In Memoriam - Виктор Франкъл

[gollum]

Голум нали знаеш оня виц за Хирошима, който завър шва с фразата:.... а поименно колега?

Знам го, но разликата с Хирошима е, че там почти е възможно да се състави поименен списък (не пълен, разбира се, но достатъчно представителен). Възможност, която в разисквания въпрос (поне за 30-те и 40-те години, за след това е по-различно) е много по-малко вероятна.

По отночение на документите - никога няма да видим. Унищожени са отдавна безвъзвратно.

Митак, а откъде си толкова сигурен в това? Че тези документи са унищожени? Аз съвсем не съм толкова сигурен, по-скоро проблемът е със събирането и анализирането им, което трябва да е къртовски труд, при това непопулярен. Аз поне не бих прибързвал да говоря за "унищожение" без да разполагам с някакви сигурни доказателства за това.
Според мен би трябвало всичко това да може да се установи с приемлива точност, защото зад всеки изпратен в лагерите човек би трябвало да стои съответното дело, т.е. да има документ. За всички намирали се в лагерите хора също се е водела отчетност (най-малкото заради дажби и прочее). Разбира се, в този случай също е имало различни манипулации (неизбежни в подобни случаи), но като цяло следва да може всичко това да се проследи. Проблемът е, че става въпрос за огромна по обем работа, която ще струва достатъчно много, а не си представям някой реално да иска да я върши или пък да има особена изгода от извършването й.

За колективизацията - да, тогава вероятно документите не, че чак не са се водили, но вероятно много от тях вече няма как да се намерят. Да не говорим, че основните жертви са от глада (не толкова директни), а там нещата са още по-неясни, защото става въпрос за огромни по мащаб миграции, при които хич не може да се установи кое къде и как (дали?) се е случило. Впрочем, Империал беше качил една не лоша статия за човешката цена на колективизацията (в базата данни на сайта)ы както и една друга за средната продължителност на живота през 30-те години в СССР.

Статистическите методи са много точни.

Съгласен съм с това, Митак, но само когато се ползват коректно, т.е. на основата на сигурна извадка от данни - сигурни базови данни и представителност на извадката. Достатъчно е едното от двете да се манипулира и изводите губят достоверността си. Но те имат и големи ограничения - когато се използват за предположение, получените резултати имат много относителна достоверност и ако няма с какво да се сравняват, нещата стават съвсем несигурни.
Като пример можем да вземем официалните преброявания на населението пред войната - първото (вероятно по-точно) се приема за недостоверно и се прави второ, което е манипулирано и дава завишени резултати за да се покрият с прогнозните. Но е несъмнено, че и двете преброявания нямат особена достоверност когато става въпрос за азиатските части на страната. Няма как да се установи достатъчно точно реалното население. Може само да се предполага.

Та ако се върна на Солженицин (и много други автори, описващи лагерната действителност), то и аз го приемам единствено като източник на описание на атмосферата и начина на живот, не като друго. И то с неизбежната корекция, че вероятно от период до период и от лагер до лагер, нещата са се различавали.
След това, има хора, които са престоявали и по 10, и по 15, че и по двадесет години в лагерите и са се завръщали. Което предполага, че колкото и ужасни да са били условията на живот, все пак е можело да се живее, след като са оцелявали по толкова години.

[Panzerjaeger]

В Аушвиц-Бикернау са били депортирани повече от 1,3 милиона души от цяла Европа. От тях 1,1 милиона са били убити като един милион от тях са били евреи.

Цифрите на жертвите в Аушвиц представени от различни изследователи будят оправдан скептицизъм. Те варират от 800 000 до 4 милиона???

Цифрата дадена от Съветите и приета от световното обществено мнение е 4 милиона. Това число било написано на табелата пред музея-мемориал в Аушвиц. В последствие през 1990г. табелата е сменена, като новата цифра съгласно ”последните проучвания” (виж Franciszek Piper - Fritjof Meyer, “Die Zahl der Opfer von Auschwitz. Neue Erkentnisse durch neue Archivfunde) се редуцира на 1,1 милион???

