-Тюрко-Алтайската Теория за Прабългарите -Прабългарските Златни Съкровища

[_magotin_]

Кое е смело твърдение - че района на НСМ е в пределите на Българската държава ли?
Второ за разлика от теб аз не абсолютизирам Рашо навсякъде и във всичко.
Трето - покажи аварските рунически надписи, само да не са измъкнеш с някой секелски.
Четвърто, чакайте някой западняк снисходително да признае че и аварската принадлежнаст на съкр.от НСМ трябва да се преусмисли, за да му ръкопляскате, защото вие професионалните български историци и археолози, най ви е страх да кажете нещо свое, а все се оправдавате с това какво е написал този западняк, оня румънец или маджарин, или някой си руснак.

Науката история е като криминалистиката - доказателства трябват, факти. Като ми покажеш за времето преди Омуртаг едно доказателство за българско присъствие по Средния Дунав, ще помисля по въпроса. За надписите се обърни към литературата за НСМ. Ако много закъсаш, може и да покажа нещо из форума. Кокото до българските учени, те работят неуморно за обективната истина, не за пропагандата. Прабългарите няма да станат по-велики с фалшификации на история. Най-много да заприличат на екс-югославяни.

[Курт]

Приятелю Маготине, руните които си посочил са всъщност всички рунически надписи от съкровището от НСМ накуп. Ако това са въпросните аварски руни - голям криминалист си, няма що?!!!

[_magotin_]

Приятелю Маготине, руните които си посочил са всъщност всички рунически надписи от съкровището от НСМ накуп. Ако това са въпросните аварски руни - голям криминалист си, няма що?!!!

Много добре знам какво съм посочил. Мога даже да ти кажа от коя страница на кое издание съм го взел. А за пехлевийския надпис ще трябва да питаш авторите на руския текст или проф.Добрев. Или да прочетеш цитираните публикации. Кой ли пък ще да е този "кувшин 2"?
Колкото до "криминалистиката" - няма две еднакви четения на тези руни. Ерго никой не ги е прочел още...

[случайно прелитащ]

Бих добавил едно скромно размишление по повод НСМ съкровище - чий ще го дири там едно прабългарско златно съкровище ... с еквивалент на цялата хазна на някои "държави" от това време? Даже да е в българските граници, това е крайна периферия, далеч от който и да е голям административен център, от важни пътища. Да е било полевата посуда на крумов или омуртагов военачалник, изоставена в момент на бойна тревога? Не вярвам. Според мен ситуационно се свързва с унищожаването на аварската държава от Крум. Т.е - закопано е от аварите.

За самите съдове и надписите по тях нищо не мога да кажа, сигурно има прабългарски.

И едно предложение - поискайте преименуване на темата или открийте нова - с това нелепо заглавие почти всички смислени постове практически са спам. Просто това е пореден опит за възкресение на тюркското в прабългарите - то не бяха хунски, тюркски теории, тюркски езици, тамги на тюркски племена ... пък тя работата е от ясна по-ясна - такова нещо и да има, е фрагментарно, повърхностно и единично.

[Grifona]

Маготине, като ти чета постовете се питам дали някога ще успееш да защитиш поне едно твое твръдение.Твърдиш че имало аварски руни, ама де са, никой не знае. Имало успоредници и посочваш един аварски медалион, от който се вижда само някакъв стерелц лък, сякаш такова нещо другаде няма. Ако само това ти е успоредника , смях в залата. А що се отнася до сандъците посочи други такива с подобни изображения, а не сандъци изобщо. Като се има предвид наличето на руни, твърдението че съкровището е депонирано в аварска среда е абсолютно недоказуемо. Това си го съчиниха маджарите, които имат тази слабост да аваризират почти всичко пред унгарско. Естествено това не е техен патент. Руснаците да речем скитизираха съкровището от Зивийе, китайците китаизираха ордоския бронз и т.н. и т.н. Та ако чакаш маджарите да ти пишат че НСМ е депонирано в българска среда доста ще трябва да потърпиш.
А иначе някои унгарски археолози свързаха съкровището с хазарите. Дори и в науката няма единно мнение за аварската връзка.Някои го свързват с Иран, други направо в Централна Азия. Та явно ти ще трябва да четеш още, че да можеш да защитиш поне една теза.
Та чакаме аварските руни и аварските успоредници.

[Гост]

Бих добавил едно скромно размишление по повод НСМ съкровище - чий ще го дири там едно прабългарско златно съкровище ... с еквивалент на цялата хазна на някои "държави" от това време?
За самите съдове и надписите по тях нищо не мога да кажа, сигурно има прабългарски.

nikita
Да си измисляме "прабългарска художествена индустрия"
е смешно и недопустимо в 21 век.

Прабългарското златарско приложно изкуство e силно развито и е на много високо ниво
по време на прабългарското по генезис, вид и характер Първо Българско Царство,
особено в Плиска и Велики Преслав - ИЗВАДКА ¹ 1.

Необходимо условие и материална предпоставка за това негово развитие и ниво
е притежаването и потребяването от прабългарите на много злато,
каквото те винаги намират и имат, като го набавят по различни пътища - ИЗВАДКА ¹ 2.

ИЗВАДКА ¹ 1:
Съдовете от Златното съкровище “Надь Сент-Миклош” като цяло са много добре запазени и съхранени; те са съвсем нови, особено кана ¹ 2 - Каната на хан Омуртаг, и по тях няма нищо, което да показва, че са използувани ежедневно на масата и в трапезарията на хана, освен може би малко блюдото на хан Аспарух, от което обаче даже 150 год. след това се е хранел вероятно дори и цар Борис, но очевидно към тези съдове са се отнасяли внимателно-грижливо и те са останали почти нови.

По време на Първото Българско Царство златарството достига много високо ниво на развитие и докато преди образуването на българската държава майсторът златар, нерядко пленен чужденец, е непосредствено свързан и подчинен на отделния хан или сановник от племето, то впоследствие и особено през епохата на разцвет на старобългарската култура, той се сдобива с установено място на работа; става важна съставна част от занаятчийското съсловие във формиращите се градски центрове; в българските градове отдавна вече има златарски работилници, като през първата половина на Х в. специално във Велики Преслав функционира златарска работилница, която обслужва Двореца и приближените на царя боляри [Ваклинов 1977, 139-151; Дончева-Петкова 1966, 25; История 1976, 126,136].

Висококвалифицираните майстори златари в тези работилници, българи и чужденци, владеят всякакви златарски техники и технологии, в повечето случаи наследник и продължител на по-старите техники, известни от най-дълбока древност, и за тях не е никакъв проблем да изработят какъвто и да е съд и да го изгравират във всякакъв стил, което проличава особено добре от Каната на хан Омуртаг, където по един изключително сполучлив начин се съчетават и взаимопроникват собствено прабългарски, ирански и византийски художествени стилове, което като цяло има за резултат постигането и получаването на собствено-оригиналния, цялостно-единния и завършен прабългарски златарски художествен стил, именно поради което надали може и трябва да се говори за някакъв си тук еклектизъм (срв. Л. Дончева-Петкова).

ИЗВАДКА ¹ 2:
Българите от край време имат много злато и в хазната на българските владетели най-напред влиза голямо количество злато от обработваните с безплатен робски труд златоносни реки и рудници по тогавашните български земи [Друмев 1976, 13].

Наред с това много злато си набавят българите като военна плячка или по-точно като боен трофей по време на успешните войни, които те водят, какъвто е случаят с някои от съдовете с персийски сюжети и мотиви, придобити най-вероятно от племето на оногурите по време на техните войни с персите, още когато са в кавказската област Сюник, а такъв боен трофей трябва да са и някои от чашите и каните с рунически надпис като притежание на хан Аспарух, който обаче има и други бойни трофеи, какъвто например е плененият от ромейския император щандарт във вид на сребърен орел, който след неговата гибел на бойното поле е поставен в гробницата му [Каланкатуаци 1984, 63-66; Коледаров 1979, 28].

През 434 г. Атила и Бледа се срещат с ромейските пратеници при крепостта Констанция, дн. Панчево, на другия бряг на Дунав, срещу Белград, където се договарят за размяната и откупуването на пленниците; за еднаквата достъпност и безопасност на тържищата, както за ромеи, така и за хуни, като за “спазването и поддържането на договорите ромеите трябвало да плащат на царските скити по седемстотин литри злато всяка година, докато по-рано данта била триста и петдесет литри”. Сред забягналите при ромеите и върнати скити били и “младежите от царски род Мама и Атакам”, които били разпънати на кръст в крепостта Карсум, най-вероятно дн. Хърсово в Добруджа.

Пред вълната колона на напредващите от двете страни на Дунав хуни, като авангард и разузнавателно-челен дозор на войските, вървят аланите и тази вълна не само е широка по фронта, но тя е силно разгърната и в дълбочина, защото пак през 443 г., докато нейната челна част е около Ниш, в Херсонес става голяма битка между хуни и ромеи; ромеите са разбити и съгласно сключения договор се задължават да предадат бегълците, между които “имало и царски скити, които били дошли при ромеите, понеже отказвали да се подчиняват на Атила”, “също така да им се дадат шест хиляди литри злато съгласно предишните спогодби”(!), първата от които най-вероятно е горепосоченият договор от 412 г., като “им се плаща всяка година данък две хиляди и сто литри злато”. Управниците на ромеите били обхванати от преголям страх и независимо че този данък бил прекалено тежък и труден за държавата и народа, “В старанието си да сключат мир, те приемали всяко искане”.

