Политическа и етническа идентичност в балканските земи през Средновековието

[gollum]

Хъм, вероятно ще стане доста дълъг пост, та затова ще си позволя да го започна с въведение, а за удобство ще разделя основната част на две: в първата ще изложа мнението си за това как принципно стоят нещата с идентификацията, а във втората част и конкретно във връзка с темата. Но първо - едно уточнение, което ми се вижда наложително с оглед на нажежаването на страстите в темата: всичко, което пиша по този въпрос е лично мнение и разсъждения, с което не искам да си ги "присвоя" (в по-голямата си част това са неща, които съм чел на едно или друго място, така че трудно бих се нарекъл "автор"), а да уточня, че не им придавам някаква особена тежест (камо ли пък "научна"). Пиша в темата не и с цел да убедя някого в нещо - предприятие обречено на неуспех в повечето случаи, а и безсмислено и ненужно. По-скоро гледам на този род дискусии (а в известен смисъл и на целия форум) като на възможност да използвам останалите участници в дискусията като своеобразен "пробен камък", срещу който да сверя своето мнение (да не говорим за възможността да се научи какво мислят останалите, които често са се занимавали повече или, във всеки случай, с различни аспекти на даден проблем).
За щастие, каквото и да напишем в темата, това едва ли ще промени научното или пък обществено приетото мнение по тези въпроси (от само себе си се разбира, че няма как да промени реалностите на миналото), затова ще е добре ако влагаме по-малко емоции (никой нищо на никого не се опитва да отнеме, надявам се): всеки излага мнението си, те се срещат, пък ако имаме късмет, всеки може да научи по нещо и, току виж, да стигнем до някакви интересни нови мнения или разбирания.
С това приключвам въведението (може би е излишно, но пък не е проблем да се прескочи).

1. ИДЕНТИФИКАЦИЯТА ПО ПРИНЦИП

1.1 Защо въобще повдигам този въпрос

Позволявам си да повдигна този въпрос след като няколко пъти вече съм излагал (най-често синтетично) мнението си по него, защото виждам, че има неяснота (поне аз така я преценявам) по него в темата, да речем, в този въпрос:

А какво ще кажеш за идентичността на Добротица и поданиците му - българска или християнска?

от който виждам, че на явлението се гледа като на статично (веднъж завинаги дадено) и единично (Х е или такъв, или инакъв - и то в рамките на категории, които не са в опозиция; макар че трябва да се добави, че дори и при категориите в опозиция е възможно в един момент Х да е А, а в друг момент !А). Затова реших, че може да има полза ако се опитаме първо да стигнем до някакво разбиране за това какво всъщност е "идентификацията" (самоопределение, самоосъзнаване), как се изгражда, променя ли се, винаги ли е една и съща и прочее.

1.2 Опит за кратко определяне

Идентификацията е "инструмент", чрез който всеки човек се причислява към дадена група и се отделя от останалите. Това е процес, който протича постоянно, макар и с различна интензивност и не винаги в явна форма. Но всяка една житейска ситуация предполага поне в неявна форма човек да се причисли или отграничи (двете са свързани), както и да направи същото (много важен момент) по отношение на другите - независимо хора или явления. Т.е. грубо казано, това е неотменна част от общуването, от социалната действителност.
Конкретната идентификация се сформира заедно с израстването на личността, под влияние на различни (предимно външни) фактори: родители, възпитатели, учители, връстници и прочее. Т.е. тя почти винаги е процес на копиране или пресъздаване на вече съществуваща "форма": определена информационна структура, която обществото (чрез културата) създава (по-скоро, модифицира) и предава като своеобразен социален "генетичен" код, чрез който то се "възпроизвежда".
Естествено, с времето всеки индивид израства (да кажем, превръща се в личност) и към възприемането се присъединява и процес на саморефлексия, при който той получава възможност до някаква степен съзнателно да влияе върху тези структури. Същественото (за нашия въпрос, т.е. погледнато общо) е, че получената в процеса на възпитание (израстване) на човека идентификационна структура е до голяма степен статична, т.е. груба и здрава, трудно може да се промени поне в общите си части. Към нея човек си "добавя" лична такава (нещо като "надстройка" над основната система), която обаче ни интересува в по-малка степен, защото тя се занимава повече с личните (индивидуални) контакти и връзки, т.е. в по-малка степен съдържа общото за цялата общност (но е важна, защото е има значение за личната мотивация и конкретните решения).
Когато разглеждаме цели общности работим с определено "усредняване", т.е. интересува ни не толкова личната част (индивидуалното "копие"), колкото общата, т.е. "матрицата" чрез която се извършва "щамповането" - тя ще ни даде колективната идентификация или по-точно, нейната средна пресечена точка, която се споделя от най-много отделни членове на общността.

