поредният отговор по кръга
То поначало не виждам как ще решим този въпрос, още повече, че всеки предварително го е решил сам за себе си, пък и като гледам, всеки си има собствени причини да държи на позицията си. Така че темата е нескончаема поначало. Най-много да сме разяснили личните си позиции (смятам, че това успяхме да го направим) и да сме натрупали малко материал за разсъждение (ако се намери смелчага и търпеливец, който да прочете всичко това ).
Аз ще отговоря (ще се опитам да е накратко ), пък ще видим по-натам:
1.
Съвсем си прав, но същественото е, че армията е само една от системите на държавата и социума, при това, възможно най-затворената и подредената по идея. За да може армейският принцип да бъде пренесен ефективно върху цялата държава и социум, то те трябва да се преизградят на основата на армията - т.е., да се въведе армейската дисциплина и субординация. Това на практика би означавало, че този, който ще стои над теб в обществената йерархия ще има пълното право да разполага със съществуването ти, а заповедите му ще трябва да бъдат изъплнявани безпрекословно.
Ходобна схема я има реализирана еднистевно в природата - добри примери са мравунякът и кошерът. Аз обаче много се съмнявам, че ще се намерят много хора, които биха желали да живеят в подобно общество (освен ако не им е гарантирано място наврха на пирамидата). По същественото, обаче, е че подобна структура ще е подчинена само и едниствено на утилитарността, т.е., всички останали общестевни функции ще бъдат подчинени на този критерий. А доколкото армията като структура е изключително консервативна и затворена, то тези струкутрни черти ще се прехвърлят и върху обществото и държавата, изградени по този начин. А това, казано направо означава, че подобна държава няма да има почти никаква адаптивност, а възможността й за иновация ще се движи около нулата и ще е възможна само отвън (както е и при армията). Т.е., този тип идеално общество много бързо ще се вкостени и ще бъде разрушено или под външни влияния, или дори под собстевната си тежест.
2.
Както вече отбелязах, можем да говорим за наличие на отговорност единстевно в случайте, когато има конкретен механизъм за налагане на тази отговорност. Такъв в национал-социалистическата система отъства - само фюрерът може да търси отговорност от представители на населинето (чрез репресивната си система), обратното обаче не се допуска. Т.е., въобще не можем да говорим за отговорност на фюрера пред народа (освен тази в собственото му съзнание).
Всъщност има точно толкова смисъл, колкото отговорността, която фюрерът носи към народа . Но в демократичната система хората не носят отговорност абстрактно, пред народа, а носят отговорност лично, пред закона. И доколкото съдебната власт е независима, то всеки може да бъде достигнат от нея, т.-е., всеки носи отговороност пред закона. Това е и основният принцип при демокрацията.
3.
Тук стигаме до нещо, което забравих да коментирам в предишното ти изказване, което е пряко свързано с това изречение:
Тук допускаш известна неточност в последователността - не "евреите като национално малцинство имат негативно отношение към национал-социалистическата държава", а обратното - тя има силно негативно отношение и рестриктивно поведение към тях. В никъкав случай еврейската общност не се явява някакъв портивник на национал-социализма (което може да се каже за комунистическата партия, да речем), та съответно отношението към евреите не е предизвикано от подобни подбуди, а от съвсем различна, расова мотивация. Трудно ще ме убедиш, че и 1% от евреите въобще са били замесени в някакви политически действия срещу национал-социалистическата държава, преди тя да започне съответното си поведение спрямо тях. Виж, когато ги събират в гета и става ясно общо взето какво ги чака, тогава се образуват и съответните нелегални групи, обаче те са насочени преди всичко към оцеляване, а не срещу държавата. Така че еверите всъщност са един въображаем вътрешен враг.
Та в този смисъл, въобще няма чак толкова очевиден паралел между съответната практика в демокартичните държави и тази в национал-социалистическа Германия - ако в първите практиката да се събират и затварят в лагер чужденци започва със започването на война и насочена само към граждани със съответния национален произход като този на врага, то в Германия тази практика започва далеч перди започването на каквато и да е война. Ако в демократичните държави хората се събират в лагер, а след войната се освобождават и спрямо тях не се прилагат други репресии, то в Германия повечето от събраните в лагери са умъртвени по един или друг начин. Разликата мисля е очевидна.
Аз бих добавил, че от морална гледна точка осъждам и двете практики, но прилаганата в Германия е много по-ужасяваща. Впрочем, ефективността на подобни мерки е много съмнителна, защото поначало повечето граждани от съответния произход са напълно лоялни към новата си родина.