По това време епископът на Маргос “преминал в тяхна земя, издирил гробниците на техните царе и ограбил поставените там съкровища”, което става причина хуните да започнат война с ромеите и да разорят голям брой градове и крепости край Реката. Разбира се, че не тази е причината за войната на хуните с ромеите и ограбването на гробниците от Светиня му може да бъде само повод за нея, но по-важното в случая е това, че тези хуни очевидно не са първите, които достигат и се установяват по тези места, щом като тук вече има гробници на техни царе с богати съкровища, които гробници надали са от вчера и днес по тези земи [Златарски 1970, 55-57; ГрИзв-1, 13-20,67-129,201-211, подчерт. – И.Д.].

Същевременно българите натрупват много злато и от данъка, който им плащат в злато покорените или съседни народи, които посредством този данък си осигуряват както верен съюзник, така и спокойствието на границите си откъм тях, като такъв данък ромеите плащат на българските племена още от към средата на ²²² в., когато те са главно на Кавказ и както вече се посочи по-горе, сабирите например са едно от българските племена, на които ромеите плащат в злато за техните военни услуги и съдействие, но особено много като количество ще да е златото, което ромеите плащат като данък на българите хуни на Ругила и Атила, както също така беше по-подробно приведено по-горе.

По-точна и ясна представа за количеството на това злато като че ли може да се добие при пресмятането и превръщането на посочените в Изворите литри злато в килограми на основата на съответствието на тогавашната мерна единица за злато, която през различните периоди се изменя незначително и намалява от 324 до 319 гр. [ByzDc-2, 1238], поради което тук може да се приеме, че примерно през 443 г. нейната равностойност е 320 гр., откъдето съгласно сключения договор между хуните и ромеите след битката през тази година, ромеите се задължават да дадат като стар дълг “шест хиляди литри злато съгласно предишните спогодби”, т.е. 1920 кг злато, и да плащат “всяка година данък две хиляди и сто литри злато”, т.е. 672 кг, което количество изглежда не ще да е било никак малко дори за една империя като Византия, щом като и самите хронисти отбелязват, че този данък е прекалено тежък и труден за държавата и народа.

Българите се снабдяват със злато и по пътя на еднократните плащания срещу тяхната помощ и подкрепа с войска по различни поводи, какъвто е случаят с току-що посочените сабири, но така също и с изпращането на кавказските хони от страна на персийския цар Пероз през 459 г. на “огромни съкровища”, за да отидат да се бият срещу въстаналия цар на Албания [Джафаров 1985, 43].

Късноантичните и ранносредновековни българи потребяват доста много злато най-напред за златни и позлатени съдове и прибори за хранене, за накити и украшения по облеклото, за позлатяване на отделни части от бойното оръжие, за украса на домовете и дворците на хановете и болярите, а към края на Периода и за църковна утвар, одежди, обзавеждане и иконография и тук трябва да се каже най-напред за “приема”, който българският хан Атила дава за чуждестранните посланици, пратеници и представители при неговия двор, всички от които се хранят и пият от златни или сребърни съдове и прибори, докато самият Атила, не само че на крака и на неговия собствен език(!!!) произнася тоста си за всеки един от тях поотделно с дървена чаша в ръка, но се и храни от дървен съд,...

...а така също и за това, че още при Атиловите българи, както и при по-късните кавказски българи рангът на сановниците се показва и отразява не само посредством специални златни украшения като колани, венци или обеци, но и чрез златните прибори за хранене и най-после, според византийските хронисти личната гвардия на българския хан носи позлатено оръжие и безспорно от тази гвардия са тримата погребани във Вознесенка войни от личната дружина на хан Аспарух, сабите на които са с позлатени ножници [вж. Каланкатуаци 1984, 65,195; ХрИБг, 204; Priscus 2004, 7, вж. и срв. Амброз 1982, 207-208].

Ето защо българите от това време определено се различават и рязко се открояват сред всички племена и народи в Югоизточна Европа по красотата и дори пищността на своето облекло, оръжие, сбруя на конете и домашно обзавеждане, в светлината на което като цяло за не особено премерено и даже направо като смехотворно-пресилено и лишено от всякакъв реалистичен поглед върху тогавашното състояние на нещата следва да се приеме твърдението на нашумял напоследък, но за много кратко време, разбира се, български археолог, че жителите на Перперикон “по това време са живели в лукс – за това свидетелствуват сребърните украшения, блестящата трапезна керамика, бронзовите нагръдни кръстове и амулети, уникалната рисувана керамика”(!!???) [Прес, подчерт. – И.Д.].

В действителност това не е изолирано-единичен случай за съвременната българска историография, защото и друг един български археолог на драго сърце играе ролята на глашатай на чужди културни достояния, каквито са една доста грубо изработена тракийска златна маска и една не кой знае колко красива златна чашка, които по художествени качества и стойност обаче изобщо не може даже и да се сравняват с прабългарските, но това ни най-малко не му пречи на въпросния български археолог да ги превъзнася до небесата, с което демонстрира единствено и само липсата на достатъчно ясна представа и на задължителните за всеки български учен пределно високи критерии за най-добрите световни образци, много над които стоят каните и чашите от собствено българското Златно съкровище “Надь Сент-Миклош”.

Между впрочем богатството и изобилието от злато и златни предмети у прабългарите не е някакво рядко изключение от богатството и изобилието на злато и при другите тюркски племена и народи и така например много силно впечатление прави на ромейските пратеници по средата на втората половина на V² в. при тюркутския хаган това, че трите му шатри жилище са обособени последователно като тронна зала, но и трапезария, в която е неговият златен престол на две колела, за да може да се премества от едно място на друго; приемна, в която има разнообразни изображения с диван, целият от злато, златни съдове и канички, също и златни кюпове, и още едно жилище, в което има дървени стълбове, обвити със злато, отново диван, обкован със злато, като този обаче е издигнат върху четири златни пауна, докато в предната част на помещението са наредени коли, в които има голямо количество сребърни неща, тави и блюда, както и много сребърни изображения на животни, които по нищо не отстъпват на византийските [ГрИзв-2, 222-223].

[_magotin_]

Четвърто, чакайте някой западняк снисходително да признае че и аварската принадлежнаст на съкр.от НСМ трябва да се преусмисли, за да му ръкопляскате, защото вие професионалните български историци и археолози, най ви е страх да кажете нещо свое, а все се оправдавате с това какво е написал този западняк, оня румънец или маджарин, или някой си руснак.

Според теб Велино, Златаре и останалите находки сами се изкопаха и публикуваха на няколко езика, та чак "формираха мислене"...

Маготине, като ти чета постовете се питам дали някога ще успееш да защитиш поне едно твое твръдение.

Аз не твърдя, аз информирам, ти спекулираш.

Твърдиш че имало аварски руни, ама де са, никой не знае. Имало успоредници и посочваш един аварски медалион, от който се вижда само някакъв стерелц лък, сякаш такова нещо другаде няма.

И друг път съм ти казвал, с риск да се потретя - чети внимателно, с разбиране, а не подскачай без дори да си вникнал в написаното. По-долу съм писал, че "Има намерени и други рунически паметници в Аварския хаганат. Това, че не са ти известни, се нарича "слаба библиографска осведоменост"". От това конкретно и информативно изречение ти правиш извода "че имало аварски руни". Прочети, помисли, тогава пиши. Иначе става като с Чукчата.
Колкото до успоредиците - последният сборник за съкровището е пълен с тях. Който го интересува - в библиотеката. Не че моите призиви за четене ще дадат някакъв резултат - той Добрев е написал цяла книга 500 страници без да е чел литературата, от теб ли да чакам четене.

Та чакаме аварските руни и аварските успоредници.
Днес 00:07

Аварските руни и аварските успоредици - в публикациите.
Липсата на специализирано знание, с риск да перефразирам сентенцията, не е основание да се правиш на по-дявол от сатаната.

А иначе някои унгарски археолози свързаха съкровището с хазарите

Известно ми е. Обаче хазарски успоредици не са дадени, а само общи заклинания като проф.Добревите - този можел, онзи искал. Доказателства трябват, материални такива, факти.

