Съобщение

Collapse
No announcement yet.

За българската азбука

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Христо Тамарин написа Виж мнение
    Славянската писменост може би идва в България най-напред директно от Константинопол. Петимата ученици на Св. Методий, бежанци от Моравия и подслонени в България, може би са се включили в работата по вече стартиран проект.

    Струва ми се, че на български език, но с гръцки букви е започнал да пише най-напред княз Симеон,
    а след него и останалите книжовници от Преславската Книжовна Школа,
    сред които и Презвитер Григорий, автор и съставител на Симеоновият Сборник,
    който го и пренася лично в Киевска Русия.

    До това заключение стигам във все още недовършеното ми изследване
    за времето, пътищата и покръстителите на русите:

    ЛИЧНОСТТА, РОЛЯТА И ПРИНОСЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯГИНИ ЕЛЕНА-ОЛГА И АННА
    ЗА ПОЛАГАНЕТО ОСНОВИТЕ, УКРЕПВАНЕТО И УТВЪРЖДАВАНЕТО НА РУСКАТА ДЪРЖАВНОСТ
    И ЗА ПОКРЪСТВАНЕТО И ПРЕДАВАНЕТО НА КИЕВСКИТЕ РУСИ
    НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА, ПИСМЕНОСТ И ПРАВОСЛАВНА КУЛТУРА

    Княгиня Елена пристига в Киев, придружена от своя учител и духовен наставник; съратника на цар Симеон в Преславската Книжовна Школа; вече бившия монах и изпълнител на най-високата църковно-административна длъжност “клирик на всички български църкви”, а след евентуалното си завръщане от Киев и “впоследствие епископ Мизийски (т.е. Български)” (Ас. Чилингиров) презвитер Григорий, първата и основна задача на когото е да извърши венчавката на царската дъщеря по християнския канон, независимо че княз Игор е езичник [вж. и срв. История на България 1981, 322; Чилингиров 2007, 2].

    Най-важното и повече от красноречиво свидетелство и доказателство за това, че княгиня Олга наистина е българка и то тъкмо дъщеря на цар Симеон се явяват личността и делата на презвитер Григорий, който още от момента на отпътуването от Велики Преслав нататък и чак до края на живота си се намира неотлъчно и при всякакви обстоятелства край нея, от което безспорно следва да се направи още и изводът, че той освен всичко останало е и много близък приятел на царя, единствено на когото царят пък може да повери съдбата и дори живота на скъпото си чедо, на което най-високо доверие и заръка презвитерът отговаря впоследствие с неотстъпната си подкрепа и най-мъдрите си съвети и напътствия, а може би дори и с най-нежните си грижи.

    Със сигурност към 920 г. презвитер Григорий Мних продължава да живее и твори във Велики Преслав, където наред с такива имена като княз Симеон, презвитер Наум, епископ Константин Преславски, презвитер Йоан Екзарх, черноризец Докс, презвитер Йоан, черноризец Тудор Доксов и др., той е един от колосите, както се изразява проф. Ив. Гълъбов, на българо-християнското културно-просветно движение от края на ΙХ и началото на Х в., защото в своя послеслов към старобългарския превод на старозаветното Осмокнижие той пише, че е извършил превода при българския княз Симеон, “сина на Борис”, т.е. тук Борис не е наречен “свети” понеже все още не е канонизиран, и “по повеля на същия книголюбец княз Симеон, по-точно казано христолюбец” или това е времето, когато Симеон все още не се титулува “цар и самодържец на всички българи”, което той започва да прави чак след битката при Ахелой през 917 г., така че превода си той във всички случаи завършва едва през наистина малко длъжкия отрязък от време 918-923 г., когато княз Борис е обявен за светец, но пък и малко преди 922-923 г., когато и Гръцката Църква признава неговата канонизация [вж. и срв. Корисян-Меонлина 2009, 1; Св. Наум Преславско-Охридски 2009, 2; Трендафилов 2009, 2-3].

