Тюркска теория

[Юлиан Август]

Просто се показва наличието на собствени традиции, водещи назад към преддунавския период и липсата на каквото и да е тюркско в тези традиции. Естествено, никой не отрича развитието им на балканска почва.

Tъй ли ? И какво се показа ? Де ги строителните традиции от преддунавския период на Кубратова България, които са пренесени ? Махни го развитието. И кое е това у тях, дето "изключва тюркското" ?

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Къде са аналозите ще откриеш сам, с четене. Приятно ми е да те образовам, но имам и друга работа да върша.

Благодаря за конкретния и изчерпателен отговор. Само бих добавил, че от образоване се нуждаеш самият ти, тъй като такива аналогии няма. Впрочем, ти това може би много добре си го знаеш. А номерът ти да препращаш хората по библиотеките, когато не можеш да дадеш отговор на някой въпрос, вече се поизтърка.

Не само че ромеите нямат капища, Мадарски конници и надписи като нашите, ами и не могат да правят.

Ха ха ха! Много ясно, че нямат Мадарски конници, тъй като Мадара е една. А това, че не можели да направят надписи като нашите наистина е голям майтап! Още повече, надписите са на гръцки.

"Та кои, казваш са собствено построените прабългарски градове?"

Най-важните - СТОЛИЦИТЕ и АУЛИТЕ са собствено прабългарските "градове".

А други градове не са ли имали? Това ли им е била феноменалната цивилизация - две столици и няколко аула?

"Колкото до Никулицелския лагер, това не е каменна крепост и на всичкото отгоре, се намира на юг от Дунава. "

В Никулицел има каменна крепост, открита със сондажи. Рашо готвеше експедиция, която други ще имат сега задачата да проведат. Това, че не е на юг от Дунава е вярно, но пак е много важен пример.

Please, имай малко милост! Стига си си съчинявал Никулицелски лагери на север от Дунава! Там такива няма!
А каменният Никулицел е нещо ново за мен! Може ли малко повече инфо, моля?

Имам много добра "представа" какво представлява Хумаринското градище, какво представлява неговия некропол, какво представляват квадрите му, какво представлява квадратното му квадрово капище. Аналогиите се виждат от самолет, ако мога така да се изразя...

Ами щом имаш представа, защо изобщо го споменаваш? Освен използването по принцип на квадри, друга аналогия няма. Нито в строителните техники, нито в архитектурните планове на "сградите". Датировката му е от V²²² - Х век. Основите на "крепостната стена" не са вкопани. Зидовете са широки 6 м. Дори не може да се говори точно за зидове, а за облицовани землени валове. Спойка почти не е използвана. Вътре в градището няма никаква архитектура, която да наподобява тази, в Плиска. Може би само едно капище.
А квадрите далеч не са патент на прабългарите.

[случайно прелитащ]

Tъй ли ? И какво се показа ? Де ги строителните традиции от преддунавския период на Кубратова България, които са пренесени ? Махни го развитието. И кое е това у тях, дето "изключва тюркското" ?

Голям майтап!
Както казах, всичко това е за "иранската тема".

Впрочем кои факти се доказват - положителните или отрицателните?
Ако са положителните, докажете "тюркската теза"; апострофите към доказателствата на "иранската" ще ги оставим за по-нататък.
По-точно трябваше да ги оставим.

ПП

облицовани землени валове. Спойка почти не е използвана. Вътре в градището няма никаква архитектура, която да наподобява тази, в Плиска. Може би само едно капище...

Точно това не е вярно. Но стига, с тая тема се свърши.

[градско чедо]

Тъй, намерих статията и автора - Деян Рабовянов, приятно четене.

От само себе си се налага изводът, че Плиска няма и бегъл паралел в синхронната й византийска култура. Това е по-феноменалната от феноменалните й черти.
Къде са аналозите ще откриеш сам, с четене. Приятно ми е да те образовам, но имам и друга работа да върша. Не визирам прабългарите на Вунд, естествено, а тези в Хумаринското градище например. ...
...Имам много добра "представа" какво представлява Хумаринското градище, какво представлява неговия некропол, какво представляват квадрите му, какво представлява квадратното му квадрово капище. Аналогиите се виждат от самолет, ако мога така да се изразя...