Къде по дяволите се изпаряват два милиона и половина??? Имат ли изобщо някаква почтенност тези изследователи? Или си играят с човешките животи като с коледни подаръци?


Старата и новата табели на мемориала в Аушвиц.


Това вече е извън темата и на последното отклонение на темата. Хайде стига толкова, ако искате да циклите още нека да е в тема по съответния въпрос (има такива и стари). Макар че е безсмислено.
Sir Gray

[mitaca]

Цифрите на жертвите в Аушвиц представени от различни изследователи будят оправдан скептицизъм. Те варират от 800 000 до 4 милиона???

Цифрата дадена от Съветите и приета от световното обществено мнение е 4 милиона. Това число било написано на табелата пред музея-мемориал в Аушвиц. В последствие през 1990г. табелата е сменена, като новата цифра съгласно ”последните проучвания” (виж Franciszek Piper - Fritjof Meyer, “Die Zahl der Opfer von Auschwitz. Neue Erkentnisse durch neue Archivfunde) се редуцира на 1,1 милион???

Къде по дяволите се изпаряват два милиона и половина??? Имат ли изобщо някаква почтенност тези изследователи? Или си играят с човешките животи като с коледни подаръци?


Старата и новата табели на мемориала в Аушвиц.

За това говорим! Изследвания много и различни - за всеки вкус и избор . Да припомня, че СССР така и не призна Катин. Ако тогава се бяхме срещнали с теб Голум (немаше нет по нашите земи). Как щях да ти отговоря? Никак. Според официалните документи нацистите са избили поляците. Нацистката комисия не се признава (още повече, че българския доктор има особено мнение). Достъпа до там и до документите забранен и засекретен. Е нямаше да може да те убедя нали .
По отношение на документите. Разбира се, че има останали (доколкото знам само в централния архив с 8 тона), но даже всичките да се разсекретят (няма да съм жив за съжаление) пак няма да добием представа за цялостната картина, особено за жертвите. Списъците на директно разстреляните особено на запад са изгорени най-малкото при отстъплението пред ордите на Вермахта, да не говорим колко се е горило при Москва малко по-късно. Знаем, че документи е унищожавал Берия, а след него всички.

[gollum]

Е, ако се бяхме срещнали преди време, Митак (примерно в някоя библиотека), то нямаше нужда да ме убеждаваш специално за Катин - аз си бях убеден във вината на съветската страна тогава. Та мисълта ми е, че някак с лека ръка се отхвърлят документите, а те поне могат да дадат някаква основа, дори и да не са пълни (колко пъти в секцията за Средновековието е ставало въпрос за липсата на данни - а тук е обратното, данните с лопата да ги ринеш, но пък сложно е точно това (дори и да оставим настрана това, че ние двамата няма как да се доберем до тях, а и вероятно не бихме имали желание, да не говорим, че ни липсва съответната подготовка)). Но вероятно така и ще си изгният, без някой да се захване сериозно с тях. Както винаги.

[Panzerjaeger]

Документи разбира се че има запазени...

74 000 мъртви споменават предадените през 1989г. от М. Горбачов 59 "Списъци на умрелите от Освиенцим".

Това са "Книгите на смъртността" на концентрационните лагери водени педантично от лагерната управа. В графите се отбелязва името и номера на лагерника кога е постъпил, дата на смъртта и причината за смъртта. Това ми се струва е доста надежден източник.

Не отхвърлям разбира се да има и фалшификации и грешки, но по-надежден източник просто няма...


Страница от Книгите на смъртността на Освиенцим

[gollum]

Фалшификации най-вероятно е имало, с оглед на това, че са си правили труда да изравят и изгарят трупове в един момент. Но мисля че в този раздел на форума имаше нарочна тема, посветена на Холокоста, дайте да не я дублираме.

