Теофановият разказ за похода през 811 г.

[Кухулин]

В другата тема стана дума за разказа на Теофан, свързан с конфликта между Никифор I и Крум през 811 г. Тъй като критиката беше посрещната на нож, тук ще нахвърля някои бележки по качествата на повествованието в "Хронография".

Няколко думи за изворите. Основните сведения за събитието получаваме от "Анонимен ватикански разказ". Произведението е завършено малко след покръстването на българите или, с други думи, около половин век след похода на Никифор. Това е агиографска творба, имаща за цел да прослави загиналите византийски бойци, което води до някои специфични деформации. Независимо от това, авторът се е облягал на прекрасни, детайлни и точни източници. В ГИБИ е изказано предположението, че това е много добре осведомен участник в събитията. Според мен става дума за добре запазен военен доклад. Съображението ми е следното: единствената твърда грешка в АВР е объркването на датата "събора 26 юли" със "събота 23 юли" (събота се пада 26-ти). Това много лесно може да се обясни с грешно разчитане на гръцката буква дигама (F = 6) като гама (Г = 3), което предполага писмен източник.

Другия основен извор за събитията е разказът в "Хронография", който ще коментирам по-долу. Той е писан най-вероятно през 815 г. и почти сигурно от Теофан Изповедник, виден византийски обществен деец.

АВР е публикуван в ГИБИ IV, стр. 10, а Теофан - в ГИБИ III, стр. 280. Фрагменти от двата извора могат да се видят на този адрес.

Първо, искам да обърна внимание на три логически непоследователности, които дават информация за качеството на източниците, използвани от Теофан:

1) АВР: "Като навлязъл в клисурите [на България], българите научили за множеството войска, която водел, и, разбира се, като не могли да му се противопоставят, напуснали всичко, което имали, и избягали по планините. А [Никифор] навлязъл и се настанил в резиденцията на първенеца на България по име Крум. Той намерил някаква войска от отбрани въоръжени българи, около дванадесет хиляди, оставени за отбрана на мястото, завързал сражение с тях и всички ги избил. Посрещнали го също така и други петдесет хиляди, с които влязъл в сражение и ги погубил всички".

В разказа на Теофан няма нито дума за периода от навлизането в България до превземането на Плиска, включително двете сражения. Липсва целият епизод. В следващия момент обаче разказът прави препратка именно към тази част: "През трите дни след първите сражения, като мислел, че походът върви успешно, той приписвал победата...".

2) АВР: "Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета. Прочее, като все още не мислел скоро да излезе [оттук], той преминал през средата на България, желаейки да стигне до Сердика, като смятал, че е завладял цяла България... А пък българите били направили от големи дървета страшна и мъчнопроходима преграда, подобна на стена... българите наели срещу заплата авари и околните славянски племена, въоръжили по мъжки жените и на петнадесетия ден от нахлуването им, призори в събота, на двадесет и трети юли, ги нападнали, докато почти още спели. [Ромеите], като се вдигнали и бързо се въоръжили, започнали сражения”.

При Теофан отново липсва целият епизод с изключение на болднатото. Вместо това се чете: "Никифор, щом узнал това, като ударен започнал да се движи насам-натам... това укрепване траело четвъртък и петък. И през нощта срещу събота...". В Теофановата хронология няма време за шетане из Мизия - Никифор стои в Плиска три дена, след което Крум започва да укрепва проходите (четвъртък и перък), а в събота призори е битката. Това остро противоречие много лесно може да се обясни с допускането, че става дума за следващата събота. В извора на Теофан явно е липсвал фрагмента между петъка и следващата събота. Авторът не е имал представа какво точно липсва, а просто е навързал събитията с цел логическа гладкост.

3) АВР: "На други места пък някои запалили преградата. Когато връзките изгорели и преградата паднала върху изкопа, бягащите непредпазливо се спускали и попадали заедно с конете си в изкопания ров заедно с огъня. Това нещастие било по-лошо, отколкото опасността от реката… Всички загинали там: едни – погубени от меча, други – удавени в реката, трети – паднали от преградата, а някои изгорели в огъня на изкопа".

