Произходът на Асеневци

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Ние подхождаме към етническия произход с критериите от нашето време, когато всеки ясно знае що е етнос

Тогава дали има смисъл да продължаваме обсъждането. По същия начин може би няма смисъл да обсъждаме и произхода на прабългарите. Все пак, аз се опитвам да се придържам към тогавашните критерии. А тогавашните хора мисля, че ясно са се самоопределяли като принадлежащи към един, или друг етнос.

в хроники от един и същи период и дори в една и също хроника за едни и същи хора се употребяват различни наименования (виж например дадените от И.С.А. откъси от Лъв Дякон, който освен мизи и скити използва и българи - пълна каша).

Точно примерите, които дадох показват, че за едни и същи хора се употребява един и същ етноним. А Лъв Дякон не използва термина "българи", а само "мизи". На едно единствено място употребява термина "скити".

Това, което ние сега разчитаме като етноними в по-голямата си част са политоними, или название на живеещите според областта, или название на живеещите сега според живелите преди и т.н.

В дадените от мен примери се вижда как в дадена област може да обитава повече от един етнос. А защо тези етноними ги схващаш като политоними? В много случаи, според дадените в темата примери, като че ли имената на областите се променят според имената на народите, които ги обитават. Например, България, Склавинии, Унгария, Угорски планини, Кумания, Влахия. Разбира се, има примери и за обратното. Славяните в България стават българи, но това се случва, едва когато българите се славянизират напълно и разликите между българи и славяни почти се заличават.

И кое е християнското измежду Владимир и Расате?

Знаех си, че някой ще се заяде за това. Владимир го дадох като типичен пример за носенето на две имена, защото Михаил (Борис) ми се виждаше някак самотен, а не се сетих за друг подходящ пример. Освен това, Расате е известен като християнски владетел с името Владимир. Иначе Борис също впоследствие става християнско име, както и Асен.

[Хана]

ъжалявам, че не е на български, но така ми беше много по-бързо да го намеря:

Ибо говорят, что мисяне, отселившись от северных котрагов, хазаров и хунавов, покинули родные места и, бродя по Европе, захватили во времена правившего тогда ромеями Константина, называемого Погонатом, эту [область] и поселились в ней; по имени своего родоначальника Булгара страну стали именовать Булгарией .

Тогда, говорят, был схвачен и приведен к государю вместе с женой и двумя малолетними детьми царь мисян Борис, у которого едва лишь пробивалась рыжая бородка. Приняв его, император воздал ему почести, назвал владыкой булгар и заверил, что он явился отомстить за мисян, претерпевших ужасные бедствия от скифов.

И двата откъса са от Лъв Дякон.

[font=Times New Roman][size=3]
Знаех си, че някой ще се заяде за това. Владимир го дадох като типичен пример за носенето на две имена, защото Михаил (Борис) ми се виждаше някак самотен, а не се сетих за друг подходящ пример. Освен това, Расате е известен като християнски владетел с името Владимир. Иначе Борис също впоследствие става християнско име, както и Асен.

Е, хайде сега, съжалявам, ако е прозвучало като заяждане, не беше такова, а просто уточняване на фактите

[pnp5q]

Тази хипотеза мисля, че почива единствено на сведението, което дава патриарх Евтимий: "цар Асеня, който в светото кръщение бе наименуван Йоан".
Т. е. излиза, че Асен, който навсякъде се пише с езическото си тюркско име, има и християнско име Йоан

ИЦА, предлагам до 100%-но изясняване на въпроса дали името `Асен` е тюркско, да не го пишеш такова... 100 повтаряния няма да обърнат хипотезата във факт.

По въпроса за кръщенето - на колко години е кръстен Асен? На колко години са кръщавали православните християни по това време? Може ли да е било масов обичай децата да приемат някакво обичайно за рода име и след кръщенето - още едно - християнско?

Туй, че сега слагаме направо християнско име, или заради писаното в акта за раждане поповете не променят името, е отделна тема - особеност на днешния ден. Което ми напомня, че май не беше рядко явление в Русия до доста по-късно да имат мирско/светско и църковно име. Да не говорим за случаите, когато мирското християнско име се променя с `по-църковно` при подготвяне за служба - пример: Васил Левски. Да не би и при царската служба да е било тъй? :sm186: / Да не му е извършвано /на Асен/ `по-официално` кръщене /за повече тежест, ли де да знам/ при коронацията?