Интересно как тези твърдения се съчетават с фактите, посочени в горната статия: аналозите на Плиска в източното Средиземноморие, начинът на градеж, отличаващ се коренно от този в северното Причерноморие.

Може би, обаче за Саркел са изписани десетки монографии, явно е много интересен, ако и да не е 42 кв.км. с дворец от близо 4700 кв.м. план на основите. Впрочем строителите му са ясни - майстори от Кавказка Албания....
... Ромеите нямат нищо общо с езическите градежи, с тамги или без тамги.... ..."Впрочем, то не е сигурно дали проектантите на двореца, баните, водопроводите и пр. в Плиска не са били също ромеи. "

Сигурно е. Ромеите проектират като ромеи, ако разбираш за какво намеквам.

В это время хаган Хазарии и пех отправили к самодержцу Феофилу послов с просьбой отстроить им крепость Саркел (название означает "Белый дом"), 77 ту, что расположена на реке Танаис, разделяющей по одну сторону печенегов, по другую-хазар, и где, поочередно сменяя друг друга, несут службу три сотни хазарских стражников. В ответ на их просьбы и мольбы послал Феофил спафарокандидата Петрону, 78 сына Каматира, с царскими хеландиями и катепаном Пафлагонии 79 и приказал выполнить просьбу хазар. Приплыв в Херсон, Петрона причалил к берегу и оставил там длинные суда, посадил войско на круглые, 80 переправил его к Танаису, к тому месту, где нужно было сооружать город. Поскольку не было там камней, он выжег в печах из мелких речных ракушек известь, глину обжег, изготовил кирпичи и славно, хотя и с многими трудами, благодаря множеству рабочих рук закончив порученное ему дело, 81 вернулся в царственный город.

Ей заради такива неща с право те обвиняват в манипулации и изкривяване на фактите.

Липсата на опит не означава липса на мотивация, а последната е по-важна от опита, когато говорим за културните модели на едно общество.

Обаче в случая не говорим за песни и танци на народите, за които действително мотивацията е по-важна от опита, а за строителство: без опит в него е доста вероятно няколко тона камънаци да ти се стоварят на главата бая мотивирано.

[_magotin_]

"Благодаря за конкретния и изчерпателен отговор. Само бих добавил, че от образоване се нуждаеш самият ти, тъй като такива аналогии няма. Впрочем, ти това може би много добре си го знаеш. А номерът ти да препращаш хората по библиотеките, когато не можеш да дадеш отговор на някой въпрос, вече се поизтърка."

Пак ставаш нахален, не че не се очакваше де. Срещу глупостите ти не може да се дават аргументи, ако искаш - чети Плетньова, ако искаш си остани недоучен.

"Ха ха ха! Много ясно, че нямат Мадарски конници, тъй като Мадара е една. А това, че не можели да направят надписи като нашите наистина е голям майтап! Още повече, надписите са на гръцки."

Те и официалните надписи в Сасанидски Иран са на гръцки в определен период, но това нищо не означава още. За гръко-бактрийското царство няма да припомням. Ако всичко на гръцки значеше Византия, ти щеше да си римлянин, а не българин.

"А други градове не са ли имали? Това ли им е била феноменалната цивилизация - две столици и няколко аула?"

Ти изтърва някакво аргументче, че видите ли всички прабългарски градове били във "въстановени римски крепости". Така и не разбрахме кои точно градове са тези всички. Като дадеш три примера, ще ти обясня за двете столици и аулите.

"Please, имай малко милост! Стига си си съчинявал Никулицелски лагери на север от Дунава! Там такива няма!"

Има вал дори северно от Акерман. Обърнат на север. Сигурно римляните са го строили, нали? Остави проучванията на Никулицелския лагер на учените и вземи почети малко книги, от вече публикуваните. Даже в интернет се намират, но не по форумите.

