Thorn написа
Виж мнение
В текста на Агатий особено значение има сведението, че хуните — всъщност познатите по негово време племена кутригури и утигури — първоначално населявали областите на север от р. Дон. Едва след много поколения те преминали в Европа, т. е. в степите на юг по реката, или в Североизточното Приазовие и Причерноморие [29]. После тяхното придвижване (предимно на кутригурите) продължило на югозапад. През втората половина на VI в. те започнали трайно да се заселват в земите на североизток от Долни Дунав или по Северозападното Причерноморие. Това обстоятелство още веднъж подчертава, че кутригурите били нова етническа общност, различна от прабългарите на Хернак (Ирник). Затова си позволих да нарека последните хуно-българи, които се заселили по тези места още през втората половина на V в., или едно столетие по-рано от идването на кутригурите. Според мен разказът на Агатий отразява именно процеса на придвижване на огурските племена от север—североизток към степите на Северното Причерноморие, когато те се смесили със заварената прабългарска и хунска, а може би най-точно хуно-българска маса. Или в крайна сметка племената кутригури, утигури и оногури (хунугури) представлявали една нова прабългарска общност, която се получила от смесването на хуно-българи (или тюрко-българи) с угорски етнически елементи (огури, угри). Това обстоятелство дава основание на редица чужди, а и наши учени да търсят общи корени в произхода и историческата памет на днешните българи и маджари-угри [30].
През втората половина на VI в. четирите основни прабългарски групи, които се оформили като следствие от протичането или непротичането на тези процеси (оногурите по Североизточното Причерноморие и Предкавказието, утигурите по Северното Приазовие, кутригурите по Северозападното Причерноморие и старите панонски хуно-българи), свързали съдбата си с двете основни номадски супер-сили в Източна и Средна Европа — Аварския и Тюркютския каганати [31]. Както показват и археологическите изследвания, те обаче запазили относително голяма етнокултурна и политическа самостоятелност [32], което им дало възможност скоро да започнат своята консолидация. Този процес се проявил най-напред при прабългарите в Тюркютския каганат, където най-късно към 30-те години на VII в. възникнала новата етническа категория „българи-уногундури", получена най-вероятно от смесването на утигури и оногури. Постепенно, особено след възникването на „Старата Велика България", към тях започнали да се приобщават и кутригурите [33], а до края на 70-те години на VII в. процесът на консолидация обхванал и хуно-българите в Средна Европа като следствие от действията на Кубер в Аварския каганат [34]. Оттук нататък в изворите, с редки изключения, се говори предимно за българи.
През втората половина на VI в. четирите основни прабългарски групи, които се оформили като следствие от протичането или непротичането на тези процеси (оногурите по Североизточното Причерноморие и Предкавказието, утигурите по Северното Приазовие, кутригурите по Северозападното Причерноморие и старите панонски хуно-българи), свързали съдбата си с двете основни номадски супер-сили в Източна и Средна Европа — Аварския и Тюркютския каганати [31]. Както показват и археологическите изследвания, те обаче запазили относително голяма етнокултурна и политическа самостоятелност [32], което им дало възможност скоро да започнат своята консолидация. Този процес се проявил най-напред при прабългарите в Тюркютския каганат, където най-късно към 30-те години на VII в. възникнала новата етническа категория „българи-уногундури", получена най-вероятно от смесването на утигури и оногури. Постепенно, особено след възникването на „Старата Велика България", към тях започнали да се приобщават и кутригурите [33], а до края на 70-те години на VII в. процесът на консолидация обхванал и хуно-българите в Средна Европа като следствие от действията на Кубер в Аварския каганат [34]. Оттук нататък в изворите, с редки изключения, се говори предимно за българи.
29. Според M. И. Артамонов (История хазар, с. 87) заселването в степите на североизток от Приазовието станало след 463 г. Този процес намира според мен известно потвърждение и в малкото проучени археологически находки „степен тип" в междуречието Волга—Дон от VI—VII в. Например при тези от Арцибашево и Зарайск, Рязанска област, се установява известно културно влияние от фино-угорската маса в Приуралиего (Bálint, Cs. Die Archeologie der Steppe: Steppenvolker zwischen Volga und Donau vom 6. bis zum 10. Jahrhundert, hrsg. von F. Daim. Wien- Köln, 1989, 41—42).
30. Вж. бел. 20; Gоmbосz, Z. Die bulgarische Frage und die ungarische Hunnensage. — Ungarische Jahrbücher. 1/3, (1921), 194—203; Schönnemann, K. Hunnen und Ungarn. — Ungarische Jahrbucher, 5, (1925), 293—303; Соrdt, Е. Attila — Flagelum Dei, Etzel Atli. Zur Darstellung des Hunnenkönigs in Sage und Chronistik. Trieste, 1984, 32—34; László. Les Onogurs en Europe-Centrale, 113—119; Към историята на синовете на хан Кубрат, 84—90; Воbа. The Pannonian Onogurs. 73—76; Róna-Tas. Ethnogenese und Staatsgrundung, S. 132; Юxac. Потомците на Арпад, 4—13.
