-
За убийството на Георги Златаря, аз предлагам виждане което не е форумно..Ние като "будни форумци", можем да се запитаме дали разискването на верски въпроси, може да бъде причината за убийството на някого, и дали изобщо в шериатския съд се разискват по този начин религиозните въпроси, касаещи християнството, т.е. дали изобщо съдът би се събрал за да разисква такива неща, и всъщност аджеба за какво отиват еснафите в съда (щото доколкото съм чел една дебела книга, там пише и се цитират разни неща, чрез които се разбира че енафите са участвали в множество чисто еснафски спорове). Както и да е..
За свети Николай - ами ясно е в шериатски съда ще осъдят всеки на смърт за веротстъпничество от исляма, та не знам какво аргументира това житие като източник?
---
Отговорът ми касаеше религията и вярата, и не дискутираше мисля върху ролята на църквата и институциите..
Съгласен съм че тя, църквата (поповетете) , в немалка степен, са причините и инструменти за капсулирането на българите в границите на народността им, по-точно в границите на така предположеното християнство. Но все може би забравяме че българското (патриархално) общество има собствени механизми за запазването си, и основният е че самото то е родово (колективистично), в което традиционните ценности (какво и да значи в този слуачая "ценности") се предават без изменения.. Значи - традиционният българин/българка е научен (от семейството, от поповете) че мюсюлманите са например еди какви си (Патриарх Евтимии пише "агаряни", вероятно няма нужда да обяснявам какво значи това), че католиците са еди какви си, и папата е еди какъв си, и консервативния българин предава това "знание" на своите наследници..Спомям си случая в Записките, с един затворен в кауша и разпитван, но корав и нищо не казващ на следователите си българин, когото след като те го бяха нарекли/нарочили за "католик", той чувствайки се заплашен или обиден от това че ще го приемат наистина за католик, беше разказал за комитстките работи..
---
В случая по горе възраженията ми бяха против митологизациите (хипотетични бъдещи) относно ролята на християнската вяра.. -
nik, горе-долу разбирам какво искаш да кажеш, но не ми е ясна връзката с разискваните проблеми. Никъде в темата (а надявам се и никъде на друго място) не се твърди, че простият български овчар от XVII в. е бил наясно с богословските тежнения на Блажени Августин. Уважаемият Hayy Ibn Yakzan сподели наблюдението, че:
Колкото и песимистично да сме настроени към православната култура, горното е очевидна истина поради следните съображения:
1) поповете, игумените и митрополитите са представлявали (единствения) авторитет за населението;
2) българска държава (национална или друга) по времето на ОВ не е имало;
Значи няма как да не признаем примата на Църквата по това време.
Що се отнася до двете жития, тяхната автентичност е изследвана и потвърдена. Описаните събития съответстват на реалностите от периода - Георги Софийски попада под ударите на пакта зимма, защото спори по религиозни въпроси с мюсюлманин. Николай Софийски става жертва на шариата, според който отреклите се мюсюлмани се наказват със смърт. Оттам нататък ние, в качеството си на будни форумци, можем да предположим и световна масонска конспирация около двамата, но това не е проблем на историческата наука.Leave a comment:
-
Добре, источник е, ама буквален ли е?
И какво излиза ако го премем буквално?
Не излиза ли че само един двама софиянци са били толкова набожни че са защитили вярата си (защото човекът според този източник, е убит заради тези си нагласи от софийските мюсюлмани)
---
Пеър Бакшев за българите (православни):
На стоте не ще намерите един, който да разбира онова, което чете, защото не се учат, нямат училища. (Някой) като знае само малко да чете, плаща известна сума на владиката и се оженва, и веднага става свещеник. Видях у един техен монах една Библия, печатана в Московия, и го питах дали (я) чете, а той каза: “За нас не е позволено да четем еврейския закон.” От това се познава, че са много слепи, бедните. Аз имам една печатана в Московия славянска Библия, която купих за 16 1/2 реала от един калугер, който идваше от Московия. Те не посещават църквите и ако отиват понякога в църква, не разбират нищо. Нямат проповеди. Само когато носят в църква да ядат и пият, тогава отиват всички и се напиват като животни. В това се състои цялата тяхна набожност. Монасите и свещениците са дори най-големи пияници от всички. И така “сляп слепеца води и прочие”. Когато се говори с тях за неща относно вярата или църквата, казват: “Папата имал златна брада и я обръснал поради обич към една римлянка. И от срам не могъл да дойде на седмия събор, но като останал в Рим, разделил вярата” – безсмислици, които са невероятни. И затова аз извлякох от една тяхна книга някои неща и ги изпращам с този доклад така, както съм ги намерил: искат да ги преведа на италиански, но нарочно ги оставих така и отец Рафаил (Левакович), ако е там, ще ги преведе на италиански, само за да виси светата Църква колко заблуди се намират по света и колко безумия произлизат от невежеството и завистта, която хранят тези схизматици против Рим (църква-
125
та), която когато те дойдат в Рим, им прави хиляди ласки, и като истинска майка желае тяхното спасение.
Нашите учители св. Амброзия, Августина, Йеронима смятат за еретици. Четох и видях със собствените си очи една книга в нашия манастир, (когато веднъж минаваше един техен епископ. Аз бях в Копиловци. Той дойде в манастира, ние го приехме любезно. Когато обядвахме, начена да говори и малко по-малко аз се противопоставих и той извади една книга, гдето имаше много неща против Римската църква. Между другото определяше казаните учители (на църквата) за еретици, и то във връзка с излизането на св. Дух. Когато после аз му посочих свидетелствата на Писанието с няколко думи, той каза само: “Така са и правили нашите предци, така трябва да вярваме.” И те почитат някак повече гръцките отци, които са разпространили този ерес, отколкото самото Свето Писание. Намират се все пак измежду тях някои, които се вразумяват, но са малобройни – на хилядата един.
Църковните работи, като светите служби, молитвите и другите служения, казват рядко или съвсем не казват. Само когато искат да служат, тогава казват утринна и часовете, винаги се молят на крака и даже се подиграват с нас, когато ни видят, че коленичим. Казват, че Св. Дух идва във вид на бял гълъб и покрива жертвата, когато свещеникът извършва възвисяването, затова тогава те не гледат, но всички падат ничком на земята.Leave a comment:
-
Имах в предвид - пътеписи като исторически извори..
Житието, според теб исторически извор ли е?
Защо не си представим че Георги е станал буквално жертва на конкурентите му от да речем турския, по етнически характер златарски еснаф, или най-общо на злосторни завистници и клеветници (клеветенето май* е било практика по ония времена за всички народи от нашата черга, или греша)?
Щото ако това е извор за набожността на българите по онези времена - то говори много лошо за набожността им,...след като има такива извори за само един - двама "опраскани" българи заради тяхната вяра, то за какво говорим?..Leave a comment:
Leave a comment: