Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Арон - герой или предател

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    Ето ме пак по тази тема.
    Мисля, че и двамата - Ресавски и Митака - сте твърде категорични и донякъде крайни не толкова в основната позиция, колкото в аргументите за нея.
    Митак, защо смяташ, че Василий изначално си е наумил да унищожи България? Според мен тази цел се е оформила постепенно. Да, след 971г. от ромейска гледна точка България не би трябвало да съществува и в този смисъл комитопулите се явяват бунтовници. Но василий бе би бил велик император, ако не се съобразяваше с реалиите и не действаше прагматично - а той е прагматик от много висок ранг. Обърнете внимание как действа срещу бунтовете на Варда Склир и Варда Фока (имам предвид след заточаването на Василий Ноф, когато властта вече реално е в ръцете на василевса) - той буквално не мирясва, докато не приключва с тях. А в политиката му с българите не е така. Не защото юридически е признал легитимността, а защото стриктно се е съобразявал с реалните факти.
    От тази гледна точка през 80-те години е имало много възможности за развитие в отношенията и не е логично да се твърди, че българите е трябвало да "се спасяват" от окончателно поробване.
    Самуил не бил искал война? Отбранителна политика ли води? Митак, не се доверявай толкова на христоматийните оценки, че целта му била само "да освободи" завладените от ромеите български територии - това просто е невярно. От какво, ако не от завоевателни стремежи са предизвикани българските походи в Тесалия, Средна Гърция, Епир, Дирахион, към Солун и дори в Пелопонес? А сръбските земи? Нима всички тези територии са били български и трябва да се освобождават? Истината е, че до към 990г. България води агресивна политика, а империята е в отбрана.
    При такава конфигурация въпросът за преговори не е изключен по принцип, ако гледаме положението на страните по същество.

    Ресавски, каква информация имаме, за да смяташ с такава сигурност, че Арон е бил застъпник на мира с визия за съхраняването на държавността в перспектива? Като изключим тия неясни преговори, цялата дейност на Арон е същата като Самуиловата. Не мисля, че трябва да търсим непременно някакво тяхно стратегическо противопоставяне във външната политика при наличието на този оскъден материал - според мен той не е достатъчен, за да се отсъди.
    И понеже в този случай се налага - при фактологичния недостиг - да се опираме главно на логиката, за обясняването на конфликта между братята аз продължавам да залагам на по-баналното, но по-често срещано в тази епоха явление - съперничество за властта. Мисля, че всичко останало е само тактика.

    Comment


      #47
      Йончев пряка информация,че Арон е бил застъпник на мирните преговори / респективно отношения / с Византия няма.Но мисля,че неясните данни в изворите говорят именно в тази насока - например сведението на Йоан Зонара го тълкувам точно така.Разбира се тази позиция на Арон е била само повод на Самуил да го отстрани като конфликтът между тях е бил за трона /това го писах нееднократно/.Между другото смятам,че ключовия момент във войната с Византия е именно убийството на Арон.Убийството със сигурност не е прието еднозначно в България и е разколебало дотогава консолидираното българско общество.Това според мен е и причината след 990 г. да се наблюдава спадане на активността на българската политика.Според легенди записани от Тодор Моллов в Разметаница не е извършена просто екзекуция а се е стигнало до истинско сражение между войските на Арон и Самуил.Не е случайно и отрицателното отношение което има Паисий към Самуил като го обвинява в братоубийство поради властолюбие.Въобще не е случаен и фактът,че след смъртта на Самуил неговият син Гаврил - Радомир не успява да задържи властта - това се дължи до голяма степен на неодобрението в част от аристокразията спрямо неговия баща.Неодобрение в основата на което е вероятно убийството на Арон.

      Comment


        #48
        Това е, разбира се, възможно, проблемът е, че е трудно доказуемо.
        За неодобрението на убийството от страна на аристокрацията, материализирано чак при Гавраил-Радомир: мисля, че твърдението ти е малко пресилено. Тогава могат да се посочат къде по-ясни, по-разбираеми и най-вече по-подкрепими с факти мотиви за поведението на аристокрацията, макар че това не изключва И неодобрението, за което говориш.

