казва Иречек. Напротив, гагаузите помежду си, не се наричат с друго национално име, освен: "бен гагаузум", т. е. аз съм гагаузин. Особено, когато той иска да даде важност на себе си и казва "бана гагауз дерлер", т. е. на мене казват гагаузин - сир. аз не съм обикновен човек, но съм благороден и юначен гагаузин. Гагаузите нямат доверие на никой народ, като ги считат по-долни от тях. Когато се срещнат двама непознати гагаузи, за да се уверят дали са едноплеменници, те се питат "сен миннет ми син?" т. е. от нашите ли си (от народа ли си), значи гагаузин ли си? Щом получи отговор "миннетим", тогава само си говорят без стеснение (откровено). Според казаното се вижда, че днешното прозвище гагаузин не е псувня, но напротив, то се произнася с гордост. Наистина, има случаи, когато гагаузинът, запитан за народността си, отбягва да се нарече гагаузин, като в такива случаи се нарича християнин. Това, обаче, е следствие на преследванията и налагания от разни органи на властите, които не признават гагаушки народ; те ги накарват да се казват българи.
Колкото се отнася до произхождението на думата гагаузи, мнозина са дали разни тълкувания. Академикът Радлов смята, че думата гагауз е съкращение на думата агуз или огуз, название на племето, известно в историята под името узи, огузи. Г. Димитров е написал цяла статия за филологическото развитие на думата гагауз с всевъзможни тълкувания. Ив. Николау счита гагаузите за най-старите местни жители на гр. Варна, Балчик и Каварна, наречени Агави, Катузи и Кробизи, които споменува Плиний. Думата гагауз тълкува от Агавуз. Апостол Андрей, който посетил Варна ги нарича Агавуз.
Колкото за нас, ний съвсем не се безпокояваме от представката гага, гаг, ага и др. пред думата уз, тъй като за каквито и да считат гагаузите, те всички са от "минета", както те казват.Comment
-
А ето ви и пример за табу:Къде е големия български патриот, ЧЕСТЕН офицер, спомоществувател и прочие АТАНАС МАНОВ? Да сте видели нещо освен най-ранната(съответно най-незряла и кратка) му статия "За Гагаузите" от 1921 година, която е отпечатана с "неволни" технически грешки, които после се ползват в "научни" трудове и статии (като замяната на гордото "миллет" с обидното "миннет")??? Да сте видели някъде нещо от-за "ПОТЕКЛОТО НА ГАГАУЗИТЕ и ТЕХНИТЕ ОБИЧАИ И НРАВИ"-Варна, 1938, в две части(втората одобрена от БАН)?Last edited by Ben Gagauzum; 28-02-2012, 21:10.
Comment
-
-
Ето на и професора така го цитира...KIZIL DELI написа Виж мнение
Ама и грешка са направили издателите.. Как да не отиде работата на псувня .
Comment
-
Забелязах го, разбира се, но не му придадох значение, както не са му придавали значение и всичките гагаузи, които не са знаели френския толкова добре, колкото вас двамата, да не говорим пък за вида и характера на подсъзнанието ви!?Ben Gagauzum написа Виж мнениеComment
-
«Джагфар тарихы»,т.1, гл.4, стр.22:"Только враждебные действия против него авар и союзных с ними румцев/ромеев/ заставили его/кан Аспарух/ покинуть эту область и уйти в Искандеровы горы/Балкан/. Там он образовал свое царство, которое назвал Бурджан/България/ - в память о своем прежнем владении. Его потомки, как писал сеид Якуб(12 столетие), приняли от тамошних ульчийцев/славян/ христианство, а вместе с ним - и ульчийский язык. А это произошло вследствие того, что попы ульчийцев проповедовали на своем языке и что булгары поселились в домах ульчийцев. Только бурджанские кук-огузы, не бросившие жизнь в поле, сохранили свой тюркменский язык..."
/поясненията са мои/Comment
-
П. П. СВИНЬИН
ОПИСАНИЕ БЕССАРАБСКОЙ ОБЛАСТИ (1815 г)
Свинин включва и гагузите в общото описание на българите от БесарабияОсобливо во время прошедшей войны вышло их до 4.000 тысяч семейств в Бессарабию, кои большею частию поселились в домах, оставленных татарами. Для отличения от прежде поселившихся здесь болгар, называют их «беженарами».
Язык болгарский есть испорченный словенский, смешенный с татарским, но все они почти говорят по-турецки. Болгары суть самые лучшие землепашцы, очень рачительны в работе, трезвы и постоянны, но характер имеют пылкий и мстительный, и не терпят над собою начальства. Сколько болгар тих, быв земледельцем, столько необуздан и кровожаден с оружием в руках. Народ сей большею частию статный, красивый, но женщины их непригожи.Comment
-
Общо-взето 1806-1812г. 90% от изселниците са били гагаузи, което се вижда и от описанието...Comment
-
Бен гагазум, като носител на езика, можеш ли да ни дадеш примери от разговорния гагаузки език и по-точно, в кои части се различава от турския говорим от околното на гагаузите турско население. Има ли характерни думи, който се срещат само при гагаузите, а при турците ги няма, особено сред роднинските термини, части на човешкото тяло, животни, растения, природни елемнти, т.е. от този пласт в лексиката, който е най-устойчив на външно влияние? А също така били ли ни дал примери на български и гръцки заемки? Интересно ми също имали в гагаузския език диалекти и доколко се различават?Comment
Comment