При Теофан липсва каквото и да било описание на битката. Всичо се изчерпва с думите: "А преди настъпването на деня варварите, като връхлетели срещу палатката на Никифор и на неговите велможи, погубили ги по най-жалък начин ". По-късно обаче има референция именно към един от липсващите детайли: "... едни згинали в горящата преграда...".

1, 2 и 3 ми дават основание да смятам, че източникът на Теофан е бил крайно непълен, а вероятно и фрагментаран. Липсите понякога са прекалено остро очертани и създават усещането за откъснати страници.

Стои, разбира се, въпросът за живите свидетели на похода. Целият разказ е изпълнен с пикантни подробности, които едва ли са присъствали в писмените доклади от онова време. Всъщност, правилно би било да кажем, че разказът е изпъстрен с най-различни клюки. Липсва обаче каквото и да е свидетелство, че Теофан е разговарял пряко с участници във военните действия. Единственото място, където се споменава пряко свидетелтво, е епизодът с арогантността на Никифор: "Това - господ знае - аз самият, който пиша, го чух от устата на Теодосий". За нещастие, самият Теодосий Саливара загива в битката на 26-ти юли. Друг момент, показващ липсата на контакт между Теофан и живи участници в похода, са глаголните форми при разказа на свидетелите: "А за начина на неговото убийство никой от спасилите се не е разказал точно". Явно свидетелите са разказвали в друго време и на друго място (минало неопределено), а не лично на Теофан, за разлика от Теодосий Саливара.
------------------------------

Всички тези разсъждения за зле запазен източник и липса на преки свидетели ми дават основание да направя конфликтното допускане от другата тема, а именно, че Теофан е разчел грешно началната дата на похода, заменяйки гръцката буква йота (I = 1) с капа (K = 2). По този начин бихме имали за начало 10 юли 811 г. вместо 20 юли 811 г., което всъщност е единствения начин да се синхронизират непълните сведения в "Хронография" с документалния разказ в АВР.

[T.Jonchev]

Mакар да не смятам, че Теофан е ползвал писмен източник, за да предаде събитията от похода на Никифор Геник (и в този ред - да ми е трудно да приема предположението за обърканата дата), не мога да не отбележа, че анализът на Кухулин е впечатляващо добър.

[Thorn]

Теофан по това време е бил старец, игумен на провинциален /макар и близо до столицата манастир/. Знаел е клюките и слуховете, онова, което се е обсъждало от всички. Но не е участник в похода и е бил политически противник на Никифор. Т.е. - няма откъде да е знаел подробностите.

[KIZIL DELI]

мда наистина впечатляващ анализ, адмирации. Интересно е какво мислят другите съфорунмици с по-дълбоки познания за средновековната история.

[г-н Никой]

Във връзка с призива на почитаемия Къзъл Дели, на когото не мога все още да се отблагодаря за превода от османотурски на подбрани откъси от хрониката на Лейля Сюргюн, предоставени от одринската библиотека "Кадаифие" (той знае за кой майтап иде реч ), ще добавя следното.

Традиционно у нас от Хронографията на Михаил Сирийски се използва в най-добрия случай описанието на разгрома на арабите пред Константинопол през 718 г. Това може да се обясни с факта, че МС е познат на родните историци единствено с онези откъси, които навремето Васил Златарски избирателно превежда (или пък го е домързяло да чете всичко). Хвала на свети Интернетий, нещата вече са различни и добрият стар Михаил Сирийски го има качен целият във френския му превод на абат Шабо. В Хронографията на МС има едно уникално сведение, което показва, че Никифор явно е бил убит в България не собствено от българите, а вероятно от заговорници от обкръжението му. На стр. 17 в том ² в превода на абат Шабо, пише следното:

"Никифор, император на ромеите, потеглил срещу българите: той бил победоносен и избил мнозина от тях. Достигнал до столицата им, завзел я и я разорил. Диващината му стигнала дотам, че той взимал малките им деца, поставял ги на земята и ги премазвал с валяци за смилане на зърно.
През тази 1122 г. (по сирийското летоброене - бел.м.) Никифор бе убит от един ромей."