        Comment


          #49
          T.Jonchev написа
          Това е, разбира се, възможно, проблемът е, че е трудно доказуемо.
          За неодобрението на убийството от страна на аристокрацията, материализирано чак при Гавраил-Радомир: мисля, че твърдението ти е малко пресилено. Тогава могат да се посочат къде по-ясни, по-разбираеми и най-вече по-подкрепими с факти мотиви за поведението на аристокрацията, макар че това не изключва И неодобрението, за което говориш.
          Виж Йончев мисля,че в политическа дейност на Самуил могат да се определят два периода - до убийството на Арон и след него.През първия период успехите са несъмнени - постигната е първоначалната цел държавата е спасена,като е постиганато и възвращане на териториите загубени през 968 г.Както и да се погледне до около 990 г. позициите на България укрепват и се разширяват като е налице успешна настъпатлена стратегия спрямо Византия.След началото на 90 те години / и убийството на Арон/ успехите чуствително намаляват.Предприет е крайно рискования и авантюристичен поход през 996 г. завършил с катасторфата при Спархей.Вместо да се възползва от заетоста на Василий ²² с арабите през 998 г.Самуил лекомислено пропуска изгодния стратегически момент и предприема голям поход / с не много ясни цели/ в западната половина на Балканския полуостров.В резултат на това разпиляване на силите / и неособено ясна стратегия/ след 1000 - 1001 г. България не е в състояние да се отбранява ефективно и византийското надмощие става очевидно.Ако убийството на Арон е било нееднозначно оценено в обществото то неуспехите на Самуил след това само са засилили недоволството срещу него.Друг е въпросъте е,че вероятно докато е бил жив Самуил /очевидно крайно безкомпромисна личност с твърда ръка/ никой не се осмелил гласно да изрази това недоволство.
          Last edited by resavsky; 19-02-2007, 16:47.

          Comment


            #50
            resavsky написа
            Митак - един единствен въпрос ако Арон е бил предател и единодушно осъден от всички като такъв защо през 1015 г. доказани патриоти като Кракра,ичъргубоила Богдан,Елемаг и други подкрепят сина му Иван Владислав в претенциите му за престола?Защо именно Иван Владислав е издигнат като символ на борбата за незавизимост?А за "преговорите" на Арон виж какво казва Йоан Зонара - "Арон бил погубен с целия си род от брат си Самуил, било защото сам той (Арон) искал да обсеби властта, било защото държал страната на ромеите - разказва се и едното, и другото..."
            Не мога да отговоря на този въпрос. Но ще ти задам контравъпрос (да ме прости хидрата, че питам без да отговарям). Кой/каква е била алтернативата. А и според мен таз подкрепа не е свързана с Арон (май и Йончев е на същото мнение).
            T.Jonchev написа
            Ето ме пак по тази тема.
            Мисля, че и двамата - Ресавски и Митака - сте твърде категорични и донякъде крайни не толкова в основната позиция, колкото в аргументите за нея.
            Ако мога винаги съм категоричен, но почти никога (never say never) не съм краен.

