В другата тема стана дума за разказа на Теофан, свързан с конфликта между Никифор I и Крум през 811 г. Тъй като критиката беше посрещната на нож, тук ще нахвърля някои бележки по качествата на повествованието в "Хронография".
Няколко думи за изворите. Основните сведения за събитието получаваме от "Анонимен ватикански разказ". Произведението е завършено малко след покръстването на българите или, с други думи, около половин век след похода на Никифор. Това е агиографска творба, имаща за цел да прослави загиналите византийски бойци, което води до някои специфични деформации. Независимо от това, авторът се е облягал на прекрасни, детайлни и точни източници. В ГИБИ е изказано предположението, че това е много добре осведомен участник в събитията. Според мен става дума за добре запазен военен доклад. Съображението ми е следното: единствената твърда грешка в АВР е объркването на датата "събора 26 юли" със "събота 23 юли" (събота се пада 26-ти). Това много лесно може да се обясни с грешно разчитане на гръцката буква дигама (F = 6) като гама (Г = 3), което предполага писмен източник.
Другия основен извор за събитията е разказът в "Хронография", който ще коментирам по-долу. Той е писан най-вероятно през 815 г. и почти сигурно от Теофан Изповедник, виден византийски обществен деец.
АВР е публикуван в ГИБИ IV, стр. 10, а Теофан - в ГИБИ III, стр. 280. Фрагменти от двата извора могат да се видят на този адрес.
Първо, искам да обърна внимание на три логически непоследователности, които дават информация за качеството на източниците, използвани от Теофан:
1) АВР: "Като навлязъл в клисурите [на България], българите научили за множеството войска, която водел, и, разбира се, като не могли да му се противопоставят, напуснали всичко, което имали, и избягали по планините. А [Никифор] навлязъл и се настанил в резиденцията на първенеца на България по име Крум. Той намерил някаква войска от отбрани въоръжени българи, около дванадесет хиляди, оставени за отбрана на мястото, завързал сражение с тях и всички ги избил. Посрещнали го също така и други петдесет хиляди, с които влязъл в сражение и ги погубил всички".
В разказа на Теофан няма нито дума за периода от навлизането в България до превземането на Плиска, включително двете сражения. Липсва целият епизод. В следващия момент обаче разказът прави препратка именно към тази част: "През трите дни след първите сражения, като мислел, че походът върви успешно, той приписвал победата...".
2) АВР: "Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета. Прочее, като все още не мислел скоро да излезе [оттук], той преминал през средата на България, желаейки да стигне до Сердика, като смятал, че е завладял цяла България... А пък българите били направили от големи дървета страшна и мъчнопроходима преграда, подобна на стена... българите наели срещу заплата авари и околните славянски племена, въоръжили по мъжки жените и на петнадесетия ден от нахлуването им, призори в събота, на двадесет и трети юли, ги нападнали, докато почти още спели. [Ромеите], като се вдигнали и бързо се въоръжили, започнали сражения”.
При Теофан отново липсва целият епизод с изключение на болднатото. Вместо това се чете: "Никифор, щом узнал това, като ударен започнал да се движи насам-натам... това укрепване траело четвъртък и петък. И през нощта срещу събота...". В Теофановата хронология няма време за шетане из Мизия - Никифор стои в Плиска три дена, след което Крум започва да укрепва проходите (четвъртък и перък), а в събота призори е битката. Това остро противоречие много лесно може да се обясни с допускането, че става дума за следващата събота. В извора на Теофан явно е липсвал фрагмента между петъка и следващата събота. Авторът не е имал представа какво точно липсва, а просто е навързал събитията с цел логическа гладкост.
3) АВР: "На други места пък някои запалили преградата. Когато връзките изгорели и преградата паднала върху изкопа, бягащите непредпазливо се спускали и попадали заедно с конете си в изкопания ров заедно с огъня. Това нещастие било по-лошо, отколкото опасността от реката… Всички загинали там: едни – погубени от меча, други – удавени в реката, трети – паднали от преградата, а някои изгорели в огъня на изкопа".