4.
Ще ме прощаваш, но оперите на Вагнер са създадени по съвсем друго време и в общо взето демокартични условия. И тези опери се слушат и сега. Кажи-речи нищо стойностно не е създадено в национал-социалистическа Германия - във всеки случай нищо от официалната културна продукция. Ако искаш можем да обсъдим всякакви примери .
5.
Не е "положително", във всеки случай само по себе си - както отбелязах многократно, демокарцията никак не е идеална. Но в сравнение с положението при национал-социализма е положително - хората са общо взето по-щастливи и занчително по-свободни, стига да го поискат. Докато при национал-социализма дори и да искат нямат право на свобода. Защото никой не ти налага консуматорското общество -а ко искаш можеш да отхвърлиш принципите му за себе си и да живееш както желаеш - никой няма да те санкционира затова. А това е съществена разлика, поне за мен.
6.
Ако наистина възпитанието бе основната функция, чрез която се постига този ефект, то едва ли би имало нужда от съответните рестриктивни закони . Всъщност въпорсният "морал" се прилага именно чрез "силови мерки". Впрочем, сравнението с положението с морала при останалите системи е показателно - вече говорихме многократно за това - моралните норми са въпрос на приемане и не са задължителни, именно затова те са функция на общността - когато даден човек нарушава моралните норми на своята общност той бива изгонен от нея. Държавата прави разлика единстевно между престъпление и нарушение на морална норма, като се занимава само с първите, но не и с вторите. Това, което не приемам при национал-социализма е, че отнема морално-възпитателната функция от семейството и общността, и я връчва на държавата, като пряко я свързва с политическата пропаганда. Явно, обаче, ти не намираш нищо лошо в това, което е и основната разлика в позициите ни.
7.
Всъщност аз попитах за конкретен пример за "духовно насилие" от страна на товрец над публиката му и все още чакам за такъв .
Инак си съвсем прав - именно тук е мястото на семейството и средата - те трябва да подпомогнат правилния избор. Естествено, това не става винаги, атка че тук има проблеми, но бих казал, че те много рядко са свързани с нечие творчество (освен ако не приемем телевизията за такъв продукт, но това ще понасили определението за творба и творец ).
Както и да е, съгласен съм, че тук има проблем, но цензурата поставя още по-голям проблем - а как ще се прецени кое влияние е "вредно" и кое - не? Най-много, което можеш да постигнеш в тази област е да озакониш нечие мнение за изкуството, но дали то ще е правилно и наистина ще премахва всичко "вредно"? Впрочем, в демокартичните общества също има подобен вид морална цензура...
8.
Бих могъл да ти посоча историческата дейстиветлност като пример - факт е, че общо взето именно тази форма се оказва най-устойчива и просперираща . И всъщност има множество други случаи, в които обществото действа като цяло (дори като отхвърлим настрани кризите (освен войните има и много други кризи)) - в демокартичните общества също си има стандарти за обществено поведение (ще ти го каже всеки, който е наблюдавал поведението на хора в автобус, на улицата, спрямо изхвърлянето на боклуци и т.н. - примери - много (разликата е, че организираността се постига по други пътища)).
9.
Товята теза е, че при демокрацията отсътва обща идентификация и интегритет. Ако това бе така, то общонстта би се разпаднала от само себе си - подобно нещо се случи да речем в Етиопия. Когато интегритета на дадена общност спадне под определено ниво тя се разпада от само себе си - започва гражданска война, изчезва централната власт и т.н. Самият факт, че за доста дългото съществуване на демокарциите това не се случва, показва дали те имат съответната обща идентификация и интегритет .
10.
Всъщност по-скоро пишеш за "забрана", а не за "избягване". Но какъв е проблемът с браковете между предсатвители на различни етноси и народи? Какво лошо виждаш в това, какви страшни пробелми поризтичат от подобно нещо? Като оставим настрана фактът, че това с кого ще създадеш семейство би следвало да е работа само между теб и партньора ти, в която да участват и семействата ви (стига да няма нарушение на законите).
11.
Някак си не мога да се съглася с това - нали си наясно, че част от културните традиции са именно отликите в социо-културната среда? А национал-социализма забранява всяка друга среда, освен усторената по единстевния му образец. Да не говорим, че също така част от въпросните тардиции е и усторйстовто на самата държава, т.е., отново имаме премахване на част от съответното наследство.