"А каменният Никулицел е нещо ново за мен! Може ли малко повече инфо, моля?"

Не, защото не ми харесва тонът ти. Нали аз съм имал нужда от образоване? Е как аз, който имам нужда от образоване, да образовам академик като теб?

"Ами щом имаш представа, защо изобщо го споменаваш? Освен използването по принцип на квадри, друга аналогия няма. "

Щом казваш... За квадрите и капищата друг път ще си говорим, че става късно, а имаме и други работи да правим тази вечер освен да се поучаваме от "специалистите".

[Юлиан Август]

Голям майтап!
Както казах, всичко това е за "иранската тема".

Впрочем кои факти се доказват - положителните или отрицателните?
Ако са положителните, докажете "тюркската теза"; апострофите към доказателствата на "иранската" ще ги оставим за по-нататък.
По-точно трябваше да ги оставим.

Нещо си се объркал - теории не доказваме тук, те си съществуват в научното пространство отдавна именно като такива, а не като установени факти. Тук ги дискутираме. Ако някой има конкретни твърдения, то негова е тежестта да ги докаже, а не както обича форумният професор М. да праща хората по "библиотеки" за зелен хайвер /за негова жалост няма кой да му се хване/. Въпросът е, че темата от самото си начало се правърна в оборване, а не в доказване на тюркския произход и съответно се апострофират всички хвърлени напосоки мнения, особено неподкрепените с аргументи.
Та кои бяха традициите, прехвърлени от СВБ в ПБД ?
ПП.
Темата наистина е обречена, както и всички теми за произхода, ако се водят по този начин. /а то винаги е така/

[_magotin_]

За степняци доста са се поокопали прабългарите:

Никулицелският землен лагер се намира при с. Никулицел, Тулчански окръг. Разположен е на площ 48 кв. км и обхваща високата платовидна част между Дунавската делта и р. Таица, т.е. извисява се над полетата на Исакча, Тулча и Мачин. Състои се от четири вида защитни съоръжения.

Ядро на лагера съставляват две самостоятелни укрепления във форма на издължен четириъгълник. Първото, познато като „Голямо кале” с размери 240/64 м, е изградено върху плосък гребен между притоците на дола Разгулуй. Откъм югозапад към него има още две самостоятелно оградени пространства — първото с размери 144/32 м, а второто с диаметър 56 м. Земленият насип на главното управление е широк 12 м и висок до 2,8 м, ровът е широк 12 и дълбок 2 м, широчината на бермата достига до 6 м. „Малкото кале” (Четъция) с размери 160/120 м се намира под в. Малка Торложка. Земленият му насип е широк 12 м и висок до 3 м, ровът е широк 6—8 м, а бермата достига до 4 м широчина.

Подходите към централните укрепления на две места са преградени с двойно укрепени валове, които преграждат вододелни проходни седловини и образуват две самостоятелни укрепления. Първото, калето „Флорилор”, прегражда вододела между дола Флорилор и западния ръкав на р. Каледере. Отдалечеността на двата вала е 35 км. Дължината на валовете е 300 м. Северният вал е със землен насип, широк 30 м и висок до 4,5 м. Южният вал има землен насип с широчина 12 м и височина 3 м, берма с широчина до 9 м и ров на юг с широчина до 10 м и дълбочина 3 м. Второто, калето „Гургой”, прегражда вододела между Нику-лицелската котловина и протока на р. Разгулуй. Дължината на валовете е 330 м. Западният вал е със землен насип широк до 25 м и висок до 4 м, берма — широка до 17 м, и два рова — вътрешният, широк 18 м и дълбок 4 м, и външният, широк 10 м и дълбок до 2 м.