Прочее, предлагам да подплатим сведението за двете имена на Асен с повече факти от епохата, преди да заключим, че според тоя факт той е бил езичник от не-християнски род...

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

И двата откъса са от Лъв Дякон.

Това беше интересно, наистина.:tup: Тези откъси явно са ми убягнали. Прелистих пак ГИБИ и открих преведен на български първия цитат: "Скитайки по Европа, завзели и заселили тази страна по времето, когато Константин Погонат управлявал ромейската държава и по името на своя племенен началник Булгар я нарекли България." Втория така и не го открих в ГИБИ, но го намерих, обаче на български в нета:
"Той го приел с почести, като го нарекъл “владетел на българите” и казал, че е дошъл да отмъсти за злините, които мизите са претърпели от скитите".
Хм, значи Лъв Дякон знае как се наричат българите, но се прави на ударен и упорито ги нарича мизи.
В първия цитат авторът съобщава, че родоначалникът Булгар е дал името на страната България. Някак не върви да напише: "По името на своя родоначалник Миз страната започнала да се нарича Мизия". Във втория цитат се вижда, че думите "владетел на българите" се приписват на Йоан Цимисхи, а не са собствени думи на автора, който коректно е цитирал василевса, поради което не е използвал тук термина "мизи".
По този начин си обяснявам тези две изключения в творчеството на Лъв Дякон, които не променят съществено мнението за използваната, по принцип от него терминология.
Иначе е хубаво да се дават такива цитати. По този начин картината става по-пълна. Може да имам и още пропуски в "Част ²" на списъка.

ИЦА, предлагам до 100%-но изясняване на въпроса дали името `Асен` е тюркско, да не го пишеш такова... 100 повтаряния няма да обърнат хипотезата във факт.

Нямам и намерение да превръщам тази хипотеза във факт.
Не знам дали си прочела хипотезата ми за германския произход на името. Освен това, аз поставям на първо място влашката хипотеза, а куманската е едва на трето. Тя се крепи само на едно име и на един текст от Патриарх Евтимий, който може да се тълкува поне по два начина. Ако се замислим какви имена носят днес българите, ще стане ясно, че имената не доказват много убедително етническа принадлежност.

Прочее, предлагам да подплатим сведението за двете имена на Асен с повече факти от епохата, преди да заключим, че според тоя факт той е бил езичник от не-християнски род...

Чудесно! Щом не е езичник, значи нищо не пречи да е бил влах.:tup:
Ще цитирам Йордан Андреев във връзка с едно сведение за другото му, вероятно тюркско прозвище - Белгуня:
"На него съвременниците приписват изключителната заслуга за възстановяването на българската държава: "На цар Иван Асен Белгуня, който освободи българския народ от гръцка власт, вечна памет". В българските документи името му се изписва като "цар Асен", което старите българи произнасяли като "Асян" - то било народното му име. Както бележи изрично патриарх Евтимий, в "светото кръщение" той приел името Йоан, т. е. Асен се сдобил с християнското си име в купела на кръщението." (Й. Андреев, 1996: 148)
Не става ясно какво е мнението на Й. Андреев за светото кръщение. Като че ли е също толкова двусмислено, колкото и сведението на самия Патриарх Евтимий.:sm186:

[tonev]

[font=Times New Roman][size=3]
Нямам и намерение да превръщам тази хипотеза във факт.
Не знам дали си прочела хипотезата ми за германския произход на името. Освен това, аз поставям на първо място влашката хипотеза, а куманската е едва на трето. Тя се крепи само на едно име и на един текст от Патриарх Евтимий, който може да се тълкува поне по два начина. Ако се замислим какви имена носят днес българите, ще стане ясно, че имената не доказват много убедително етническа принадлежност.

Чудесно! Щом не е езичник, значи нищо не пречи да е бил влах.:tup:
[bВ българските документи името му се изписва като "цар Асен", което старите българи произнасяли като "Асян" - то било народното му име. Както бележи изрично патриарх Евтимий, в "светото кръщение" той приел името Йоан, т. е. Асен се сдобил с християнското си име в купела на кръщението." (Й. Андреев, 1996: 148)
Не става ясно какво е мнението на Й. Андреев за светото кръщение. Като че ли е също толкова двусмислено, колкото и сведението на самия Патриарх Евтимий.:sm186:

сега по влашката хипотеза- а ми кажете колко румънци с името Асен има? и колкото са дали не са остатък от българско или куманско влияние?
по въпроса с кръщенето - има голяма вероятност Асен да е фамилия, тогава при кръщенето му ще му е дадено името - Йоан, което си му е името... а ако Асен го приемем за фамилия нищо не пречи тя да е още от ПБЦ. и името да си е българско/тюркско...

