Загубите на съветската авиация през отечествената война

[gollum]

Хъм, според мен сравнението на техническите характеристики на самолетите (кой знае защо май отнасящо се само до изтребители и прехващачи?) или на количествените съотношения (да, съгласен съм че значение имат само боеготовите самолети или такива, за които има възможност да бъдат разконсервирани/поправени и вкарани в строя за много кратко време) няма как сами по себе си да дадат отговор на въпроса, зададен в тази тема. И това е нещо, котео си мисля че (и се надявам да не се заблуждавам) всеки от писалите в темата разбира достатъчно ясно. Та в този смисъл стремежът към получаване на сравнително точни и пълни данни за количеството боеготови и въобще оперативни самолети, както и тактико-техническото им сравнение, дори и да се увенчае с успех, няма да доведе до отговор. Естествено, тези данни са важно звено от търсенето на такъв, но не са самодостатъчни.
Много по-важни са неща, които бяха споменати (и други, за които само се намекваше) - организацията, доктрината, подходът в чисто тактичесик и оперативен план и от друга страна стратегическият подход към въздушната война (и неговото икономическо отражение) при всяка от двете държави (и техните съюзници, доколкото участват на този фронт). Та ми се струва, че ако няма заяждания (от известно време не бях се вясвал на форума, но гледам, че в това отношение нищо не се е променило) и дискусията не остане в плоскостта на количествено-качествените сравнения, може и да се достигне до някакъв вариант на отговор.

[messire Woland]

Не ми се рови специално, а и книжките ми не са ми под ръка. Но, ето какво казват руските източници:
В том числе на новых типах (МиГ-3, МиГ-1, Як-1, Пе-2, Ил-2, Як-2, Як-4)
В Западен особен ВО: 347 бр.
В Прибалтийски ВО: 156 бр.
В Киевски ВО: 425 бр.
В Одески ВО: 224 бр.
В Ленинградски ВО: 208 бр.
Или, всичко, само от новите типове самолети и само в западните военни окръзи: 1360 бр.

[gollum]

Е, Воланде, следва да се добави, че независимо от наличното количество машини от даден тип, тяхната реална бойна ефективност е пряко свързана с техническото им състояние (е, по това време повечето са били скоро произведени, така че това не би трябвало да е проблем все още); с наличието на технически служби, действащи в бойни условия, способни да ги поддържат в работно състояние; с обучени да летят на тях пилоти; с действащи логистични служби, способни да ги подсигурят по време на война с резервни части, гориво и боеприпаси (като това е свързано и с промишлеността и нейните възможонсти спрямо тези типове машини). По отношение на тези нови машини съм попадал на данни, че за тях няма достатъчно количество обучени пилоти (за тези машини първо се обучават най-добрите пилоти в дадена част, които селд това да обучат и останалите, но до това така и не се е стигнало перид началото на войната). Така че при едно такова количествено-качестевно сравнение - само "нови машини", както е в случая, - трябва да се подхожда и с едно предположение откъм тази посока. Оперативните немски машини са били вече по-малко "сурови" от техническа гледна точка (по-отдавна планирани и произведени, повече време се намират в експлоатация и най-вече такава в бойни условия), същевременно са екипирани предимно с много добре обучени пилоти (с по три и повече години обучение зад гърба си), при това много от тях с боен опит. А последният, трябва да добавим, вече в някаква степен е събран, анализиран и включен в подготовката на нови пилоти, което не може да се каже за нещата при съветската страна (въпреки че и там не липсват пилоти с боен опит и дълъг стаж).

[кало]

хм, самолетите на луфтвафе от всички типове преди началото на Барбароса на Източния фронт са малко над 4 000. понятие "оперативен самолет" не съществува. СССР губи в първия ден близо 1300 самолета, от които не повече от 300-350 - във въздуха. Луфтвафе губи около 250-300 самолета за този ден, почти всички във въздуха.