[ivan_kunchev]

Хм, “На 1 януари 1939г в “архипелага “ГУЛАГ” “живеят” между 12 и 15 млн. души”.
Милен Семков, (учебник по) История, 10 клас, изд Свят. Личност, с. 55

[gollum]

В учебниците, за съжаление, не се изисква посочване на източник. А поради определени причини се съмнявам проф. Семков да си е играл да рови в съветските архиви за подобни данни, нито пък да е ползвал изследването на някой, който го е сторил. Та затова и се пише така "на едро". Подобно писане има и по повод глада в Украйна след (и донякъде по време на) колективизацията - 10 милиона жертви. Аз доколкото съм се интересувал, няма някакви основания за подобна точност. За съжаление имаше един период, когато милионите се нижеха и множаха със зловеща последователност, без някой да си прави труда да бъде конкретен, защото един вид "всичко бе ясно" и каквото и лошо да се каже, изглеждаше малко. Продукт на това време са подобни числа.

[ivan_kunchev]

С някои неща съм съгласен, но все пак би ли дал обяснение относно тези “определени причини” заради които проф. Семков не би го направил?
Сега погледнах, че за загиналите от глад в Украйна наистина твърди, че са 10 млн. Е, това отново ме връща към въпроса за твоето обяснение на “определените причини”.

[gollum]

Ами, хъм, имам по-вътрешна информация, да го река тъй. Но дори и да оставим това настрана, политическите му пристрастия не са неизвестни и имат своята изкривяваща тежест върху(за съжаление) научната му дейност (доколкото писането на учебници влиза в тази категория, разбира се, то впрочем покрай това конвейерно създаване на учебни помагала има цяла друга, почти необятна територия за критика, но не е по темата). Та "определените причини" са политически.
И не че твърдя - не, не са били 12-15 милиона, но не виждам на какво основание се извежда това число с такава увереност. Както някой хора вече посочиха - за немските концентрационни лагери и лагери на смъртта все пак има достатъчно данни, които е можело да се съберат поради особеността на обстоятелствата - държавата е капитулирала, на практика изчезва като институции и е възможно безпрепятствено да се събират и анализират данни (разбира се, пак има унищожаване, загубване и прочее). В случая със СССР и ГУЛАГ не е така и може да се разчита само на вътрешни изследвания и на архивите, но дали някой ще се направи труда да ги изследва е отделен въпрос. За съжаление винаги е по-лесно да се говори принципно и с голямо приближение. Което може би в този случай е донякъде и неизбежно. Да не говорим, че целият този въпрос се превърна в пропагандно оръжие по време на Студената война и впоследствие също бе ползван не един и дваж по подобен начин, та това допълнително изкривява нещата, при това много.

[zmaj]

С някои неща съм съгласен, но все пак би ли дал обяснение относно тези “определени причини” заради които проф. Семков не би го направил?
Сега погледнах, че за загиналите от глад в Украйна наистина твърди, че са 10 млн. Е, това отново ме връща към въпроса за твоето обяснение на “определените причини”.

Най-простото обяснение е, че за подобно изследване /ако приемем, че проф. Семков си издейства позволение и средства да го направи/ ще му трябват минимум 10 години, плюс още 10 за обобщаване на данните и оповестяването им.

Доколкото съм запознат по темата, и днес работят десетки учени и фондации от Франция, Русия, Германия, САЩ, Великобритания, но никой не може да се похвали с изчерпателни и "твърди" резултати.

Като гледам какъв завой прави руската политика последните 7-8 години, може и да не доживеем някой някога да достигне до всички архиви и да ги обобщи.

Все едно. Както казах, дали жертвите са 50 млн или 12 млн, е без значение, важен е фактът, че броят им далеч не е пренебрежим /колкото и да се опитват някои да направят "пълна ревизия" и последваща редукция до по-приемливи цифри/.

