Ами нищо чудно да се е завързал още по-голям латино-сериал отколкото разкриват изворите
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Арон - герой или предател
Collapse
X
-
.И още нещо.Ако беше война за власт,то след Арон,цар Самуил е трябвало да убие и цар Роман._______________________________________________
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.
Атанас Далчев
Comment
-
resavsky написаБългарските царе са нещо доста по-различно от турските султани и не може просто ей така да убиеш брат си защото стои между тебе и властта.А и след това постъпката ти да бъде обявена за проява на висш национализъм...........
Попаднах на един текст в списание от 1927 година от проф.Н.П.Благоев (нищо не ми говори): "Царувал ли е Ааронъ, братът на царъ Самуила и кога?". Твърди, че бил царувал. Мога да я сканирам, ако има интерес.
Comment
-
Хана написаТова за българската различност в кои източници го пише?
Попаднах на един текст в списание от 1927 година от проф.Н.П.Благоев (нищо не ми говори): "Царувал ли е Ааронъ, братът на царъ Самуила и кога?". Твърди, че бил царувал. Мога да я сканирам, ако има интерес.
Comment
-
T.Jonchev написаОткъс от Адемар е публикуван в ЛИБИ. Не е нещо особено.
Comment
-
"Ad ultimum regibus Bulgarorum Samuele et Aaron non publico praelio sed astucia Greca interfectis, omnem terram eorum obtinuit..."
"По същото време българите подновили войната и твърде много опустошили Гърция. Силно разгневен срещу тях, император Василий дал обет пред бога, че ще стане монах, ако ги подчини на гърците. И воювайки с тях упорито в течение на 15 години, той бил победен в две големи сражения. Най-сетне, след като българските царе Самуил и Аарон били убити не във открито сражение, а чрез гръцка хитрост, той завладял цялата им земя, разрушил най-силните им градове и крепости, навсякъде срещу тях поставил гръцки гарнизони и откарал в плен по-голямата част от българския народ. И като бил дал обет, занапред до края на живота си бил облечен отдолу с монашески одежди от гръцки тип, въздържал се от удоволствия и месна храна, а отгоре носел императорска дреха." (Адемар)
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
Бих искал да добавя и сведението на Йоан Асорик че през 435 г. от арменската ера (което съответства на периода от 14 март 986 г. до 13 март 987 г. от християнската ера) византийският импрератор е изпратил мирно послание при двамата братя комсадагци които тогава са управлявали България.Сведението се вписва с това на Йоан Зонара че непосредствено преди кампанията от 986 г. Василий Втори е преговарял за мир с комитопулите - преговори завършили с убийството на визиантийския емисар и похода на Василий Втори.И двата източника са категорични че Василий е преговарял и с двамата комитопули / а не сеперативни преговори с Арон зад гърба на Самуил/.
П.П.Сведенията са твърде категорични и все пак някой би могъл да попита защо тогава все пак се твърди че Арон е водил тайно преговорите?Защото това е единствения шанс да му бъде вменен някакъв грях който да оправдае убийството му и да издигне на пиедестал братоубиеца Самуил.Ако не се припише някакво престъпление на Арон няма как да се оправдае Самуил.По същата причина трябва да се зачертаят и всякакви заслуги на Арон дори и участието му в камапнията от 986 г.
Comment
-
Понеже това е първият ми пост след новото пускане на "Бойна слава" - здравейте на всички!
Според мен с кого точно е преговарял императорът - с двамата комитопули или само с Арон - е доста трудно установимо днес. Формата, в която тази крайно оскъдна и поразпиляна из разни източници информация се явява, е неизменно повлияна от странични фактори, някои от които не само няма как да знаем, но за които и няма как да се досещаме. (Всъщност това е валидно за изворите въобще, но когато разполагаме с по-богати данни, те могат да се допълват и взаимно да се контролират, което - в този случай - не ми изглежда много реалистично).
Мисля, че т.нар. предателство на Арон може да бъде по-скоро морална квалификация, отколкото присъда - най-малко пък издадена във времето на събитията. Предателството (държавната измяна) е престъпление, квалификация и присъда по което в тази епоха издава владетелят - особено срещу представители на висшата аристокрация - защото става въпрос за престъпление срещу владетеля. В случая с Арон, каквото и е станало при тези преговори, се касае не за присъда, а за убийство: Самуил не е владетел, за да има правото да издаде смъртна присъда срещу лице от ранга на Арон.
Проблемът е дали е имал моралното право (по-скоро от съвременна наша гледна точка, отколкото от средновековна) да убие своя брат (за семейството му - да не говорим, това е извън християнския морал, както ясно се вижда още от "Отговорите на папа Николай") или не, т.е. дали убийството е мотивирано от стремеж на Самуил към повече власт или от желание да осуети постигането на примирие (или мир) с империята.
Comment
Comment