1.3 Опит за динамичен модел

Защо тогава досега писах за "динамичност" на идентификацията, след като по-горе структурата достатъчно статична? Защото макар структурата да е до голяма степен статична, ситуациите са различни, т.е. създават динамика. А според ситуацията и "събеседниците" се активират различни "части" (или слоеве) от структурата. Ще се опитам да илюстрирам това с пример (с ясното съзнание доколко условно е всичко това). Ще използвам модел подобен на този на атома. В ядрото е "самата личност" (т.е. това, което възприемаме като "аз"). Около него са разположени "слоеве" с различни идентификационни стереотипи (от типа на "аз съм християнин", "аз съм българин", "аз съм софиянец", "аз съм почитател на хард рок" и прочее: картинката е ясна). Най-външният слой е този който взаимодейства с "околната среда", т.е. в дадения момент е доминиращ за това като какви се възприемаме - останалите слоеве (особено по-вътрешните) в конкретната ситуация не се виждат, но това не означава, че ги няма. Т.е. може да се каже, че колкото по-вътрешен е слоят, толкова повече "енергия" е нужна за да може идентификационната "щампа" да се придвижи към външен слой да а се "реализира". Ако добавим, че "енергия" в случая не е еднородна, а по-скоро е въпрос на конкретните пресичащи се "слоеве" на участващите в общуването, картината се усложнява допълнително. Не всяка "енергия" вкарана в системата в процеса на общуване въздейства еднакво на всяка "щампа". По-скоро сходните щампи си взаимодействат. Сходни, т.е. тези които образуват група по сходство или противоположност. Това е общата структура, т.е. "идеалният тип".
Конкретната реализация (т.е. идентификационният инструмент в контекста на конкретна епоха и място (общество)) се отличава според това как са "енергизирани" различните слоеве, къде какво се намира. Това е "твърдата" структура, състоянието на покой на системата, към което тя има склонност да се връща или да "клони". В зависимост от "енергетичността" на конкретната ситуация обаче тя може да бъде временно "изведена" достатъчно далеч от това състояние.

1.4 "Особености" на идентификацията

За да приключа с тази обща част, допълнително нещата се усложняват от две "особености" на идентификационният "инструмент". Различните "щампи" се "обозначават" с определени етикети (имена). Веднъж "въведени" те много рядко или трудно "изчезват" - само променя съдържанието, което се влага в тях. Т.е. ако някъде срещаме определен етикет, след това попаднем другаде на него, не бива автоматично да приемаме, че двете срещания са идентични, ако контекста (време или/и място) е различен.
Т.е. би било погрешно за мислим, че през Средновековието идентификацията се прави според принадлежност към определена верска общност, докато сега това вече не е така. И през Средновековието, както и по-късно ще открием навсякъде този "контур" (религия/вяра), разликата по-скоро е в това какво място заема в "твърдата" структура, т.е. доколко доминантен е, колко други (и колко често) контури може да "надскочи" или "изпревари" в конкретна ситуация. Затова е неправилно да се пита, примерно, дали еди кои си се определят по принцип по конфесия или етнически: реално зависи от ситуацията, но и двата "контура" присъстват в структурата. По-скоро може да се търси каква е относителната им "тежест", а най-добре да се разглеждат конкретни ситуации.
Трябва да правим и разлика между самоидентификация (т.е. член на общността или група хора се определят по някакъв начин в конкретна ситуация) и разграничение, прокарвано от друг: все едно дали той разказва ситуацията (т.е. определя позициите в системата според собствените си разбирания) или го прави от позицията си на различен (т.е. за него те са различни). В подобни случаи идентификационният параметър може да бъде подвеждащ.
Пример: мюсюлманин се разграничава от група християни - за него те са "неверници", но те не биха се определили по този начин и нищо чудно в групата да има сериозни вътрешни различия по щампата "вяра", които обаче са маскирани от общото определение.
Друг пример: мюсюлманин спрямо кръстоносци в Близкия изток - той най-често ще ги нарече "франки" и ако предположим, че нямаме техните свидетелства, вероятно бихме ги приели за такива. Но в действителност едва ли много от тях (или въобще някои) биха се самоопределели така в тази ситуация.
Втората особеност се отнася до "дълбочината" на дадена идентификационна "щампа". Всяка от тях може да има различна "задълбоченост" (може да се нарече и "ниво"), според което (ако ситуацията го изисква) може да се прокара разграничение. Може би всичко това е малко мъгляво, затова ще дам пример. Имаме ситуация на общуване между няколко членове на една и съща общност, като идентификационните им щампи са съгласувани (т.е. всичките са християни, жители на едно и също място, споделят достатъчно дълъг съвместен опит и имат сходни професии). В подобна ситуация разграничението може да се прокара според разлики в "дълбочината" на един от параметрите (примерно, "религиозността", т.е. дълбочината на познаване или проникване по този параметър; същата разлика може да се прокара и по друга от иначе съвпадащите щампи).
Ако заключим, че еди кои си се определят като еди-какви си, това автоматично не означава, че конкретен случай на такова самоопределение, който ни е известен, може да се приложи върху всички останали случаи. Например, знаем, че Х броя членове на дадена общност са религиозни (принадлежат към определена религия), известно ни е от източник мнението на един конкретен член на общността за това какво е религията му, какво и изисква и прочее. Не можем автоматично да припишем неговите виждания на всички останали на основата на принадлежност към обща група, защото знаем само за съвпадението на маркера, но не и на функциите и съдържанието. Образно казано, вярата на един епископ или богослов е съвсем различна от тази на един неук селянин или пък образован бюргер (но това не важи само за конфесионалните разлики, а на практика за повечето или всички области).