основните причини за тоталния бой, който ядат съветските войски, са липсата на съобразени с обстоятелствата стратегически и тактически планове за действие, липса на инициатива сред командния състав - на стратегическо, оперативно и тактическо ниво; наличието на добри планове за действие при германците, позволяващи постигането на превъзходство в жива сила и бойна техника на местата на пробивите, изненада на всяко ниво, изключително добро взаимодействие между различните родове и видове войски на бойното поле, цели, съобразени с възможностите.

в количествено отношение СССР в западно направление разполага с пълно превъзходство над Германия и съюзниците й само по брой танкове и по самолети. по численост отстъпва близо 2 пъти, оръдия и миномети - близо един път и половина. тези цифри обаче не значат нищо, защото трябва да се види точното съотношение в определения участък. защото кел файда да имаш 500 танка срещу 50, ако просто твоите 500 не са съсредоточени, подкрепени от мисоко-мобилна пехота и артилерия, и са на 100 км от мястото на пробива например. същото важи и за авиацията...


ПП - сър Грей, МиГ-3 е най-добрият височинен изстребител в първите две години на войната. нямал е равен на височини над 5-6000 метра (куцало му е въоръжението). само дето противниците му не са летели толкова високо...
иначе нито И-153, нито И-16 са лоши самолети. просто на 1-0,5 поколения преди Бф-109Е4 и Ф и изобщо не са ползвани достатъчно организирано. всъщност през 1941-42 в СССР няма изстребител, който да превъзхожда месерите.

[messire Woland]

Именно. Присъединявам се. А и както вече бяхме написали - именно организационните проблеми са съществени, а подготовката на достатъчно екипажи е от тях. Някъде бях чел разсъждения, че подготовката на екипажите за работа с новите машини (и за танкове, и за самолети) е твърде малка. Но това е също организационен проблем. Интересното е, че той не е преодолян и през 1942 г., когато руснаците се сблъскват със същите проблеми, които ги тормозят и през 1941ва. Някъде из форума имаше тема относно използването на една танкова армия за атака във фланг срещу настъпващите на юг немски части, в началото на лятото. Която немците, при все че ги атакува във фланг и е попълнена (около 600 машини) - разгромяват за около 3 дни. Същите темпове, с които премачкват руските съединения през 1941ва година. Или с други думи - организационен проблем

[Sir Gray]

Мда, присъединявам се към Воланд - споменатите недостатъци като необучен екипаж, лошо техническо състояние и тн са си част от организацията.

А към Гоги:

Хе хе хе, а сега сравняваме ОПЕРАТИВНИТе немски самолети с ОБЩОТО количество руски, мноооого показателно.

Кой ти каза, че е общото? Да беше хвърлил един поглед на таблиците по-горе в темата, откъдето аз взех тези числа - 998 са оперативно готовите руски Мигове (и забележи само Мигове, без другите модерни типове самолети), от тях 71 ако не се лъжа (числото под линия в таблицата) са техническите неизправните на 22. За немските изтребители мернах някъде 200 и нещо, пак оперативно готови. Да беше чел по-внимателно вместо да гледаш как да се заядеш.

@кало - аз под "оперативен" имам предвид готов за бойни действия.

[gollum]

