Съгласен съм и с двама Ви - поне за мен, политически играчи като Чърчил и Рузвелт са по-впечатляващи, още повече, че те рабтотя в значително по-трудна вътрешнополитическа среда, където не може да се оцелява чрез репресии или крути мерки, дори и след като властта е заета. Това означава, че много по-голяма част от енергията им е отивала за поддръжка на властта и всяка инициатива (което от един момент при Сталин е безпроблемно). А и бих казал, че полическата кариера на Чърчил за мен е по-впечатляваща, а Рузвелт постига по-големи резултати (най-вече като съотношение постигнато/загуби).
Инак нито един от тях не се приближава да майсторството на Бисмарк, поне за мен.
Инак за Сталин може да се каже, че несъмнено е умен и умел, особено в интригите и най-общо казано, специфичната вътрешнополитическа среда. Ако ставаше въпрос за компютърна игра, а не за реални хора, то вероятно бих могъл да се възхитя на някои от постиженията му. Но става въпрос за реалният свят и хората са си съвсем истински...
Инак нито един от тях не се приближава да майсторството на Бисмарк, поне за мен.
Инак за Сталин може да се каже, че несъмнено е умен и умел, особено в интригите и най-общо казано, специфичната вътрешнополитическа среда. Ако ставаше въпрос за компютърна игра, а не за реални хора, то вероятно бих могъл да се възхитя на някои от постиженията му. Но става въпрос за реалният свят и хората са си съвсем истински...
Comment