1.5 Функциониране на модела

Как функционира този "инструмент" в реална ситуация? Имаме множество различни контури, но кой точно ще се "реализира" ще се определи от конкретиката на ситуацията, т.е. от това какво действие изисква (приемане или неприемане, приобщаване или разграничаване) и какви са активните щампи, които демонстрират останалите участници (и дори по-точно ще е да се каже така - които успяваме да разпознаем и разграничим ние). На това се дължи динамиката която води до това в един момент човек да се определя по етническа принадлежност, в друг по религиозна и прочее.
Колкото по-малка е групата, която споделя дадена щампа, толкова по-малко значение има за нашата тема.

С това приключвам тази обща част. естествено, тя може да се развие значително - опитах се да се огранича до минимално необходимото с оглед на конкретната тема.


2. ПО ТЕМАТА, т.е. идентификацията на практика (през Средновековието по нашите места)

Как точно се формира "националната" идентификация? Добре е да се зададе този въпрос, защото ще покаже много. Кухулин вече написа:

Не са като съвременните (средновековните нации), но имат общи черти. Разликите са предимно резултат от технологичното влияние, например средствата за масова информация.

с което съм съгласен. Как един произволно избран "прост" жител на дадена отдалечена област в (да речем) ВБЦ разбира принадлежността си като "българин"? Въобще, как формира своята принадлежност? Може ли той да има някаква идея какво точно е "България" и да се идентифицира с цялата й територия и населението й? Особено така, че това да е доминиращата "щампа" в неговата идентификационна структура? Не ми се вярва - няма как да стане това (тук идва роялата на различни технологии - както технически, така и социални, която създава разликите между една средновековна "нация" и такава от индустриалната епоха).
Това не означава, че този произволно избран човек няма да има никаква идея за държавата, в която живее. Но най-вероятно този механизъм ще е слаб като влияние в повечето ситуации и ще е "вързан" върху владетеля, а не толкова върху "народ" или "държава" (особено в съвременното им звучене). Как такъв човек ще разпознае някой пришълец като свой по контура "българин"? Най-вероятно, по езика, дрехите и обичаите. Но тъй-като те със сигурност ще се различават малко или повече от неговите, то все пак тази идентификация може и да не е много силна - особено сравнена с "родната", т.е. тази на мястото, където живее (особено в случая с жител, който не се е отдалечавал на повече от 10-20 км от родното си място през живота си, каквито ще да са достатъчно голям брой от хората (естествено, пак зависи от времето, мястото, т.е. от контекста: имаме и краткотрайни периоди на "голямо раздвижване")).
Т.е. какво всъщност означава "българската народност" в контекста на нашето Средновековие, каква идентичност и механизми формира и в каква степен е разпространена (за мен това е основната разлика със съвременните нации)?
Засега приключвам, че стана дългичко като за един пост, но ще продължа като намеря време.

[г-н Никой]

Чета си аз един сръбски извор от 1328 г. и попадам на имената на "гръцките прониари" Тутко, Асен, Ласкар Котаниц и Сидурофай. От тия всичките само Ласкар има гръцко име и то наполовина (Котаница ми звучи повече българско). Та, говорехме за националната идентичност през Средновековието в темата за военния флот...

На ти и за Котаниц, експерте, великата тайна, пфф: http://www.politikin-zabavnik.rs/2006/2862/01.php

Ги, кое те смущава? Имаш предвид етническия състав на прониарите на Балканите, или етническия състав на Балканите през Х²²²-Х²V век?
Имената, които си дал, в Христомания по история на България, том 2, 1978, с. 228, са по-различни. Котаниц липсва:

“Селище Щука и част от земята, която са държали гръцките прониари Тутко, Асен, Ласкар, Сидурофай, при Секирник до потока и над пътя, и под пътя, и под кръста...”