Ето и линк към текста на МС в превод на абат Шабо:

http://www.archive.org/stream/MichelLeSyrien3/michael_the_syrian3#page/n25/mode/2up/search/Bulgares

В арменския превод на Михаил Сирийски, правен през втората половина на Х²²² век, това сведение присъства, но в по-различен вариант, който е и по-изчерпателен. Цитирам през френския превод на Виктор Ланглоа:

“Никифор, император на гърците, предприе поход в страната на българите, където той прояви най-голяма смелост и достигна чак до столицата им. Там той извърши толкова варварски кланета, че карал да събират малки деца и ги поставял да бъдат премазвани от воденични камъни за смилане на жито. Един франк, свидетел на неговото жестоко и свирепо държане, го изненадал сред телохранителите му, нанесъл му неочакван удар, който веднага го прострял мъртъв. Тогава гръцката войска започна да отстъпва и обяви за император някой си Леон, който бе убит от пълководеца Михаил, който го наследи.”

[Кухулин]

Интересно, Златарски дава това сведение на Михаил Сирийски само до камъните за жито. По-нататък йок. Чудна работа.

[Thorn]

С две думи - ние ще трябва да направим нова христоматия на българската история.

[Stan]

Като се сравняват Анонимният ватикански разказ и Теофан, преди да се обвини последният, че е бил изкукал дядка, заврян в манастир на гъза на географията, който е преписвал оръфани извори с липсващи страници, трябва първо да се зададе въпросът за характера на изворите. Защото зададе ли се този въпрос, веднага ще си види, че Теофан не е преписвал, съкращавал и нагаждал извор с липсващи страници, защото:
Анонимната ватиканска хроника е извор, който е бил създаден единствено с цел да опише похода на Никифор
докато Хронографията на Теофан е хроника обхващаща историята от създаването на света до 814 г. и в нея походът на Никифор е просто едно от много събития описани в нея.
Ако трябва да говорим с днешни примери - повече от логично е че в една обща история, каквато е Хронографията на Теофан, на даден въпрос да се отдели много по-малко внимание на даден въпрос, отколкото примерно в една монография засягаща именно този въпрос.

По въпроса за изворите на Теофан за периода на неговия живот - края на V²²² в.- 814 г., ами ако не се лъжа, за близо 400 години византология, този въпрос не е бил повдиган. И това едва ли е случайно, защото Теофан едвали е имал нужда от извори за да да опише събитията, които са станали през неговия живот. А това че не е живял в двореца, а в провинцията, не е чак толкова важно. Вероятно много от селяните, които са живеели около манастира му, са участвали в похода, част от тях са оцелели и са му разказали какво е станало. Разбира, се разгромът на Никифор е била топ новината месеци на ред във Византия, а едва ли може да има съмнение, че Теофан е подържал връзки не само със селяните около манастира,така че наистина е възможно да е ползвал оръфани извори с липсващи страници, но това от всички възможни версии за набавяне на информация е възможно най-малко вероятната.

Не ми стана ясно защо се приема информацията за датировката в Анонимния ватикански разказ за по-достоверна от тази на Теофан.

[г-н Никой]

Интересно, Златарски дава това сведение на Михаил Сирийски само до камъните за жито. По-нататък йок. Чудна работа.