31. История на България, 2, 63—68; Бешевлиев. Първобългари. История, 19—21, 37—41; Pohl. Die Awaren, 227—228; Божилов, Димитров. Protobulgarica, 24—28.
32. Ковалевская, В. Археологические следы пребывания древних болгар на Северном Кавказе. — В: Плиска—Преслав. II. С., 1981, 43—52 (за българите в Тюркютския каганат); Кürti, В. Bemerkungen zur Chronologie und Herkunft eines awarenzeitlichen Gegenstandes. — In: Ethnische Verhaltnisse an der mittlere Donau, 125—132 (за кутригурите в Аварския каганат).
33. Ромашов (Болгарские племена, 219—223) правилно смята, че оногурите асимилирали утигурите; обикновено се смяташе, че с „уногундури, хунугундури" са обозначавани само оногурите (Божилов. Анонимът на Хазе, с. 100; Gjuzеlеv. Les Prolobulgares, p. 33; Gоldеn. Khazar Studies, I, p. 59; Юxaс. Тюрко-българи и маджари, с. 9).
34. По въпросите за Куберовите българи срв. Lemerle. Miracles. II. Commentaire, 142—162, 188—189; Войнов, M., В. Тъпкова-Заимова. България на Аспарух и България на Кубер. — ВИС, 51/5, (1982), 47—56; Бешевлиев. Първобългари. История, 47—56; Павлов, Пл. Бележки за прабългарите на Кубер, както и за присъствието на печенежки и кумански групи в днешна Македония. — Архив за поселищни проучвания (В. Търново), 1994, ¹ 3—4, 95—102; Божилов. Българите във Византийската империя, 14—15, 322—324, 327—330; Szentpétery, J. Cartographia avarica. Kartographische Bemerkungen von ADAM bis Bajan. — In: Ethnische Verhältnisse, p. 157; О позднеаварских и раннеболгарских связях, с. 119.
30. Вж. бел. 20; Gоmbосz, Z. Die bulgarische Frage und die ungarische Hunnensage. — Ungarische Jahrbücher. 1/3, (1921), 194—203; Schönnemann, K. Hunnen und Ungarn. — Ungarische Jahrbucher, 5, (1925), 293—303; Соrdt, Е. Attila — Flagelum Dei, Etzel Atli. Zur Darstellung des Hunnenkönigs in Sage und Chronistik. Trieste, 1984, 32—34; László. Les Onogurs en Europe-Centrale, 113—119; Към историята на синовете на хан Кубрат, 84—90; Воbа. The Pannonian Onogurs. 73—76; Róna-Tas. Ethnogenese und Staatsgrundung, S. 132; Юxac. Потомците на Арпад, 4—13.
31. История на България, 2, 63—68; Бешевлиев. Първобългари. История, 19—21, 37—41; Pohl. Die Awaren, 227—228; Божилов, Димитров. Protobulgarica, 24—28.
32. Ковалевская, В. Археологические следы пребывания древних болгар на Северном Кавказе. — В: Плиска—Преслав. II. С., 1981, 43—52 (за българите в Тюркютския каганат); Кürti, В. Bemerkungen zur Chronologie und Herkunft eines awarenzeitlichen Gegenstandes. — In: Ethnische Verhaltnisse an der mittlere Donau, 125—132 (за кутригурите в Аварския каганат).
33. Ромашов (Болгарские племена, 219—223) правилно смята, че оногурите асимилирали утигурите; обикновено се смяташе, че с „уногундури, хунугундури" са обозначавани само оногурите (Божилов. Анонимът на Хазе, с. 100; Gjuzеlеv. Les Prolobulgares, p. 33; Gоldеn. Khazar Studies, I, p. 59; Юxaс. Тюрко-българи и маджари, с. 9).
34. По въпросите за Куберовите българи срв. Lemerle. Miracles. II. Commentaire, 142—162, 188—189; Войнов, M., В. Тъпкова-Заимова. България на Аспарух и България на Кубер. — ВИС, 51/5, (1982), 47—56; Бешевлиев. Първобългари. История, 47—56; Павлов, Пл. Бележки за прабългарите на Кубер, както и за присъствието на печенежки и кумански групи в днешна Македония. — Архив за поселищни проучвания (В. Търново), 1994, ¹ 3—4, 95—102; Божилов. Българите във Византийската империя, 14—15, 322—324, 327—330; Szentpétery, J. Cartographia avarica. Kartographische Bemerkungen von ADAM bis Bajan. — In: Ethnische Verhältnisse, p. 157; О позднеаварских и раннеболгарских связях, с. 119.
Comment