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

сега по влашката хипотеза- а ми кажете колко румънци с името Асен има? и колкото са дали не са остатък от българско или куманско влияние?

Нямам представа дали има румънци с име Асен, но е пълно с български имена - Мирчо, Влад, Цепеш, Владимир (Береану, макар че той е само около половин румънец). За сметка на това почти няма български царе, носещи български имена.

по въпроса с кръщенето - има голяма вероятност Асен да е фамилия, тогава при кръщенето му ще му е дадено името - Йоан, което си му е името...

Трите му имена би трябвало да са Иван Асенов Белгунов. Значи Асен е презиме.
Сега сериозно: Нито Петър, Нито Калоян, нито Борил са известни като Петър Асен, Калоян Асен, или Борил Асен. За първи път това име се среща като фамилно при Йоан Асен ²², син на Асеня стари. За това моето мнение е, че "Асен" се превръща във фамилия по-късно.

а ако Асен го приемем за фамилия нищо не пречи тя да е още от ПБЦ. и името да си е българско/тюркско...

Това мисля, че е удар по хипотезата за произхода на Асен от стар български царски род, защото не е известно владетели от Първото Българско Царство да са носили фамилия, или име Асян. Дори, ако не се лъжа, името Асен изобщо не се среща при българите през Първото Българско Царство, както не се среща и Белгун. Не се сещам и за име Борил от ПБЦ.:sm186:

[tonev]

Нямам представа дали има румънци с име Асен, но е пълно с български имена - Мирчо, Влад, Цепеш, Владимир (Береану, макар че той е само около половин румънец). За сметка на това почти няма български царе, носещи български имена.

Трите му имена би трябвало да са Иван Асенов Белгунов. Значи Асен е презиме.
Сега сериозно: Нито Петър, Нито Калоян, нито Борил са известни като Петър Асен, Калоян Асен, или Борил Асен. За първи път това име се среща като фамилно при Йоан Асен ²², син на Асеня стари. За това моето мнение е, че "Асен" се превръща във фамилия по-късно.

Това мисля, че е удар по хипотезата за произхода на Асен от стар български царски род, защото не е известно владетели от Първото Българско Царство да са носили фамилия, или име Асян. Дори, ако не се лъжа, името Асен изобщо не се среща при българите през Първото Българско Царство, както не се среща и Белгун. Не се сещам и за име Борил от ПБЦ.:sm186:

ми нали уж е влашко, а пък те уж са станали румънци.... тоест трябва да има власи /румънци с име Асен/асян е по скоро зарад ятова гласна/
а асен не е през име а фамилия уж... интересно чия беше тая хипотеза, да но не е на БД че тогава сраааам. a белгун не е ли прякор /мъдрия?/ - те така си му и викат - Цар Иван стария Асен Мъдрия.
е тва че не се сещаш .... или че ги няма в изворите, нищо не значи, то там бая неща няма.

[Guy de Mont Ferrand]

Не се сещам и за име Борил от ПБЦ.:sm186:

Но пък има такова от втората половина на XI век

а асен не е през име а фамилия уж... интересно чия беше тая хипотеза, да но не е на БД че тогава сраааам.

Голяяям срааам, няма що :tdown Капиталният труд на един от най-добрите ни медиевисти- проф. Иван Божилов, неслучайно се нарича "Фамилията на Асеневци" . Не знам дали Цезарят е прав в хипотезата си за това, че "Асен" се превръща във фамилно име едва при Йоан Асен II (върти ми се нещо из главата, че и Борил беше наречен някъде "Борил Асен" :sm186: ), но по-късно със сигурност е фамилия, както напр. Палеолог, Каматир, Дука итн. :tup:

[Thorn]

И какво толкова странно човекът да има две имена. Едно традиционно, "езическо" и едно християнско. В Русия това е нормален случай, а вероятно и не само там.

http://stratum.ant.md/05_99/articles/fedorov/fedor00.htm

Фундаментална статия за етногенеза на власите

[Guy de Mont Ferrand]

И какво толкова странно човекът да има две имена. Едно традиционно, "езическо" и едно християнско. В Русия това е нормален случай, а вероятно и не само там.