    В историята на българската литература Презвитер Григорий остава като писател новатор, който пръв започва да пише книги със светски характер и тук например е гражданската и църковна история на гърците от Йоан Малала, която той не само превежда, но и допълва с текстове от други летописи, като на много места пояснява гръцките божества със славянски; неговият превод на историята на Александър Велики, когото той нарича син Перунов (Зевсов); преводът му на части от Илиадата и Одисеята, в който той представя Ахил като българин, а българи са и неговите войници мирмидонци и др., като преводите му много скоро минават в другите славянски литератури и от тях главно се ползуват славянските летописи [Москов 2009, 8-9].

    Княгинята и нейният наставник най-вероятно тръгват за Киев след 920, но непременно малко преди 927 г., когато е кончината на цар Симеон, като презвитер Григорий взема със себе си необходимата му за в бъдеще религиозна книжнина, а непосредствено преди самото тръгване и изпращане, преценявайки, че там в Киев ще бъде много по-полезен и даже повече от необходим, цар Симеон му връчва и съставения от самия него, презвитера, преди десетина години и подарен и поднесен му лично на него, Симеон, в качеството му и на княз български, но така също и на съратник и даже и най-близък приятел, ръкописен сборник, съдържащ три раздела - исторически, включващ части от Библията, 4 исторически съчинения и български летопис, малка част от който вече в наше време ще стане известна главно под названието Именник на Българските Ханове; нравствено-образователен и практично-поучителен, съдържащ главно съчинения с практични съвети и развлекателни истории от разни области на живота или общо 783 заглавия, цял един “компедиум от средновековната наука” (Ас. Чилингиров) или чисто и просто “Старобългарска Енциклопедия” според акад. Шахматов, и с поставения още тогава дарствен надпис автограф и посвещение:
    В чест на великия между князете Симеон! [вж. и срв. Чилингиров 2007, 1-3; ~*~2009а, 2].

    Всъщност това в действителност е много добре и все още широко известният в цялата световна славистична наука като Изборник князя Святослава 1073 года, но най-малкото единствено у нас като че ли доста отдавна под името Симеоновият Сборник, а съвсем отскоро и като Цар Симеоновият Съборникъ, старобългарски ръкописен сборник, който презвитер Григорий написва и съставя около 913-914 г. (Ас. Чилингиров), но според други пък - около 915 г. (История на България) и за който на места се изказва още и предположението, че през 969-971 г. е “отнесен от руските войски в Русия” (История на България), но въпреки това ние лично пък, изследвайки и описвайки Златното съкровище от Наги Сент-Миклош, проучихме съвсем детайлно-многостранно и въпросния поход в България на княз Святослав, сина на княгиня Олга, именно поради което сега вече можем и имаме пълното право най-убедено и сигурно-категорически да твърдим, че този сборник в никакъв случай и по никакъв начин не е достигнал до Киевска Русия тъкмо по този път и време, понеже на връщане по Днепър печенегите разгромяват отдавна обезсилената и дори обезкървена войска на Святослав и си правят от главата му чаша за пиене, а до Киев я достигат, я не достигат двадесетина от неговите войници, които надали биха помъкнали със себе си огромния сборник, когато за тях той изобщо не представлява каквато и да е ценност [Добрев 2005, 465-468, вж. и срв. Чилингиров 2007, 1-3; История на България 1981, 321].