[nikita]

Здравейте,
От написаното до тук се очертават четири версии за произхода на СНСМ(съкровицето от Наги Сент Миклош)
1. Тюркска-съкровището е хунско или тюркско. Тезата е толкова смехотворна, че дори не заслужава да и се обърща каквото и да е внимание. Просто звучи като виц хипотезата за тюркския чобан дето си носил в торбата каничките да порка кумис, докато си пасе кротко овцете.
2. Аварската- съкровището е аварско по произход или депонирано в аварска среда. Тази теза я изкара покойния Рашо Рашев. Доводите му обаче бяха смехотворни. Било аварско, защото на унгарските историци по им харесвало така. Очевидно професорът не е чувал за световноизвестния унгарски шовинизъм в историята. Тази теза също не заслужава внимание поради две много прости причини. 1)Аварите не използват руни, нито пък пишат на собствения си език с гръцки букви. Тезата че надписите били късни, практически отрича аварската хипотеза. 2) Наличието на кръстове и християнски надписи, говорят че съкровището е било заровено не-рано от края на ²Хв., време при което района около Наги Сент Миклош отдавна е бил в пределите на България, а от Аварския хаганат не е останал дори и спомена.А и тези, които твърдят, че имало аварски аналози, странно защо нищо смислено не показват.
3. Персийска- съкровището е персийско по произход, попаднало по неизвестно причини на Балканите. Тазата се базира на сходствата в някои от изобразените сцени между СНСМ и образци от персийската торевтика от сасанидско време. Действително такова сходство съществува. 1. Формата на някои от съдовете 2. Сцената на Анахита с орела и Анахита със световното дърво 3. Иконографията на царския лов 4. Сцената на терзанието-тези сцена от точно този тип е рядко срещана в сарматското изкуство, а при прабългарите не е зафиксирана. Като такава може да се разглежда орелът от Вознесенска, държащ в ноктите си змия, но очевидно става въпрос за нещо съвършено различно. Персийската теза обаче има няколко големи недостатъка, които я правят ненадеждна. В СНСМ съществуват неща, които отсъстват в персийското и средноазиатско доислямско изкуство. Такъв е конникък, държащ за косите пленник и отрязана глава на коня си;фантастичното животно, което е яздено от стрелеца с лък. Това животно е смесица между крилат лъв и човек и не е зафиксирано доколкото ми е известно никъде другаде освен във впросното съкровище и сандъкът от Терачина. Наличието на рунически надписи. С усмивка ще подминем манипулативната реплика за средноперсийските надписи, каквито в действителност няма.
4. Българска- от изложеното до тук от само себе си се налага хипотезата на Курт, че съкровището е българско по произход, макар и да има персийско влияние. Съкровището е правено в българска среда. При изработката за модели определено са ползвани персийски или средноазиатски образци. В крайна сметка копирането на по-високо развтите култури не е нещо ново. За етническия произход на майстора не виждам смисъл да се говори тъй като не се знае нищо по въпроса. Сцената с т.нар. царски лов показва че Курт е прав. От една страна има иконографската конструкция известна от хорезмийски и персийски блюда, но очевидно е изобразено митологично събтие, а не царски лов. Доказателство за това е липсата на кон, заменен с фантастично живтоно. Леко сплесканата форма на кана ¹7, се среща във византийското изкуство. Ритонте с подобно форма са известни при сарматите, но не и при персите. Като прибавим юечжийскиа характер на конника и надписите, за които вече писа Курт, нещата си идват на мястото.

След всичко написано тук мога да кажа само едно и то е, че в тази тема единствения, който разбира за какво става дума и се опитва да гледа трезво на проблемите, свързани със съкровището от НСМ е Маготин.
Съкроището има сборен характер. И ако трябва да се свърже с някой етнос или държава това са аварите и техния каганат. Това е от геополитическа и археологическа гледна точка.
Датата на съкровището, по аналози с др. изделия от метал, може да бъде отнесена най-късно към кр.7-нач. на 8век. Това, което казва Грифона по-горе, че кръстовете и наличието на "християнски надписи" е предпоставена теза само и само да се докаже българския характер на съкровището, който си е просто проблематичен.
По същата логика мога да кажа, че съкровището може да се отнесе към втората половина на 4-5 век, когато кръстове и христ. надписи дал господ, но... има си характерно изписване на буквите през различните периоди от време (не говоря за изписването на руните). Същото се отнася и за начина на изобразяване на кръстовете.
Специално за съкровището унгарците като си направиха изложба на съкровището през 2001 година си издадоха прекрасен каталог, с анализ на всички детайли и аспекти около съкровището. Та там са показани немалко аналози или по-скоро имитации на съкровището или отделни детайли от него, произхождащи от аварска среда. Там са показани и доста голям брой рунически надписи от каганата, при това не са и секелски, защото са по-ранни от появата на това племе.
Чанад Балинт издаде и около 600 странична монография с анализ на съкровището и не знам защо, но тези неща някак си все приличат на аварски.
И нещо друго... учените извън територията на Балк. полуостров наистина правят наука, а при нас кризата явно не е само икономическа...

[_magotin_]

Благодаря ти, Никита, за моралната подкрепа. Не ми е лесно, като убеден патриот, да доказвам неудобната истина, но се налага - истината си е истина и не може да се преиначава по калъпа на нашите добри емоции.
С прискърбие трябва да кажа, че у мен каталога за който говориш, съчетан с творбата на ЧБ, създадоха същото впечатление - да го наречем силна убеденост, че съкровището е циркулирало в аварска среда достатъчно дълго, за да породи успоредици...
Разбира се имам и своите няколко основни бележки, по които бих се радвал да чуя твоето мнение:

1.Ако част от съкровището е работено в хаганата от "външни" майстори, в кой период трябва да отнесем най-интересните съдове - кани 2 и 7? За мен тяхната датировка безспорно е след 651г. и преди гибелта на хаганата в началото на 9ти век, т.е между 650 и 800г.

2.Създаването на Дунавска България , както отдавна е изяснено, прекъсва циркулацията на ромейски монети към Франките и хаганата. Откъде тогава толкова злато, за да се изработи цяло съкровище, при условие, че нямат рудници?

3.Депонирането на съкровището може да се свърже с опита на част от аварите да съхранят държавата си след походите на Карл Велики. Обаче при условие, че митичният ринг е разграбен и "каруци" съкровища са заграбени, по думите на Айнхард, защо в Западна Европа не се е съхранил нито един луксозен предмет от аварската столица, който да бъде оприличен на НСМ? Къде са златните предмети и монети след 680г.?

ПП Не бъди толкова строг към родната наука. Със заплати от 400 лева в БАН и 300 лева по музеите, без пари за литература и преводи, без материална база и подкрепа за научни събития - няма как да има наука. Въпреки това фронтът не е предаден и дори в момента се води битка - от гроб на гроб, от колан на колан...

[Grifona]

Добри въпроси, а аварската теза май не може да им отговори. А както ти сам каза интересните кани са правени от външни майстори. Е сега вече може би ти се изясни откъде са успоредниците. А да не забравяме че тези майстори са се движили. Едни учен даже доказа че крумовия дворец е правен от такива подвижни външни строители.

[_magotin_]

Добри въпроси, а аварската теза май не може да им отговори. А както ти сам каза интересните кани са правени от външни майстори. Е сега вече може би ти се изясни откъде са успоредниците. А да не забравяме че тези майстори са се движили. Едни учен даже доказа че крумовия дворец е правен от такива подвижни външни строители.

Въпросът къде е изработено съкровището и от какви майстори е далеч от изясняване, въпреки аварските успоредици... Неслучайно се разработва хазарската теза, защото всички улики водят към Кавказката връзка...
ПП Това с "успоредиците", които са опростени или по-некачествени като материал и изработка, се нарича "профанна имитация".
ППП Един задълбочен химичен и спектрален анализ на предметите също би бил полезен, обаче такива работи правят само руснаците и американците, в Австрия - рядко.

[Гост]

...той Добрев е написал цяла книга 500 страници без да е чел литературата, от теб ли да чакам четене.

Безпочвено-вулгарните ругатни и клевети са единственото нещо, което вие можете и знаете!

Библиографията ми е повече от 400 заглавия!
Кажете кой наш или чуждестранен проучвател на Съкровището
не съм взел предвид или критически анализирал!??