Ако пък моят цитат е погрешен, Котаниц вероятно е куманско име, което има паралел в куманското ханско име Котян. През 1239 г. известният кумански хан Котян Сутоевич от рода Тертероба начело на 40 000 кумански семейства намира убежище в Унгария, бягайки от монголите. Хората на Котян приемат католицизма, а дъщеря му се омъжва за престолонаследника Стефан V. Куманските войски засилват много армията на крал Бела IV, което плаши едрите феодали. Скоро избухва конфликт между пришълците и унгарците. Котян е наклеветен пред краля и екзекутиран, което довежда до страшно куманско въстание. Куманите разоряват Южна Унгария, след което през март 1241 г. се прехвърлят в България.

Ако те вълнува етническият състав на Балканите, през Х²²²-Х²V век, той е силно нехомогенен, особено в Македония. Какво ще кажеш например за един опис на имотите на Тетовския манастир от 1343 г., в който се срещат доста странни имена с откровено неславянско и най-вече тюркско звучене: Савдик, Сава Суркиш, Сулим, Алаван, Дмитър Чалапия, Бало. Забавна е и ситуацията в Призренско, както личи от един документ от 1347–1348 г.: Алтоман, Куманиц, Кандак, Турчин, Душман, Дърман, Шишат Алтоманик, Дагул, Тогоч.

[Stan]

“Селище Щука и част от земята, която са държали гръцките прониари Тутко, Асен, Ласкар, Сидурофай, при Секирник до потока и над пътя, и под пътя, и под кръста...”

Ако пък моят цитат е погрешен,

Може и да не е погрешен, да са дваразлични документа с малка разлика.

Котаниц вероятно е куманско име, което има паралел в куманското ханско име Котян. През 1239 г. известният кумански хан Котян Сутоевич от рода Тертероба начело на 40 000 кумански семейства намира убежище в Унгария, бягайки от монголите. Хората на Котян приемат католицизма, а дъщеря му се омъжва за престолонаследника Стефан V. Куманските войски засилват много армията на крал Бела IV, което плаши едрите феодали. Скоро избухва конфликт между пришълците и унгарците. Котян е наклеветен пред краля и екзекутиран, което довежда до страшно куманско въстание. Куманите разоряват Южна Унгария, след което през март 1241 г. се прехвърлят в България.

Ами естествено, че куманско Още като го видях се сетих за добре известният кумански хан, ама реших да не издивателствам над Ги, за който тюркският произход и тюркоезичността на деспот Иванко и неговите поданици, предците на гагаузите, му дойде в повече.

Ако те вълнува етническият състав на Балканите, през Х²²²-Х²V век, той е силно нехомогенен, особено в Македония. Какво ще кажеш например за един опис на имотите на Тетовския манастир от 1343 г., в който се срещат доста странни имена с откровено неславянско и най-вече тюркско звучене: Савдик, Сава Суркиш, Сулим, Алаван, Дмитър Чалапия, Бало. Забавна е и ситуацията в Призренско, както личи от един документ от 1347–1348 г.: Алтоман, Куманиц, Кандак, Турчин, Душман, Дърман, Шишат Алтоманик, Дагул, Тогоч.

Хващам се на бас, че за да е пълен хаосът, тези са записани в по-голямата си част като "власи"

[г-н Никой]

Не, най-прозаично изброяване на крепостни селяни без никакви етнически уточнения.

[gollum]

Ги, кое те смущава? Имаш предвид етническия състав на прониарите на Балканите, или етническия състав на Балканите през Х²²²-Х²V век?

Извинявам се, че се намесвам, но основата на спора е между Ги и Стан и се отнася до ролята на етническата идентификация (по-скоро, идентификации) в сравнение с останалите форми на самоопределение и разделяне. Доколкото разбирам, натрупали са се много негативни емоции между двамата и не става нормална дискусия (лично впечатление, мога и да греша).

Аз да си продължа с моя пост от вчера (вероятно ми е интересно само на мен, така че го пиша по-скоро за да приключа с въпроса).
Аз си мисля, че ако ще задълбаваме в този въпрос, вероятно е добре да се отделят поне няколко "чисти" типа в рамките на населението според общото. Мисля си за нещо в посока (разбира се, съвсем базово):

1. обикновен човек (селянин), който в рамките а съзнателния си живот не е се отдалечавал на повече от 10-20 км от родното си място (и живее там, където се е родил).
Подобен човек едва ли ще има каквото и да е общо понятие за държава - в нашия случай, за България. Родината за него ще е родното му място и околните земи, които е виждал, както и населението им (тях ще ги възприема като свои).