            T.Jonchev написа
            Митак, защо смяташ, че Василий изначално си е наумил да унищожи България? Според мен тази цел се е оформила постепенно. Да, след 971г. от ромейска гледна точка България не би трябвало да съществува и в този смисъл комитопулите се явяват бунтовници.
            Не може да се унищожи туй, що не съществува. Въпрос – какво (логично погледнато) смяташ ти: Василий признава ли, че след завземането на България през 971, тя е възстановена през 976 или която и да е година след това, или не? Ако я признава – значи походът към София през 986-та е бил война с/у България. Какви са твоите доказателства (отново логически, а ако имаш и някой източник, който с голяма доза вероятност да доказва, че това е война на д-ва с/у д-ва с удоволствие ще го приема).
            Ако не – всичко е ясно.
            Продължавам да защитавам моята теза – това е поход с/у бунтовници. Преговорите с Арон целят само и единствено безкръвно (или колкото може по-безкръвно присъединяване на една бунтовна провинция). Какво е предложено на Арон – сестра/племенница на Василевса. Знаем, че ромейските принцеси могат да се омъжват само за български царе. Нека тази сестра/племенница е ромейска принцеса (но при развития церемониал по-това време тя е по-скоро придворна дама – зости, ако не се лъжа). Да предположим, че на Арон (сина му) се предлага византийска принцеса, която ще се прекръсти на Ирини (мир) щом бракът бъде сключен. Но Арон не е български цар, нито сина му престолонаследник . Освен това практиката на Източната римска империя да предлага бракове е ясна: принцеси само на българския цар за парафиране или възстановяване на мира (когато империята е притисната). Благородни дами от владетелския род пък се използват за сродяване на виден бунтовник или васал (фигуративно казано васалитет във западноевропейския му вид в Ромейската империя не е имало) с цел по-пълното му ангажиране с Константинопол. И накрая – защо Василий разиграва театър пробутвайки според източниците уличница на Арон (БТВ как би реагирал Петър еле пък Симеон на това). Не е ли това точно прагматично решение, целящо да задоволи Арон, без да поема никакви ангажименти (напротив при удобен случай даже да унижи българския велможа).
            И последно да предположим, че Василий иска мир. Кога го иска преди или след похода? Ако е преди, хем иска мир хем организира поход срещу София. Ако е след (по-вероятно, но мисля, че преговорите са водени преди), какво предлага Арон (логично)? И каквото и да е не е ли това държавно предателство (врагът е разбит, армия няма да събере скоро, зад гърба му е Фока, а предстои да се освободят северните български провинции). Нека обаче влезем в кожата (абе да се опитаме) на предводители на държава току що размазала най-големия си враг, който преди 15г. е претендирал, че я е заличил от картата на света.
            T.Jonchev написа
            От тази гледна точка през 80-те години е имало много възможности за развитие в отношенията и не е логично да се твърди, че българите е трябвало да "се спасяват" от окончателно поробване.
            Не знам какво имаш пред вид, но в духа на моята теза, ако Константинопол не признава България има само един начин – Василий да се постави на колене и да признае България.
            T.Jonchev написа
            Самуил не бил искал война? Отбранителна политика ли води? Митак, не се доверявай толкова на христоматийните оценки, че целта му била само "да освободи" завладените от ромеите български територии - това просто е невярно. От какво, ако не от завоевателни стремежи са предизвикани българските походи в Тесалия, Средна Гърция, Епир, Дирахион, към Солун и дори в Пелопонес? А сръбските земи? Нима всички тези територии са били български и трябва да се освобождават? Истината е, че до към 990г. България води агресивна политика, а империята е в отбрана.
            При такава конфигурация въпросът за преговори не е изключен по принцип, ако гледаме положението на страните по същество.
            Тъй като нямам много време (пиша на prima vista, което и си личи и за което се извинявам). Походите на Самуил показват именно това, което писах по-горе. Самуил предпочита походите на юг заради комуникацийте (според мен). Освен това поради непреклонността на Василий той е принуден да играе на изтощение (предприемайки тактически поход и към Одрин), като при това трябва да защитава и българските земи на север, както и да не позволява на Сърбия да влезе във вражеския лагер. Е било е непосилно. А по-отношение на завоевателните стремежи – не е имало средновековен независим владетел независимо император, цар, крал, княз или деспот, който да не се е мъчел да завоюва територия от по-слабия си съсед.

            Comment


              #51
              Това, че Византия и Василий в частност не са признавали България на Самуил, не означава, че други държави не са го правили. На събора в Регенсбург, свикан от Отон, през 70-те год. на 10 век има български пратеници. Гаврил Радомир се омъжва за маджарска принцеса, което свидетелства за признаването от страна на Маджарското кралство. Сръбското княжество на Иван Владимир- също признава Самуил за владетел на независима държава (всъщност то даже му е васално)! Да добавим и известието на цар Калоян в кореспонденцията му с папа Инокентий, в което посочва Самуил за свой легитимен предшественик (може би получил признание директно от Рим ).

              А номера, който ромеите са изиграли на Арон с к**вата, е един от многото типични за тяхната политика! Заради подобни действия думата "византийщина" се превръща в синоним на "подлост" и "коварство" още през средните векове :tdown
              A strong toun Rodez hit is,
              The Castell is strong and fair I wis...


