От няколко години следя този и някои други исторически форуми (повече четейки и по-рядко включвайки се в дискусиите), и от прочетеното оставам с впечатлението(възможно е разбира се да греша), че употребявайки понятието "държава" по отношение на средновековна България доста хора съзнателно или не използват думата в смисъл на повече или по-малко съвременна, национална държава. Това води след себе си последствия които вредят на чисто историческото разглеждане на въпросите, според мен. Говори се за "български" доктрини, територии, граници, управление и прочие сякаш определени от единен български национален интерес. Това обаче не отговаря на историческите факти, такива каквито ги има. Предварително искам да поясня, че съм чел най-вече книги посветени на общата европейска и световна история, а не специализирана история на България. Този подход има недостатъка да не отделя много внимание на местните детайли, но пък от друга страна дава предимството да се видят общата картина и тенденции, и нашето място в тях. Признавам също така, че аз лично се интересувам повече от общата картина и познанията ми за българската история са най-вече това което е казано за нас от другите. Но да се върна на въпроса с българската държава и какво е представлявала тя в средновековието. Най-напред мисля бихме могли да се съгласим с твърдението, че от идването на Аспарух до падането ни под Османско владение България НЕ е била национална държава. Национализмът в Европа почва да се заражда някъде в 16-ти век и продължава да се развива и утвърждава през 17,18 та чак до 19 век. Дори след 1700-та година хората в Европа в отговор на въпроса "Ти кой си?" най-напред биха поставили своята религиозна придадлежност, после рода/клана, после селото в което живеят, после феодала чийто земи работят и на когото плащат данък и накрая, ако въобще стигнат до него - краля. Най-близкото до националното би била етническата принадлежност. Но тя не е водила след себе си чувство за етническа или национална солидарност както това става в наши дни. Феодалът е чуствал много по-силна близост и връзка с интересите на другите феодали независимо от тяхната етническа принадлежност отколкото със селяните от неговите владения. Верноста им(на феодалите) е към краля като персона която им раздава земя и крепостни селяни, а не към етническа или национална кауза. Кралят от своя страна вижда в благородниците хора които ще му осигурят войска за воините в които той ще завладее нови земи. Кралят се чувства много по-близък с останалите крале и едри феодали-принцове отколкото със селяните които му плащат данък. Преди 16 век, а в много голяма степен и дълго след това въобще не може да се говори за национални държави, за национални интереси и за лоялност на индивида към "неговата" държава. А пък за периода за който говорим 8 - 13 век това е направо абсурдно. Нашата българска, както и тази на останалите съвременни държави история е всъщност създадена именно за пропагандните цели на националната държава. Основната цел на тази история е да създаде у съвременния гражданин на съответната страна чувството за общност, за наличието на уникални културни, етнически, езикови и прочие "национални" особености които ни отделят от всички останали, и които според доста от нас, ни правят нещо повече от тях(останалите). Всички сме израснали с идеята за Аспарух, който пресичайки Дунав-а забил копието си и заявил "Тук ще бъде България". Звучи чудесно, хеле пък изречено от мъжествения красавец Стойко Пеев в онзи филм. Проблемът с този и останалите исторически филми обаче е, че сценаристите все се хвалят как костюмите и декора пресъздавали историческата обстановка едно към едно, но никой не си дава труда да накара героите да говорят по начина по които се е говорило едно време. А може би ако говорят така ние просто нищо няма да разберем. Трудно е човек да си представин начинът по който са мислели и действали хората преди толкова години. Но поне бихме могли да се опитаме. И да отхвърлим нещата които със сигурност не са били изричани, като например горната фраза приписвана на Аспарух. Друг пример би бил да престанем да говорим за "границите" на България като за територии маркирани едва ли не с гранични заграждения, граничари и митници. Най-вероятно "територията на България" е била просто пространството от което в дадения момент даденият