If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Притеснението ми това дигитално-електрическо чудо да каже "critical system error / file not found" и да ме остави на средата на пътя ми е много по-голямо, повярвай ми. Колкото по-сложно, толкова по-лесно се чупи.
Но възможността да зареждаш вкъщи може донякъде да облекчи нещата, съгласен съм. Но не много - огромната част от хората паркират на улицата, нямат собствен гараж. Поне в България е така.
Who is Preston Tucker?
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Да попитам по запознатите с двигателите - какъв по обем и мощност ДВГ е необходим за да захранва четирите електродвигателя на съвременен електромобил, като осигурява всичката ел.мощност, която и батериите на същия електромобил могат да осигурят. ДВГ ще се ползва само за да задвижва ел.генератор(или каквото е необходимо). От този ел.генератор ще се захранват ел.двигателите на автомобила.
Създател на прословутия лек автомобил, носещ неговото име, Tucker '48. Наобещава какви ли не характеристики, приема поръчки за несъществуваща кола, наема най-големия завод в САЩ, този в Уилоу Ран, където Форд е произвеждал бомбардировачи. И накрая едно нищо, произвежда по-малко от 50 броя, които не отговарят на оригиналния образец.
Особени черти: огромен двигател, работещ на много ниски обороти, но развиващ много голям въртящ момент, използване на хидротрансформатори вместо диференциал, двустепенна скоростна кутия (възможна поради споменатия голям въртящ момент), първите предпазни колани. Тази кола е трябвало да бъде почти вечна, много лесна за експлоатация, много надеждна и безопасна. Реалните образци имат много малко общо с обещаната схема. Затова пък сега Такър '48 е колекционен автомобил и чини милиони по автомобилните аукциони (много рядко излизат за продажба, разбира се).
Такър е бил много добър в маркетинга, а по-точно в промоцията на почти вълшебен несъществуващ продукт. Има и филм за него, който не обрисува историята правилно, а представя Такър като жертва на завистливото автомобилно лоби, което задушава автомобила на бъдещето в зародиша му. Самата история е извънредно интересна, но трябва да е написана от някой, който разбира от автомобили, защото при Такър има интересни концепции (за съжаление, неосъществени или неосъществими).
Да попитам по запознатите с двигателите - какъв по обем и мощност ДВГ е необходим за да захранва четирите електродвигателя на съвременен електромобил, като осигурява всичката ел.мощност, която и батериите на същия електромобил могат да осигурят.
Описваш Шеви Волт - https://en.wikipedia.org/wiki/Chevrolet_Volt. Предимството на такава система е оптимизирането на ДВГ в тесен диапазон, което силно повишава ефективността му. Опростява се и трансмисията - донякъде. Подобрява се ускорението поради характеристиката на въртящия момент при ел. двигателите, който (момент) почти не зависи от оборотите. Батерия е нужна като буфер - да приеме генерираната енергия, когато колата е в рекуперативно-регенеративен режим и да поеме върховото потребление (напр. при по-високо ускорение). Наличието на буферна батерия (акумулатор) позволява ДВГ да е със сравнително ниска мощност. Не се използват четири двигателя, защото това решение увеличава неподресорните маси (unsprung mass) и води до лошо возене.
Моя колежка си нае такъв (lease); цената му е над $40,000, но имаше много големи субсидии, някъде към $8К ако не ми изневерява склерозата... Каката умираше от кеф, че идва на работа срещу 25 цента - живееше недалеч от университета, зареждаше вечерта в къщи и караше само на батерии. ДВГ го използваше само на по-дълъг път.
Долу-горе така са устроени дизел-електроходите, много старо решение при кораби и локомотиви. Само че там няма батерии, няма регенерация.
$42К за Тесла 3 срещу $27К за Subaru WRX (не натруфена). Избирам тази кола като сходна, защото Субито ускорява по-добре от Т3 и има същия полезен обем. Разлика в цената = $15К, което при сегашните цени на бензина, при среден годишен пробег от 12,000 мили и при среден разход от 25 мили/галон за Суби означава, че бензинът му е платен за над 15 години напред. Аз лично избирам... познай коя кола. (В момента карам второ Субару )
ПП. Ако вземем $35К цена на Т3, разликата е $8К, което покрива бензина за "само" 8 години. Но тази сметка може да се модифицира с по-евтино Суби, като Импреза, например. Варианти много.
Милионник, да... като си спомня, че разпределителните им валове не можеха да изкарат 80,000 км, а ангренажните им вериги се износваха ("разтягаха") на пак толкова километри.
Обърни внимание написах ПОЧТИ милионник.
Е собственика преди промените работеше в автосервиз. Когато взеха колата наистина беше гробница, но стоя в гаража половин година (нашия че те нямаха канал) и човека я възстанови доста педантично. И след това си я кара още 20 години. Не знам колко често я е ремонтирал междувременно.
Моят първи москич изкара 75 000. Скъса клапан на магистралата. Докато спра, клапана беше пробил буталото - намерихме го в картера.
На следващият обаче не съм сменял нищо почти 60 000. Но беше 12-тица.
И двата съм има приключения с пробити платна на помпите, счупен педал на газта, блокирала скоростна кутия, включваше само втора, но на пътя не съм оставал.