2. същото, но динамично, т.е. човек, който по една или друга причина е напуснал родното си място и достатъчно се е "скитал" насам-натам.
В този случай е възможно ако човекът заема някаква "държавна" служба и е пътувал предимно из територията на държавата да изгради някаква обща представа за нея, но също толкова възможно е тъй-като няма някаква здрава "котва", т.е. привързване към конкретно родно място, човекът да се изгради като с достатъчно обща ориентация, т.е. за него да не е проблем да живее или служи в/на друга държава без това да му създава проблеми с идентичността (стига религията да е същата).

3. добре образован за епохата си човек, който се занимава с някакъв тип "държавна" работа.
От такъв може да се очаква да има добра представа за държавата и нейния интерес, т.е. едва у него можем да търсим нещо сходно с днешната представа за "нация" (и такива хора биха се опитвали да "работят" в посока на промяна на останалите, но няма да разполагат още дълго време с нужните им средства за тази цел). Разбира се, тъй-като свидетелствата за епохата (писмените) ще са дело само на този тип хора, то те така и ще описват нещата - през призмата на своето разбиране.
Същото в определен смисъл важи и за политиката, която "работи" с приемственост, т.е. претенции: за да поискаш нещо, трябва да изглежда, че е твое, а най-лесно това става ако изглежда, че е било такова и ти е отнето. Затова в такива ситуации на високо ниво може да се очаква да се използват държавно/етнически/народно базирани разграничения, без обаче това да означава, че всеки войник, селянин или градски жител реално разбира нещата така или дори да може да се ги представи по този начин.

Т.е. макар почти всички хора да са имали някаква що-годе ясна представа за етническата си (племенна, народна) принадлежност, тя е била много по-малка като обхват и ограничена в сравнение с днешните (и доста по-малко абстрактна). Най-вероятно се е простирала основно до хората, в които е с контакт и възприема като "свои", както и до родното място и всички, които го обитават.

Ако се върна на един от дадените примери (за превзимането на Мелник и "предателството") и се опитам да го разгледам през призмата на модела, който описвам, то бих рискувал да допусна, че е малко вероятно който и да е обикновен жител (още повече, на самия град) да възприеме договорката на "защитника" на града (Добротица) като "предателство спрямо България", при това, независимо от етническия им произход, защото едва ли са били много хората, които въобще са имали подобна представа, т.е. за "България" като нещо отделно от владетел, територия и хора (което ги обединява и едновременно с това е повече от тях, иначе казано, е "вечно": каквато е националната представа, която се създава през последните 3-4 столетия (някъде малко повече, другаде доста по-малко)). "Предателството" може да бъде към самия град (жителите им и тяхното "добруване") или към "господаря" (владетеля).
След като неговата мотивация (поне за пред самите жители, ако не и вътрешна) е сигурността на града, т.е. той да бъде защитен от разграбване (от "ужасите на войната"), то по никакъв начин това не може да бъде тълкувано от тях като "предателство". Макар че е ясно, че спрямо господаря му, т.е. българският владетел, който го е назначил (не съм наясно точно така ли е било, но да речем) за защитник на града, измяна има. На личностно ниво боляринът може да я "преодолее" чрез мотивацията за по-добрия господар (която се представя и пред жителите). Мисля че подобен мотив е достатъчно силен, особено за средното и по-високото обществено равнище: служи се на "добрия" господар и подобна служба само по себе си е достойна. Но отпадането на владетеля от тази категория по един или друг начин може "позволено" да мотивира преминаването на служба при друг владетел, без това вътрешно да се възприема като "измяна" или "предателство". Вероятно затова е толкова лесна смяната на владетел и служба.
Т.е. в този случай жителите реагират най-вече като идентифициращи се с града си (т.е. собственото си "добруване") и по линията на произход от друг град (своеобразна "колония"), т.е. са преди всичко "мелничани" и "пловдивчани", докато останалите "контури" заемат по-ниско ниво (етнически, родови, професионални и прочее).
Уф, пак се появи работа, така че прекъсвам тук.

[Stan]

Средностатистическият селянин, каквито са били да речем едно 80 % жителите, наистина едва ли са пътували много, голяма част може би наистина не са отивали по-далеч от едно 50-тина километра от селото си, най-много до някой по-голям манастир, обаче това съвсем не означава, че не са имали що годе представа кой е той и кои сме "ние", т.е. той със съселяните му. Достатъчно е в едно село или на 2-3 съседни села да е имало поне 1-2 души, които да са пообиколили и да разкажат на съселяните си какво има отвъд съседния баир. А такива хора е имало и то доста. Например войниците. Българските войници през 11-12 в. са обикаляли цялата империя - вчера се е бил в Албания с норманите, днес с печенегите край Дръстър, а утре в Мала Азия. Връщайки се по родните си места тези хора са компенсирали липсата на познания за света на своите роднини и съселяни. Към тази високо мобилна група трябва да се добавят духовниците, особено монасите, които също бая са обикаляли, а също и търговците. Да не забравяме и скотовъдците, които при своите сезонни миграции също обикаляли обширни пространства.