Абаев В. И., Скифо-европейские изоглосы. Москва, 1965.
~*~Доистория индоиранцев в свете арио-уральских языковых контактов. – Этнические проблемы истории Центральной Азии в Древности. Москва, 1981.
~*~Геродотовские скиты skithai georgoi. - Вопросы языкознания, 1981а, ¹ 1.
Алексова В., О. Младенова, Българо-румънски езикови отношения. – Съпоставително езикознание, 1981, ¹ 3-5.
Амброз А. К., О Вознесенском комплексе V²²² в. на Днепре – вопрос интерпретации. - Древности эпохи Великого преселения народов V-V²²² веков. Москва, 1982.
Артамонов М. И., История хазар. Ленинград, 1962.
~*~Сокровища саков. Москва, 1973.
Ахметьянов Р. Г., Сравнительное исследование татарского и чувашского языков. Москва, 1978.
Байчоров С. Я., Древнетюркские рунические памятники Европы -Отношение северокавказского ареала древнетюркской письменности к волго-донскому и дунайскому ареалам. Ставрополь, 1989.
Балкански Т., Трансилванските (седмиградските) българи. Велико Търново, 1996.
~*~С българско име и с българска кръв. Велико Търново, 1996а.
~*~Българите в Румъния –Етнос, език, етнонимия, ономастика, просопографии (адд). София, 1996б.
Балкански Т., М. Парзулова, Задкарпатските българи. Велико Търново, 1996.
Барци Г., Тюркскобългарски и среднотюркски заемки в унгарския език. – Българо-унгарски културни взаимоотношения. София, 1980.
Баскаков Н. А., Введение в изучение тюркских языков. Москва, 1969.
~*~Об унификации названий древних и средневековых письменных тюркских языков. – Тюркологический сборник-1977. Москва, 1981.
~*~К проблеме китайских заимствований в тюркских языках. – Советская тюркология, 1987, ¹ 5.
Бенцинг И., Языки гуннов, дунайских и волжских болгар. – Зарубежная тюркология, вып. 1 –Древние тюркские языки и литературы. Москва, 1986.
Бëтлингк О. Н., О языке якутов. Новосибирск, 1989.
Бешевлиев В., Първобългарски надписи –Уводъ, текстъ и коментаръ. София, 1934.
~*~Етническата принадлежност на рунните надписи при Мурфатлар. - Векове, 1976, ¹ 4.
~*~Началото на българската държава според апокрифен летопис от Х² век. – Средновековна България и Черноморието. Варна, 1982.
~*~Първобългари. София, 1984.
~*~Първобългарски надписи. София, 1992.
Бичурин Н. Я., Собрание сведений о народах, обитавших в Средней Азии в древние времена, т. 1. Москва-Ленинград, 1950.
Бобров Л. А., Новая реконструкция комплекса вооружения кыргызских воинов VI-XII вв. - İntNt, 2003.
Боев Ем., За предтурското тюркско влияние в българския език – още няколко прабългарски думи. - Български език, 1965, ¹ 1.
Болдырев Р. В., Некоторые вопросы историко-этимологического изучения тюркских лексических элементов украинского языка. – Тюркизмы в восточно-славянских языках. Москва, 1974.
Буданова В. П., Варварский мир эпохи Великого преселения народов. Москва, 2000.
Бурмов Ал., Избрани произведения, т. 1. София, 1968.
Бьодей Й., Гербът на унгарския княз Ракоци в с. Червена вода, Русенско. – Векове, 1976, ¹ 4.
~*~Приносът на старобългарската писменост за формирането на унгарския правопис. – Втори международен конгрес по българистика, т. 2.1. София, 1989.
Ваклинов Ст., Формиране на старобългарската култура V²-Х² в. София, 1977.
Ваклинов Ст., М. Ваклинова, Съкровището от Над Сент Миклош. София, 1983.
Векслер А., А. Мельникова, Московские клады. Москва, 1973.
Венедиков Ив., Келтското нашествие в нашите земи през ²²² в. пр.н.е. под светлината на археологическите материали. – Исторически преглед, 1955, ¹ 3.
~*~Първият брак на Гаврил-Радомир. – Сборник в памет на проф. Ал. Бурмов. София, 1973.
Владимирцов Б. Я., Сравнительная грамматика монгольского письменного языка и халхаского наречия. Москва, 1989.
Габровски Сп., История во кратце о болгарском народе славенском. - İntNt, 2004.
Гаджиев М. С., Гемма-печать царя Албании Асвагена. – Вестник древней истории, 2003, ¹ 1.
Гаджиева Н. З., Основные пути развития синтаксической структуры тюркских языков. Москва, 1973.
Гаджиева Н. З., Б. А. Серебренников, Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков -Синтаксис. Москва, 1986.
Гарипов Т. М., Существовал ли пракыпчакский язык? - Hungaro-Turcica. –Studies in honour of Julius Németh. Budapest, 1976.
Гибън Ед., Залез и упадък на Римската империя, т. 3. София, 2003.
Голийски П., Зиези, от който са Българите -Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. София, 2003.
Грантовский Э. А., Иран и иранцы до Ахеменидов. Москва, 1998.
Гузев В. Г., О ярлыке Мехмеда ²². – Тюркологический сборник-1971. Москва, 1972.
Гукасян В., Тюркизмы в “Истории албан” Моисея Утийского. – Структура и история тюркских языков. Москва, 1971.
Гумилев Л., Древние тюрки., Москва, 1993.
~*~Ритмы Евразии: епохи и цивилизации. Москва, 1993а.
~*~История народа Хунну. - İntNt, 2004.
Гюзелев В., Ичиргу боилите на Първата българска държава (V²²-Х² в.). – Годишник на Софийския университет, Философско-исторически факултет, т. 65.3, 1971. София, 1973.
~*~Произход и ранна история на прабългарите. – Сборник от лекции, т. 1. София, 1979.
Дашевская О. Д., Третье захоронение гунского времени на Беляусе. – Российская архелология, 2003, ¹ 1.
Дечев Д., Източногерманският произход на българското народностно име. – Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. 22.1, 1926. София, 1926.
Джафаров Ю. Р., Гунны и Азербайджан. Баку, 1985.
Джонов Б., За имената на първобългарските ханове. – Филогия, кн. 1, 1977.
~*~За прабългарските заемки в немския език. – Съпоставително езикознание, 1981, ¹ 3-5.
Дилленъ Э., Армянскiе этюды, ч. 2 –Егише: война Армянъ противъ Персовъ. Харьковъ, 1884.
Димитров Д. П., Днешното състояние на вопроса за прабългарския произход на златното съкровище от Над сент Миклош. – Известия на Българското историческо дружество, кн. 22-24, 1948.
Димитров М., Еврейско-хазарската преписка от Х в. като извор за средновековната българска история. – Исторически преглед, 1980, ¹ 4.
Димитров М. Д., Златните съдове от гробницата на цар Аспарух. София, 1929.
Димитров Стр., За съдбините на прабългарите след Х в. – Проблеми на прабългарската история и култура, т. 3. Шумен, 1997.
Димитров Хр., Българо-унгарски отношения (927-1019). – Исторически преглед, 1994-1995, ¹ 1-2.
Добрев Ив., Някои резултати от статистическата обработка на лексико-флективната структура на турски публицистични текстове. – Сборник материали от Научна сесия на ВВУЗ. Шумен, 1973.
~*~Флективен състав на съществителното и глагола в турския публицистичен текст. - Обучението по чужди езици във ВВУЗ. София, 1976.
~*~Именните словосъчетания в съвременния турски език (акд). София, 1980.
~*~Типология и структурни особености на трисъставните субстантивно-субстантивни словосъчетания в съвременния турски език. – Филология, кн. 7, 1980а.
~*~ Структура и номинативно-функциональные особенности аппозитивных субстантивно субстантивных словосочетаний в современном турецком языке. – Балканско езикознание, кн. 24.2, 1981.
~*~Гулак/гулачи – словно наследство от куманския суперстрат в българския език. – Български език, 1982, ¹ 5.
~*~Координативные субстантивно-субстантивные словосочетания в современном турецком языке. – Балканско езикознание, кн. 25.4, 1982а.
~*~Етническа принадлежност на прабългарите според неславянската лексика в Именника на българските ханове. - Научна конференция “Древните българи преди 681 г. -Произход, история и култура”. София, 1998.
~*~Още една прабългарска дума в съвременния ни език – пърле. - Български език, 1982, ¹ 1.
~*~За същността и характера на езика на османотурските документи. - Известия на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, т. 26. София, 1992.
~*~Рецензия: М. Москов, Именник на българските ханове, 368 с. София, 1988. – Съпоставително езикознание, 1991, ¹ 1.
~*~Шавар - стара тюркска основа на български названия. - Зборник Матице српске за филологи¼у и лингвистику, т. 39.2. Нови сад, 1996.
~*~Семантико-функционалното единство и взаимна адекватност при частите на речта в тюркските езици. - £ужнословенски филолог, кн. 54. Београд, 1998.
~*~Прабългарското ханско име Aâèòîõîëú. – 50 години специалност тюркология в Софийския университет “Свети Климент Охридски” –Юбилеен сборник. София, 2004.
Добрев П., Прабългарите – произход, език, култура. София, 1991.
~*~Произходът и прародината на древните българи в светлината на комплексните данни. – Български векове, 1999, ¹ 1.
~*~Геза Фехер – един от първите откриватели на древната българска култура. – Геза Фехер, Облеклото и оръжието на старата българска войска; Военното дело на прабългарите. София, 2000.
~*~Древните българи през погледа на арменските историци и географи. – Българи и арменци заедно през вековете. София, 2001.
Добрев П., М. Добрева, Древнобългарска епиграфика. София, 2001.
Добрева А., Ив. Добрев, Предпосылки иранского языкового влияния и его результаты в болгарском языке. – Балканско езикознание, кн. 26.2, 1983.
Добродомов И. Г., Книга. – Русская речь, 1971, ¹ 5.
~*~Из булгарского вклада в славянских языках. – Этимология-1970. Москва, 1972.
~*~Пути проникновения булгарских элементов в славянские языки. - Тюркизмы в восточно-славянских языках. Москва, 1974.
Дончев Сл., За имената, рода и ред на престола на някои старобългарски владетели. – Авитохол, кн. 24, 2003.
Дончева-Петкова Л., Митологични изображения от българското Средновековие. София, 1966.
Друмев Д., Златарско изкуство. София, 1976.
Дуйчев Ив., Едно изследване върху обществено-икономическата и политическа история на хуните. – Известия на Института за българска история, кн. 3-4, 1951.
Думин С.В., Татарские царевичи в Великом княжестве Литовском (ХV-ХV² вв.). - İntNt, 2004.
Дуриданов Ив., Южнославянските речни названия. – Славянска филология, т. 3. София, 1963.
Егоров В. Г., Современный чувашский литературный язык в сравнительно-историческом освещении, ч. 1. Чебоксары, 1954.
Экспонаты редкого фонда. - İntNt, 2004.
Эрдели И., Новый могильник V в. в Кестхей-Фенекпусте. - Древности эпохи Великого преселения народов V-V²²² веков. Москва, 1982.
Закиев М., Аланы: Кто они? - İntNt, 2003.
~*~Этнические корни татарского народа. - İntNt, 2003а.
Залеская В. Н. и др., Паметници на номадите от Източна Европа от V²² до началото на V²²² в. – Съкровище на хан Кубрат –Култура на българи, хазари, славяни. София, 1989.
Западные (европейские) гунны. - İntNt, 2004.
Заходер Б. Н., Каспийский свод сведений о Восточной Европе, т. 1-2. - Москва, 1962, 1967.
Зифельдт-Симумяги А. Р., К вопросу о языке хазар. – Советская тюркология, 1988, ¹ 6.
Златарски В., История на българската държава през Средните векове, т. 1, ч. 1-2; т. 3. София, 1970, 1971, 1994.
Ивановъ Йор., Произходъ на царь Самуиловия родъ. - Сборникъ в честь на Василъ Н. Златарски. София, 1925.
Иванова-Мирчева Д., Ив. Хараламбиев, История на българския език. Велико Търново, 1999.
Илиев Ил., Българският първоучител св. Климент Охридски. – Родина, 1996, ¹ 1.
Иман Б., Джагфар Тарихы –Свод булгарских летописей, т. 1. София, 2001.
Иордан, О происхождении и деянии готов. - Москва, 1960.
