Що първо не уточним какво разбираме под произход. Защото аз нямам предвид биологично-генетичен такъв, а произход на културната идентичност.
И така
ТЮРКСКА ТЕОРИЯ
Уточнения
Първо
Тюрки в тесен смисъл е име на конкретен народ, създал Първия и Втория тюркски каганат. В широк смисъл тюрки са народите, говорещи на родствени езици, които условно се наричат „тюркски”. Голяма част от тези народи вероятно не са се идентифицирали като собствено „тюрки” в първия смисъл, въпреки, че езикът на който са говорели е родствен на езика на който са говорели същинските тюрки. Всъщност тези народи не произлизат от тюрките, но вероятно предците и на едните и на другите са били единна общност.
Като аналогия – германски езици се говорят от народи като шведи, норвежци, англичани и др. , които непрецизно могат да бъдат наричани „германци”, но които се различават в исторически времена от собствено германците, макар, че предшествениците и на едните и на другите са били единна общност.
Второ
Като всяка степна /и не само/ империя българските обединения са били многонационални /стоп, некоректен термин/, значи – полиетнични. Много е възможно значителна част от включеното в тях население да не е по етнически произход собствено българско, но да се самоидентифицира като такова и да бъде идентифицирано с това име от съседите. Т.е. – етнонимът се е превръща в политоним, и „българи” биват наричани всички поданици на българския владетел, независимо от конкретния им етнически произход. Това е общоприетия сценарий за развитие на дунавска България, но не се ограничава само до нея.
Като аналогия – Всички поданици на краля на Франция биват наричани „французи”, макар, че само една малка част от тях са действително потомци на истинските франки. Също до 1918 поданиците на австрийския император са наричани „австрийци”, независимо, че всъщност повечето от тях не са били такива в етнически смисъл.
Така, че като теза на „тюркска теория” може да се говори само, в следния смисъл:
Вероятно първоначално „българи” е име на етнос, произхождащ от общност, част от чиито потомци са и историческите тюрки, формирал се първоначално в Средна Азия /например в Минусинската котловина/ и впоследствие мигрирал на запад. Поне от 354 го има в Северното Причерноморие, възможно е и доста по-рано, но едва ли чак преди новата ера. По пътя вероятно до голяма степен е имало смесване с ирански етнически елементи / не с перси, а със средноазиатски „туранци” и със сармати и алани в Черноморието. Там започва взаимодействие с племена от бъдещата славянска общност /които обаче едва ли са достигнали Украина много по-рано/. Част са от хунския съюз, но май не са идентични със собствено хуните. По различно време са част от обединенията на тюрките, аварите, хазарите. С които имат родствени езици. /Т.е. преобладаващите теории за хуните, аварите и хазарите, са че те също са „тюрки” в широкия смисъл”/.
Съдбата на този народ.
В Украина и Поволжието се влива в общността на така наречените „татари”, която е предимно с къпчакска /куманска/ основа. Отделни общности участват във формирането на чувашите и башкирите.
В Дунавска България е асимилиран от славяните, запазили ИМЕТО българи, от разни околни народи /власи, унгарци/, а също много вероятно и от по-късни тюркоезични народи присъствали в района /узи,печенеги, кумани, татари, дори от османските турци/.
Държа да отбележа, че не е невъзможно тюркски традиции и език да имат само част от българите като цяло и дори още по-малка част от онези, които са се заселили на Балканите, а освен това да са били включении и ирански и угро-фински групи.
Доказателства.
1.Източният календар в Именника, преписката на Тудор Доксов и т.н. , говорещ за възприемане на източноазиатски /китайски/ културни традиции.
2.Тюркоезичието на волжките българи, които за разлика от дунавските са били предимно в угро-финска, а не тюркска среда и ако беше резултат на асимилация, по модела, възприет за Балканите би довел до угро-фински, а не тюркски резултат. Да се отбележи, че те са тюркоезични още преди монголското завоевание.