[gollum]

[Свърших малко работа, та намерих мъничко свободно време за да продължа от предния пост.]
Сега, какво се случва, когато дадена територия смени собственика си в онези времена на Балканите с уточнението, че новият господар изповядва същата религия: данъците и повинностите са плащат/дават на друг. евентуално, назначават се нови "служители" (може би военни, може би - административни). И толкова.
Независимо какво е по етническа група или племе и род населението, то няма да бъде "притеснено" (т.е. принудено да промени) нито езика си, нито обичаите и разбиранията си, нито начина си на живот (бита). Това е, според мен, една от главните разлики между "тогава и сега" (образно казано), защото липсата на изявена "националност" или "народност" на държавата тогава, спрямо яркото й присъствие сега ражда цял нов клас агресивно идентифициране и разделяне по този признак. Затова смятам, че политически този тип идентификация е имала значително по-малко значение тогава, отколкото сега: населението реагира на промяната въз основа на два "параметъра":

1. според това доколко и в каква степен тя го принуждава да се променя начина си на живот;

2. според реакцията, която тя предизвиква спрямо мирогледа му, т.е. спрямо разбирането за това "как трябва да стоят нещата";

В контекста на темата по 1. основните "конфликти" могат да възникнат при промяна на данъчната тежест (било то повторно събиране на вече събрани данъци или просто въвеждане на нови / промяна заради различната "политика" по този въпрос при новия господар) и индивидуално за тези, които губят позициите си при промяната (било то защото са останали верни на стария господар, било по други причини). По отношение на 2. съществена реакция не вярвам да има за основната част от населението, особено ако бъде убедено, че новият господар е "по-добър" от стария (по-правилен в този смисъл). Т.е. ако има реакция, тя по-скоро ще върви по линията на вярност към разбирането за стария господар като за "добър", отколкото спрямо някаква по-абстрактна идея за вярност към "родина" или "нация" (не казвам, че това напълно отсъства, по-скоро смятам, че това е било достъпно за много малко хора - предимно за част от елита).
Разбирането за "свое" и съответно разграничението между него и чуждото, според мен, се е базирало най-вече на език, облекло, държане (обичаи), т.е. нещата, които са едновременно всекидневни и се забелязват бързо. Т.е. като "свой" по племенен ("народен", "етнически") параметър ще бъде разпознаван човек, който говори на твоя език и го говори "правилно", облечен е като теб и се държи като теб, познава същите обичаи и празници (неща, които се забелязват в разговор и при продължително съвместно живеене). Най-вероятно хора от съвсем други краища на същата държава повече или по-малко ще бъдат възприемани като "чужди", защото със сигурност ще говорят различен диалект (разбираш ги, но веднага е ясно, че не говорят като теб), ще има видими разлики в облекло, държане и, вероятно, някакви разлики в обичаите и разбиранията (които са достатъчно локални), да не говорим за разликите заради поминъка (който често също е достатъчно локализиран). Особено ако границите са достатъчно променливи, а в рамките на една и съща територия живеят доста различни и в етническо отношение групи хора.
Има разлики в степента на "чуждост", така че човек, чийто говор можеш да разбереш все пак ще е по-близък от такъв, който "бърбори" неразбираемо. В ситуация, в която линията на разделение най-вероятно ще мине едновременно по линията на "висока опасност" (за имуществото и живота) и по линията на споделяната опасност, най-вероятно ще се задейства контура на "землячество", т.е. съвместно местообитание и общо "добруване". В такъв случай хората ще са преди всичко жители на селото или града, а чак след това "българи", "гърци", "власи" и прочее.
Случаят с Мелник ми се струва такъв, но не е изолиран, т.е. вероятно това са много чести случаи по време на война, когато опасност предтавлява всяка армия, която преминава през територията на селището (различна степен на опасност).