М`да, Кало, това е едно от нещта, за които намеквах с едно въпросче в скобки. Основните загуби в авиация за съветската страна в началния период се дължат на удари по летищата, не на загуби във въздушни боеве (макар и такива да има не малки по-общо погледнато). А това на свой ред е свързано както с "ефекта на изненадата", така и (и това е по-основно) с организационни проблеми, свързани със защитата на полевите летища, както и въобще с организацията им. Въобще въздушните боеве межуд изтребители са много малка част от въздушната война и само в специфични обстоятелства са определящи за развоя й.
Сами по себе си техническите показатели на самолетния парк нямат решаващо значение за дейстивята на авиацията в общия "оркестър" на войната. Притежанието на по-бавни или по-зле въоръжени изтребители не означава автоматично неспособност да се изпълняват всички военни задачи на авиацията (особено при наличието на количествено превъзходство), особено при наличието на добра свързочна система, на разумно командване и най-вече координация, то е въможно на важните участъци да се осигури изтребително прикритие (а неговата основна задача, какот и на зентитната артилерия не е толкова свалянето на противниковите ударни самолети, колкото да им се попречи да изпълнят тяхната задача).
Впрочем, тук има още един съществен момент, който си струва да се спомене и който оказва доста съществено влияние върху развоя на събитията до края на войната. Това е подходът към подготовката и обучение на екипажи, към самото производство на самолети, а и не на последно място една същестевна доктринална разлика. По първото макар немската система на дълга и основателна подготовка да дава като цяло по-добре подготвени пилоти, за сметка на това тя успява да "произведе" много по-малко. При това така или иначе шансовете за оцеляване на пилотите-новобранци не са пряко свързани с получената подтготовка, а с процеса на въвеждането им в реалностите на войната, който се извършва в бойната част. А върху него освен традициите, съществено влияние оказват пресиращите условия на самата война, които са все по-негативни в това отношение за немсиките пилоти, особено през втория период на войната.
По доктриналната разлика също ми се струва, че има какво да се напиша, ако и да е бегло (а и вероятно тези неща са достатъчно банални). Между приложението на изтребителните подразделения от немска и съветска страна има много голяма разлика и тя съществено се отразява както върху някои популярни числа (например, количество немски асове, свалени от тях самолети и т.н.), така и (което е по-съществено) върху ефективността им и по-точно влиянието, което указват върху събитията на фронта. Ако основното приложение на фронтовата авиация от страна на Луфтвафе е са "свободен лов", което на свой ред води до много повече асове и количества свалени самолети на пилот (което се въвежда и като важен критерий за повишения и награди), то същевременно от това страда бойната ефективност на изтребителните подразделения или по-точно ефективността им като част от целия оркестър на войната.
при съветската страна, напротив, най-важно е изпълнението на задачата, което води до много по-малко асове и свалени самолети, но за сметка на това до по-силно участие на изтребителната авиация в музиката . Разбира се, това е генерализация, но тя има своето основание.

Кало, предлагам да оставим сухопътните сили за друга тема. Впрочем, май сме ги разглеждали вече. Без съмнение основното там (както и в авиацията) е съсредоточаването на сили на важен участък, което по никакъв начин не е функция на общото съотношение на силите на целия фронт.

ПП Понятието "оперативен самолет" може да се въведе и използва (освен в значението му на самолет с оперативен обсег и приложение, за което не става въпрос) в смисъла на самолет, който в дадения момент е изправен технически дотолкова, че да може да лети и да изпълнява съответната си роля на бойното поле, но заедно с това за него има що-годе квалифициран пилот (който може да го издигне и приземи, но освен това и да използва въоръжението и възможноситте му в бойна сиутация), и заедно с това за този самолет има осигурено снабдяване и технически персонал, които могат да го поддържат за определено време в работно състоняие.
Съгласен съм, че това понятие е малко общо и разплуто, но то може да се уточнява в достатъчна степен според нуждите ни.

[Sailor_Malan]