Но миналата година ни караха с рапатрак, щото излезе съобщение - обадете се в сервиза и не може да вдигнеш повече от 60.
Някакъв скапан датчик се откачил...
Нашия първи някъде над 150 000 километра, като баща ми след първия основен ремонт (който направи сам с моя помощ) се объркал и налял в картера безир, вместо нафта за промиване... След това силед около 20 000 километра се разтракаха лагерите на коляновия вал. Два пъти сме пукали глава (заради замръзване през зимата и заради прегряване след откачен маркуч. Не мога да преброя колко пъти е сменян диференциала. Опашката на скоростната кутия поне два пъти. Просто тази трансмисия не е сметната за този двигател и движение при високи (над 80километра в час) скорости. Накрая след пълно изкърпване и освежаване на двигателя (чак тогава сменихме ангренажна верига) на нас ни омръзна да се правим на механици и не сглобихме колата а я продадохме на части отделно изкърпеното купе и отделно двигателя. Май скоростната кутия още стои някъде заедно с един комплект поизносени но използваеми ризи и бутала. И един кардан. В колата имаше сигурно още 100-150 000 километра живот.
M-da, towa ми напомня брадвата на Нисшия Крал от Петия Слон (Пратчет), дето беше на няколко стотин години. При такива условия съвременна кола и милиардник може да стане.
Има го проблемът с мащаба, който гледам не е споменат. В началото ще са малко електростанциите и ще е ад. Но дори да изчезнат всички бензиностанции, да бъдат заменени от електростанции и всички коли да станат електрически за една нощ: зареждането на резервоар с гориво отнема 1-2 мин; след това се отместваш и влиза следващата кола. Сега си представете, че вместо 1-2 мин. със закачен маркуч, колата трябва да седи 30 мин. със закачен кабел - същата бензино/електростанция ще има 15 пъти по-малък капацитет... а броя коли на пътищата е същия. Ерго - трябва "електростанциите" да станат 15 пъти повече или 15 пъти по-големи, за да обслужват същия пътен поток... вместо 10 колонки, да имат по 150. Пардон, даже още по-големи, защото ел. колата трябва на всичкото отгоре да се зарежда по-често от колата с ДВГ (има по-малък пробег). И като се ширнат от двете страни на магистралата едни безкрайни плацдарми с хиляди жужащи коли на зареждане, а вътре домочадието седи на климатик, чопли смартфона и мърмори "колко остана"... еколозите са в екстаз.
Да но на мястото на сегашните огромни бензиноколонки ще има едно малко стълбче с контакти от четирите страни на всеки четири места на паркинга, а самата зарядна станция ще представлява просто един търговски център с паркинг. И сега го има това тук и там по моловете. Само контактите са на всеки десетина места, а не по един на паркомясто.
M-da, towa ми напомня брадвата на Нисшия Крал от Петия Слон (Пратчет), дето беше на няколко стотин години. При такива условия съвременна кола и милиардник може да стане.
Но все пак основен агрегат като двигателя, или купето не са сменяни.
Рекордьора ако не бъркам е фолксваген костенурка. Преди 20-тина години беше описан един на милион и половина, който още беше в движение. Та ако някой е бързак, има мазохистичнинаклонности да кара стара кола, когато лесно може да си позволи по-нова и му се експериментира, сигурно може без никакви проблеми да навърти 1-2 милиона километра по хубави пътища, докато изгние купето. Потенциално всеки компонент може да бъде сменен. Проблема е че идва един момент в който е доста по-изгодно да си купиш по-нова кола, от колкото да ремонтираш старата. Което преди не беше опция и клечахме под трошките, докато боята престане да държи купчината гнили ламарини.
не опира само до възможносто но и до рпедлагане. Иначе двигател не е сменят, само е ремонтиран основно нанайсе пъти Иначе знам/помня какво беше "преди" задова ме досмешаха носталгичните въздишания. Иначе сега могат много по-лесно да с енавъртях милиони, стига работата да е свързана с пътуване 2 К на седмица се правят лесно = 100 К на година, като говорим не са транспортен бизнес а за пътуване насам натам да се инспектират обекти или да се видиш с клиенти.
не опира само до възможносто но и до рпедлагане. Иначе двигател не е сменят, само е ремонтиран основно нанайсе пъти Иначе знам/помня какво беше "преди" задова ме досмешаха носталгичните въздишания. Иначе сега могат много по-лесно да с енавъртях милиони, стига работата да е свързана с пътуване 2 К на седмица се правят лесно = 100 К на година, като говорим не са транспортен бизнес а за пътуване насам натам да се инспектират обекти или да се видиш с клиенти.
Служебните коли със сигурност ги навъртат. Брат ми за кратко караше някакво раздрънкано деу от най-боклучавите модели, което по това време вече беше навъртяло 6-700 000 и нямаха намерение да го пенсионират от фирмата. С друга кола, поради редовни пътувания до Добрич, за две години беше навъртял над 300 000 километра с един пасат. Не помня на колко километра го сдаде на следващото ниво от веригата и какво става с тези коли в последствие, но подозирам че някъде на половин милион километра цъфват на някоя обява за продажба на почти нова петгодишна кола.
Comment