Между вътрешните укрепления и двата двойни преградни вала е построена незатворена линия от вал и ров, която отчасти ги свързва в едно укрепление. Първата отсечка (северозападната) започва над дола Довуерн, прегражда вододела по платото Супра Довуерн, спуска се западно от Голямото кале и се насочва към неговия вал, без да се съедини с него. Земленият му насип е широк

до 14 м и висок до 2 м, а ровът — широк 8 м и дълбок 2 м. Втората отсечка започва над височините при Никулицел, пресича вододела и дола Разгулуй и достига до рова на двойния вал в югоизточната част на лагера. Между укрепленията и двойните валове съществува и трета незатворена линия от вал и ров, образуваща укрепено пространство с площ 875 кв. м. При Голямото кале насипът е широк 15 м и висок 2 м, бермата е широка 8 м, а ровът е широк 7 м и дълбок 1,5 м. На изток и юг тази защитна линия е с двоен землен насип, широк до 35 м и висок 2 м, бермата достига до 8 м широчина, а ровът е широк до 10 м и дълбок 1 м. На места личат следите и на втори ров с широчина до 10 м и дълбочина 1 м.

Външната защитна линия на цялото укрепление се състои от насип и ров във форма на неправилен триъгълник с връх, обърнат на северозапад. Това се дължи на естествените форми на местността, тъй като валът следва стръмно спускащите се склонове на Никулицелското плато. Основната част на вала е дълга 7,5 км: започва при в. Скрипка, пресича долината на р. Боклуджа и достига гребена Боклуджатепе. Югозападната част на вала с дължина 10 км започва от гребена Боклуджа, пресича дола Орукли, минава през в. Пърлита, спуска се в дола Рогука и през ръта Ступари слиза в долината на р. Пърлита, откъдето през долината Стайко достига до в. Бъдила. Северозападната част с дължина 8,5 км минава от в. Бъдила през в. Цигуля, пресича Никулицелската долина и през хълма Пятра рошие достига под в. Стража. На места земленият вал не е затворен: широчината на насипа е до 17 м и височината до 3 м, а на рова — до 14 м широчина и 2 м дълбочина.

Материалите, намерени в укрепения лагер, датират от IV до XI в., но известно е, че поради характера на землените укрепления в насипа им могат да попаднат предмети от различни епохи. Затова като най-сигурен датировъчен материал служи керамиката от VI—VII в., намерена под насипа. Лагерът е изграждан на няколко етапа, но в непродължително време. По форма и начин на градеж той наподобява Плисковския, Галацкия, Южнобесарабския и Малкия землен вал в Добруджа, което показва, че принадлежи на прабългарите. [24]

Органически и функционално свързан с Никулицелския укрепен лагер е Малкият землен вал, простиращ се от Черна вода на Дунава до Кюстенджа (ант. Томи, дн. Констанца) на Черно море и дълъг 61 км. Състои се от насип и ров, обърнат на юг. Насипът е широк в основата си до 10 м и е висок 1—3 м, ровът е с широчина 5—6 м и дълбочина до 2 м. Валът започва от десния бряг на Дунава при с. Кокирлени (на 7 км южно от Черна вода), минава северно от с. Ивринез, пресича шосето Пещера— Меджидия и на около 4 км южно от града следите му се губят. Появява се отново западно от с. Валя Дачилор и пак се губи при с. Симинокул. След това прави широка дъга на изток, пресича шосето Чокърлия де сус — Мурфатлар, минава южно от Валя сякъ и Валул луй Траян, за да завърши при Кюстенджа. Откритите при проучването на насипа материали го датират към VII—VIII в. При това валът е изграден така, че се съобразява с посоката на долината Карасу, която остава в гърба му и е служела като втора, естествена преграда. А това, че валът е обърнат на юг и към морето, показва, че той е изграден против неприятел от юг. Затова и по строеж, и по функционалност той се свързва с прабългарите. [25]

В Северна Добруджа, по брега на Дунава и на Черно море, К. Шкорпил е открил още редица землени укрепления, които той свързва с времето на изграждането на Малкия землен вал.