Йорданов Ст., Бележки върху социалната организация на прабългарите. – Studia protobulgarica et mediaevalia europensia –В чест на проф. Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1992.
Иречек К., История на българите. София, 1978.
История на Българите, т. 1. София, 2003.
История на България, т. 2. София, 1981.
История на българското изобразително изкуство, т. 1. София, 1976.
Каланкатуаци М., История страны Алуанк. Ереван, 1984.
Кляшторный С. Г., Древнетюркская цивилизация: диахронические связи и синхронические аспекты. – Советская тюркология, 1987, ¹ 3.
Коледаров П., Политическа география на средновековната българска държава, т. 1-2. София, 1979, 1989.
Комар А. В., Ранние хазары в Северном Причерноморье (постановка проблемы). - İntNt, 2004.
Корзухина Г. Ф., Русские клады ²Х-Х²²² вв. Москва-Ленинград, 1954.
Крадин Н. Н., Структура и общественная природа Хунской империи. – Вестник древней истории, 2003, ¹ 4.
Кызласов И. Л., Рунические письменности евразийских степей. Москва, 1994.
~*~Руническая эпиграфика древних болгар. - İntNt, 2004.
Левитская Л. С., Историческая морфология чувашского языка. Москва, 1976.
Лившиц В. А., Три серебрянные чаши из Исаковского могильника ¹ 1. - Вестник древней истории, 2002, ¹ 2.
Литаврин Г., Константин Багрянородный о Болгарии и болгарах. - İntNt, 2004.
Львов А. С., Из лексикологических наблюдений. – Этимология-1970. Москва, 1972.
Люлюшев М., Формиране и развитие на българските преселнически колонии в Банат. – Исторически преглед, 1980, ¹ 5.
Мавродинов Н., Описанието на Преслав в Шестоднева на Йоан Екзарх. – Исторически преглед, 1955, ¹ 3.
~*~Старобългарското изкуство –Изкуството на Първото българско царство. София, 1959.
Макаров И. А., Документальное досье о налоге на проституцию из Херсонеса Таврического. – Вестник древней истории, 2003, ¹ 3.
Милев Ал., Г. Михайлов, Старогръцка граматика. София, 1966.
Милетичъ Л., Българи и ромъни въ тhхнитh културно-исторически отношения. – Добруджа -География, история, етнография, стопанско и държавно-политическо значение. София, 1918.
Михайлов Ем., За руско-българската етническа граница до края на Х век. – Годишник на Софийския университет, Философско-Исторически факултет, т. 65.3, 1971.
Михайлов Ст., Нови данни за прабългарския произход на Златното съкровище от Наги Сент Миклош. – Исторически преглед, 1992, ¹ 1-2.
Миятев П., Българо-унгарски отношения през вековете. - Българо-унгарски културни взаимоотношения. София, 1980.
Младенов М., Географско разпределение на прабългарски лексикални елементи. – Съпоставително езикознание, 1981, ¹ 3-5.
Младенов С., Надписитh на старобългарското съкровище от Nagy-Szent-Miklós (Банатско). – Годишникъ на Народния музей, кн. 7, 1922-1925.
~*~Томсеновиятъ опитъ за прhводъ на най-дългия надписъ на старобългарското съкровище от Nagy-Szent-Miklós. – Списание на Българската академия на наукитh, кн. 35, 1926.
~*~Положението на Аспаруховите българи в реда на тюркския клон от арио-алтайските народи. – Българска историческа библиотека, кн. 1, 1928.
~*~Първобългарско, а не печенежско е т.нар. Атилово златно съкровище от Над сент Миклош. – Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. 31.5, 1935.
~*~История на българския език. София, 1979.
Москов М., Българо-тюркски езикови контакти (езикови остатъци, състояние проблеми). – Съпоставително езикознание, 1981, ¹ 3-5.
~*~Именник на българските ханове (ново тълкуване). София, 1988.
~*~Прабългарският военен надпис от Преслав (разширено тълкуване). – Проблеми на прабългарската история и култура, т. 3. Шумен, 1997.
Мунтяну Б., Нова мистификация на българска етническа същност. – Век 21, бр. 26, 2004.
Мурзаев Э. М., Очерки топонимики. Москва, 1974.
Мутафчиевъ П., Маджаритh и българо-византийскитh отношения презъ третята четвърть на Х в. – Годишникъ на Софийския университетъ, Историко-филологически факултетъ, т. 31.8, 1935.
Мухамадиев А., Блюдо хана Диггиза. - İntNt, 2004.
Мухамедова З. Б., О некоторых гидронимах западной Туркмении. – Структура и история тюркских языков. Москва, 1971.
Надписи на сосудах из Надь-Сент-Миклоша, Румыния. - İntNt, 2003.
Немет Ю., Происхождение русского слова “карандаш”. – Тюркологический сборник. Москва, 1966.
Никовъ П., Къмъ историята на северозападнитh български земи. – Списание на Българската академия на науките, кн. 16, 1918.
~*~Българо-унгарскитh-отношения от 1257-1277 година. – Сборник на Българската академия на науките, кн. 11, 1920.
~*~Кавханъ Исбул. – Сборникъ в честь на Василъ Н. Златарски. София, 1925.
~*~С@дбата на северозападните български земи презъ среднитh векове. – Българска историческа библиотека, кн. 1, 1930.
Николова-Маркова Ин., Прабългарски заемки в унгарския език. – Филология, кн. 12-13, 1983.
Новгородова Э. А., Памятники изобразительного искусства древнетюркского времени на територии МНР. - Тюркологический сборник-1977. Москва, 1981.
Овчаров Д., Следи от прабългарите в Панония. - Втори международен конгрес по българистика, т. 6. София, 1987.
~*~Петнадесет съкровища от българските земи. София, 2003.
Овчаров Н., Съществувала ли е богинята Умай в прабългарския пантеон. – Проблеми на прабългарската история и култура. София, 1989.
Огнянова Ел., Българо-унгарските отношения през вековете, отразени в българските народни песни. - Българо-унгарски културни взаимоотношения. София, 1980.
Олайош Т., К вопросу об истории оногуров, мигрировавших на запад. – Втори международен конгрес по българистика, т. 6. София, 1987.
Оранский И. М., Иранские языки в историческом освещении. Москва, 1979.
Основы иранского языкознания, Москва:
-Древнеиранские языки, 1979;
-Среднеиранские языки, 1981;
-Новоиранские языки, 1982.
Основы финно-угорского языкознания. Москва, 1976.
Пириватриž Ср., Самуилова држава – обим и карактер. Београд, 1997.
Плетнева С. А., Хазары. Москва, 1986.
Попконстантинов К., Рунически надписи от средновековна България. – Studia protobulgarica et mediaevalia europensia –В чест на проф. Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1993.
Пуллиблэнк Э. Дж., Язык сюнну. - Зарубежная тюркология, вып. 1 –Древние тюркские языки и литературы. Москва, 1986.
Рашев Р., Прабългарите и българското ханство на Дунав. Велико Търново, 2001.
Ренфрю К., Индоевропейская проблема и освоение евразийских степей: Вопросы хронологии. – Этнографическое обозрение, 2002, ¹ 3.
Рясянен М., Материалы по исторической фонетике тюркских языков. Москва, 1955.
Савинов Д. Г., Антропоморфные изваяния и вопрос о ранних тюрко-кыргызских связях. - Тюркологический сборник-1977. Москва, 1981.
Санжеев Г. Д., Изоглоссы в монгольских языках. – Mongolica. Москва, 1986.
Серебренников Б.А., Н. И. Исанбаев, Восточные финно-угорские языки и их значение для истории тюркских языков Поволжья. – Советская тюркология, 1979, ¹ 5.
Симеонов Б., Прабългарската съставка на българския език. – Български език, 1979, ¹ 5.
~*~Произход на името на гр. Шабла. – Български език, 1979а, ¹ 4.
~*~Титульная практика в ханской Болгарии: происхождение, структура и значение праболгарских титулов в период между V²² и Х веками. – Балканско езикознание, кн. 24.2-3, 1981.
~*~Самсисът. – Съпоставително езикознание, 1981а, ¹ 3-5.
~*~Докирилски и рунни писмени паметници у старите българи. – Сборник доклади от Юбилейна научна сесия, посветена на 1300-годишнината на Българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт. Шумен, 1982.
Смирнова О. И., К имени Алмыша, сына Шилки, царя булгар. – Тюркологический сборник-1977. Москва, 1981.
Сотиров Г., Закони на княз Бржетислав ² от 1039 г. – Векове, 1976, ¹ 4.
Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков –Морфология. Москва, 1988.
Степанов Цв., Авитохол – историческа личност или митологема?. - Български векове, 1999, ¹ 1.
~*~Средновековните българи –Нови факти, интерпретации, хипотези. София, 2000.
Стоянов В., Бележки относно корелацията между хуни и х(с)иунг-ну (към историографията на въпроса). - 50 години специалност тюркология в Софийския университет “Свети Климент Охридски” –Юбилеен сборник. София, 2004.
Съсълов Д., Пътят на България. София, 2000.
Табаков Д., Хоризонтът на познанията -Българите през вековете. София, 1999.
Таскин В. С., О титулах шаньюй и каган. - Mongolica. Москва, 1986.
Тепляшина Т. И., О бесермянских фамилиях. - Структура и история тюркских языков. Москва, 1971.
Ткачев В. Н., Каракорум в Х²²² веке. - Mongolica. Москва, 1986.
Тодаева Б. Х., Язык монголов Внутренней Монголии. Москва, 1981.
Тот Т. А., Б. В. Фирштейн, Антропологические данные к вопросу о Великом преселении народов –Авары и сарматы. Ленинград, 1970.
Тотев Т., Преславското съкровище. София, 1993.
Тюркская надпись греческим письмом. Сосуд 21 -Чаша с пряжкой. - İntNt, 2003.
Тюркские Писменности -Свод Надписей: Надь-Сент-Миклош. - İntNt, 2003.
Фахрутдинов Р. Г., Об имени и титуле правителя Волжской Булгарии. - İntNt, 2003.
Фехеръ Г., Прабългарската култура според маджарски източници. София, 1924.
~*~Влияние на българската черква в Маджарско. – Сборникъ в честь на Василъ Н. Златарски. София, 1925.
~*~Именникът на българските ханове –Леточислението на прабългарите. – Годишник на Народния музей за 1922-1925 год., кн. 7, 1926.
~*~Ролята и културата на прабългарите. София, 1997.
~*~Облеклото и оръжието на старата българска войска; Военното дело на прабългарите. София, 2000.
Хабургаев Г. А., Старославянский язык. Москва, 1974.
Хакимзянов Ф. С., Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык. Москва, 1987.
Халиков А. Х., Протоболгары и протовенгры в Среднем Поволжье и Нижнем Прикамье. - Проблеми на прабългарската история и култура. София, 1989.
Цветков Пл., Езикът на българите. – Авитохол, кн. 2, 1995.
Цейтлин Р. М., Лексика старославянского языка. Москва, 1977.
Цонев Б., История на българския език, т. 1-3. София, 1934, 1937, 1940.
Чичуров И. С., Византийские исторические сочинения. Москва, 1980.
Шаги К., Остроготы (остготы) в окрестностях оз. Балатон. - Древности эпохи Великого преселения народов V-V²²² веков. Москва, 1982.
Шаламон А., Л. Баркоци, Археологические данные к периодизации позднеримской Паннонии (376-476 гг.). – Древности эпохи Великого преселения народов V-V²²² веков. Москва, 1982.
Шанговъ С., Българска история, ч. 1-2. София, 1923.
Шапкарев Ив., Л. Близнев, Речник на самоковския градски говор. – Българска диалектология, кн. 3. София, 1967.
Шервашидзе И. Н., Фрагмент общетюркской лексики –Заимствованный фонд. – Вопросы языкознания, 1989, ¹ 2.
~*~Фрагмент древнетюркской лексики –Титулатура. - Вопросы языкознания, 1990, ¹ 3.
Шимони Д., Панонските българи и формиране на унгарската народност. - Българо-унгарски културни взаимоотношения. София, 1980.
Щербак А. М., Сравнительная фонетика тюркских языков. Ленинград, 1970.
Юхас П., Старите маджарски хроники за прабългарите. – Исторически преглед, 1980, ¹ 5.
~*~Тюрко-българи и маджари –Влияние на тюрко-българската култура върху маджарите. София, 1985.
Altheim Fr., Geschihte der Hunnen, Band 1-2. Berlin, 1959,1960.
