Да, за ленд-лиза е съвсем точно, макар че това е отклонение от темата (поне която се обсъждаше напоследък) - и оперделено доставките по него оказват огромно влияние върху боеспособността на съветската армия, тъй като почти всичките й транспортни средства идват по този канал (джипове, камиони, но и няколко хиляди бронетранспортьора ("Универсал"-и и сащиански "скаут"-и), каквито въобще няма в СА и които имат голямо значение за мотопехотата), същото важи и за голяма част от комуникационните. Голямо значение имат и доставените суровини (и, Пилот, може доставените самолети и да не се ползват много активно (макар че все пак се ползват - особено в началния етап), но по ленд-лиза са доставени огромни количества алуминий, а от него са произвеждани съветски самолети, както и дивгатели за танкове).
Чак на последно място идват доставките на военна техника, макар че и те се използват активно - в крайна сметка, по ленд-лиза са доставени танкове в количество около 8-10% от общата продукция на танкове в СССР, и повечето от тези машини са използвани за екипиране на танкови бригади и дивизии.
По основният въпрос - да, Пилот, прав си - до мир не се стига, но гавният "виновник" за това е Хитлер, а не липсата на желание от страна на Сталин. За преговорите вече писах (при това не са единстевните, Воланд спомена и за опитите чрез Япония). Само ще добавя, че според спомените на Димитър Пеев причината опитът през нашето посолство да не сполучи е в нежеланието на ългарския посланик да организира такива преговори (доколкото си спомням, той заявява на съветските представители горе-долу следното: "никога не бих направил постъпка за подобни перговори пред германската страна, защото вярвам, че те не могат да ви победят - дори и да се наложи да остъппите до Урал, пак ще спечелите" (той също е бил русофил)). Инак за мен спомените на уважаван човек като Д. Пеев са напълно достатъчно свидетелство за реалността на тази случка.
Що се отнася до Сталин - както отбелязахме, той несъмнено е политик от световен калибър (какъвто е и Хитлер). Но това не го прави "велик" (въобще величието е по-скоро порпагандна категория). Постига изключително много, но без да подбира средствата и на много голяма цена. Тук вече е въпрос на това кое е по-важно за всеки от нас в индивидуален план - реализираният резултат или пътят до него (за мен е по-съществено второто).
Чак на последно място идват доставките на военна техника, макар че и те се използват активно - в крайна сметка, по ленд-лиза са доставени танкове в количество около 8-10% от общата продукция на танкове в СССР, и повечето от тези машини са използвани за екипиране на танкови бригади и дивизии.
По основният въпрос - да, Пилот, прав си - до мир не се стига, но гавният "виновник" за това е Хитлер, а не липсата на желание от страна на Сталин. За преговорите вече писах (при това не са единстевните, Воланд спомена и за опитите чрез Япония). Само ще добавя, че според спомените на Димитър Пеев причината опитът през нашето посолство да не сполучи е в нежеланието на ългарския посланик да организира такива преговори (доколкото си спомням, той заявява на съветските представители горе-долу следното: "никога не бих направил постъпка за подобни перговори пред германската страна, защото вярвам, че те не могат да ви победят - дори и да се наложи да остъппите до Урал, пак ще спечелите" (той също е бил русофил)). Инак за мен спомените на уважаван човек като Д. Пеев са напълно достатъчно свидетелство за реалността на тази случка.
Що се отнася до Сталин - както отбелязахме, той несъмнено е политик от световен калибър (какъвто е и Хитлер). Но това не го прави "велик" (въобще величието е по-скоро порпагандна категория). Постига изключително много, но без да подбира средствата и на много голяма цена. Тук вече е въпрос на това кое е по-важно за всеки от нас в индивидуален план - реализираният резултат или пътят до него (за мен е по-съществено второто).
Comment