Такъв един вал е изграден на южния изход на Мачинското поле при с. Туркоая, източно от развалините на античната крепост Трезмис. Състои се от двоен насип и ров с фронт на юг. Вътрешният насип е широк 25 м; външният отстои на 80 м южно и е с широчина 25 м и височина до 2 м, ровът му е широк 12 м, в отделни участъци има берма до 6 м. Валът заедно с езерото Иглица, долината на р. Калисти и възвишението Пятра рошие образува челото на лагер с площ 3,5 кв. км.

Други укрепления са разположени в съседство със стари крепости, но не са свързани функционално с тях. Всички те обаче са разположени върху полуострови, като по този начин преграждат достъпните части на брега. Така например при Расова е разположен земленият лагер „Гермели”. Той заема северната част на обширен полуостров, като защитната линия с дължина 2,7 км прегражда само южната половина на полуостровния издатък. Обгражда площ около 3000 дка. Насипът е широк 16 м и висок 2 м, а ровът е с широчина 16 м и дълбочина 3 м. В северната част на лагера има останки от самостоятелно землено укрепление, изградено с два успоредни насипа. В източната част на лагера има следи от друго землено укрепление с размери 136/100 м, с двоен насип и ров.

При с. Сеймени мари, на 20 км северно от Черна вода, върху възвишение между долините Боащик, Дамняска и Дунава е разположен земленият лагер „Дамняска”. Той има яйцевидна форма с диаметър около 1 км. Източната му линия с дължина 240 м се състои от землен насип с широчина 10 м и ров, широк 5 м.

Земленият лагер „Храдок” при с. Гиздарещи е разположен върху тераса, оградена с дълбоки суходолия от север и юг и наклонена към дунавския канал „Верига”. Защитната линия, дълга около 1600 м, огражда терена между двете суходолия във вид на дъга.

Редица землени укрепления включват в себе си по-стари разрушени римо-византийски крепости, като са използували удоб-
ството на терена, но не са се съобразявали с тяхното устройство. Във всеки случай най-късните материали от тях са от VI в.

Земленият лагер при с. Печеняга заема наклонена към Дунава тераса, ограничена от крайречните блата Балта балтини и Сатулуй. Защитната линия от насип, широк до 18 м, и ров започва от стръмния бряг над Дунава, завива над долината Балтина, отива към могилата Казаче и се спуска към долината Татаре. Тук се намират останки от квадратна крепост с кръгли кули, вероятно римска.

Земленият лагер при с. Джуриловка се намира на силно издадения нос на брега на езерото Разелм. Защитната линия прегражда основата на носа и е с дължина 232 м. Състои се от насип и ров. Вътре в оградената площ от 160 дка има останки от стара римска крепост, съществувала до VI в.

Земленият лагер „Делул кале” при с. Синое е разположен върху иолуострова между езерата Головица и Змеица. Защитната линия с дължина 1476 м се състои от насип и ров, преграждащи основата на полуострова. Укреплението обхваща следи от две стари каменни крепости.

Земленият лагер „Гермето” при с. Истрия е разположен на полуострова Герена на брега на езерото Синое. Защитната линия от насип и ров с дължина 760 м затваря изцяло владения в езерото полуостров. В източната част на полуострова се намира втора двойна линия от насип и ров с дължина 80 м, височина на насипа 2,5 м. На полуострова се намират руините на стара каменна крепост, известна като „Каленцето в Герена”. [26]

Описаните дотук землени укрепления са разположени върху една територия от около 15 000 кв. км. Те според проучванията на Р. Рашев „образуват единен комплекс от съоръжения, издигнати от народ, владял едновременно Северна Добруджа и Южна Бесарабия. Техните строители не са били заинтересовани от запазването на заварените крепости и не са обслужвали нуждите на византийската отбрана. Те са принадлежали на враждебен на Византия народ, настанил се със сила в нейните земи. Географското разположение на землените строежи показва една добре обмислена защитна система, съставена от погранични валове, укрепления по водните граници и централен лагер.” [27]

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Пак ставаш нахален, не че не се очакваше де. Срещу глупостите ти не може да се дават аргументи, ако искаш - чети Плетньова, ако искаш си остани недоучен.