Aбе вие тука повечето сте доста интелигентен и четящ народ, ама не ви ли омръзна да повтаряте като будистка мантра колко големи загуби имат руснаците и колко им е лошо управлението? Не ми е ясно какво се опитвате да докажете.
Първо големите им загуби не се дължат на лошо управление, а на причини сходни с тия поради които англичаните имат проблеми в началото на Битката за Британия, японците ядат бой на поразия във въздуха при повечето срещи с американски флотски изтребители след 1942(особено с F4U и F6F) - просто концепцията е стара. Руснаците дълго време летят на тройки(англичаните се научават че това е глупаво по трудния начин и благодарение на хора като Дъглас Бейдър) и нямат радиовръзка, просто защото концепцията им не го изисква. Оттам нататък колкото и да е добро управлението на една концепция отговаряща на потребностите на разширена ПСВ, няма как да стане нещо свестно. Освен това дори и руснаците да бяха фрашкани с много Як-1 в бойните части на тях щяха в повечето случаи да летят млади пилоти без или с минимален боен опит срещу немци воювали с цяла Европа и евентуално оцелели в кланицата устроена им от RAF и британската система за ранно оповестяване(гадно си е да нямаш свестен диверсионен отряд, който да ти отмъкне радар и да намериш начин да заблуждаваш наземната система за управление, виж британците майсторски се справят със задачата). A oсвен това шансовете на един МиГ-3 или Як-1 срещу Bf-109F с по опитен пилот са минимални.
Меко казано странно е МиГ-3 да бъде определян за "модерен" самолет. Някои биплани са по-добре въоръжени и по маневрени

[Sir Gray]

...просто концепцията е стара...
...летят на тройки...
...нямат радиовръзка...
...една концепция отговаряща на потребностите на разширена ПСВ...

Всичко това казано с други думи би звучало "неадекватна организация". Така че с какво точно твоето мнение се различава от изказаните по-горе?

[messire Woland]

Ти самия изтъкваш като фактори това, което и ние - не техническите, а организационни и доктринални такива
А колкото до останалото - да, омръзнало ни е, ама като все се повдига въпроса и хората не четат старите дискусии - повтаряме се . И да, за загубите ... помисли - какво е всъщност най-доброто възможно обяснение и сам стигаш до същото, което ние твърдим в тая и подобни на нея теми. Особено ако се интересуваш от проблема по принцип и ти е интересно, а не за да търсиш оправдания (политически и т.н.) за оправдаване/оневиняване/избелване на едната или другата страна.

[gollum]

Хъм, не знам какво точно предизвиква тази гневна реакция у теб, Sailor_Malan, но май будисткият проблем е със сгрешен адресат . Единственото, което може би се опитват някои хора (аз включително) да обсъдят е причината за тези загуби (които процентно са съотносими със загубите на други страни) и съм съгласен, че тези причини съвсем не са приоритет на руснаците. Впрочем, като гледам твърде голямао отличие в назоваването им няма помежду ни, аз бих си позволил да посоча, че самото наличие на тези причини говори за проблеми в управлението и организацията (проблеми, с които се сблъскват всички участници във войната).

Впрочем, бих си позволил да изтъкна, че проблемите на японската авиация са с малко по други измерения от тези на съветската. Поне що се отнася до подготвеността на пилотите и въобще до стартегическият подход за увеличаване на числеността на ВВС (и въобще за необходимата им сила) девте държави имат съвсем различен подход и съответно различни проблеми. Ако СССР кажи-речи през цялата война залага преди всичко на количеството, което се компенсира с намалено качество, то преди войната и някъде до 1942 г. в Япония е точно обратното - изключително малък випуск по свръхстроги и усложнени програми, които води до много малко количество постъпващи пилоти в бойните части и съответно до създаване на много малък резерв от пилоти. СЪответно именно този подход води до всички основни проблеми откъм подготовка, които японските ВВС срещат след 1942 г. (т.е. след като в няколко сражения и за сравнително кратък период от време губят основната "маса" (колкото и неподходящо да е това определение) от висококвалифицирани пилоти) и дори опитът да наваксат този проблем, при които се обръщат към "съветската" схема (е, тя не е "съветска", но просто е подходящо посочване в сулчая) не помага. Но не този опит причинява проблема, той е само негово лошо решение.
Та да се върна на темата, съгласен съм с всичко това, но то не предполага автоматичния извод "на съветските ВВС им е остаряла концепцията, лош машинния парк, неподготвени пилотите, но въпреки това ръководството им е чудесно". Аз биха казал, че тук става въпрос за един оркестър и отговорността се носи преди всичко от диригента (опрадванието, че първата цигулка не си е научила добре партията не е нищо повече от оправдание). Същевременно това позволява на оркестъра да се поучи от грешките си и да победи иначе елитния противник на конкурса (от когото е "паднал" в началото).