Да, вж. напр. освен споменатите от I.C.A. по-горе, Гаврил (хр.) Радомир (ез.), Йоан (хр.) Владислав (ез.) от нач. на XI век; при това в техния случай изобщо не става въпрос за първо, второ или дори трето поколение християни .

[Хана]

SНе се сещам и за име Борил от ПБЦ.:sm186:

Обаче има име Борис Както и много разпространена славянски завършек на имена -ИЛ (Войсил, Страхил, Добрил; дори византийските имена получават подобен завършек). Не е невъзможно Борил да е пославянчено по подобие на Йоаница например.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Не знам дали Цезарят е прав в хипотезата си за това, че "Асен" се превръща във фамилно име едва при Йоан Асен II (върти ми се нещо из главата, че и Борил беше наречен някъде "Борил Асен" :sm186: ), но по-късно със сигурност е фамилия, както напр. Палеолог, Каматир, Дука итн. :tup:

Може и да не съм съвсем прав. Не можах да немеря в кой извор се споменава като Борил Асен. В момента нямам и много време да търся, но попаднах на едно историографско мнение: "Цар Борил (1207-1218) в изворите се споменава и като Борил Асен. Той бил сестреник на цар Калоян и с възцаряването му властта се прехвърлила към съребрената (женска) линия на Асеневата династия. Но това не станало на законна основа - смята се, че Борил стигнал до трона след държавен преврат. Липсват преки доказателства, които да го уличават в престъпна връзка с убийците на цар Калоян. Остават обаче подозренията по повод сватбата му с неговата вуйна, жената на Калоян... Обикновено тази връзка се тълкува като свидетелство, че царицата куманка била душата на заговора, който извел Борил на престола. Днес на този брак се придава друго значение: до него се стигнало в резултат на желанието на Борил да придаде един вид законност на своята власт. Примерът му се оказал заразителен и впоследствие претендентите на българския престол широко се ползували от тази практика." (Й. Андреев/М. Лалков, 1996: 179)
За съжаление, не е посочен източника, където Борил се споменава като Борил Асен. А без да съм прочел в каква връзка е упоменат с това име не мога да коментирам нищо. Но за Петър и Калоян не открих сведения да са носили подобна фамилия. При това положение може и Борил да е първия с прикачено фамилно име Асен, а не Йоан Асен ²².

@Хана: Бор (вер) не беше ли синоним на курт (вълк) на тюркски?

[Thorn]

В източно тюркските езици бури е вълк. В западните /вкл. съвременен турски/ е курт. Срещал съм мнение, че "курт" е заемка, но не помня подробности.

[НВС]

По повод името "мизи"

"
IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS's Avatar




Ето още бисери от Лъв Дякон: "... тръгнал на поход срещу мизите... за да не я предаде на мизите да я изколят като добитък... ромеите често са се натъквали на непроходими места в Мизия и всички загивали... и се завърнал във Византион.
... го склонил да потегли с голяма войска срещу мизите... му предложил като победи мизите...
... вождът на мизите Петър, боголюбив и достопочтен мъж...
... поразените от изненада тавроскити... бил пленен Борис, царят на мизите... и бил заведен при императора... дошъл да отмъсти за злините, които мизите са претърпели от скитите...
...върнал Мизия на ромеите..."
Очевидно, мизи е название с топонимичен произход, което Лъв Дякон използва наместо българи, или по-точно, наместо населението на България. А държава България в неговия речник не съществува. Тя се нарича Мизия. Нещо повече, той дори нарича имперската столица Византион. "

А ето и УИКИПЕДИЯТА:
Мизия е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия (латински:Moesia) идва от названието на траките тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус (Стара планина), на север с Дунава, на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Евксински понт (Черно море). Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България и Сърбия.

Областта е покорена от римляните през 15-29 г. До 44 – 45 г. Мизия не е самостоятелна римска провинция, а образува заедно с Македония и Ахея (Achaea) обща провинция (с два римски легиона), управлявана с декрети на римския император. Столицата е Виминациум (Viminacium), днес Костолац. През 1 век, по времето на император Нерон, управителят на Мизия Елиан покорява земите по устието на р. Днестър. След победата на княза на даките (Децебал, 85г.), през 86г. за по-добър контрол, император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна - Moesia superior със столица Виминациум (Viminacium) и Moesia inferior със столица Нове (Novae). (Виж карта на римските провинции)[1] В двете части от тогава се намират по два римски легиона...."