Та къде, казваш, Плетнева пише за аналогии с Плиска? Хайде стига свободни съчинения! Или си посочи източниците на "информация", или престани да пълниш темата с празни приказки!

Ти изтърва някакво аргументче, че видите ли всички прабългарски градове били във "въстановени римски крепости". Така и не разбрахме кои точно градове са тези всички. Като дадеш три примера, ще ти обясня за двете столици и аулите.

Дръстър, Шумен, Средец...
Обяснението обаче можеш да си го запазиш за себе си!

"Please, имай малко милост! Стига си си съчинявал Никулицелски лагери на север от Дунава! Там такива няма!"

Има вал дори северно от Акерман. Обърнат на север. Сигурно римляните са го строили, нали?

Ти имаш ли представа на колко километра се намира Никулицел от Акерман? Очевидно - не! Какво общо има едното с другото? Или за теб цялото Причерноморие е един голям Никулицел? Вместо да пращаш хората да четат неща, които ти самият не си чел, започни да мислиш малко, преди да сътвориш поредния си шедьовър!

"А каменният Никулицел е нещо ново за мен! Може ли малко повече инфо, моля?"

Не, защото не ми харесва тонът ти.

Очаквах да се измъкнеш с подобен отговор, тъй като просто няма какво да кажеш по същество! А информация, за която не си способен да посочиш източник, си е една голяма празна приказка.

"Ами щом имаш представа, защо изобщо го споменаваш? Освен използването по принцип на квадри, друга аналогия няма. "

Щом казваш... За квадрите и капищата друг път ще си говорим, че става късно, а имаме и други работи да правим тази вечер освен да се поучаваме от "специалистите".

Приятни сънища! И дано сънуваш нещо като смислен отговор! Ще чакам с нетърпение да прочета за нови сензационни квадрови прабългарски строежи в Причерноморските степи.

За степняци доста са се поокопали прабългарите:

Знаем, знаем, че прабългарите са строили валове! Всички тук сме наясно с това. Впрочем, за валовете мисля, че си имаше отделна тема... Или целта ти е просто да вдигнеш малко шум и да заглушиш опонентите?

Точно това не е вярно. Но стига, с тая тема се свърши.

В бързината карах по памет. След направена справка, внасям малка корекция. На места за пълнеж в стената са използвани грубо одялани каменни блокове. Хоросанът има ограничена употреба. Използван е предимно за свързване на долните редове от облицовъчния зид, издигнат направо върху заравнения терен, без вкопани основи. Хоросанът е доста постен, с неголям примес от пясък.
Подреждането на камъните от облицовъчния зид е различно спрямо това, в Плиска. В един ред камъните са подредени по дължина, а в следващия ред са по ширина. (Вж. също Д. Димитров 1987: 136 - 138).

По-важно е обаче, че аналогии спрямо строителните техники, използвани в Плиска, няма.

[случайно прелитащ]

Нещо си се объркал - теории не доказваме тук, те си съществуват в научното пространство отдавна именно като такива, а не като установени факти.

Не е вярно, няма тюркска теория. За това, което е казано по въпроса, думата "теория" е мого силна.
Просто не може да се разбере от някои, вероятно поради липса на желание, че това е доста ангажиращо понятие - трябва да има аргументи, произхождащи от различни аспекти на изследваната материя.

За тюркската "теория" имаме само кратки надписи с понятия, без да става ясна същността на езика, и един календар. И шаманският припев "българите са тюрки".
Всичко това е вторично и третично за една култура. Многократно обяснявахме как военни и политически понятия много лесно се взаимстват, като за целта е достатъчно само приемникът да попадне в кръга на влияние, не е необходимо даже да бъде "заробван". Около нас е пълно с такива примери, така че не си струва трудът да се изброяват.