българския цар е получавал данъци и чийто феодали са били длъжни да му осигуряват войска. И със сигурност войските на Крум, Симеон и останалите не са тръгвали в атака с вик " Напред за майка България!" нито пък през главите им е минавалао, че биейки се с византийците са защитавали родината си. И когато в приказките за "България на три морета" тогавашна България се възприема като днешния й национален еквивалент може да стане опасно. Защото тогавашната България на три морета не е имала нищо общо с това което сега някои нашенци си представят когато използват това понятие. И една такава некоригира история им дава усещането, че имат в своя подкрепа тежеста на "историческия аргумент". Това обаче просто не е вярно. Заради характера на средновековните войни, да се дава решаваща битка която определя победителя, територии са били печелени и губени много често. Това също говори за тотална липса на национална принадлежност и лоялност. Селянинът просто изчаква(ако не участва лично) изхода на битката, за да знае на кого трябва да плати данъка следващия път. Всъщност най-вероятно и това не, понеже той, селянинът си плаща на феодала. А феодала най-често остава същия, освен ако земите не са дадени на друг феодал от новия цар. Но това са само технически детайли за селянина. Той не "става" изведнъж българин, или сърбин, или унгарец само защото съответния цар е спечелил поредната битка. Той си е същия селянин със същата религия, от същия род/клан, от същото село, принадлежащ на същия феодал. И ако този селяк реши да се бунтува то това е заради високи данъци, а не защото неговата "държава" е завладяна от друга "държава".
Ами това е горе долу. Накрая искам само да кажа, че отлично си давам сметка, че историческите митове са неизбежна и важна част от пропагандата на съвременните национални държави. Създаването на чувство за непрекъснатост на националните идеи колкото се може по-назад в историята дава на нас съвременниците странно чувство на задоволство и гордост. Тази пропаганда е безспорно полезна за целите на тези национални държави. Как иначе биха ни накарали например да тръгнем на война, да убиваме непознати и да бъдем убивани от непознати все в името на защитата на "Майка България" и националните интереси? Знам че ние не сме единствените и всички останали го правят. Знам че огромното мнозинство от хората не могат дори да си представят свят без национални държави. Наличието им се приема за очевиден от само себе си факт. Това тук обаче,бидейки исторически форум за хора по-тясно интересуващи се от историческите факти, е именно мястото да си напомним, че национализмът и националните държави са сравнително ново явление в световната история. Че светът е съществувал много повече време без хората да се делят на нации отколкото обратното. И че може би не е чак толкова невероятна идеята, че някой ден думите на древногръцкия атомист-философ Демокрит "За добрия и мъдрия човек целият свят е родина" отново ще станат актуални.
С уважение,
Иво Станоев
Ами това е горе долу. Накрая искам само да кажа, че отлично си давам сметка, че историческите митове са неизбежна и важна част от пропагандата на съвременните национални държави. Създаването на чувство за непрекъснатост на националните идеи колкото се може по-назад в историята дава на нас съвременниците странно чувство на задоволство и гордост. Тази пропаганда е безспорно полезна за целите на тези национални държави. Как иначе биха ни накарали например да тръгнем на война, да убиваме непознати и да бъдем убивани от непознати все в името на защитата на "Майка България" и националните интереси? Знам че ние не сме единствените и всички останали го правят. Знам че огромното мнозинство от хората не могат дори да си представят свят без национални държави. Наличието им се приема за очевиден от само себе си факт. Това тук обаче,бидейки исторически форум за хора по-тясно интересуващи се от историческите факти, е именно мястото да си напомним, че национализмът и националните държави са сравнително ново явление в световната история. Че светът е съществувал много повече време без хората да се делят на нации отколкото обратното. И че може би не е чак толкова невероятна идеята, че някой ден думите на древногръцкия атомист-философ Демокрит "За добрия и мъдрия човек целият свят е родина" отново ще станат актуални.
С уважение,
Иво Станоев
Comment