    Но особено важното и същественото в Симеоновият Сборник с оглед личността и делата на презвитер Григорий е наличието в него на Именника на Българските Ханове, превода на който от прабългарски на славянобългарски език трябва да е направил най-вероятно или самият той, или пък Тудор Доксов, което най-напред и от една страна най-недвусмислено и напълно определено показва и доказва, че самият презвитер е прабългарин по произход, както и самият Симеон, а след това и от друга страна в един по-широк план и поради това, че прабългари по произход са още най-малко черноризец Докс, брат на княз Борис и чичо на Симеон, както и неговият син черноризец Тудор Доксов, то съвсем очевидно-безспорно основата и ядрото на Преславската Книжовна Школа се полага и съставя от книжовни дейци с прабългарски произход, поколението на които все още не е напълно и докрай славянизирано, най-малкото видно от това, че те не само знаят и помнят прабългарските предания и легенди, но и продължават да владеят и използват в една напълно задоволителна степен и самия прабългарски език и то не само устно, но и писмено, тъкмо поради което съумяват и успяват да обогатят гръцката азбука с недостигащите за българския език
    прабългарски рунически букви.
    Last edited by ; 14-05-2009, 10:04.

    Comment


      проф. Добрев написа Виж мнение
      От 7-8 в. насам персите пишат като че ли единствено и само на арабица,
      която се идентифицира доста лесно.

      Може ли да пуснете снимка на тази част от грамотата?
      Професоре, не знам дали това ще ви свърши работа:

      Comment


        Христо Тамарин написа Виж мнение
        Имам забележка по употребата на неизяснения термин руни.

        По начало руните са самобитна писменост, възникнала сред германо-езичните европейци през първите векове след Христа по идея на гръцкото и/или латинското писмо.

        След това, със същия термин руни са наречени знаците (буквите) от орхонската тюркска писменост, възникнала приблизително през 8-ми век след Христа под влияние на културата на Персийската империя. (Някои влъхви избягали от арабите при тюрките в Западен Сибир и там им съставили писменост.)

        Като че ли се създава мода всички писмености, които не са пряко повлияни от гръцката или латинската и на които няма запазени преводи на свещени книги, да се наричат руни.

        Няма връзка между германските и орхонските руни.

        Руните са също така букви, а не просто черти и резки. А иначе за неграмотния и буквите изглеждат като черти и резки.

        Като е писал за черти и резки сред славяните, съмнявам се Черноризец Храбър да е имал пред вид някакви руни. Четете внимателно съчинението му и вникнете в подтекста. Докато били езичници, славяните нямали писменост и нямали нужда от такава. Оправяли се именно с черти и резки, които са достатъчни да се преброят овцете, козите, говедата, снопите. Нуждата от писменост възникнала едва тогава, когато славяните се кръстили.

        • Славяните не са използвали руни, разбира се.
        • Руните са букви, а не черти и резки.
        • Чертите и резките са си именно черти и резки.
        • Славяните са използвали именно черти и резки, както и пише Черноризец Храбър.
        • Славяните опитвали да пишат с гръцки и латински букви без устроения, едва след като се покръстили.
        • Пра-българите пишели с гръцки букви доста преди покръстването си.
        • Черноризец Храбър не пише за България и пра-българите. Споменал е само българския княз Борис.
        • Черноризец Храбър е написал съчинението си достатъчно далече от България, някъде в Моравия.



        Превод и разяснение: брояха чертите и резките и гадаеха за овце ли се отнасят, за кози ли, за говеда ли или за снопи. Ако някой с черти и резки в допълнение е скицирал рога, гадаели са рогата на овен ли са, на коза ли или на говедо.

        Уважаеми г-н Тамарин, руните са вид букви, но те нямат нищо общо с латиниските или гръцките. В основата им стои арамейското писмо, което чрез несторияните се разнася из Средна Азия, а оттам идва и при германците и скандинавците. Тюркските руни (т.нар. Орхоно-Енисейски) са взаимствани от Согдийското писмо, а не от Персия.
        И тъй като стана вече дума за Черноризеч Храбър ето какво пише:

        "Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение........ И така беше много години................... Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч."

