Както си бях обещал потърсих литература касаеща по-конкретно историята на средновековна България и нейната управленска структура. По-долу следват цитати от книгата "Балканите - История на България, Сърбия, Гърция, Румъния и Турция" (The Balkans A History Of Bulgaria--Serbia--Greece--Rumania--Turkey Автори: Nevill Forbes, Arnold J. Toynbee, D. Mitrany, D.G. Hogarth). Историята на България е написана от британския историк от началото на 20 век Невил Форбс - завършил Оксфорд специалност Руски език и впоследствие преподавал в същия университет. Въпросните цитати се отнасят само за периода от Аспарух до завладяването на България от Византия. Предварително се извинявам за неизящния превод, но не съм професионален преводач. Старал съм се обаче да предам максимално точно идеята на автора.
"В продължение на 200 години след смърта на Аспарух, през 661, българите постоянно се биеха или срещу гърците или помежду си."
"Около 718 Българската монархия, която дотогава е била наследствена става изборна. По този начин анархията на мнозинството, която българите заварват при пристигането си, и която техните първи абсолютни управници бяха в състояние да контролират, бива заместена от анархия на малцинството. Принц заменя принца(това е думата която ползва автора "prince"), една война следва друга война по волята на феодалните благородници(боляри б.п.). Тези вътрешни борби са разбира се изгодни за гърците които щедро субсидират воюващите фракции."
"В края на 8-ми век българите на юг от Дунав обединиха силите си с тези на север от реката в борбата на последните срещу аварите, които победени от Карл Велики отново се бяха отправили на юго-изток към Дунав. Това начинание на българите беше напълно успешно под ръководството на някой Крум, когото в еуфорията от победата българите възкачиха на трона. Крум обаче се оказа доста по-способен отколкото си мислеха избралите го и той не само обедини всички българи на север и юг от Дунав в един доминион, но също така със сила подчини болярите и възстанови автокрацията и наследствената монархия. "
"Въпреки че не може да се твърди, че Крум внедрява/внася цивилизацията в България, той все пак увеличава нейната сила и й дава някои от по-съществените органи на управление(държавно б.п.). Той оформя кодифицирани закони, които са забележителни заради своята строгост, което е било несъмнено нужно в такова общество и тези закони са имали ползотворен ефект."
"Симеон остава запленен от блясъка на Константинопол през целия си живот. Въпреки че той може би поставя основите на солидна империя на Балканите, неговата единствена амбиция е да покори Константинопол и да бъде признат за василевс - амбиция която нямаше да се осъществи. "
"От всичко това може да се види, че той(Симеон б.п.) не е бил дипломат, въпреки че не му е липсвала инициативност и амбиция."
"През 963 мощно въстание водено от Шишман подкопава цялата държавна структура. Той успява да извади Македония и цяла западна България от власта на Петър и се провъзгласява за независим цар. От тогава има две българии - източна и западна. Източната част е вече почти византииска провинция и западната става център на националния живот и фокус на националните аспирации."
"Причината за пълния разгром на Българската монархия от гърците беше разбира се пълната липса на сплотеност и организация на българите. Затова България можеше да постигне някакъв траен успех само когато особено надарен управник успяваше да неутрализира центробежните тенденции на феодалните благородници(боляри б.п.), както Симеон и Самуил направиха. Други обезкуражаващи фактори бяха инфилтрирането на Църква и Държава от Византийското влияние, липсата на голяма редовна армия, разпространението на Богомилската ерес и факта, че по-голямата част от славянското население нямаше желание за чуждоземни авантюри или национална експанзия."
С уважение,
Иво Станоев
"В продължение на 200 години след смърта на Аспарух, през 661, българите постоянно се биеха или срещу гърците или помежду си."
"Около 718 Българската монархия, която дотогава е била наследствена става изборна. По този начин анархията на мнозинството, която българите заварват при пристигането си, и която техните първи абсолютни управници бяха в състояние да контролират, бива заместена от анархия на малцинството. Принц заменя принца(това е думата която ползва автора "prince"), една война следва друга война по волята на феодалните благородници(боляри б.п.). Тези вътрешни борби са разбира се изгодни за гърците които щедро субсидират воюващите фракции."
"В края на 8-ми век българите на юг от Дунав обединиха силите си с тези на север от реката в борбата на последните срещу аварите, които победени от Карл Велики отново се бяха отправили на юго-изток към Дунав. Това начинание на българите беше напълно успешно под ръководството на някой Крум, когото в еуфорията от победата българите възкачиха на трона. Крум обаче се оказа доста по-способен отколкото си мислеха избралите го и той не само обедини всички българи на север и юг от Дунав в един доминион, но също така със сила подчини болярите и възстанови автокрацията и наследствената монархия. "
"Въпреки че не може да се твърди, че Крум внедрява/внася цивилизацията в България, той все пак увеличава нейната сила и й дава някои от по-съществените органи на управление(държавно б.п.). Той оформя кодифицирани закони, които са забележителни заради своята строгост, което е било несъмнено нужно в такова общество и тези закони са имали ползотворен ефект."
"Симеон остава запленен от блясъка на Константинопол през целия си живот. Въпреки че той може би поставя основите на солидна империя на Балканите, неговата единствена амбиция е да покори Константинопол и да бъде признат за василевс - амбиция която нямаше да се осъществи. "
"От всичко това може да се види, че той(Симеон б.п.) не е бил дипломат, въпреки че не му е липсвала инициативност и амбиция."
"През 963 мощно въстание водено от Шишман подкопава цялата държавна структура. Той успява да извади Македония и цяла западна България от власта на Петър и се провъзгласява за независим цар. От тогава има две българии - източна и западна. Източната част е вече почти византииска провинция и западната става център на националния живот и фокус на националните аспирации."
"Причината за пълния разгром на Българската монархия от гърците беше разбира се пълната липса на сплотеност и организация на българите. Затова България можеше да постигне някакъв траен успех само когато особено надарен управник успяваше да неутрализира центробежните тенденции на феодалните благородници(боляри б.п.), както Симеон и Самуил направиха. Други обезкуражаващи фактори бяха инфилтрирането на Църква и Държава от Византийското влияние, липсата на голяма редовна армия, разпространението на Богомилската ерес и факта, че по-голямата част от славянското население нямаше желание за чуждоземни авантюри или национална експанзия."
С уважение,
Иво Станоев
Comment