При Теофан липсва каквото и да било описание на битката. Всичо се изчерпва с думите: "А преди настъпването на деня варварите, като връхлетели срещу палатката на Никифор и на неговите велможи, погубили ги по най-жалък начин ". По-късно обаче има референция именно към един от липсващите детайли: "... едни згинали в горящата преграда...".
1, 2 и 3 ми дават основание да смятам, че източникът на Теофан е бил крайно непълен, а вероятно и фрагментаран. Липсите понякога са прекалено остро очертани и създават усещането за откъснати страници.
Стои, разбира се, въпросът за живите свидетели на похода. Целият разказ е изпълнен с пикантни подробности, които едва ли са присъствали в писмените доклади от онова време. Всъщност, правилно би било да кажем, че разказът е изпъстрен с най-различни клюки. Липсва обаче каквото и да е свидетелство, че Теофан е разговарял пряко с участници във военните действия. Единственото място, където се споменава пряко свидетелтво, е епизодът с арогантността на Никифор: "Това - господ знае - аз самият, който пиша, го чух от устата на Теодосий". За нещастие, самият Теодосий Саливара загива в битката на 26-ти юли. Друг момент, показващ липсата на контакт между Теофан и живи участници в похода, са глаголните форми при разказа на свидетелите: "А за начина на неговото убийство никой от спасилите се не е разказал точно". Явно свидетелите са разказвали в друго време и на друго място (минало неопределено), а не лично на Теофан, за разлика от Теодосий Саливара.
------------------------------
Всички тези разсъждения за зле запазен източник и липса на преки свидетели ми дават основание да направя конфликтното допускане от другата тема, а именно, че Теофан е разчел грешно началната дата на похода, заменяйки гръцката буква йота (I = 1) с капа (K = 2). По този начин бихме имали за начало 10 юли 811 г. вместо 20 юли 811 г., което всъщност е единствения начин да се синхронизират непълните сведения в "Хронография" с документалния разказ в АВР.
Няколко думи за изворите. Основните сведения за събитието получаваме от "Анонимен ватикански разказ". Произведението е завършено малко след покръстването на българите или, с други думи, около половин век след похода на Никифор. Това е агиографска творба, имаща за цел да прослави загиналите византийски бойци, което води до някои специфични деформации. Независимо от това, авторът се е облягал на прекрасни, детайлни и точни източници. В ГИБИ е изказано предположението, че това е много добре осведомен участник в събитията. Според мен става дума за добре запазен военен доклад. Съображението ми е следното: единствената твърда грешка в АВР е объркването на датата "събора 26 юли" със "събота 23 юли" (събота се пада 26-ти). Това много лесно може да се обясни с грешно разчитане на гръцката буква дигама (F = 6) като гама (Г = 3), което предполага писмен източник.
Другия основен извор за събитията е разказът в "Хронография", който ще коментирам по-долу. Той е писан най-вероятно през 815 г. и почти сигурно от Теофан Изповедник, виден византийски обществен деец.
АВР е публикуван в ГИБИ IV, стр. 10, а Теофан - в ГИБИ III, стр. 280. Фрагменти от двата извора могат да се видят на този адрес.
Първо, искам да обърна внимание на три логически непоследователности, които дават информация за качеството на източниците, използвани от Теофан:
1) АВР: "Като навлязъл в клисурите [на България], българите научили за множеството войска, която водел, и, разбира се, като не могли да му се противопоставят, напуснали всичко, което имали, и избягали по планините. А [Никифор] навлязъл и се настанил в резиденцията на първенеца на България по име Крум. Той намерил някаква войска от отбрани въоръжени българи, около дванадесет хиляди, оставени за отбрана на мястото, завързал сражение с тях и всички ги избил. Посрещнали го също така и други петдесет хиляди, с които влязъл в сражение и ги погубил всички".