Очевидно Лъв Дякон (пък и не само той) си пада по древните времена на величие на Римската империя и затова упорито употребява названието "Мизи", "Мизия". От друга страна това му спестява споменаването на термина "българи", създаващо проблеми с официалната гледна точка във Византия по това време..
Макар и да имам чувството че си приказвам сам, помъчих се да разбера какво аджеба е станало с населението на тази област (Паристрион - Подунавието) и затова си подредих няколко дати:

1018г - ПБЦ е "закрито" от Василий II
1025г - умира ВасилийII. И тук се случва нещо много показателно за състоянието на БГ аристокрация под Византийско владичество - "...През декември 1025 г. както вече се каза умрял император Василий ²² и на власт дошъл брат му Константин V²²², който бил изключително непопулярна фигура. От това се възползвал и магистър Пресиан Българина (както бил известен бившият български владетел княз Пресиан ²²). Той заедно с българите Богдан, Глава (известни военачалници) и зет си Роман Куркуа (женен за сестра му Екатерина) организирали преврат за свалянето му. Превратът обаче се провалил и заговорниците били заловени и ослепени. Пресиан бил пощаден и само бил заточен. През 1029 г. царица Мария и синът и Пресиан планирали нов преврат. Той трябвало да се ожени за императрица Теодора (тя била съгласна) и да стане ромейски император като свали император Роман ²²² Аргир. За нещастие заговора бил разкрит и Пресиан ослепен. По късно той заминал за Унгария където и починал през 1026 г...."
1026г. - "... огромно множество печенеги нахлули в Паристрион и започнали да го опустошават..."
1032 г. - " Печенегите преминали Дунав, разорили Мизия и се изтеглили."
През 1034 г. по времето на император Роман ²²² Аргир печенегите предприели голямо нахлуване дълбоко в ромейски земи. Те успели да разорят Мизия, Средецко, Македония и части от Тракия като стигнали чак до Солун. Богато натоварени с плячка те се изтеглили още същата година. През 1035 г. и 1036 г. печенегите предприели две нови нахлувания, при които разорили Паристрион. През 1040 г. печенегите предприели ново голямо нахлуване. Този път те разорили Мизия и Тракия стигайки почти до дългите стени.
1041г(?) Въстанието на Петър Делян
1042 г. - ромейска армия нахлула в Дукля и я разорила страшно, но при оттеглянето била разгромена в една клисура. От там започнал възхода на Дукля, Княз Стефан Воислав завладял Требине, Захълмие, Босна и Рашка изграждайки силна държава. Някъде в началото на 50-те години княз Стефан Воислав бил наследен от сина си княз Михаил Стефанович. При неговото име страната получила ново име - Зета. Около 1055 г. той сключил съюз с Византия и получил титлата протостратор.

Междувременно сред печенегите течели процеси на обединение на многобройните им самостоятелни племена и родове. Най значителен от владетелите бил хан Тирах който успял да обедини повечето печенеги под своя власт.

