Е, хъм, тази история явно може да бъде разказвана по много начини, както показва твоята версия. Възможен е и друг поглед, а именно че Япония постига всичките си цели в първият етап на кампанията общо взето както са планирани и основна роля в това играе именно авиацията (и то предимно тази на военноморските сили). И постигнатото едва ли може да се нарече малко или "почти нищо", впорчем, наистина това е въпрос на личен подход при оценката, така че не бих натрапвал мнението си никому. Но според мен в хода на това "зваладяване" авиацията на съюзниците (е, все още не са изцяло такива в този момент) не успява да постигне кой знае какво и по същетво не успява да изпълни ролята си (което означава, че японската е постигнала своите цели).
Впоследствие, т.е. сражението при Мидуей и по-късно Япония търпи серия от неуспехи, с това съм съгласен. Но не бих казал, че все още в този момент военновъздушните й сили непременно се представят по-зле от тези на САЩ (разбира се, оценката пак зависи от насторението, подхода и щенията на оценяващия, та няма да се натрапвам). Но не бих казал, че сражението при Мидуей показва някакво сериозно превъзходство на авиацията на САЩ над японската.
Впоследствие както численото превъзходство, така и качестевното превъзходство (особено в обучени пилоти и въобще в материални средства) си казват все по-тежката дума, същевременно сле дпървата сериозна загуба стават очевидни пропуските, допуснати в японските военновъздушни сили още преди войната. И тезди пропуски, подобно на обсъжданите в тази тема, са продукт на лоши решения и ръководство, най-вече на недалновидност. Но от това да се прави извод, че "видиш ли японската авиация никога не е ставала за нищо" ми се струва малко прекалено и прибързано, да не напиша повече. Впрочем, далеч съм от мисълта да натрапвам на някого мнението си, а и темата май все пак е за съветската авиация. Все пак за да завърша по това отклонение - да, смятам че в първият етап на камапнията няма особено съменние, че като цяло японските пилоти са по-добре подготвени, имат повече боен опит и в някои отношения по-добри бойни машини, което се и отразява върху военните действия. За сметка на това въздушното им командване, организацията, доктирната и порядките не са никак на ниво и в това отношение са значително по-зле от противника си, което впрочем сравнително бързо започва да се проявява и през втория етап на бойните действия (съвсем ориентировъчно - от края на 1942 г.) японските ВВС са все по-слаби в сравнение с противника си и по-малко способни да осъществяват задачите си.
ПП Това може да се "каже" и по друг начин. Постигнатото от Япония за няколко кратки месеца не е малко и едва ли му приляга критикуваното от мен определение ("някакви си там Филипини"). И добър знак за това е, че едва ли има хора преди началото на този конфликт, които мислят че Япония или японците ("очилати маймуни от джунглите", както най-чесот ги определят в пропагандните филмчета, т.е. с една дума "небели хора") е способна да постигне подобно нещо, макар и не и да го задържи до края на войната.
Впоследствие, т.е. сражението при Мидуей и по-късно Япония търпи серия от неуспехи, с това съм съгласен. Но не бих казал, че все още в този момент военновъздушните й сили непременно се представят по-зле от тези на САЩ (разбира се, оценката пак зависи от насторението, подхода и щенията на оценяващия, та няма да се натрапвам). Но не бих казал, че сражението при Мидуей показва някакво сериозно превъзходство на авиацията на САЩ над японската.
Впоследствие както численото превъзходство, така и качестевното превъзходство (особено в обучени пилоти и въобще в материални средства) си казват все по-тежката дума, същевременно сле дпървата сериозна загуба стават очевидни пропуските, допуснати в японските военновъздушни сили още преди войната. И тезди пропуски, подобно на обсъжданите в тази тема, са продукт на лоши решения и ръководство, най-вече на недалновидност. Но от това да се прави извод, че "видиш ли японската авиация никога не е ставала за нищо" ми се струва малко прекалено и прибързано, да не напиша повече. Впрочем, далеч съм от мисълта да натрапвам на някого мнението си, а и темата май все пак е за съветската авиация. Все пак за да завърша по това отклонение - да, смятам че в първият етап на камапнията няма особено съменние, че като цяло японските пилоти са по-добре подготвени, имат повече боен опит и в някои отношения по-добри бойни машини, което се и отразява върху военните действия. За сметка на това въздушното им командване, организацията, доктирната и порядките не са никак на ниво и в това отношение са значително по-зле от противника си, което впрочем сравнително бързо започва да се проявява и през втория етап на бойните действия (съвсем ориентировъчно - от края на 1942 г.) японските ВВС са все по-слаби в сравнение с противника си и по-малко способни да осъществяват задачите си.
ПП Това може да се "каже" и по друг начин. Постигнатото от Япония за няколко кратки месеца не е малко и едва ли му приляга критикуваното от мен определение ("някакви си там Филипини"). И добър знак за това е, че едва ли има хора преди началото на този конфликт, които мислят че Япония или японците ("очилати маймуни от джунглите", както най-чесот ги определят в пропагандните филмчета, т.е. с една дума "небели хора") е способна да постигне подобно нещо, макар и не и да го задържи до края на войната.
Нищо де, толкова могли, толкова направили японците.
. Не би било зле човек да не е толкова заслепен от пристрастията си към едната или другата страна, нали? Така че, успокой топката и помисли малко, недей така грубо да ни натрапваш своите лични предпочитания към една или друга страна.
Comment