Кухулине, бога ми, Златарски е страшен манипулатор, но още никой не го е изловил и обвинил официално черно на бяло на хартия. Готов съм да се обзаложа с теб на каквото искаш, че няма да откриеш при него следния откъс, отново от Михаил Сирийски, когото иначе Златарски претендира да е чел:


“Цар Хосрау почитал като баща Маврики[ан], императора на ромеите, а той го обичал като син и така над страните на ромеите и на персите се възцарил велик мир и съвършено спокойствие. Християнството се развило и напреднало в цяла Персия: били издигнати черкви в градове и села чак до границите на [познатия ни] свят.
Тогава Маврики[ан] се възгордял и се отдал на суетни мисли. Той презрял велможите и всички ромейски войски и престанал да дава заплатите им.
Всички били силно недоволни. Когато българите започнали да опустошават страната Тракия, ромеите тръгнали срещу тях начело с Филипик, те победили българите и се върнали обратно. Но императорът дори и тогава не ги счел за достойни да получат заплатите си. Затова велможите се събрали и му изпратили [следното писмо]: “Бог възцари мир по време на твоето царуване. Но мирът е безплоден за конниците, ако не получават заплатите си. И тъй, ако не изплатиш възнагражденията ни, считай ни за твои врагове.” Но той, по примера на Ровоам, не взел под внимание заплахите им, а ги презрял. Те поискали от Петър, неговия брат, да се възцари над тях. Но този никак не пожелал, а избягал и отишъл да предупреди Маврики[ан]. Маврики[ан] като научил това, се уплашил и потърсил убежище в Халкедон. Когато войската стигнала до императорския град, не открила по никакъв начин Маврики[ан] и издигнала за император един презрян старец на име Фока. След това излезли [от града] и открили Маврики[ан], за да го отведат в императорския град; убили децата му пред неговите очи, а накрая и него самия.”


Годината е 602. А Филипик не е византийският император Филипик Вардан (711–713), както мнозина погрешно смятат, в т.ч. и прочутият Васил Гюзелев, а едноменен византийски пълководец, зет на император Маврикий, който след преврата на Фока е принуден да се замонаши и е реабилитиран чак през 613 г. Ето какво съобщава за въпросния Филипик арменският историк от V²² век епископ Себеос (при него е даден като Пилипикос, защото в староарменския няма Ф):

“А царят Ераклос изпратил някой си йерей Пилипикос като пълководец. Този Пилипикос бил зет на император Маурик и дълго време, бидейки военен, спечелил победи в битките. Но после внезапно на ум му дошло след управлението на Маурик да отреже косите от главата си, да облече свещеническо расо и да даде войнски обет пред църквата. И тъй, Еракл насила го назначил за пълководец и го изпратил на изток начело на голяма войска. През Кесария Кападокийска той се отправил към Арменската страна, стигнал до Айрарат и се разположил на стан в полето пред град Валаршапат."


Спирам ти спамя по темата с ОТ-ици на тема Златарски и Михаил Сирийски.

[Кухулин]

Хронографията на Теофан е хроника обхващаща историята от създаването на света до 814 г. и в нея походът на Никифор е просто едно от много събития описани в нея.
Ако трябва да говорим с днешни примери - повече от логично е че в една обща история, каквато е Хронографията на Теофан, на даден въпрос да се отдели много по-малко внимание на даден въпрос, отколкото примерно в една монография засягаща именно този въпрос.

Stan, Хронографията на Теофан започва от Диоклециан. Самият Теофан я пише като лична услуга към умиращ приятел, т.е. довършва неговата хроника. За разлика от приятеля си, Теофан няма хал хабер как се пише история и в прав текст го споделя с нас (предисловието към Хронографията). Това е ситуацията около характера на изворите.

Вероятно много от селяните, които са живеели около манастира му, са участвали в похода, част от тях са оцелели и са му разказали какво е станало. Разбира, се разгромът на Никифор е била топ новината месеци на ред във Византия, а едва ли може да има съмнение, че Теофан е подържал връзки не само със селяните около манастира,така че наистина е възможно да е ползвал оръфани извори с липсващи страници, но това от всички възможни версии за набавяне на информация е възможно най-малко вероятната.Теофан.