В разказа на Теофан няма нито дума за периода от навлизането в България до превземането на Плиска, включително двете сражения. Липсва целият епизод. В следващия момент обаче разказът прави препратка именно към тази част: "През трите дни след първите сражения, като мислел, че походът върви успешно, той приписвал победата...".
2) АВР: "Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета. Прочее, като все още не мислел скоро да излезе [оттук], той преминал през средата на България, желаейки да стигне до Сердика, като смятал, че е завладял цяла България... А пък българите били направили от големи дървета страшна и мъчнопроходима преграда, подобна на стена... българите наели срещу заплата авари и околните славянски племена, въоръжили по мъжки жените и на петнадесетия ден от нахлуването им, призори в събота, на двадесет и трети юли, ги нападнали, докато почти още спели. [Ромеите], като се вдигнали и бързо се въоръжили, започнали сражения”.
При Теофан отново липсва целият епизод с изключение на болднатото. Вместо това се чете: "Никифор, щом узнал това, като ударен започнал да се движи насам-натам... това укрепване траело четвъртък и петък. И през нощта срещу събота...". В Теофановата хронология няма време за шетане из Мизия - Никифор стои в Плиска три дена, след което Крум започва да укрепва проходите (четвъртък и перък), а в събота призори е битката. Това остро противоречие много лесно може да се обясни с допускането, че става дума за следващата събота. В извора на Теофан явно е липсвал фрагмента между петъка и следващата събота. Авторът не е имал представа какво точно липсва, а просто е навързал събитията с цел логическа гладкост.
3) АВР: "На други места пък някои запалили преградата. Когато връзките изгорели и преградата паднала върху изкопа, бягащите непредпазливо се спускали и попадали заедно с конете си в изкопания ров заедно с огъня. Това нещастие било по-лошо, отколкото опасността от реката… Всички загинали там: едни – погубени от меча, други – удавени в реката, трети – паднали от преградата, а някои изгорели в огъня на изкопа".
При Теофан липсва каквото и да било описание на битката. Всичо се изчерпва с думите: "А преди настъпването на деня варварите, като връхлетели срещу палатката на Никифор и на неговите велможи, погубили ги по най-жалък начин ". По-късно обаче има референция именно към един от липсващите детайли: "... едни згинали в горящата преграда...".
1, 2 и 3 ми дават основание да смятам, че източникът на Теофан е бил крайно непълен, а вероятно и фрагментаран. Липсите понякога са прекалено остро очертани и създават усещането за откъснати страници.
Стои, разбира се, въпросът за живите свидетели на похода. Целият разказ е изпълнен с пикантни подробности, които едва ли са присъствали в писмените доклади от онова време. Всъщност, правилно би било да кажем, че разказът е изпъстрен с най-различни клюки. Липсва обаче каквото и да е свидетелство, че Теофан е разговарял пряко с участници във военните действия. Единственото място, където се споменава пряко свидетелтво, е епизодът с арогантността на Никифор: "Това - господ знае - аз самият, който пиша, го чух от устата на Теодосий". За нещастие, самият Теодосий Саливара загива в битката на 26-ти юли. Друг момент, показващ липсата на контакт между Теофан и живи участници в похода, са глаголните форми при разказа на свидетелите: "А за начина на неговото убийство никой от спасилите се не е разказал точно". Явно свидетелите са разказвали в друго време и на друго място (минало неопределено), а не лично на Теофан, за разлика от Теодосий Саливара.
------------------------------
Всички тези разсъждения за зле запазен източник и липса на преки свидетели ми дават основание да направя конфликтното допускане от другата тема, а именно, че Теофан е разчел грешно началната дата на похода, заменяйки гръцката буква йота (I = 1) с капа (K = 2). По този начин бихме имали за начало 10 юли 811 г. вместо 20 юли 811 г., което всъщност е единствения начин да се синхронизират непълните сведения в "Хронография" с документалния разказ в АВР.
Comment