        Безспорно се вижда какво е имал предвид авторът. Не е нужно да се съчиняват интерпретаци от типа "авторът , макар че е написал..... ,всъщносте искал да каже..."
        Когато са били езичниците т.нар. славяни са нямали книги, а не че не са имали букви. Чертите и резките са служили за четене и гадаене, т.е за никакви рабоши не става дума. Когато се кръстили използвали славянска реч с гръцки букви. Къде в Моравия има такова нещо? Кирил е създал своята азбука по образец на гръцките букви, а други според славянската реч. С други думи тук се говори директно за кирилицата, а не за глаголицата, която се е разпространявала из Моравия. Къде в глаголицата има гръцки букви? Всъщност версиите за моравската родина на "За Буквите" е съчинено от панславистите, които по този начин се стремят да докажат че славяните са ползвли руни, т.е че не са били онези примитивни диваци, както се оказва според археологическите данни.

        Comment


          проф. Добрев написа Виж мнение
          Не следя съвсем отблизо тази проблематика и не ми е известно
          дали копието не е публикувано някъде от някого.

          Не се наемам да казвам по какво е специалист проф. Джурова, но много добре помня,
          че имах два телефонни разговора с нея и тя ми обясни точно това, което писах по-горе.
          Ясно, явно това е поредният "кьор фишек"

          Comment


            "...След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над славянския род, изпрати му свети Константин Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им сътвори букви тридесет и осем, едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч...."

            Това е следващата очевадна фалшификация (след "славянските" черти и резки).В цитираното изречение ясно се заявява,че Константин Философ е създал азбука на база гръцката,като е добавил букви за специфичните славянски фонеми,тоест тук без съмнение се има предвид т.нар. днес "кирилица" и излиза,че Философът е създал тази азбука-хипотеза,която е категорично отхвърлена.Славистите,обаче,показват учудваща недосетливост и преодоляват този странен парадокс със стандартната хватка,че авторът е написал едно,но е искал да каже друго,тоест авторът не се е изразил правилно и е искал да каже,че Константин философ е създал нови букви,но ги подредил по образец на гръцките.

            Някои пък,постулирайки достоверността на "За буквите",тълкуват този пасаж като доказателство,че Константин Философ е създал първо кирилицата(конструирана от него специално за загадъчната му мисия в Брегалница ), а след това и глаголицата за Великоморавия.

            Друг проблем предизвиква броят на буквите,посочени в трактата- такъв глаголически вариант с 38 букви не е намерен досега,което ни говори,че руските преписвачи са нагласили трактата към текущия вариант на кирилица,който са ползвали тогава,като са замесили и Константин Философ в този фалшификат.С други думи,в хипотетичното по-обширно българско съчинение вероятно се е разказвало както за създаването на глаголицата от Константин Философ,така и за създаването на българската азбука (т.нар. "кирилица") в България,но руските преписвачи са направили удобна пропагандна компилация,като са премълчали за глаголицата,спестили са обясненията за наличието на две азбуки - славянска("глаголица") и българска,заменили са "българите" със "славяните" и в крайна сметка се е получил познатият ни трактат,в който се говори как Константин Философ създал писмена за славяните.
            Last edited by Докс; 11-05-2009, 10:37.

            Comment


              Да не пропускаме и Титмар от Мерсбург (975-1018), който в описание на езическия славянски остров Рюген в своята хроника отбелязва, че имената на идолите са издълбани на самите идоли ("singulis nominibus insculptis" Chronicon 6:23).
              "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

              Comment


                г-н Никой написа Виж мнение
                А има ли публикация на ръкописа, разчетен от проф. Джурова?
                Вашето копие вие публикувал ли сте?
                За надписа на шлема на хан Денгиз говорихме преди това в друга тема,
                а тези букви на ръкописа като че ли наистина са рунически?!
                Attached Files
                Last edited by ; 08-05-2009, 13:30.

                Comment


                  Е това са скандинавски руни. То на тях има няколко запазени ръкописа и това е отдавна известно.