Впрочем, не случайно ти дадох примери за сравнение - смяташ ли, че за белгийския национализъм е правилно държавата им да бъде премахната и да бъдат управлявани от представители на друга нация - германците? Или че същото е пиремливо за холандсикя национализъм, да речем? Или за чешкия? Трябва да ти кажа, че национал-социалистическа Германия достатъчно ясно показва какъв вид ще има обединената под нейна власт Европа - всички държави са или директно включени в империума (т.е., губят самосотятелността си, а следователно и основния стълб на национализма си) или са сателитни - т.е., запазват донякъде самостоятелността си.
12.
Всъщност, за това колко би пордължила окупацията нямаме никаква представа - единстевно твоите думи, че тя би приключила "малко след това". Но като се има предвид, че Германия окупира държави и преди войната, то силно се съмнявам, че би прекратила тази окупация след нея. По-скоро са щели да си останат включени в империята. Така би се постигнала по-голяма "евроинтеграция" (а всъщност, германизация) на Европа дори отколкото би могъл да реализира някога ЕС.
13.
Ами как да ти кажа, съдбата на Австрия, Чехия, Полша (да не говорим за това, което готвят за Русия) говорят по-скоро за друго. А Франция очевидно и след войната би си останала само с територията на Виши. Не виджам въобще от кое следва, че Германия би освободила от присъствието и контрола окупираните от нея държави след края на войната, ще се радвам ако кажеш въз основа на какво точно правиш този извод?
Въобще, Horst Wesel, както забелязваш, повтаряме неща и аргументации, спорим за дребни аспекти. Според мен, няма много какво да добавим към казаното, пък и не виждам смисъл.
Пък и как си представяте в няколко поста да изясним напълно всички предимства и недостатъци на двете системи и да дадем окончателен и еднозначен отговор на въпроса коя е по-добра.
Аз ще отговоря (ще се опитам да е накратко ), пък ще видим по-натам:
1.
Йерархичната система на упражняване на власт и носене на отговорност е доминиращ във всички армии откакто съществуват такива. Не виждам проблем този принцип да се прехвърли и върху държавното управление.
Ходобна схема я има реализирана еднистевно в природата - добри примери са мравунякът и кошерът. Аз обаче много се съмнявам, че ще се намерят много хора, които биха желали да живеят в подобно общество (освен ако не им е гарантирано място наврха на пирамидата). По същественото, обаче, е че подобна структура ще е подчинена само и едниствено на утилитарността, т.е., всички останали общестевни функции ще бъдат подчинени на този критерий. А доколкото армията като структура е изключително консервативна и затворена, то тези струкутрни черти ще се прехвърлят и върху обществото и държавата, изградени по този начин. А това, казано направо означава, че подобна държава няма да има почти никаква адаптивност, а възможността й за иновация ще се движи около нулата и ще е възможна само отвън (както е и при армията). Т.е., този тип идеално общество много бързо ще се вкостени и ще бъде разрушено или под външни влияния, или дори под собстевната си тежест.
2.
Е да, просто припокриване на понятията. Пък и не виждам никакво противоречие. Фюрерът носи отговорност пред народа защото всички останали носят отговорност към Фюрера. Така отговорност не се размива.
А какво значи всеки демократичен чиновник да носи отговорност пред народа? Общо взето нищо.
3.
Не знам дали е оправдание, но е едно много логично обяснение. Аз казвам само че това е световна практика а не "престъпление на нацизма".
Или ще отречеш че евреите, като национално малцинство, имат много негативно отношение към националсоциализма. Всеки евреин е потенциален "вътрешен враг" и затова срещу тях се провеждат рестриктивни мерки, характерни за всяка държава.
Та в този смисъл, въобще няма чак толкова очевиден паралел между съответната практика в демокартичните държави и тази в национал-социалистическа Германия - ако в първите практиката да се събират и затварят в лагер чужденци започва със започването на война и насочена само към граждани със съответния национален произход като този на врага, то в Германия тази практика започва далеч перди започването на каквато и да е война. Ако в демократичните държави хората се събират в лагер, а след войната се освобождават и спрямо тях не се прилагат други репресии, то в Германия повечето от събраните в лагери са умъртвени по един или друг начин. Разликата мисля е очевидна.
Аз бих добавил, че от морална гледна точка осъждам и двете практики, но прилаганата в Германия е много по-ужасяваща. Впрочем, ефективността на подобни мерки е много съмнителна, защото поначало повечето граждани от съответния произход са напълно лоялни към новата си родина.
4.