Руснаците дълго време летят на тройки(англичаните се научават че това е глупаво по трудния начин и благодарение на хора като Дъглас Бейдър) и нямат радиовръзка, просто защото концепцията им не го изисква.

Между другото, японците до края на войната летят на звена от по три самолета и в повечето случаи нямат радиовръзка (във всеки сулчай на основния си изтербител, "Зеро"). Което не им пречи в първия период на войната да имат много висока успеваемост, докато във втория възможностите на техните ВВС да паднат до нулата. Причината, според мен, е в различните условия, различния противник и различния подход, а не в самото тактическо посторение или техническа възможност.

[Sailor_Malan]

Всичко това казано с други думи би звучало "неадекватна организация". Така че с какво точно твоето мнение се различава от изказаните по-горе?

A организацията е такава и в целия останал свят, просто защото голяма част от него няма боен опит. RAF се променя от зор в движение, точно както и руснаците, които впоследствие се насищат с качествени самолети(първо по ленд лиз, а после и такива като Як-9 и Ла-5, за който всъщност беше статията цитирана в началото) и около хората оцелели точно в началните месеци и малко след това се формира това дето впоследствие изиграва основната роля в размазването на Луфтвафе.
Ако въобще немците имат някакво организационно предимство (оставяме настрана ефекта на изненадата щото са решили да идат там дето никой не ги е канил), то е че авиацията им от ПСВ е ликвидирана и те могат да развиват Луфтвафе по съвсем нов начин, включително и да проектират нови типове самолети, които впоследствие да изпробват подпомагайки Франко в Испания.

Сега стана ли ти ясно Грей с какво мойто мнение се различава или да ти обяснявам по-простичко?
Голум, високата успеваемост на японската авиация според съвременни японски, американски и руски историци е непроверено понятие. Просто там липсва система за обективен контрол подобна на руската и немската и повечето победи се приемат на честна самурайска и феномен от сорта на това човек да има под 80 победи, но да е заявил че има 202 е много масова практика. Според следвоенни проверки доста от "жертвите" на японските изтребители всъщност са умрели десетина години след това, вкъщи от някоя старческа болест.

Тонът на форума предполага по-умерен тон. Нека се има предвид това в по-нататъшни постове
модератор

[gollum]

Sailor_Malan, фактът, че организационни, доктринални и технически проблеми се срещат при всички не променя това, че са една от основните причини за порбелмите на съветските ВВС в началния етап на войната (а в някои отношения и по-късно). А ако всички сме съгласни за причините, то къде е проблемът, който причинява пордължаването на този спор?
Или проблемът е, че ти (и вероятно други потребители) възприемат споменаването на това като дразнение, един вид нечий опит да се каже, че "видиш ли немците какви са, пък руснаците за нищо не стават". Ако това е наистина така, то трябва да подчертая, че поне според мен кажи-речи никой от писалите в темата не мисли така и това впечатление се поражда на друго място. Никой не твърди, че съветските ВВС са по-неспособни, некадърни или нещо подобно от тези на останалите държави или пък че тези проблеми са характерни само за тях. Единствено се търсеше (и бе намерено отдавна) обяснение.

Голум, високата успеваемост на японската авиация според съвременни японски, американски и руски историци е непроверено понятие. Просто там липсва система за обективен контрол подобна на руската и немската и повечето победи се приемат на честна самурайска и феномен от сорта на това човек да има под 80 победи, но да е заявил че има 202 е много масова практика. Според следвоенни проверки доста от "жертвите" на японските изтребители всъщност са умрели десетина години след това, вкъщи от някоя старческа болест.