Тези презумпции за контакти с участници не са аргументирани.
До Теофан са стигали разнообразни сведения, разбира се, но сведения тип "клюки". Там разказът му е богат. Беден е на съществена военна информация. И не само беден, а логически повреден в чисто военната си част.

Не ми стана ясно защо се приема информацията за датировката в Анонимния ватикански разказ за по-достоверна от тази на Теофан.

Датировката по Теофан е несъвместима с АВР, а именно АВР показва прецизност. Освен това датировката по Теофан противоречи на археологическите данни - тя почти сигурно изключва Плиска като цел.

[Кухулин]

Спирам ти спамя по темата с ОТ-ици на тема Златарски и Михаил Сирийски.

Това са много интересни работи и със сигурност заслужават отделна тема. Златарски обаче не трябва да се кори много остро, защото е писал в друго време и в друга среда. Явно тези похвати са били нормални.

[г-н Никой]

Златарски обаче не трябва да се кори много остро, защото е писал в друго време и в друга среда. Явно тези похвати са били нормални.

Не споделям. Не може идолът на родната медиевистика да е всъщност.... манипулатор и дори фалшификатор. За тези неща няма оправдания със среда и времена.



П.П. Някой модер ако му се занивама, може да отдели постовете ми в отделна тема с примерно заглавие "Какво е скрил и премълчал Васил Златарски?"

[Кухулин]

Златарски е осъден от времето. Не е случаен фактът, че никой не е довършил неговата История. Пак времето го е наредило в Залата на славата. Нищо не е чисто черно или чисто бяло на тоя свят.

[г-н Никой]

Златарски е осъден от времето. Не е случаен фактът, че никой не е довършил неговата История. Пак времето го е наредило в Залата на славата. Нищо не е чисто черно или чисто бяло на тоя свят.

Ех, друже Кухулине, бай ти Спандю отдавна те е оценил още в БГ наука като един изключително толерантен човек спрямо чуждите прегрешения и писания.

[Stan]

Stan, Хронографията на Теофан започва от Диоклециан. Самият Теофан я пише като лична услуга към умиращ приятел, т.е. довършва неговата хроника. За разлика от приятеля си, Теофан няма хал хабер как се пише история и в прав текст го споделя с нас (предисловието към Хронографията). Това е ситуацията около характера на изворите.

Може и да не е имал хал хабер, ама за периода 768 - 814 г. същият Теофан е основен, да не кажа почти единствен извор. Между другото как точно трябва да изглежда една средновековна хроника от началото на ²Х в.? Били дал пример, щом обвиняваш Теофан че не знае как се пише история.

Тези презумпции за контакти с участници не са аргументирани.
До Теофан са стигали разнообразни сведения, разбира се, но сведения тип "клюки". Там разказът му е богат. Беден е на съществена военна информация. И не само беден, а логически повреден в чисто военната си част.

Ами, ако знаеш как се набира войската във Византия, то може да се сетиш, че въобще не са презумции. Прочети пак разказа на Теофан, обърни внимание че изброява една камара византийски военачалници, които загинали. Едвали махленските клюкарки са знаели поименно целия щаб на Никифор и са го изреждали като се срещнат на пазара. Че е беден разказа, така е и по-горе обясних защо, обаче защо реши, че е "логически повреден в чисто военната си част"?

Датировката по Теофан е несъвместима с АВР, а именно АВР показва прецизност. Освен това датировката по Теофан противоречи на археологическите данни - тя почти сигурно изключва Плиска като цел.

Това, че в Анонимния ватикански разказ са дадени с подробности едни събития, въобще не означава, че с по-прецизна датировка. Освен това в други отношения Теофан е по-подробен от Анонимния ватикански разказ.
Това, че датировката на Теофан противоречи на археологическите данни - били пояснил какво точно имаш предвид, щото нещо не мога да схвана смисъла.