Стан, радвам се, че те заинтригувах донейде (че да отговориш). Съгласен съм, че мобилността е достатъчно различна според обстоятелствата (голямо разорение или пък епидемия може значително да "разбърка" цял район), поминъка и обичаите. Друг фактор е войниклъка. Но какъв фактор е това и как трябва да се отчита през различните периоди? Колко време е "служил" един войник (едно нещо са наемниците, друго - временното опълчение, което едва ли е взимало оръжието за повече от няколко десетки дена и не се е отдалечавало много; друго нещо човек, който е первръщал войниклъка в занаят и вероятно е служел много години - докато е годен да държи оръжие или не е събрал достатъчно средства, за да се установи някъде)? Дали се е счулвало често да се връща в родното си място или да се засели другаде? Да не говорим, че не бива да се преувеличава мобилността: това, че за десет години българска (примерно) армия може да е водела кампания на няколко различни места на Балканите въобще не означава, че едни и същи войници са били в състава й (даже по-скоро не: участвалите във всичките събития ще са малкото професионалисти, за които не е много вероятно да се завърнат по родните места и да разказват за преживелиците си пред хора, които ги познават от малки).
Струва ми се обаче че не бива да се преувеличава значението му като информационен канал - за местните хора всичко това трябва да са били "приказки от далечни краища", едва ли са създавали някакво особено чувство за общност. още повече, че в такива случаи обикновено се преувеличава за да се впечатли събеседника, така че местните особености и разлики в говора, разбиранията и обичаите по-скоро ще бъдат преувеличени, т.е. ще се набляга не толкова на "те са като нас", колкото на "те са различни от нас" (с акцент върху смешни, глупави и т.н.: местният патриотизъм ми се струва значително по-стара форма).
Тезата ми е, че за основната маса хора (необразовани или слабо образовани, потънали в "мъките" на бита, образно казано), не е съществувало (или е било твърде слабо) разбирането за общност на държава, "етнос" и територия (България = Родина), а по-скоро е било в смисъл Родина = родно място (род, семейство, хората около мен, споделящи моите разбирания), плюс вярност към господар/владетел (възприеман като "правилен", "добър" и прочее - но не според етническата му принадлежност, а точно според "правилността" му от традиционна гледна точка). Тъй-като положението повече или по-малко е било същото навсякъде, преминаването под друга власт не е носело особени негативи или натоварвания спрямо етническата идентификация в частта, която им е била достъпна, т.е. реално се е използвала. Така че конфликтите са се съсредоточавали по линията на вярността към владетеля / службата. И, разбира се, към религията, защото нетърпимостта тогава основно се е проявявала по тази линия, съответно е пораждала главните разделения и конфликти.
Доколкото е имало (или по-точно се е образувала и преобразувала) нация в съвременния смисъл на думата, т.е. единство на територия, народност и власт и то на основата на разбирането, че има някакво по-висше съществуване на тази концепция, то е било само в рамките на част от елита, т.е. високообразовани хора, които са можели наистина да си представят тази цялост и да я "преживяват". Н това са били единици, макар и това да са били хората, които са вземали важни политически решения (занимавали са се с политика) и са пишели историята (т.е. оставяли са ни извори).
Ок, приключвам тук. Мисля че горе-долу успях да изложа това, което ми хрумва във връзка с темата, макар и може би не дотам изчистено и непротиворечиво.

[Кухулин]

Разбира се, тъй-като свидетелствата за епохата (писмените) ще са дело само на този тип хора, то те така и ще описват нещата - през призмата на своето разбиране.

Ключов момент в анализа на идентичностите, а и не само.

[Ben Gagauzum]

Ами как така българи ще са на гръцка служба, не е ли ненормално? Плюс това според византийците те са на "ромейска", а не на "гръцка" служба, чужденците пък опростяват нещата, наричайки римляните гърци. Общото е, че искаме да изясним кое е по-важно за средновековния жител на Балканите - етническата, религиозната или политическата му принадлежност и идентичност, и те припокриват ли се или са различни? Направи си справка с темата за военния флот. Ако смятате, че заглавието на тази тема е неточно, то предложете друго, което да отговаря по-точно на целите й и ще го сменя.