              блог за средновековна балканска история

              Comment


                #52
                Византия не го е признавала защото вероятно той се е имал за македонец и пъкления му замисъл е бил да обсеби античната гръцка история. Византийците сигурно са признавали България с името ББЦМ (Бивше българско Царство Македония) :mhehe:

                "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                Comment


                  #53
                  Въпросът за официалното признаване или непризнаване на българската държава от Византия между 971 и 1018г. е доволно комплициран - не по-малко от същия въпрос, отнесен към периода 680 - 705г. (колкото до признаването от други държави, Ги вече обърна внимание на това). Всъщност не можем да докажем със сигурност нищо по това - според мен двете хипотези са равностойни:
                  1.Не е признавана - основен аргумент (доста впечатляващ): публичното детрониране на Борис при триумфа на Цимисхий.
                  2.Признавана е - отношението на Василий към капитулиралото царско семейство в 1018г., напълно адекватно на отношението му към владетелската фамилия от капитулиралия Васпуракан например.

                  Но мисля, че тук проблемът не е как гледа на нещата Византия, а какво правят Арон и Самуил. Ако Арон е водил преговори с императора (независимо с какво съдържание), от негова гледна точка очевидно българска държава има. И - ако е водил преговори - следва да се отговори на въпроса: имал ли е правото да ги води или си го е присвоил? Ако установим, че е второто - можем да го обвиняваме. Ако пък е първото, то тогава идва ред на въпроса за съдържанието и целта на тия преговори: ако са били за установяване на мир, Ресавски ще е прав; ако са за капитулация - ще е прав Митакът. Но при втория случай квалификацията "предател" би била валидна единствено от съвременна и морална гледна точка, тъй като през разглежданата епоха капитулациите не се квалифицират по този начин.
                  Искам да обърна внимание на едно противоречие в науката: Арон, чието поведение е все пак спорно, щедро бива наричан "предател", а царицата и патриархът, които през 1018г. съвсем безспорно капитулират и предават страната (или нейните остатъци) - не. Нима това е равнопоставеност на оценките? Мисля, че в случая с Арон е натежала не "простъпката му", а стремежът да се очисти някак образът на националния герой Самуил от твърде неприятната краска на братоубийството. Не ангажирам никого с това мнение, но трябва да кажа, че нашата медиевистика (и не само) често постъпва по подобен начин.

                  Comment


                    #54
                    T.Jonchev написа
                    а царицата и патриархът, които през 1018г. съвсем безспорно капитулират и предават страната (или нейните остатъци) - не.
                    Разликата е, че през 1018 г. ситуацията си е била безнадеждна. Колкото до категорията предател - прав си. Като че ли твърде съвременно съдържание се влага в този термин.

                    "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                    It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                    Comment


                      #55
                      Ако Арон е имал намерение да капитулира пред Византия защо не го е направил през 971 г. или през 986 г. когато походът на Василий ²² е насочен директно срещу управлявания от него Средец / отварям една скоба - твърдението,че Арон е управлявал Средец е наложено безприкословно в нашата медиавистика без да са налице преки или косвени податки за това в изворите/?Защо Арон полага почти двадесетгодишни усилия да отстоява независимостта на България и когато след 986 г. борбата изглежда спечелена той внезапно решава да капитулира?Напротив след 986 г. условията изглеждат повече от подходящи за сключване на изгоден мир с Византия - българите имат военно превъзходство,във Византия се вихрят междуособици /да не кажа гражданска война/ и борба за престола.Очевидно поне за момента "българският" проблем не е приоритет за Василий ²² чиято единствена цел е да запази престола си.В тази ситуация Василий ²² едва ли би имал нещо против един мирен договор с България.
                      А за непризнаването на българската държава след 971 г. - какво празнува Василий ²² през 1018 г. - триумф над бунтовници или покоряване на съседна държава.И кой влиза във византийската история като покорител на България - Цимисхий или Василий Втори?Трябва да се има впредвид че в арабски извори от 1030 г. дори синът на Иван Владислав - Пресиян е наречен "цар на българите".

                      Comment


                        #56
                        Щях да прибавя нещо, но видях, че ти пишеш и реших да те изчакам - все пак тезата за мирните преговори си е твоя. Но мога малко да подкрепя мисълта ти (въпреки, че за мен нещата около тия прословути Аронови преговори си остават неясни) - с две аналогии: при доста сходни обстоятелства (след победоносно за българите сражения с ромеите) през 812 и през 813г. Крум се опитва да преговаря за мир.

                        Comment


                          #57
                          T.Jonchev написа
                          Искам да обърна внимание на едно противоречие в науката: Арон, чието поведение е все пак спорно, щедро бива наричан "предател", а царицата и патриархът, които през 1018г. съвсем безспорно капитулират и предават страната (или нейните остатъци) - не. Нима това е равнопоставеност на оценките? Мисля, че в случая с Арон е натежала не "простъпката му", а стремежът да се очисти някак образът на националния герой Самуил от твърде неприятната краска на братоубийството. Не ангажирам никого с това мнение, но трябва да кажа, че нашата медиевистика (и не само) често постъпва по подобен начин.
                          Определено го има тоя момент :tup: . Възрожденският национализъм доста е повлиял в случая (за него важното е разглеждането на Самуил като "национален герой" (в епоха, когато не може да се говори за "нации"), "патриотичен" борец срещу Византия, съответно се наблюдава ясна тенденция към "хероизиране" на образа му).

                          Всъщност, според средновековната логика Арон е имал право да заговорничи против брат си, тъй като е по-голям, следователно- може да претендира за по-голяма власт. На всички тогава им е било ясно, че Роман е просто марионетка (евнух :aaa: ) и единствения, който би могъл да заплаши властта на Самуил е неговият по-голям брат Арон. Последният е имал и основанието да го направи, и вероятно подкрепата на определена част от нобилитета в България (не само на тези, които обикновено са наричани "предатели" от бг историографите, а и на своята "дружина" и на тези, на които властта на Самуил не се е харесвала и евентуално на сподвижниците, които си е спечелил като един от четиримата (по-всичко личи- равнопоставени) братя- водачи на въстанието срещу Византия).
                          A strong toun Rodez hit is,
                          The Castell is strong and fair I wis...


                          блог за средновековна балканска история

                          Comment


                            #58
                            T.Jonchev написа
                            Но мисля, че тук проблемът не е как гледа на нещата Византия, ……...
                            Напротитив, точно това трябва да се постави на първо място, защото, ако Константинопол не признава Българската държава, всякакви преговори целят само едно – приобщаване на бунтовната провинция. Ако пък я признава, то тогава преговорите трябва да се водят на официално ниво. Ако ли пък нивото е неофициално (но явно – т.н. сега сондажи), Арон (или който и да е преговарящ) трябва да има мандат – официална санкция, какъвто явно не притежава (иначе не би бил екзекутиран). Ако ли пък преговорите са били тайни, то това си е изменничество (щом термина държавен предател ви се вижда силен).
                            T.Jonchev написа
                            Ако Арон е водил преговори с императора (независимо с какво съдържание), от негова гледна точка очевидно българска държава има.
                            От чия гледна точка? Никой не отрича, че държава има (и тя е призната навсякаде......... освен от Константинопол). Василий малко по-късно преговаря и с Фока и преговорите свършват с връщане на провинциите контролирани от Фока в лоното на Империята. Аз смятам, че именно такава е била целта на Василий и при преговорите с Арон.
                            T.Jonchev написа
                            Ако пък е първото, то тогава идва ред на въпроса за съдържанието и целта на тия преговори: ако са били за установяване на мир, Ресавски ще е прав; ако са за капитулация - ще е прав Митакът. .
                            Съществен въпрос е кога са водени тези преговори. Съжалявам, ако се повтарям, но никой не е отговорил на тези въпроси, а именно:
                            1. Ако са преди битката при Траянови врата, какви са били целите на двамата? За какво са преговаряли? Едва ли Василий е предлагал мир (и веднага тръгва с/у Средец). Възможно е Арон да предлага мир (ако, както предполагате е такъв пацифист), но какво предлага? Няма много възможности. Ако са териториални отстъпки, то това си е чисто предателство. А за какво преговаря Василий, ако не за мир?(БТВ, представете си терзанията на младия Император, през 971 славния му предшественик Цимисхий присъединява Българската Империя, 5 години по-късно ТОЙ я губи, практически, но не може да си позволи да я загуби и юридически – според мен ТАЗИ МИСЪЛ е основния му двигател в борбата му с България). Василий води преговори само от позицията Сюзерен – Васал. Цялата по-нататъчна история го доказва. Той води преговори с много български велможи, с някои от тях по няколко пъти и целта е една единствена – приобщаване на съответния велможа и поверената му провинция към Империята. Защо тогава Арон защитава Средец – ами защото не получава това което желае!
                            2. Ако са след битката при Траянови врата, какви са били целите на двамата. При това положение Василий вече може да преговаря за мир, но Арон за какво преговаря? Какво може да предложи? Каква ще е българската цена за този мир? Но по-интересно е Василий какво предлага. Той вече е изгубил сегашна северна България (не може да я защити). Ми предлага своя роднина за жена/снаха на Арон. Защо на Арон? Защо не на Роман (като знаем за театъра, това, че Роман е скопец няма голямо значение)? След, като признава легитимността на Българската държава е нормално да преговаря с легитимния глава без значение дали е фиктивен или не. Така трябва да бъде, ако преговорите са официални.

                            Според мен факта, че Василий приема (щот не знам той или Арон е предложил) сродяването между него и Арон датира преговорите. Те са били преди битката при Траянови врата. Ако са били след това значи, че Василий е освен нагъл и много тъп (а той не само не бил такъв, а е бил и един от най-великите източни императори, колкото и да ни е тъжно). По голяма подигравка от тази не мога да си представя и то в момент, когато в Европа нищо не може да спре българските войски, а в Азия е още непримирилия се Фока.
                            T.Jonchev написа
                            Но при втория случай квалификацията "предател" би била валидна единствено от съвременна и морална гледна точка, тъй като през разглежданата епоха капитулациите не се квалифицират по този начин.
                            Че ние от каква гледна точка дискутираме? Аз мисля, че темата зададена от Ресавски е реабилитация в наши дни? Затова и предложих термина държавен предател или изменник. Но не смятам, че е само от морална гледна точка. В сегашните наказателни кодекси си е формулирана много добре. Предполагам, че и по онова време писано или неписано изменика си е бил изменник.
                            T.Jonchev написа
                            Искам да обърна внимание на едно противоречие в науката: Арон, чието поведение е все пак спорно, щедро бива наричан "предател", а царицата и патриархът, които през 1018г. съвсем безспорно капитулират и предават страната (или нейните остатъци) - не. Нима това е равнопоставеност на оценките? Мисля, че в случая с Арон е натежала не "простъпката му", а стремежът да се очисти някак образът на националния герой Самуил от твърде неприятната краска на братоубийството. Не ангажирам никого с това мнение, но трябва да кажа, че нашата медиевистика (и не само) често постъпва по подобен начин.
                            Тук се присъединявам към мнението на Императора:
                            IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа
                            Разликата е, че през 1018 г. ситуацията си е била безнадеждна.
                            resavsky написа
                            Ако Арон е имал намерение да капитулира пред Византия защо не го е направил през 971 г. или през 986 г. когато походът на Василий ²² е насочен директно срещу управлявания от него Средец / отварям една скоба - твърдението,че Арон е управлявал Средец е наложено безприкословно в нашата медиавистика без да са налице преки или косвени податки за това в изворите/?
                            Между 971 и 976г. Не е имало Българска държава. Именно това е основанието на Василий. Както по горе писах, мисля, че преговорите са водени преди 986г. А косвени податки има. Една от тях е Разметаница
                            resavsky написа
                            Защо Арон полага почти двадесетгодишни усилия да отстоява независимостта на България и когато след 986 г. борбата изглежда спечелена той внезапно решава да капитулира?Напротив след 986 г. условията изглеждат повече от подходящи за сключване на изгоден мир с Византия - българите имат военно превъзходство,във Византия се вихрят междуособици /да не кажа гражданска война/ и борба за престола.Очевидно поне за момента "българският" проблем не е приоритет за Василий ²² чиято единствена цел е да запази престола си.В тази ситуация Василий ²² едва ли би имал нещо против един мирен договор с България.
                            Добре, но какво прави Василий, за да получи мир? Откровенна подигравка. Аналогията тук с Крум не върви. Да си припомним, къде е Крум и какво е завладял за да предложи мир. А и Крум е Български Кан, а Арон не е.
                            resavsky написа
                            А за непризнаването на българската държава след 971 г. - какво празнува Василий ²² през 1018 г. - триумф над бунтовници или покоряване на съседна държава.И кой влиза във византийската история като покорител на България - Цимисхий или Василий Втори?Трябва да се има впредвид че в арабски извори от 1030 г. дори синът на Иван Владислав - Пресиян е наречен "цар на българите".
                            Не знам да е празнувал нещо по-особено. А в гръцките хроники Самуил и Арон са комитопули, а не царе/василевси. Това което пише в други хроники не е доказателство.