Armenia and Iran. - Encyclopædia Iranica. İntNt, 2004.
Bárczi Gy., A magyar szókincs eredete. Budapest, 1958.
Battle of Chalons. - Wikipedia Еncyclopedia. İntNt, 2004.
Boba I., The Pannonian onogurs, khan Krum and the formation of the Bulgarian and Hungarian polities. – Първи международен конгрес по българистика, т. 2.1. София, 1982.
~*~Moravia, Bulgaria, “messianic” and “sclavi” in medieval Hungarian sources. – Втори международен конгрес по българистика, т. 6. София, 1987.
Book of Leinster. - İntNt, 2004.
Candoğan T., Balkan Türkleri. - İntNt, 2003.
Carpelan Ih., A. Parpola, Emergence, contacts and dispersal of Proto-Indo-European, Proto-Uralic and Proto-Aryan in archaeological perspective. - Eearly Contacts between Uralic and İndo-European: Linguistic and Archaeological Considerations. Helsinki, 2001.
Daim F., Conception of the Exhibition Huns + Avars -Horsemen from the East. - İntNt, 2003.
Daim F., P. Stadler, Der Goldschatz von Sînnicolaul Mare (Nagyszentmiklós). - İntNt, 2003.
Dimitrov D., The Proto-Bulgarians north and west of the Black Sea. Varna, 1987. - İntNt, 2004.
Discussions in sci.lang. - Vassil Karloukovski's Page. IntNt, 1999.
Dobrev İv., Прабългарското ханско име Aâèòîõîëú. - Bulgarian names of Eastern languages origin. İntNt, 2003.
~*~Прабългарското име на цар Борис Кръстител. - Bulgarian names of Eastern languages origin. İntNt, 2004.
~*~Българо-румънският надпис върху големия каменен кръст от Добруджа. - Bulgarian names of Eastern languages origin. İntNt, 2005.
Dobrev P., İnscriptions and fragments of inscriptions in proto-bulgarian language and greek letters -Supplement 1. - Proto-bulgarian inscriptions in greek letters. İntNt, 2001.
~*~Words, preserved in the historical and archaeological monuments from the VI-X cc. AD. - The language of the Asparukh and Kuber Bulgars. Vocabulary and grammar. İntNt, 2001а.
~*~Old Bulgar words preserved in the modern Bulgarian language (c-ch-sh). - The language of the Asparukh and Kuber Bulgars. Vocabulary and grammar. IntNt, 2002.
~*~The Golden Cup of Friendship. - Proto-bulgarian inscriptions in greek letters. İntNt, 2003.
Doerfer G., Türkishe und mongolishe Elemente im Neupersishen, t. 1-2. Wiesbaden, 1963, 1965.
~*~Zur Sprache der Hunnen. – Central Asiatic Journal, vol. 17.1, 1973.
Eckmann J., Harezm, Kıpçak ve Çağatay Türkçesi üzerine Araştırmalar. Ankara, 1996.
Fillmore Ch., The case for case. – Universals in linguistic theory. New York, 1968.
Fodor İ., Die grosse Wanderung der Ungarn vom Ural nach Pannonien. Budapest, 1982.
~*~On Magyar-Bulgar-Turkish contacts. – Chuvash Studies. Wiesbaden, 1982a.
Francfort H.-P., The archaeology of protohistoric Central Asia and the problems of identifying İndo-European and Uralic-speaking populations. - Eearly Contacts between Uralic and İndo-European: Linguistic and Archaeological Considerations. Helsinki, 2001.
Gabain A. von, Alttürkische Grammatik. Leipzig, 1950.
Gjuzelev V., Medieval Bulgaria, Byzantine Empire, Black Sea – Venice – Genoa. Villach, 1988.
Golden P., Khazar Studies –An Historico-Philological Inquiry into the Origins of the Khazars, vol. 1-2. Budapest, 1980.
~*~The Codex Cumanicus. - İntNt, 2003.
Gombocz Z., Die bulgarisch-türkischen Lehnwörter in der ungarischen Sprache. - Mémoires de la Société Finno-ougrienne, t. 30. Helsinki, 1912.
Gračanin Hr., The Western Roman Embassy to the Court of Attila in A.D. 449. – ByzantinoSlavica, vol. 61, 2003.
Great Museums: Berlin, Vienna & Turin. - İntNt, 2004.
Györffy Gy., L'Origine des Sicules. Budapest, 1942.
~*~Formation d'états au ²Х siècle suivants les Gesta Hungarorum du Notaire anonyme. – Nouvelles études historiques, t. 1. Budapest, 1965.
~*~König Stephan der Heilige. Budapest, 1988.
Gyuzelev V., The Proto-Bulgarians –Pre-History of Asparouhian Bulgaria. Sofia, 1979.
Halasi-Kun T., Unidentified Medieval Settlements in Southeastern Hungary. - Hungaro-Turcica. –Studies in honour of Julius Németh. Budapest, 1976.
Hampel J., Der Goldfund von Nagyszentmiklós sogenannter “Schatz des Attila”. Budapest, 1885.
Hazai G., Gyula Német'in Eserleri. – Német Armağanı. Anakara, 1962.
Historical Compendium of the Hungarian Rovás Script. - The Székely-Hungarian Rovás Script (A székely-magyar rovásírás). İntNt, 2003.
Histoire de la Transylvanie. Budapest, 1992.
History of Civilizations of Central Asia, vol. 1-4. Paris, 1992-1998.
Hungarian art before the sixteenth century. - İntNt, 2003.
Huns –Dateline. - İntNt, 2003.
Huns and the late Antiquity. - İntNt, 2003.
Invasion Cycle of Ireland. - İntNt, 2004.
Jancsó B., Les Sicules – Étude historique et ethnographique. Budapest, 1921.
Káldy-Nagy J., Two sultanic HASS estates in Hungary during the XV²th and XV²²th centuries. - Acta Orientalia Hungaricae, t. 13.1-2, 1961.
Khan Kubrat (632-651). - İntNt, 2003.
Khazarian Names. - İntNt, 2001.
Koestler А., The Thirteenth Tribe. - İntNt, 2003.
Koivulehto J., The earliest contacts between İndo-European and Uralic speakers in the light of lexical loans. - Eearly Contacts between Uralic and İndo-European: Linguistic and Archaeological Considerations. Helsinki, 2001.
Korkmaz Z., Nevşehir'in Anadolu Kültür ve Dil Tarihindeki Yeri. – Türk Dili, s. 632, 2004.
Kristó Gy., Ajtony and Vidin. –Turkish-Bulgarian-Hungarian Relations (V²-Х² С.). - Studia Turco-Hungaricae, t. 5. Budapest, 1981.
~*~Die Arpadendinastie. Die Geschichte Ungarns von 895 bis 1301. Budapest, 1993.
Kunsthistorische Museum in Wien. - İntNt, 2003.
Kuzmina E. E., Where had the İndo-Arians Come from? - The Material Culture of the Andronovo Tribes and the Origins of the İndo-Arians. Moskva, 1994.
~*~Contacts between Finno-Ugric and Indo-Iranian speakers in the light of archaeological, linguistic and mythological data. - Eearly Contacts between Uralic and İndo-European: Linguistic and Archaeological Considerations. Helsinki, 2001.
Kyzlasov I. L., Correlation scheme of the Euro-Asiatic and Asiatic groups of the Steppe Türkic alphabets. - İntNt, 2003.
Lang D. M., The Bulgarians from pagan times to the Ottoman Conquest. London, 1976.
Lásló Gy., On Two False Runic Texts. - Hungaro-Turcica. -Studies in honour of Julius Németh. Budapest, 1976.
Lásló Gy., İ. Rácz, The Treasure of Nagyszentmiklós. Budapest, 1984.
Ligeti L., Mots de civilisation de Haute Asie en transcription chinoise. - Acta Orientalia Hungaricae, t. 4.1-3, 1950.
Lipták P., Avars and Ancient Hungarians. Budapest, 1983.
Maenchen O. J., The Language of the Huns. – Труды ХХV Конгресса востоковедов, т. 4. Москва, 1963.
Maenchen-Helfen J. O., The World of the Huns –Studies in Their History and Culture. Berkeley, 1973.
Marichkov B., The military strategy and the armaments of the Proto-bulgarians. - Annals Journal, 2001, ¹ 1. İntNt, 2003.
Markwart J., Die Chronologie der alttürkischen İnschriften. Leipzig, 1889.
Mavrodinov N., Le trésor protobulgare de Nagyszentmiklós. - Archаeologia Hungarica, vol. 29, 1943.
Melich J., A bolgárok és a szlavok. – Magyar Nyelv, kön. 17, 1921; kön. 19, 1923.
Memmedli Y., Eski Türkçede Şahıs Adları ve unvanları. - Türk Dili Araştırmaları Yıllığı –Belleten-1994. Ankara, 1996.
Menges K., Altaic elements in the Proto-Bulgarian Inscriptions. * Byzantion, t. 21.1, 1951.
~*~Slavisch-orientalische Wortbeziehungen. – Philologica Orientalis, vol. 5. Tbilisi, 1983.
Mızıulu İ., Eski Dönemlerden Rusya'ya Bağlanıncaya Kadar Karaçay Malkar Halkının Tarihi. - İntNt, 2004.
Miziyev I., Hıstory of Karachay-Balkar people. İntNt, 2004.
Moravcsik Gy., Byzantinoturcica, vol. 2. –Sprachreste der Türkvölker in den byzantischen Quellen. Berlin, 1958.
~*~Zur Geschihte der Onoguren. - Studia Byzantina. Budapest, 1967.
National exhibition of Burgenland in the year 1996 in Halbturn Castle, Austria. - İntNt, 2003.
Németh Gy., A honfoglaló magyarság kialakulása. Budapest, 1930.
~*~Die Inschriften des Schatzes von Nagy-Szent-Miklós. Budapest-Leipzig, 1932.
~*~Zur Geschichte des Wortes tolmács “Dolmetscher”. - Acta Orientalia Hungaricae, t. 8.1-3, 1958.
~*~Eine Wörterliste der Jassen, der ungarländischen Alanen. Berlin, 1959.
~*~Attila ve Hunları. Ankara, 1962.
~*~The Runiform İnscriptions from Nagy-Szent-Miklós and the Runiform Scripts of Eastern Europe. - Acta Linguistica, t. 21(1-2), 1971.
Panteon -Opis starožytnych bogów. – İntNt, 2004.
Petrovics I., Bulgarians of Southern Transylvania in the Middle Ages. – Втори международен конгрес по българистика, т. 6. София, 1987.
Pop Jovcho ot Trjavna, Letopis i rodoslovie 1786-1855. - İntNt, 2004.
Poppe N., Die mongolischen Lehnwörter im Komanischen. - Német Armağanı. Anakara, 1962.
Pritsak Om., Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, 1955.
~*~Xun, der Volksname der Hsiung-nu. – Central Asiatic Jurnal, vol. 5q 1959-1960.
~*~From the Säbirs to the Hungarians. - Hungaro-Turcica. -Studies in honour of Julius Németh. Budapest, 1976.
~*~The Hunnic Language of the Attila Clan. - Harvard Ukrainian Studies, vol. 6.4, 1982.
Ramstedt G., Alte türkische und mongolische Titel. – Journal de la Société Finno-Ougrienne, vol. 55, 1951.
Rásonyi L., The Psychology and Categories of Name Giving among the Turkish Peoples. - Hungaro-Turcica. -Studies in honour of Julius Németh. Budapest, 1976.
Róna-Tas A., Some Volga Bulgarian Words in the Volga Kipchak Languages. - Hungaro-Turcica. –Studies in honour of Julius Németh. Budapest, 1976.
~*~The Periodization and Sources of Chuvash Linguistic. – Chuvash Studies. Wiesbaden,1982.
~*~Hungarians and Europe in the early Middle Ages: An introduction to early hungarian history. Budapest, 1990.
Sammallahti P., The İndo-European loanwords in Saami. - Eearly Contacts between Uralic and İndo-European: Linguistic and Archaeological Considerations. Helsinki, 2001.
Schmitt R., Iranica protobulgaruca suppleta. – Natalicia Johanni Schröpfer octogenario a discipulis amicisque oblata. München, 1991.
~*~Iranica Protobulgarica -Asparuch und Konsorten im Lichte der Iranischen Onomastik. - İntNt, 2003.
Sinor D., The Outlines of Hungarian Prehistory. – İntNt, 2004.
Stadler P., Awarische Beiträge zur Ausstellung Hunnen+Awaren. - İntNt, 2003.
Tekin Ş., Eski Türklerde Yazı, Kâğıt, Kitap ve Kâğıt Damgaları. Ankara, 1993.
Tekin T., Tuna Bulgarları ve Dilleri. Ankara, 1987.
~*~Volga Bulgar Kitabeleri ve Volga Bulgarcası. Ankara, 1988.
The Arsacid Dynasty of Armenia. – Encyclopædia Iranica. İntNt, 2004.
The Cambridge History of İran, vol. 3.1-2. London, 1985.
The Runic Text Processor Freeware. - İntNt, 2004.
The Székely-Hungarian Rovás Script. İntNt, 2004.
The State Hermitage Museum. - İntNt, 2004.
Thomsen W., İnscriptions de l'Orkhon déchiffrées. Helsingfors, 1986.
~*~Une inscription de la trouvaille d’or de Nagy-Szent-Miklós (Hongrie). – Samlede Afhandlinger, t. 3. København, 1917.
Thompson E. A., A History of Attila and the Huns. Oxford, 1948.
Yamada Nobuo, Formation of the Hsiung-nu nomadic state. - Acta Orientalia Hungaricae, t. 36.3, 1982.

