Baian, всеки сам си преценява за себе си и всеки, разбира се, има право на свое мнение по всеки въпрос. Нито аз, нито (предполагам) някой друг от пишещите из тези теми, има намерение да измени нечия лична позиция - занимание безсмислено във всеки един смисъл. Т.е. всеки от нас излага единствено личната си интерпретация въз основа на информацията, която е събрал.
Та, на тази основа, основната теза (в СССР е била в ход подготовка за инвазия, която е трябвало да започне някъде около 6-ти юли 1941 г.) на Резун издиша без всякакво съмнение, т.е. няма нищо, което да я подкрепя, а има множество факти, които й противоречат. Т.е. за мен лично няма съмнение, че РККА не се е подготвяла за подобна операция. Остава въпросът за намеренията, т.е. смятал ли е Сталин в даден момент да "нападне пръв" (независимо какъв повод ще използва). На този въпрос, според мен, не може да се отговори категорично. Аз лично, за себе си, смятам, че трябва да се даде положителен отговор, т.е. че ако ситуацията го е изисквала, то той би взел подобно решение.
Що се отнася до подготовката за война, то тя се състои в подготовка и разгръщане (мобилизация, доокомплектоване, екипиране) на военни единици и съоръжения. Тя се установява сравнително лесно и несъмнено означава едно - дадената държава се готви да воюва (независимо как и с кого). При всяка от държавите от този период в подобна ситуация се установяват сходни степени на подготовка. Франция или Великобритания не правят изключение, нито пък военновременните им планове, които предвиждат именно това - разгром на Германия на нейна територия.
Ако може да се различават различни етапи в подготовката на дадена държава за война (именно за война, а не за агресия или отбрана), то те се свеждат до предвоенна подготовка (в която, разбира се, държавата инициатор на кризата поначало има известно преимущество) и до подготовка във военна ситуация. Може съвсем отчетливо да се проследи това при всяка от държавите, включително и СССР. Но тази подготовка е смислена както в ситуация, в която инициативата за започване на война е чужда, така и когато е собствена.
Военното строителство и подготовка в нормална ситуация са съвсем друг въпрос. Но щом започне ситуацията да се влошава, почти неизбежно се преминава към следващата фаза. Впрочем, всичко това вече съм го описвал.
Също толкова естествено, всяка държава си има специфика, както и определена военна доктрина, т.е. представи на военните за това каква форма ще заеме дадена бъдеща война, според които се осъществява военното строителство.
Всички тези неща са банални и общоизвестни (е, Резун най-често се прави, че не са му известни, но такъв си му е стила на писане - манипулативен). А въобще за този писател си има отделна тема.
Между другото, това не е съвсем точно - хората си имат съвсем определена офанзивна доктрина, разчитаща главно на артилерия и тактическа употреба на танкове. Но под влияние на показаното от Германия в Полша започват да я коригират, но не им стига времето.
ПП Между другото, архивите не са били затворени, напротив, доста дълго време бяха отворени (поне няколко години, ако не и повече). Така че няма никакви "магически документи", които да излязат изведнъж от тези уж недостъпни архиви и да обяснят всичко. В тях има огромен обем документация, която трябва бавно и търпеливо да се обработва, за да се извадят исторически факти от нея. Работа, която едва ли някога ще бъде свършена в пълен обем поради съвсем обективни причини.
Та, на тази основа, основната теза (в СССР е била в ход подготовка за инвазия, която е трябвало да започне някъде около 6-ти юли 1941 г.) на Резун издиша без всякакво съмнение, т.е. няма нищо, което да я подкрепя, а има множество факти, които й противоречат. Т.е. за мен лично няма съмнение, че РККА не се е подготвяла за подобна операция. Остава въпросът за намеренията, т.е. смятал ли е Сталин в даден момент да "нападне пръв" (независимо какъв повод ще използва). На този въпрос, според мен, не може да се отговори категорично. Аз лично, за себе си, смятам, че трябва да се даде положителен отговор, т.е. че ако ситуацията го е изисквала, то той би взел подобно решение.
Що се отнася до подготовката за война, то тя се състои в подготовка и разгръщане (мобилизация, доокомплектоване, екипиране) на военни единици и съоръжения. Тя се установява сравнително лесно и несъмнено означава едно - дадената държава се готви да воюва (независимо как и с кого). При всяка от държавите от този период в подобна ситуация се установяват сходни степени на подготовка. Франция или Великобритания не правят изключение, нито пък военновременните им планове, които предвиждат именно това - разгром на Германия на нейна територия.
Ако може да се различават различни етапи в подготовката на дадена държава за война (именно за война, а не за агресия или отбрана), то те се свеждат до предвоенна подготовка (в която, разбира се, държавата инициатор на кризата поначало има известно преимущество) и до подготовка във военна ситуация. Може съвсем отчетливо да се проследи това при всяка от държавите, включително и СССР. Но тази подготовка е смислена както в ситуация, в която инициативата за започване на война е чужда, така и когато е собствена.
Военното строителство и подготовка в нормална ситуация са съвсем друг въпрос. Но щом започне ситуацията да се влошава, почти неизбежно се преминава към следващата фаза. Впрочем, всичко това вече съм го описвал.
Също толкова естествено, всяка държава си има специфика, както и определена военна доктрина, т.е. представи на военните за това каква форма ще заеме дадена бъдеща война, според които се осъществява военното строителство.
Всички тези неща са банални и общоизвестни (е, Резун най-често се прави, че не са му известни, но такъв си му е стила на писане - манипулативен). А въобще за този писател си има отделна тема.
Франция има изградена военна доктрина, според която победата ще бъде постигната чрез изтощаване на противника и дефанзивни действия.
ПП Между другото, архивите не са били затворени, напротив, доста дълго време бяха отворени (поне няколко години, ако не и повече). Така че няма никакви "магически документи", които да излязат изведнъж от тези уж недостъпни архиви и да обяснят всичко. В тях има огромен обем документация, която трябва бавно и търпеливо да се обработва, за да се извадят исторически факти от нея. Работа, която едва ли някога ще бъде свършена в пълен обем поради съвсем обективни причини.
Comment