Сори, Gollum, писали сме едновременно

[gollum]

Основният проблем е, че броят на жертвите все още е "политическо оръжие", ведно с много други понятия, засягащи историята на СССР (това се вижда във всички постове или хайде, да се "почти всички", в тази тема). И докато това е така няма как да има обективно изследване независимо от това какви документи и данни могат да бъдат намерени, защото зад подобни изследвания повече или по-малко стои конкретна цел. Същото сме го обсъждали и в темата за човешките загуби на СССР във войната (и на РККА), където, за съжаление, препятствие са пак същите политически съображения, с които почти всеки подхожда към въпроса. Аз се надявам, че в един момент (да речем, след 20-40 години) всичко това постепенно ще отстъпи на заден план и тогава ще станат възможни някакви по-обективни изследвания. Разбира се, това ще означава, че и някаква част от сега достъпната документация може вече да не е такава (като се замисля как обикновено се съхраняват подобни документи...), но няма какво да се направи.

А за Семков - въобще се съмнявам, че той би си направил подобен труд, за какво му е, след като (подобно на толкова много други хора) така или иначе може да сложи каквото число реши или най-добре, някакво що-годе "общоприето" такова (макар основанието да е по-скоро политическо - число, за което има постигнат, сред част от заинтересованите, компромис).

[zmaj]

Подобно писане има и по повод глада в Украйна след (и донякъде по време на) колективизацията - 10 милиона жертви. Аз доколкото съм се интересувал, няма някакви основания за подобна точност.

Gollum, стана ми интересно. Ако ти се занимава, напиши онова, което знаеш за глада в Украйна и Поволжието. Темата е свързана с тази, която обсъждаме.

[zmaj]

Даниил Хармс е литературният псевдоним на Даниил Иванович Ювачев, руски (съветски) писател и поет.

В края на 20-те години на ХХ век става един от основателите на авангардната поетическа група Обединение за реално изкуство (съкратено на руски ОБЭРИУ). През 1932 г. творчеството на групата е заклеймено като „поезия на класовия враг“ и за авторите от нея става невъзможно да се събират. По същото време Хармс е обвинен в антисъветска дейност и е изселен в Курск. Когато се връща, започва да пише детски книжки, за да се препитава. Кратките театрални сцени, стиховете и другите текстове, които пише, така и не публикува приживе. През 1941 г. е арестуван отново. За да се спаси от разстрел, симулира умопомрачение и е вкаран в лудница. Умира там от глад по време на Ленинградската блокада.

Реабилитиран е през 1956 г., но така или иначе дълго време произведенията му не се публикуват в СССР. /Уикипедия/



Понеже от ученическите години съм фен на Данийл Хармс

http://www.bukvite.com/forum/index.php?showtopic=606

и наскоро попаднах на мемоарите на съпругата му Марина Владимировна Дурново, реших да ги копирам тук... може и да са ви интересни, ако не сте ги чели /освен това предават много добре атмосферата непосредствено след болшевишката революция в Русия , та чак до края на 30-те; колкото и да не е за вярване през 20-те бохемите в Петербург са смъркали кокаин, на фона на ЧК и масовите арести на "неблагонадеждни" /:


" Моминската ми фамилия * Малич * е от сръбски произход. Това е фамилията на моята баба. Тя е родена Малич, княгиня Голицина.
Историята на семейството ми заслужава да разкажа за него и затова ще започна с прадядо ми.
През миналия век в страната, където днес има кръвопролития и междуособици, живеел млад сърбин. (Мемоарите на Марина Владимировна Дурново са писани 90-те години, когато тя е вече близо 100-годишна бабка, която от 50 години живее във Венецуела). Той бил доктор. Решил да се откъсне от обичайната си среда и да замине за Русия, за Петербург. В Петербург го сватосали за много богато момиче, двамата се оженили и той забогатял. И изоставил лекарската си практика, която вече не му трябвала.
Родили им се пет деца: две дъщери и трима синове. Виждала съм с очите си името на единия от синовете * мисля, че беше Григорий * в Царское село, изписано със златни букви на паметната плоча на някакво елитно учебно заведение, в което родителите записват децата си едва ли не с цяло десетилетие предварително.
Между другото, казвали са ми, че Григорий и двамата му братя били все ниски на ръст.
Григорий бил страшно запален по конете, както и останалите братя. Веднъж гуляел с приятели в някакъв ресторант, а там по това време пеела една чистокръвна циганка. Вечер тя винаги пеела в големите ресторанти. И Григорий се влюбил в нея, при това до такава степен, че почнал да я следва навсякъде, където пеела. В края на краищата се оженил за нея. И въпреки блестящото си образование и аристократичния си произход не могъл да направи кариера, защото бил женен за циганка * това било непреодолима пречка.

