Horst Wessel написа
"Национален герой" е доста смислово натоварено понятие и не може да се използва така по желание в отделни отрязъци от историята. Напротив, националният герой е историческа личност с непреходно символично или съвсем практично значение за дадения народ. Весел, според това което прочетох набързо тук-там, е просто една жертва на сблъсъците на различни политически банди в Германия през периода на политически хаос, като не виждам особена разлика между него и например загиналите комунистически "борци" - и двете страни представляват фанатизирани тълпи младежи идеалисти, много често искрени идеалисти при това, поддали се на модните крайни движения през периода, за нещастие водени от бандити. Още повече, че в крайна сметка и двете се борят за свалянето на легитимната Ваймарска република, т.е. фактически са противодържавни организации, истински съжалявам, че армията не се намесва навреме, но пък никой не ги е вземал насериозно, докато не става твърде късно. И на всичкото отгоре въпросният тип е убит доста безславно, след като практически оставя партията и се изнася да живее с проститутка. Да речеш, прославя се в смъртен бой, няма такова нещо. За сметка на това Гьобелс моментално сграбчва възможността за да го издигне майсторски след серия пропагандни мероприятия, които продължават с все по-голям размах в бъдещите години, за идол и партиен герой.
Та в този смисъл в никакъв случай не е "национален герой", дори образът му да е бил издигнат в култ от нацистите.
Също така, въобще не мога да се съглася с приказката "през периода '33-45' нацист = немец". Не знам откъде си останал с такова впечатление, но съвсем не са толкова много истинските нацисти в Германия. След идването на режима на власт успява да си качи рейтинга по определени направления с общо значение, но през '38 дори Хитлер вече се страхува за бъдещето си и бърза да приготви някакъв значителен външнополитически успех, защото нещо в Германия качеството на живота и нацистките обещания все повече се разминават и му става ясно, че хората няма дълго да го търпят. Много хора въобще не го вземат насериозно, напротив, виждат в него едно временно явление, което стабилизира държавата в дадения момент, но в бъдеще ще си ходи за сметка на по-нормално управление. В последствие войната увлича все повече хора най-вече от патриотизъм, но и кара мнозинството да се отърси от илюзиите. Тук е и основният ми проблем с немското върховно командване, фактически хората най-голям потенциал за вътрешнополитическа власт, просто офицерския и най-вече генералщабния корпус са възпитани в едни традиции, които им забраняват намеса в политическия живот на страната.
Та ми е интересно по какъв начин ще докажеш, че този трагично, но съвсем стандартно загинал радикален идеалист е голям национален герой с непреходно значение за Германия.
Comment