                  Ставаше въпрос че на Донско-кубанските руни няма книги.Изобщо скандинавските руни няма какво да ги борим.

                  Comment


                    Gr8 - Е това са скандинавски руни.
                    То на тях има няколко запазени ръкописа и това е отдавна известно.
                    Не бих казал, че буквите им си приличат особено много.
                    Attached Files

                    Comment


                      проф. Добрев написа Виж мнение
                      Не бих казал, че буквите им си приличат особено много.
                      Зависи. Има различни видове скандинавски руни, в т.ч. и "английски". Но прилики определено има, макар и да не са с тези от качената снимка.

                      Comment


                        проф. Добрев написа Виж мнение
                        За надписа на шлема на хан Денгиз говорихме преди това в друга тема,
                        а тези букви на ръкописа като че ли наистина са рунически?!
                        Втория са текст най-прозаични скандинавски руни. Но първият...? Подобни варианти на скандинавски руни за първи път виждам.

                        Comment


                          г-н Никой написа Виж мнение
                          Втория са текст най-прозаични скандинавски руни.
                          Но първият...? Подобни варианти на скандинавски руни за първи път виждам.
                          Но това е от една и съща книга, само че първия път не можах да пусна листата заедно, както ги получих.
                          Attached Files

                          Comment


                            Професоре, да твърдите, че шлема от Беркасово е на някой хан, още повече на Денгиз е смехотворно!!! това ще ви го каже, всеки човек занимаващ се с доспехи от късната Античност!!!
                            Няма ли някой да спре този човек, преиначяващ всичко както му кефне?

                            Comment


                              Gr8 написа Виж мнение
                              Уважаеми г-н Тамарин, руните са вид букви, но те нямат нищо общо с латиниските или гръцките. В основата им стои арамейското писмо, което чрез несторияните се разнася из Средна Азия, а оттам идва и при германците и скандинавците. Тюркските руни (т.нар. Орхоно-Енисейски) са взаимствани от Согдийското писмо, а не от Персия.
                              И тъй като стана вече дума за Черноризеч Храбър ето какво пише:

                              "Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение........ И така беше много години................... Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч."

                              Безспорно се вижда какво е имал предвид авторът. Не е нужно да се съчиняват интерпретаци от типа "авторът , макар че е написал..... ,всъщносте искал да каже..."
                              Когато са били езичниците т.нар. славяни са нямали книги, а не че не са имали букви. Чертите и резките са служили за четене и гадаене, т.е за никакви рабоши не става дума. Когато се кръстили използвали славянска реч с гръцки букви. Къде в Моравия има такова нещо? Кирил е създал своята азбука по образец на гръцките букви, а други според славянската реч. С други думи тук се говори директно за кирилицата, а не за глаголицата, която се е разпространявала из Моравия. Къде в глаголицата има гръцки букви? Всъщност версиите за моравската родина на "За Буквите" е съчинено от панславистите, които по този начин се стремят да докажат че славяните са ползвли руни, т.е че не са били онези примитивни диваци, както се оказва според археологическите данни.

                              Аз съм учил, пък и така си пише - Константин Философ наречен Кириил създава глаголицата.. Кирилицата, наречена в чест на Кириил - създадена от ученика му Климент Охридски...

                              А до колко, глаголицата си прилича с латиницата - всеки може да ги сравни... Подобие ... Хм.. 10-15 % ...

                              .
                              ..И кажи ми ти страннико,
                              чувал ли си звук,
                              по- велик от тропота на хиляди коне!!?...

                              Comment


                                проф. Добрев написа Виж мнение
                                Но това е от една и съща книга, само че първия път не можах да пусна листата заедно, както ги получих.
                                Това шведска готварска книга от Х²в. На дадената страница има рецепта за сърми с пушена херинга - една кисела зелка, 450гр булгур, 200гр. сланина, две пушени херинги, сол, някакви билки и сметана за соса.

                                Comment

                                Working...
                                X