3.Махмуд Кашгари, който казва, че езикът на българите е тюркски,
4.Сведения, че езикът име е родствен с хазарския /а както знаем общоприето е, че хазарите са „тюрки”. В момента не мога да ги намеря, но мисля че бяха от Ал Истахри и ибн Хаукал. Ще ги търся.
5.Военно административна терминология, съвпадаща до голяма степен с тюркската /таркани и т.н. подробно у Рънсиман, Венедиков и т.н./ За багатур не претендирам, защото титлата, макар че е приета и при тюрки и при монголци, вероятно е иранска по произход. Военна символика характерна за тюрките и монголците – конски опашки за знаме.
6.Владетелска терминология /сведения, че на своя език владетелската титла е „каган”/. Тюркски етимологии на титлата канасювиги, свързвана с кумански /Рънсиман/ или общотюркски /Бешевлиев/ етимологии.
7. Свързване на рунически надписи намерени в Мурфатлар и други места с българите и опити за тюркско четене. Неуспешни, но самото наличие на руническа писменост използвано за аргумент. Да се отбележи, че вероятно тази руническа писменост е самостоятелно възникнала в сравнение с тази от орхонските надписи.
8 .Тюркско четене на инвентарни надписи /Бешевлиев/ и на надписите от свързваното с българите съкровище от Надь Сент Миклош /последно Иван Добрев/.
9. Надпис с името на Тангра, свързван с общотюркското божество Тенгри. /уточнение – противниците на теорията уточняват, че пише тангран, аз лично не зная доколко това е коректно, като се има предвид, че по това време няма разделяне на думите и би могло „н” да е от следващата дума или пък да е някакво граматическо склонение/
10. Няколко думи, за които се смята, че са прабългарски и имат тюркски корени. По мои спомени – чертог /сравни с иранското чардак/, бъбрек, белег, шарка и май почти само това. Впрочем възможно е да има тюркски думи в българския език , за които погрешно да се смята, че са заети от турския , а те да са всъщност прабългарски.
11. Някои имена, които имат убедителни тюркски етимологии, ката Курт и Борис
Ами горе долу това е. И разбира се силата на авторитета и традицията.
И така
ТЮРКСКА ТЕОРИЯ
Уточнения
Първо
Тюрки в тесен смисъл е име на конкретен народ, създал Първия и Втория тюркски каганат. В широк смисъл тюрки са народите, говорещи на родствени езици, които условно се наричат „тюркски”. Голяма част от тези народи вероятно не са се идентифицирали като собствено „тюрки” в първия смисъл, въпреки, че езикът на който са говорели е родствен на езика на който са говорели същинските тюрки. Всъщност тези народи не произлизат от тюрките, но вероятно предците и на едните и на другите са били единна общност.
Като аналогия – германски езици се говорят от народи като шведи, норвежци, англичани и др. , които непрецизно могат да бъдат наричани „германци”, но които се различават в исторически времена от собствено германците, макар, че предшествениците и на едните и на другите са били единна общност.
Второ
Като всяка степна /и не само/ империя българските обединения са били многонационални /стоп, некоректен термин/, значи – полиетнични. Много е възможно значителна част от включеното в тях население да не е по етнически произход собствено българско, но да се самоидентифицира като такова и да бъде идентифицирано с това име от съседите. Т.е. – етнонимът се е превръща в политоним, и „българи” биват наричани всички поданици на българския владетел, независимо от конкретния им етнически произход. Това е общоприетия сценарий за развитие на дунавска България, но не се ограничава само до нея.
Като аналогия – Всички поданици на краля на Франция биват наричани „французи”, макар, че само една малка част от тях са действително потомци на истинските франки. Също до 1918 поданиците на австрийския император са наричани „австрийци”, независимо, че всъщност повечето от тях не са били такива в етнически смисъл.