Баба ми имала две деца: дъщеря, също Елизавета, Лили, на която казвах мама, и син Ася, Александър. Той служеше във флота и беше бабиният любимец. Спомням си как минавам през гостната, а там виси голям негов портрет. В цял ръст. В морска униформа, много красив, някак породист.

Веднъж Ася отишъл както обикновено в клуба си да играе карти. Седял и играел. През това време вратата се отворила и вътре нахълтал страшно пиян офицер, който, минавайки покрай Ася, го пернал по лицето с ръкавицата си. Страшно оскърбление за ония времена. Ох! И това бил краят. Александър станал и го извикал на дуел. Според тогавашните правила не можел да направи нищо друго. Но не се стигнало до дуел. Ася се прибрал вкъщи * той вече живеел отделно, в своята част * и се застрелял. На двайсет и една години.

Дядо ми беше княз Голицин. За мен * истински бог, неописуемо красив. И сега си го представям в пълна униформа, с военен мундир, с ордени. Арестуваха го малко след 17-а година, пратиха го в затвора и го откараха в Москва, в ЧК.

След ареста дядо, княз Голицин, прекарал в затвора близо половин година, преди баба да замине за Москва да моли за освобождаването му.

Тя изчакала реда си за среща с жената на Горки, която била председателка на Червения кръст. Чакала ден и нощ и най-после влязла в кабинета º. Коленичила пред нея и почнала да я моли за мъжа си.

Жената на Горки й казала: “Станете. Ще направя всичко възможно, за да бъде мъжът ви освободен.”

И баба се върнала с дядо. Аз съм била още малка.

А дядо изобщо не можел да проумее какво става?! За какво той * княз Голицин * изведнъж * е бил арестуван * и тикнат в затвора! Само за това, че е княз Голицин ли? Та той не бил направил нищо, ама абсолютно нищо лошо, за което да го приберат. Да беше пребил някого или нещо друго ужасно да беше сторил. Не, нищо подобно.

Той беше чудесен, спокоен, невъзможно красив старец. Имаше само една слабост * тичаше подир момичетата, които идваха да работят в къщата.

Не живя дълго, след като беше освободен. Беше абсолютно сломен. Затворът и арестът го бяха пречупили.

Помня, че всички живеехме в една стая: татко, мама, Олга и аз. Бях някъде петнайсетгодишна. Бях пълна с живот, всичко в мен ликуваше. И всяка сутрин ставах и като си подсвирквах, танцувах из стаята. Имах толкова енергия, че можех да стана и веднага да запея, като птичка.

И татко всеки път ми казваше:

* Боже мой, престани с този ужасен шум!

Олга също я беше яд на мене.


Беше на Великден, най-големият празник за нас. Мама занесе колет на баща ми в затвора: великденски сладкиш, козунак * от всичко по малко. И се върна обляна в сълзи.

Спуснах се към нея:

* Мамо, как е татко? Защо плачеш?

* Не ме позна!... Даде ми халката...

И ми разказа, че като предавала на гишето колета си, той º благодарил много сърдечно, свалил халката от пръста си и º казал: “Моля ви, вземете тая венчална халка и я предайте на жена ми * сигурно вече няма да я видя...” Мама се развикала: “Коля! какво приказваш! аз съм жена ти!! какво си измисляш?!” Но той не я познал. Тя ми разказваше и плачеше.
И все пак той излезе от затвора. Но беше напълно съсипан. Нищо не можеше да върши. Седеше си вкъщи и толкоз.

А когато * вече в навечерието на войната * го прибраха отново и го пратиха на заточение, той умря още на гарата. Наблъскваха ги в товарни вагони, като животни * и той падна и умря.
Олга едва не полудя. Тя го боготвореше. Цялата нощ плака като луда.