Аз казвам че по времето на националсоциализма се е творило истинско изкуство, като споменах и конкретни имена. И общо взето "художествената среда" по това време е била на много по-високо ниво, по мое мнение. Достатъчно е да сравни оперите на Вагнер, които са били много популярни тогава, с днешната "музика".
5.
Относно консуматорското общество- точно това имах предвид и аз. Колкото по-демократично става едно общество толкова повече се задълбочава неговата консуматорска същност. И се получава един омагьосан кръг. Освен ако не твърдиш че пододобно обществено развитие е положително. За мен това е един от основните грехове на демокрацията- ако не че е предизвикала това развитие, то поне че не е направила нищо за да го спре.
6.
"Насилствените мерки", които визираш са насочени срещу наруштелите на съответните правила. Те обаче не са предназначени за налагане на определения морал. Това се постига точно чрез възпитание, т.е. пропаганда.
7.
Много хубаво, ами младежта? Ами подрастващите, които поради ранната си възраст не могат да правят самостоятелен избор. Те приемат приемат за свои ценностите, които са най-разпространени в общественото пространство. Така че е много важно какви идеи се намират там. А за това трябва да следи държавата. Какво ще стане иначе?
Инак си съвсем прав - именно тук е мястото на семейството и средата - те трябва да подпомогнат правилния избор. Естествено, това не става винаги, атка че тук има проблеми, но бих казал, че те много рядко са свързани с нечие творчество (освен ако не приемем телевизията за такъв продукт, но това ще понасили определението за творба и творец ).
Както и да е, съгласен съм, че тук има проблем, но цензурата поставя още по-голям проблем - а как ще се прецени кое влияние е "вредно" и кое - не? Най-много, което можеш да постигнеш в тази област е да озакониш нечие мнение за изкуството, но дали то ще е правилно и наистина ще премахва всичко "вредно"? Впрочем, в демокартичните общества също има подобен вид морална цензура...
8.
Не мога да си представя друг случай, при който демократическото общество ще действа като общност, освен при наличието на външен спрямо това общество враг. Във всички останали хората са движени само от лични мотиви. Те се групират в партии, които се борят помежду си за власт. Партиите от своя страна се делан на различни "идейни" течения, които също си оспорват първенството. Теченията пък са изградени от "приятелски кръгове" създадени със същата цел. И в крайна сметка всеки сам се бори за лично преуспяване. Така всеки се бори срещу останалите, и ако се кооперира с други членове на обществото, то е само за по-голяма сила и устойчивост в борбата за власт и дуги блага. Не виждам каква идентичност може да има такова общество.
9.
В какъв смисъл да се разпаднат? На какво може да се разпадне една държава? Ако спора беше между две или повече етнически общности, такова разпадане е съвсем възможно. Но тук различните групи се борят за власт над цялата държава, те нямат никакъв интерес от разпадане на тази държава.
10.
Какво му е интересното? Просто избягване на браковете между представители на различни нации (етноси,народи..).
11.
Това изобщо не може да се нарече асимилация. Националсоциализма е учение за устройството на държавата. Нищо не пречи, напротив, задължително е всяка националсоциалистическа държава да запази културните си традиции.
Впрочем, не случайно ти дадох примери за сравнение - смяташ ли, че за белгийския национализъм е правилно държавата им да бъде премахната и да бъдат управлявани от представители на друга нация - германците? Или че същото е пиремливо за холандсикя национализъм, да речем? Или за чешкия? Трябва да ти кажа, че национал-социалистическа Германия достатъчно ясно показва какъв вид ще има обединената под нейна власт Европа - всички държави са или директно включени в империума (т.е., губят самосотятелността си, а следователно и основния стълб на национализма си) или са сателитни - т.е., запазват донякъде самостоятелността си.
12.
Аз доколкото съм чувал, за нарушаване на расовата хигиена са изпълнени не една и две смъртни присъди. Пък и окупацията продължава само до края на войната (може би и малко след това).
13.
"Достатъчно е да сравниш положението в Холандия или Белгия сега и по време на нацистката окупация. Или пък Франция на Виши с днешна Франция в ЕС." Сравняваш несравними неща. Окупацията е била във време на война и е имала чисто военни цели. Защо мислиш че тя би продължила и след края на войната и че тези държави са загубили завинаги независимостта си.
Въобще, Horst Wesel, както забелязваш, повтаряме неща и аргументации, спорим за дребни аспекти. Според мен, няма много какво да добавим към казаното, пък и не виждам смисъл.
Comment