Но друго е интересно - в своите произведения всички български учени дават дан на тюркската теория (я ми кажи, до 1989 г. някой наричаше ли това "теория" - май не, просто нямаше алтернативи).
Обаче удивително е, че за разлика от остананалите пасажи, тази за тюркският произход се отличава с приказния си облик и пълната липса на логика.
1.Например големият изследовател на средновековната българска култура Ст. Ваклинов пише нещо от рода: прародина-Алтай, традиции - шарени тъкани, кремации, юрти, език - тюркски; доказателства за връзка с прабълтарите - нула. После тръгнали на запад (естествено) и при идването си в северното черноморие стабилно се омешили със сармати и загубили много тюркски черти.
2.В многотомника "История на българия" същото - подробно и наняколко места се говори за тангризма на прабългарите, и единственото доказателство е вече дъвкания надпис, счупен точно на най-важната (за някои) дума. Обаче се казва откровено, че всъщност типичните за тюрките кремации рядко се срещат, но преобладават трупополаганията и други работи, далечни за тюрките.

Толкоз за тюрките. За прабългарите - на друго място

[Thorn]

Добре, а какво тогава е обяснението за тюркоезичието на волжските българи?

[случайно прелитащ]

Добре, а какво тогава е обяснението за тюркоезичието на волжските българи?

Ми не знам!

Откога са тюркоезични? Ибн Фадлан не ги ли разграничава достатъчно добре от тюрките?

Тукашните да оправим, пък волжските - след това.

[Thorn]

Ми не знам!

Откога са тюркоезични? Ибн Фадлан не ги ли разграничава достатъчно добре от тюрките?

Тукашните да оправим, пък волжските - след това.

Поне от 10 век

[RIZAR]

Торн ,стига с това тюркоезичие на волжските българи ,изтървана дума и толкова .
Ето ти един извор ,който казва ,че българите са славяни :
"...българите жадни за размирици ,след като взели за съюзници във войната своите сънародници склавините ,нахлули в Тракия ..." /Йоан Дубравий . Човека си мислел ,че българите са славяни и обратно . Един арабин неразбращ езика на българите ,славяните ,угрофините и тюрките е лесно могъл да ги обърка.

[случайно прелитащ]

Това последното е напълно така, колко му е да ги объркат.

Може да се добави и примерът с фамозния албански език и невъзможността да бъде оприличен на който и да е индоевропейски език, въпреки че безспорно е такъв. Има сериозна възможност албанците да са дошли от скитските предели и да не са никакви илири, на друго място дадох линк за това, но сега не го давам, защото не е по темата.

Напълно нормално е да се приеме, че е имало множественост както на езици, които сега бихме нарекли "малки", така и на религии, външно наподобявавщи една или друга известна на нас, но всъщност едни от многото, може би с общ произход. И това е причината за недоразуменията.

[Юлиан Август]

За тюркската "теория" имаме само кратки надписи с понятия, без да става ясна същността на езика, и един календар.

Понеже виждам Прелитащ, че си любител на логиката, кажи ми за какъв дявол един държавен апарат ще си води военните инвентарни надписи на тюркски, с гърцки букви ? Хайде гръцкото писмо може да се обясни - липса на своя, достатъчно достъпна за средна ръка човек азбука, т.е. различна от рунната. Обаче езикът ?

Не забравяй, това са надписи с изключителна важност - военен инвентар. Ако има проблем с количествата и качествата знаеш какво следва по тогавашен закон - отговарящия за инвентара си губи главата моментално. Тези надписи би следвало да са общодостъпни за всеки, който е отговарял за събирането, съхранението, контрола върху военното имущество, което трябва при мобилизация на опълчението да бъде винаги в изрядно състояние.
За Календара си има нарочна тема.

Един арабин неразбращ езика на българите ,славяните ,угрофините и тюрките е лесно могъл да ги обърка.

Ризар, да обърка 4 /или 3/ напълно различни езика може само съвсем глух човек. Не е нужно да ги разбира или владее до съвършенство - те нямат нищо общо като звучене.