1048 г. войски на хан Тирах нахлули в Паристрион и го опустошили. В една битка обаче печенегите били победени от ромеите.
Около 1050 г. хан Тирах успял да изгради голям печенежки племенен съюз обхващащ левобережна Украйна (Украйна на запад от р. Днепър), Молдова и Влашко. Печенежките апетити към Паристрион започнали да нарастват.
1054 г. между хан Тирах и хан Кеген избухнала война. Кан Тирах бил подкрепян от 11 рода, а хан Кеген от 2. В решителната битка Кеген бил разгромен напълно. Първоначално той имал намерение да поиска помощ от узите, но после се отказал. През 1055 г. хан Кеген поискал от император Константин ²Х да се засели с хората си в Паристрион като федерат. Императора веднага приел, тъй като ромеите имали двойна полза от това. От една страна те можели да използват печенегите като наемни бойци, а от друга се надявали да ги ползват като щит срещу другите печенеги и варварите въобще.
Междувременно хан Тирах решил да отмъсти на ромеите. През зимата на 1056 г. огромна печенежка армия командвана лично от хан Тирах преминала по леда на р. Дунав и нахлула в Паристрион. Печенегите опустошили страшно Паристрион и никой не бил в състояние да ги спре. През лятото на 1056 г., обаче сред печенегите се разразила голяма епидемия от дизентерия. Много хора умрели, а останалите боледували, боеспособността на армията спаднала главоломно. Това дало възможност на местните сили на хан Кеген, българите и ромеите да нападнат хан Тирах и да му нанесат унищожително поражение. Печенегите капитулирали безусловно и много от тях били разселени в софийско, нишко и централна Македония.
Разгромът на хан Тирах и преселването на големи печенежки маси на балканите подрили силно мощта на печенегите, които отново били нападнати от узите.
Трябва да се отбележи, че приблизително от този момент ромеите започнали да приемат мнението, че изконните ромейски земи са до стара планина, а паристрион е варварска земя служеща за буфер между варвари и ромеи.!
1059 г. положението на балканите отново се нажежило, случили се три събития наведнъж.
Унгарците започнали война и превзели Белград, Ниш и дори Средец. По същото време печенегите воюващи в ромейската армия в Азия се разбунтували и през дарданелите навлезли на балканите. Опустошавайки всичко по пътя си те стигнали до Средец, където разбунтували и други печенеги.
По това време имало и голямо печенежко нашествие в Паристрион.
Силна ромейска армия командвана от император Исак ² Комнин достигнала до Средец, където разгромила напълно унгарците, принуждавайки ги да сключат мир и да се откажат от заетите градове. След това тази армия навлязла в Мизия и край Ловеч нанесла тежко поражение на обединените сили на печенегите, които били преследвани чак до р. Дунав.
1064 г.- унгарците нападнали Византия и превзели Белград.
Същата година огромна маса от 600 000 узи се стоварила върху Паристрион. Те разорили страшно Мизия и се заселили там. След това те продължили на юг опустошавайки Тракия и Македония, достигайки дори до Солун и тесалия. Опустошението било толкова страшно че според Аталиат „цялото население на европа мислело да се изселва”. Узите награбили невероятни количества плячка, но за тяхно нещастие зимата дошла рано и се случила необичайно тежка. Те били принудени да изоставят всичко и по най жалък начин да се приберат в Мизия.
...Огромен брой узи били умрели от тях(болести и глад), а тези, които оцелели били победени от живеещите в Мизия българи и печенеги. Част от оцелелите избягали на север от р. Дунав, но огромната част от тях оставали в Мизия очаквайки милостта на императора.
Император Константин ²Х пристигнал в Паристрион с малка армия, колкото да приеме капитулацията на оцелелите узи. По голямата част от тях били заселени в Македония, а останалите в Мизия..." б.а. - вече не знам дали поставям кавичките правилно
1066г. - Тесалия - Въстанието на Никулица Делфина, от българи,
власи и гърци
1070 г. - зетски войски нахлули в тема България и я опустошили. През
1071г. срещу тях била пратена ромейска армия, която ги
разгромила и изтласкала от България.
1072g. - Въстанието на Георги Войтех - появява се ПетърIII-ти(Константин Бодин) от рода на Самуил.
1077г - Зета става Кралство - при княз Михаил Стефанович.
1095 - I-ви Кръстоносен поход
1147 - II-и Кръстоносен поход
1183 г. - от северозапад нахлуват маджарите в съюз със сръбския жупан Стефан Неман, който отказва да се признае за васал на византийския император. Те нападат Ниш, а в последствие достигат до Средец.
1183 - III-и Кръстоносен поход - норманите на ФилипII "минават" през земите на тема "България" и Тракия
1185г. - Драч и Солун са завзети и разрушени от норманите на Вилхелм, впоследствие са неутрализирани от Врана. Действията се развиват в Тракия и Беломорието
1185г. - Възстановяване на БЦ.То е обявено при освещаването на новопостроената църква "Св.Димитър". При всеобщо въодушевление по-големият от братята - Теодор е обявен за български цар под името Петър II, в чест на първия официално признат цар - Петър I (927 г.) и като символ на възобновяване на Българската държава и нейните традиции.
1186г - Исак-Ангел побеждава Алексий Врана и едва сега се насочва към "проблема" в "Мизия"...


Май това е достатъчно засега...

:sm186: Не съм стигнал още до куманските нашествия, но и тези факти досега ме карат да мисля че и Лъв Дякон и Никита Хониат са точни, като казват "мизи" за населението на тема Паристрион.
Т.е. там има българи (каквото и да се разбира под това) власи(горе долу е ясно) и..."мизи" ! :1087:

[Thorn]

Мизи е просто термин за обитателите на Мизия.