Ще си позволя да не се съглася с теб. Високата успеваемост на японската авиация се установява емпирически чрез това, че тя постига целите си в пълен обем в началиня период на войната. Тук съвсем не обсъждам личните резултати на техните асове, защото това не е проблем, който има някакво значение по темата или пък някакво сериозно отражение върху ефективността на ВВС като оръжие във войната (или като част от оркестъра).
А за методите за отчитане на "въздушни победи" всяка страна си има такива и в приемането им се води от различни съображения, не на последно място от значението на този критерии, както и от техническите възможности. В японските ВВС количеството въздушни победи на човек няма абсолютно никакво значение, то нито води до повишение, нито е възможно за това да бъдат давани награди (въобще на живи хора награди там не се дават, с едно или две изключения в края на войната - единственото пряко свързано поощрение с въздушните победи и въобще бойните полети е, доколкото си спомням, дажбата от цигари). Въобще положението на японските пилоти в изтребителната авиация е много по-различно от това на колегите им в другите държави. Поначало те са или редници или подофицери и нямат никаква възможност за каквито и да е бойни заслуги да се изкачат над тази категория. Офицери са единствено командири на ескадрили инагоре, но те живеят по друг стандарт, обучават се по друг начин и са нещо като друга "каста" хора. Та в този смисъл отчитането на въздушните победи няма почти никакво освен пропагандно значение в японската авиация. Обозначенията за въздушна победа се нанасят на самолета, но пилотите не са привъзани към конкретна машина. Поради тази причина отчитането (или усъвършенстваните методи за отчитане) на въздушните победи не е било приоритет за японските ВВС.
Да речем, коренно различно стоят нещата във Луфтвафе, където броят въздушни победи е пряко свързан с успешността на кариерата (придвижване нагоре в звание) и за награждаването с ордени, а най-често пилотите имат "лични" самолети. Там отчитането поради тази причина е много по-важно (особено "парвилното" отчитане).
Ако се върна на японците, те в по-голямата част от войната разчитат на изтребителите "Зеро", чиято основна характеристика е маневреността, а на второ мясот оперативният обсег. Всичко кажи-речи е подчинено на количеството гориво и на масата на самолета. Дори в повечето случаи в бойни условия радиостанциите се демонтират, едва ли някой би си играл специално да слага фотокартечница само за да подобри правилността на отчитането на победите на пилотите, още повече щом тя няма голямо значение.
Впрочем, от спомените на японски пилоти, които съм чел, не бих казал, че всичко е на "честна самурайска", а и не ми се вярва повечето от тази хора, които малко или много са живеели по собствн достатъчно строг морален кодекс, умишлено и редовно да са лъжели за свалените от тях самолети, те.е. остава стандартната грешка, която се среща навсякъде. Впрочем, пак от същите тези спомени, въздушната победа задължителон и при тях трябва да се потвърди от други пилоти и когато е възможно - от намерени останки на сваления самолет. Те също чакат по няколко седмици да дойде потвърждението от началството за съответната "победа".
Впрочем, да уточня - не съм се занимавал с проблема специално, така че това са си мои разсъждения и впечатления. Но пък ще добавя, че често попадам на вяскакви "възмущения" или "гневни подмятания" по повод на постиженията на пилотите на тази или онази държава и винаги се удивявам на това колко повърхностни и генерализиращи са те. Без да искам да обидя някого, но ми изглеждат породени повече от лични пристрастия, отколкото от нещо друго. Аз за себе си разглеждам всички тези хора като достатъчно равни едни на други и нещо не си ги представям като фалшификатори и лъжци (в крайна сметка те наистина са летели в съответната война, рискувайки живота си и вършейки каквото са смятали за парвилно и редно).

ПП В тази връзка се сещам за Исабуро Сакаи, който се води ас с най-много победи сред преживелите войната. Та той да речем като средство за потвърждение на победите си си е носел фотоапарат, с който е снимал съответния самолет преди и след като го е свалил). ТАка че някакво "веществено" потвържедние вероятно е имал .