                            Guy de Mont Ferrand написа
                            Определено го има тоя момент :tup: .
                            Всъщност, според средновековната логика Арон е имал право да заговорничи против брат си, тъй като е по-голям, следователно- може да претендира за по-голяма власт. На всички тогава им е било ясно, че Роман е просто марионетка (евнух :aaa: ) и единствения, който би могъл да заплаши властта на Самуил е неговият по-голям брат Арон. Последният е имал и основанието да го направи, и вероятно подкрепата на определена част от нобилитета в България (не само на тези, които обикновено са наричани "предатели" от бг историографите, а и на своята "дружина" и на тези, на които властта на Самуил не се е харесвала и евентуално на сподвижниците, които си е спечелил като един от четиримата (по-всичко личи- равнопоставени) братя- водачи на въстанието срещу Византия).
                            Според средновековната логика да, ако в момента цар е Самуил, а не Роман. Но Арон заговорничи и срещу Роман (как се наричат преговорите на един макар и високопоставен велможа с друг държавен глава зад гърба на своя собствен, макар и марионетен (което съвсем не е доказано) владетел?), ergo легитимната власт в момента.

                            Comment


                              #59
                              Митак откъде съдиш,че Арон е преговарял с Василий ²² преди 986 г.?И защо Самуил не го е екзекутирал още тогава?А за триумифалното влизане на Василий ²² в Константинопол през 1018 г. не си прав.Било е чествано превземането на България като изключителна победа.

                              Comment


                                #60
                                Май вече нацелихме правилните въпроси - сега ще трябва да търсим правилните отговори, а това е доста по-трудно.
                                Приемам, че правим коментара и оценките не от средновековна, а от съвременна гледна точка.
                                Позволявам си да обобщя нещата (въпросите):
                                1.Хронология на преговорите Арон / Василий - преди или след 986г.? Това си остава неясно, а според мен се налага да бъде изяснено, защото решението по този въпрос ще влияе значително на решението на основния;
                                2.Имало ли е по това време "държавен глава" в страната? Това също ми се струва важно предвид горните бележки на Митака;
                                3.Каква официална и каква реална властова позиция имат Арон и Самуил по време на тези преговори и по време на събитията в Разметаница?
                                4.За какво е преговаряно?
                                Ясно е, че до каквито и изводи да стигнем при това обсъждане, те няма да надхвърлят кой знае колко нивото на логичната и добре аргументирана хипотеза, защото фактите, с които разполагаме, не позволяват нищо повече. Но поне ще се формулира солидно мнение по проблема.

                                Сега малко коментар на предните постове:
                                Митак, ти (с подкрепата на Август или той с твоята) въвеждаш едно ново понятие с доста спорна валидност и приложимост: извинимо предателство. Значи, според вас, ако си предадем страната, без да са ни стиснали за гушата, сме предатели, но ако го сторим, когато са ни стиснали - не сме. Така излиза. Но и така да е, предатели биват наричани всички онези началници на крепости, които отварят врати пред византийската армия - т.е. бидейки стиснати. А царицата и патриархът - не и не, те не са.

                                Comment

                                Working...
                                X