Така, че като теза на „тюркска теория” може да се говори само, в следния смисъл:
Вероятно първоначално „българи” е име на етнос, произхождащ от общност, част от чиито потомци са и историческите тюрки, формирал се първоначално в Средна Азия /например в Минусинската котловина/ и впоследствие мигрирал на запад. Поне от 354 го има в Северното Причерноморие, възможно е и доста по-рано, но едва ли чак преди новата ера. По пътя вероятно до голяма степен е имало смесване с ирански етнически елементи / не с перси, а със средноазиатски „туранци” и със сармати и алани в Черноморието. Там започва взаимодействие с племена от бъдещата славянска общност /които обаче едва ли са достигнали Украина много по-рано/. Част са от хунския съюз, но май не са идентични със собствено хуните. По различно време са част от обединенията на тюрките, аварите, хазарите. С които имат родствени езици. /Т.е. преобладаващите теории за хуните, аварите и хазарите, са че те също са „тюрки” в широкия смисъл”/.
Съдбата на този народ.
В Украина и Поволжието се влива в общността на така наречените „татари”, която е предимно с къпчакска /куманска/ основа. Отделни общности участват във формирането на чувашите и башкирите.
В Дунавска България е асимилиран от славяните, запазили ИМЕТО българи, от разни околни народи /власи, унгарци/, а също много вероятно и от по-късни тюркоезични народи присъствали в района /узи,печенеги, кумани, татари, дори от османските турци/.
Държа да отбележа, че не е невъзможно тюркски традиции и език да имат само част от българите като цяло и дори още по-малка част от онези, които са се заселили на Балканите, а освен това да са били включении и ирански и угро-фински групи.
Доказателства.
1.Източният календар в Именника, преписката на Тудор Доксов и т.н. , говорещ за възприемане на източноазиатски /китайски/ културни традиции.
2.Тюркоезичието на волжките българи, които за разлика от дунавските са били предимно в угро-финска, а не тюркска среда и ако беше резултат на асимилация, по модела, възприет за Балканите би довел до угро-фински, а не тюркски резултат. Да се отбележи, че те са тюркоезични още преди монголското завоевание.
3.Махмуд Кашгари, който казва, че езикът на българите е тюркски,
4.Сведения, че езикът име е родствен с хазарския /а както знаем общоприето е, че хазарите са „тюрки”. В момента не мога да ги намеря, но мисля че бяха от Ал Истахри и ибн Хаукал. Ще ги търся.
5.Военно административна терминология, съвпадаща до голяма степен с тюркската /таркани и т.н. подробно у Рънсиман, Венедиков и т.н./ За багатур не претендирам, защото титлата, макар че е приета и при тюрки и при монголци, вероятно е иранска по произход. Военна символика характерна за тюрките и монголците – конски опашки за знаме.
6.Владетелска терминология /сведения, че на своя език владетелската титла е „каган”/. Тюркски етимологии на титлата канасювиги, свързвана с кумански /Рънсиман/ или общотюркски /Бешевлиев/ етимологии.
7. Свързване на рунически надписи намерени в Мурфатлар и други места с българите и опити за тюркско четене. Неуспешни, но самото наличие на руническа писменост използвано за аргумент. Да се отбележи, че вероятно тази руническа писменост е самостоятелно възникнала в сравнение с тази от орхонските надписи.
8 .Тюркско четене на инвентарни надписи /Бешевлиев/ и на надписите от свързваното с българите съкровище от Надь Сент Миклош /последно Иван Добрев/.
9. Надпис с името на Тангра, свързван с общотюркското божество Тенгри. /уточнение – противниците на теорията уточняват, че пише тангран, аз лично не зная доколко това е коректно, като се има предвид, че по това време няма разделяне на думите и би могло „н” да е от следващата дума или пък да е някакво граматическо склонение/
10. Няколко думи, за които се смята, че са прабългарски и имат тюркски корени. По мои спомени – чертог /сравни с иранското чардак/, бъбрек, белег, шарка и май почти само това. Впрочем възможно е да има тюркски думи в българския език , за които погрешно да се смята, че са заети от турския , а те да са всъщност прабългарски.
11. Някои имена, които имат убедителни тюркски етимологии, ката Курт и Борис
Ами горе долу това е. И разбира се силата на авторитета и традицията.
.
.
Comment