[кало]

Меко казано странно е МиГ-3 да бъде определян за "модерен" самолет. Някои биплани са по-добре въоръжени и по маневрени

тук е хубава да сложиш едно ИМХО. пак ще повторя, че на Източния фронт през 41-42 година МиГ-3 е най-добрият изстребител на големи височини. под 1000 метра маневреността му е близка до тази на тухла. това обаче не пречи да бъде използван именно на средни и малки височини, разбира се, без особени успехи. в добри ръце обаче има и нелоши постижения (Покришкин).
ВСИЧКИ биплани са по-маневрени по хоризонтала от ВСИЧКИ модификации на Бф-109 и кво от това? изстребителят с по-висока скорост, по-висока скороподемност, ускорение винаги може да наложи своя план на боя на бавната, но добре въртяща се Чайка. или най-малкото да се чупи, когато ситуацията стане хептем неизгодна за него.
тоест - несъмнено характеристиките на самолета в голяма степен определят тактиката, че в някои случаи и стратегията за употребата му. въпросът пак опира до това взимащите решения правилно да изберат тази тактика. неслучайно Покришкин и ред други се борят с висшестоящите, за да наложат структурата двойка-звено-ескадрила. бойния ред "етажерка" пък дава сериозни преимущества, въпреки че техниката е същата.

това, което се опитвам да кажа, е че нещата са свързани и приоретизирането само на тактиката или пък само на ТТХ на самолета не могат да дадат отговор на въпроса защо някой печели или губи.

[Sailor_Malan]

Сори друже модератор за не толкова любезния тон, обаче въпроси "С какво твойто мнение е по различно" според мене не са проява на особено уважение, въпреки това обещавам следващия път да не изразявам публично неуважението си към хората задаващи такива въпроси.
Голум, навлизаме в интересна тема, относно пълното постигане на целите от страна на японската авиация. Първо би ми било интересно да чуя в какво според тебе се измерва успеха на едни ВВС ако не в свалени и унищожени вражески самолети? Японците практически никога и никъде (особено в американската зона на действие, Индийския океан е малко по-друга работа) не успяват да завладеят инициативата във въздуха и да постигнат пълно и трайно въздушно превъзходство(не че в Пасифика такова е възможно де). Нещо повече, в условията на тотално въздушно превъзходство на съответния театър при Мидуей японците търпят колосално поражение, от което никога след това не се възстановяват. И основния не е толкова флота, колкото палубната авиация понеже тя си губи най-елитните пилоти. Нещо повече, единственото което спасява японския флот от тотален разгром именно от въздуха е че това е първото сражение на Реймънд Е. Спрюънс като командир на авионосна ударна група, и че по-опитния Франк Джек Флетчър закъснява и оставя колегата си да се справя сам. А ако Флетчър беше стигнал навреме и на помощ на здраво одрусаната авиогрупа на Хорнет бяха дошли свежите такива на Ентърпрайз и Саратога, от японския флот щяха да останат само Ямато и още един два големи кораба. Два месеца след това, нито базовата, нито палубната авиация на японците успяват да попречат на десанта при Гуадалканал, нито пък да унищожат Хендерсън Филд. За сметка на това хора като "Тате" Боингтън(чиято агресивност в крайна сметка го праща в японски плен) не просто редовно редуцират бройката на летящите японски самолети, но обричат японската армия на земята на глад и болести понеже сриват всякакво снабдяване(действията на авиацията, корабите и торпедните катери управлявани от австралийските брегови наблюдатели са един от първите примери за успешно бойно управление).
И всичко това се разиграва само няколко месеца след Пърл Харбър(всъщност май даже по-малко от година) и според мен е живо доказателство, че японската авиация не си постига целите в Пасифика никога даже в условията на пълно превъзходство. Единствения и успех реално е завладяването на Филипините, даже и за повредата на Йоркаунт плаща с всичките тръгнали на рейда пилоти.
Историята след това я знаем, приключва с много унизително поражение