Абаев - Абаев В. И., Историко-этимологический словарь осетинского языка, т. 1-4. Ленинград, 1958-1989.
АнгРСл - Мюллер В. К., Англо-русский словарь. Москва, 1988.
БВнАт - Български военен атлас. София, 1979.
БЕР - Български етимологичен речник, т. 1-6. София, 1971-2002.
БСЭ - Большая советская энциклопедия, т. 1-30. Москва, 1970-1978.
ГрИзв - Гръцки извори за българската история, т.1, 2, 6. София, 1954, 1958, 1965.
Даль - Даль Вл., Толковый словарь живаго великорусскаго языка, т. 4.
Санкт-Петербург, 1882.
ДТС - Древнетюркский словарь. Ленинград, 1962.
ЕнцБг - Енциклопедия България, т. 4. София , 1984.
ЕПРк - Младеновъ Ст., Етимологически и правописен речник на българския книжовен езикъ. София, 1941.
ЭСТЯз - Этимологический словарь тюркских языков – а, б, в, й, к. Москва, 1978-1997.
ЭСЧвЯз - Егоров В., Этимологический словарь чувашского языка. Чебоксары, 1964.
КыпчСл - Гаркавец А. Н., Кыпчакское письменное наследие, т. 2. -Кыпчакский словарь. - İntNt, 2003.
ЛНб - Лично наблюдение.
ЛтИзв - Латински извори за българската история, т. 1,2,5.1. София, 1958,1960,2001.
НСбСл - Словарь русских говоров Новосибирской области. Новосибирск, 1979.
Прес - От пресата.
Радл - Радлов В. В., Опытъ словаря тюркскихъ нарhчiй, т. 1-4. С.-Петербургъ, 1905-1911.
РАфгСл - Русско-афганский словарь (пушту). Москва, 1973.
РБгРк - Учебен руско-български речник. София, 1953.
Рд - От радиопредаване.
РкЧДм - Речник на чуждите думи в българския език. София, 1970.
РОсСл - Русско-осетинский словарь. Москва, 1970.
РТтСл - Русско-татарский словарь. Москва, 1984.
РЧвСл - Русско-чувашский словарь. Москва, 1971.
СибЭтСл - Аникин А. Е., Этимологический словарь русских диалектов Сибири – Заимствования из уральских, алтайских и палеоазиатских языков. Новосибирск. 1997.
СлВхЯз - Пахалина Т. Н. Ваханский язык. Москва, 1975.
СлПИг - Слово о пълку Игореве. – İntNt, 2004.
ССТМЯз - Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков, т. 1. Ленинград, 1975.
СтГрРк - Старогръцки речник. София , 1943.
ТВ - От телевизионно предаване.
ТРСл - Турецко-русский словарь. Москва, 1977.
ТтТДСз - Татар теленеœ диалектологик сΥзлеге. Казан, 1969.
Фасм - Фасмер М., Этимологический словарь русского языка, т. 1-4. Москва, 1986-1987.
ХрИБг - Христоматия по история на България, т. 1. –Ранно Средновековие V²²-Х²² в. София, 1978.
AiWb - Bartholomae Chr., Altiranisches Wörterbuch. Berlin, 1961.
AusHngMp - Austro-Hungarian Empire, Banat Region Map, 1882. - İntNt, 2003.
AvDict - Avestan Dictionary. – IntNt, 2003.
AvNm - Avestan Personal and Family names. - Zoroastrian names. İntNt, 2003.
ByzDc - The Oxford Dictionary of Byzantium, t. 1-3. New York-Oxford, 1991.
DcSlRm - Dicţionarul elementelor româneşti din documentele slavo-românne. Bucureşti, 1981.
DLT - Kaşgarlı M., Divanü Lûgat-it-Türk, c. 1-4. Ankara, 1998-1999.
EncCelt - Encyclopedia of the Celts. – IntNt, 2004.
Eren - Eren H., Türk Dilinin Etimolojik Sözlüğü. Ankara, 1999.
EtMgnRm - Petriceicu-Hasdeu B., Etymologicum Magnum Romaniae, t. 1-3. Bucureşti, 1976.
Claus - Clauson G., An etymological dictionary of pre-thirteenth-century Turkish. Onford, 1972.
Gombos - Gombos A. F., Catalogus Fontium historiae hungaricae, t. 1-3. Budapestini, 1937-1938.
HunEmpMp - Hunnic Empire at it greatest extent 453 AD. - İntNt, 2003.
İEEnc - Encyclopedia of İndo-European Culture. London, 1997.
KdKum - Grönbech K., Kuman Lehçesi Sözlüğü. Ankara, (s.a.).
KırgSz - Yudahin K. K., Kırgız Sözlüğü, c. 1-2. Ankara, 1998.
KirgPlNm - Kirgiz Place Names. * Geographic Names Processing System. İntNt, 2000.
Kiss - Kiss L., Földrajzi Nevek Etimológiai Szótára, köt. 1-2. Budapest, 1988.
MacThr - Macedonia, Thracia, İllyria, Mœsia et Dacia. – İntNt, 2000.
MаgEtSz - A Magyar Nyelv Történeti*Etimológiai Szótára, köt. 1*4. Budapest, 1967*1984.
MаgOrSz - Hadrovics L., L. Gáldi, Magyar-Orosz Szótár, köt. 1*2. Budapest, 1969.
MnEnDc - Mongolian English Dictionary. - İntNt, 2003.
OTS - Tuğlacı P., Okyanus Türkçe Sözlük, c. 1-3. İstanbul, 1971-1974.
OxLtDc - Glare P. G. W., Oxford Latin Dictionary. Oxford, 1983.
Pokorn - Pokorny J., İndogermanisches Etymologisches Wörterbuch, Bd. 1-2. München, 1959.
Priscus - Priscus at the court of Attila. - Medieval Sourcebook. İntNt, 2004.
Räsän - Räsänen M., Versuch eines etymologischen Wörterbuchs der Türksprachen. Helsinki, 1969.
RmİEnc - Scorpan C., İstorıa României -Enciclopedie. Bukureşti, 1977.
Skok - Skok P., Etimologijski rječnik hrvatskoga ili srpskoga jezika, t. 1-4. Zagreb, 1971-1974.
TDAY - Türk Dili Araştırmaları Yıllığı –Belleten (сборник).
TDESz - Eyuboğlu İ. Z., Türk Dilinin Etimoloji Sözlüğü. İstanbul, 1991.
WdAtl - Encarta World Atlas. -Sony CD-R, 1998.

