Прабългарската титла боила е от гръко-бактрийски произход и нея прабългарите я имат още от времето на миграцията си през Средна Азия - ИЗВАДКА ¹ 2.
Предлагам моята версия на превода: „Бойла Жупан”, е титла – бойл-жупан или име на жупана Бойл, Войл, „теси” – аналогично в тох./б/ tāsi, tasanma, авестийски tašta, пехлеви tašta, съвр.персийски taš, таджикски tоs, осетински tas – съд, тас, чаша, памирски (йидга) tоś – метален, меден поднос, мунджански tоśо – блюдо, тиган, тенжера /ВА-С-3,стр.234/, „дигетоиги” – най-сходно е осет. dættagi – давам, посвещавам, също в белуджи dəyəg, шугнански dak, кашмирски dokhu, персийски dihānīdan – давам, наличието на „к” и „г” в другите ирански аналози е съхранено в прабългарската дума, протоиндоирански dhaH-, авестийски dazdē, староперсийски dā, хотаноскаски dāta, партянски dhyšn, средноперсийски dhšn (dahišn), протоиндоевропейски dhehi- давам, правя нещо, създавам нещо за някого, „Войтаул или Бойтаул - жупан” – лично име, форма на съвр.българо-осетинско име Ботьо, „тагроги” – в тох./б/ takars.ke, takars.kem – предан, верен, неопетнен, takars.kññwetstse – справедлив, талишки tagars, персийски tāgārt, гилянски têngêr, хинди-уруду tawaqqur - така също, означава приветствие, ирландски tagair – клетва, бълг. диалектно такугере – така да бъде, „итсиги” –– в иронски ittzыg, дигорски ittæg – много, даже, много важно, изключително „тайси” – да бъде, тох./б/ taiso, taise, tesа – по такъв начин, така, taka, tkā – така, разбира се, в осетински ta – да, нима, аналогично на бълг. та, от авестийското iθa (itha), староперсийското utā, хоремзийското udā – така, да, също tækkæ – точно. В.Абаев го свързва с тюркското taq – така, точно, но всъщност виждаме тохаризъм в тюркски. /L-IAIL/,/ВА-С-3,стр.217,254/ Така надписът придобива съвсем смислен вид: „Бойл/Войл-жупан, дари, (посвети) този съд, респ.тази чаша, на Ботаул/Вотаул-жупан, във важна (разбирай, изключителна по важност, свята) клетва (или като знак на вярност, преданност), да бъде”. 

Предлагам моята версия на превода: „Бойла Жупан”, е титла – бойл-жупан или име на жупана Бойл, Войл, „теси” – аналогично в тох./б/ tāsi, tasanma, авестийски tašta, пехлеви tašta, съвр.персийски taš, таджикски tоs, осетински tas – съд, тас, чаша, памирски (йидга) tоś – метален, меден поднос, мунджански tоśо – блюдо, тиган, тенжера /ВА-С-3,стр.234/, „дигетоиги” – най-сходно е осет. dættagi – давам, посвещавам, също в белуджи dəyəg, шугнански dak, кашмирски dokhu, персийски dihānīdan – давам, наличието на „к” и „г” в другите ирански аналози е съхранено в прабългарската дума, протоиндоирански dhaH-, авестийски dazdē, староперсийски dā, хотаноскаски dāta, партянски dhyšn, средноперсийски dhšn (dahišn), протоиндоевропейски dhehi- давам, правя нещо, създавам нещо за някого, „Войтаул или Бойтаул - жупан” – лично име, форма на съвр.българо-осетинско име Ботьо, „тагроги” – в тох./б/ takars.ke, takars.kem – предан, верен, неопетнен, takars.kññwetstse – справедлив, талишки tagars, персийски tāgārt, гилянски têngêr, хинди-уруду tawaqqur - така също, означава приветствие, ирландски tagair – клетва, бълг. диалектно такугере – така да бъде, „итсиги” –– в иронски ittzыg, дигорски ittæg – много, даже, много важно, изключително „тайси” – да бъде, тох./б/ taiso, taise, tesа – по такъв начин, така, taka, tkā – така, разбира се, в осетински ta – да, нима, аналогично на бълг. та, от авестийското iθa (itha), староперсийското utā, хоремзийското udā – така, да, също tækkæ – точно. В.Абаев го свързва с тюркското taq – така, точно, но всъщност виждаме тохаризъм в тюркски. /L-IAIL/,/ВА-С-3,стр.217,254/ Така надписът придобива съвсем смислен вид: „Бойл/Войл-жупан, дари, (посвети) този съд, респ.тази чаша, на Ботаул/Вотаул-жупан, във важна (разбирай, изключителна по важност, свята) клетва (или като знак на вярност, преданност), да бъде”. 



Смейте се колкото искате, на което Ви е смешно, в крайна сметка аз съм дошъл във форума да се развличам, дано се развличате и Вие.
Маготине, тохарите на са "келто-германци" те са мигрирали на изток представители на фатяновската култура. Самите фатяновски племена са най-източните представители на културата на бойните брадви, обидиняваще предците на келти, германци, балтийци, славяни, илирийци, гърци, тракийци" т.е. със същата увереност може да ги нерачем балтийци, тракийци и т.н. Става дума за едни много по-ранен етап от индоевропейското единство! това е средта на 2 хил.пр.н.е., тогава келти и германци, балтийци и славяни няма, има все още западна индоевропейска общност, аналогично на източната, представена от ямната и катакомбната култури. Единствено хетите са мигрирали към Анатолия. Да не говорим че част от тези мумии описани от Майер са по-стари, принадлежащи към афанасиевсакат култура, чието далечни корени са в причерноморската репинска култура. Така че забележката ти е неуместна.
Маготине, тохарите на са "келто-германци" те са мигрирали на изток представители на фатяновската култура. Самите фатяновски племена са най-източните представители на културата на бойните брадви, обидиняваще предците на келти, германци, балтийци, славяни, илирийци, гърци, тракийци" т.е. със същата увереност може да ги нерачем балтийци, тракийци и т.н. Става дума за едни много по-ранен етап от индоевропейското единство! това е средта на 2 хил.пр.н.е., тогава келти и германци, балтийци и славяни няма, има все още западна индоевропейска общност, аналогично на източната, представена от ямната и катакомбната култури. Единствено хетите са мигрирали към Анатолия. Да не говорим че част от тези мумии описани от Майер са по-стари, принадлежащи към афанасиевсакат култура, чието далечни корени са в причерноморската репинска култура. Така че забележката ти е неуместна.
Comment