Ще я видя и темата за военния флот, но да се учудваме за българи на ромейска служба(Андроник Асен е най-известният ромейски военачалник от царски български произход. Неговият дядо цар Мицо Асен загубил войната за българския трон през 1257г. и трябвало да спасява живота си във Византия) и обратно си е направо ненормално. Това през средновековието, че чак до 19 век си е обичайно, някой да прави кариера или да избяга по политически причини в чужда империя(безброй примери от Византия(неологизъм) през Османската и Руска империи, та чак до Съветската ) В Ромейската империя е било достатъчно да постъпиш на служба и да приемеш православието(ако вече си-още по-лесно) и ставаш ромей от даден етнос или "произход", даже и да си Ром . Византийците наричат себе си ромеи (ρωμαίοι), т.е. - римляни, държавата в която живеят – Ромейска империя (Ρωμαϊκή Αυτοκρατορία) т.е. Римска империя, а също така Царство на римляните (Βασιλεία τῶν Ρωμαίων). Когато краля на франките Карл Велики бил коронован за римски император от папа Лъв III, в латинските текстове се употребяват принизителни формули като "Крал на гърците" (Rex Greacorum) и "Крал на Константинопол" (Rex Constantinopolitanus), което е израз на несъгласие, относно статуса на Βασιλεία τῶν Ρωμαίων като продължение на Imperium Romanum, а също и честото използване на названието "гръцки" и "гърци" (вместо "ромейски" и "ромеи") в средновековните латински и славяноезични текстове. Когато ромеите са взели да фаворитизират(под западно влияние) елинското(гръцкото) полека-лека станали от Империя на Федерация и паднали под ударите на Османците(познато ли звучи...). Да си правят изводи нацистите . Май държавите са по-силни когато са сбор от личности с оглед индивидуалните им качества, а не етническият им произход.

[Ben Gagauzum]

Що се отнася до етническата идентичност в Щипско в по-широкия смисъл на думата, тя, по документите, с които разполагам, е предимно българска, с процент гръцко, влашко и цинцарско население. На мен "Тутко" ми се струва съвсем българско название, дори и в съвременния български името си има лесно обяснение - от "туткав", т.е. "муден".

Браво за хубавия превод от куманско-гагаузки на български... Не ми звучи по-лошо Тутко-Муден от Шишман-Дебелия. Корена "тут", може да се погледне и като "пазач", "захващач", даже "еблю" на гагаузки, което си е направо гордо име ! Сетих се още едно значение на "тут" в гагаузкия: освен за обладаване, яхане на жена се ползва за яхане, обяздване на кон, все горди занятия ...Абе май обърквам реда. То първото е преносния смисъл, ама си имам приоритети в яхането .

[Guy de Mont Ferrand]

Че е ненормално, ненормално е, защо тогава трябва да се учудваме, че изначално куманският род Тертероба дава няколко царе и деспот Добротица на българския народ? Имаше и някакво изследване за византийските императори, но не си го спомням като заглавие, в което се изследваше произходът им и се оказваше, че само неколцина от тях могат да бъдат наречени "гърци" в, хм, генетическият смисъл на думата. А това за "ромите", ако го разгадаете най-накрая (щото от месеци не виждам признаци, ако ще и да ви подразни), ще ме черпите бира Предпочитам "Стела"

[тюркоалтаец]

Някои от преиспонираните през средните векове примери за етнически вражди изглеждат малко съмнителни. Така например на Калоян се приписва изтреблението на ромейската аристокрация в Пловдив (по данни на Никита Хониат). Три десетилетия по-късно обаче, уж изтребената пловдивска ромейска аристокрация се оказва жива и здрава в Мелник, където се радва на силни позиции. Изглжеда, че Калоян само я е преселил задоволявайки се с смъртта на водачите на ромейския бунт.
По същия начин се отнася Василий II към българските аристократи от Самуилова България, а неговите убийства над българи се свеждат до масови ослепявания, което си е стандартно византийско наказание за бунтовници.
Доста съмнителни са и антиромейските чувства на друг български владетел от езическия период - Крум. Известно е, че той масово е назначавал византийци на ръководни длъжности, неговата сестра е била женена за ромеец, а и на няколко пъти предлага мир на империята при доста благоприятни условия за империята. Неговата политика на "изгорената" земя започва едва след глупавия опит на ромеите да го ликвидират посредством фиктивни преговори за мир.

[KIZIL DELI]

Някои от преиспонираните през средните векове примери за етнически вражди изглеждат малко съмнителни. Така например на Калоян се приписва изтреблението на ромейската аристокрация в Пловдив (по данни на Никита Хониат).

Аз пък си мислех, че на Калоян се приписва изтреблението на Пловдив изобщо Иначе съм съгласен, че вероятно много моменти от средновековните вражди са малко преекспонирани от гледна точка на етническия конфликт, което не води разбира се до пълната липса на такъв.

[тюркоалтаец]

Е такива неща дори Хониат и Акрополит не са твърдели. Дори казват, че местните павликяни са го повикали на помощ.

[Stan]

Аз пък си мислех, че на Калоян се приписва изтреблението на Пловдив изобщо Иначе съм съгласен, че вероятно много моменти от средновековните вражди са малко преекспонирани от гледна точка на етническия конфликт, което не води разбира се до пълната липса на такъв.

Едни е избил, други е изселил. Така или иначе безспорен факт е че след като е минал Калоян, Филипопол от цветущ и най-голям град в българските земи е представлявал жалка гледка, а обитаваната територия е намаляла най-малкото с 90%