[_magotin_]

Професоре, това, че сте цитирал всичко, не означава нищо още. Вашият иначе интригуващ труд страда от остро непознаване на последните няколко големи публикации по въпроса - основно споменатия по-горе от колегата каталог, както и работите на ЧБ, за който Вие подозирам не сте чувал, за чел и коментирал да не говорим.
Никой не Ви ругае - просто критикуваме /при това много деликатно/ и констатираме - Вашата селективна библиографска осведоменост и склонността Ви да смесвате науката с проза, която е видна в пасажи, в които съчинявате цели сюжети на тема НСМ, без нито едно доказателство... За лозунгите Ви просто не искам да отварям дума - отдавам ги на голяма любов към България, която уверявам Ви всички споделяме. Но последното не бива да ни превръща в неомакедонисти, бъркащи истината с желаното...

[Grifona]

.. Неслучайно се разработва хазарската теза, защото всички улики водят към Кавказката връзка...

Именно. Става въпрос за културната среда, в която дълго време пребивават и прабългарите. Е това имах предвид и аз, а не че са работени непременно в Дунавска България. То като махнем НСМ на юг от Дунав само едни грифони-ластари дето останаха като прабългарско изкуство.

[случайно прелитащ]

То като махнем НСМ на юг от Дунав само едни грифони-ластари дето останаха като прабългарско изкуство.

Съдбата на съкровищата на юг от Дунава би трябвало да е много по-сложна, каквато е тази на самата държава. Естествено е старите скъпоценности в даден момент да са претопени за църковна утвар, за накити и др. А почти нищо от това не е намерено, защото сътбата им е сложна като на държавата - към края на 10-ти век повечето от това отива в Константинопол или е изнесено в съседни територии. Но и от несметните съкровища на византийската столица почти нищо не е останало на територията на самата Византия. Разграбването й от латинците, както е известно, е с исторически мащаби, има и други.

Всичко това не означва, че не е имало първобългарска торевтика. Вероятно сред известните произведения има български, но никога няма да е сигурно.