Вече не си спомням как се казваше първият мъж на Олга. Те се разделиха, Олга го напусна. Беше много мил, отнасяше се с нежност към мен. Мисля, че правеше нещо в киното. Тя пък мечтаеше да стане актриса. Но за съжаление нямаше данни за това.

А аз бях много импулсивна, просто преливах от енергия.

Веднъж, след като вече се бяха разделили, той ме покани на чаша чай или кафе вкъщи.

Не, не, нямаше никакви попълзновения от негова страна, само приятелски разговор.

Между другото ме попита мога ли да смъркам кокаин.

Питам го:

* А това пък какво е?

* О * казва, * нещо прекрасно. Един такъв прашец. Страшно е скъп. Но като си смръкнете от него, ще имате приказни видения, ще се появят необичайни мечти, ще започнете да халюцинирате...

Умирах от любопитство и много ми се искаше да пробвам.

Той рече:

* Елате, да кажем, във вторник... Ще се помъча да намеря мъничко.
Казвам:

* Да-да, не-не, не знам дали ще мога * и избягах.

И във вторник * да приемем, че е било вторник, отново отидох в дома му.

Той ми показа как да го поемам, да го всмръкна в ноздрите. И все ме наблюдаваше:

* Е, как е? Нищо ли не чувствате?

* Нищо * само малко се развеселих.

* Ами добре. Не, повече не бива. Ще опитаме друг път...

* А какво * питам * ще стане, ако изпадна в някакво състояние?

* О * отвръща, * ще е много интересно!

Ходих при него още два-три пъти и нищо особено не ми се случваше.

Той ми казваше:

* Да, днес е по-добре. Очите ви блестят толкова хубаво! Чудни очи!... Сега станете и малко се разходете из стаята... Не ви ли се вие свят?

Моментално изпълнявах всичко, което ми кажеше. След това тичах към къщи.

Веднъж ми каза:

* Елате следващата седмица * ще направим още един опит.

Отидох. Той ме загледа втренчено и рече:

* Днес е много по-добре! Вече ви действа.

Питам:

* Как разбрахте, че ми действа?

* Виждам го в очите ви.

* И какво виждате в очите ми?

* Страшно се променят, стават красиви. Те и без това са много красиви, а сега са просто ослепителни. Кокаинът вече ви действа... Какво усещате?

Казвам:

* Радост.

Погледа ме как се движа. Не, няма нищо, всичко е наред.

Та така, трябваше вече да си тръгвам.

Започна се чак като излязах на улицата. Вървях, като разбутвах хората ту насам, ту натам.

* Къш, къш!...

Всички се обръщаха. Главата ми беше олекнала, като че беше съвсем празна. Чувствах се на седмото небе. Само, дай Боже, да мога да си отворя вратата и да вляза.

Помня тоя ден, сякаш беше вчера.

Мама имаше рожден ден, беше поканила гости, познати дами. Може да бяха колежки от библиотеката на Академията на науките, където тя работеше като библиотекарка и откъдето все ни носеше френски книги.

Нахълтах като луда. Бях свикнала да споделям с мама всичко. И още от прага се развиках:

* Когато тия лелки-сарделки си тръгнат, ще ти кажа и ще ти покажа нещо.

А на мама и през ум не º минаваше, че може да ми се случи такова нещо. Само ми каза:

* Ела насам за момент * много си особена... Я ми кажи, какво има?

Отвръщам º:

* Не мога. Не мога!

Тя ми казва:

* Видът ти е много странен... Само не викай толкова! Ще те чуят съседите.

А ония ми ти лелки-сарделки ме гледат и казват на мама:

* Е, какво пък, Елизавета Алексеевна, налейте ни още чай...

Когато гостите си отидоха, мама дойде при мен, заразпитва ме и почна да се досеща каква е работата:

* А, предложили са ти някакъв прах... Не бива да го правиш, защото е много вредно...

Отидох да спя и спах много дълго. А като станах, всичко ми изглеждаше скучно, сиво, еднообразно.

И един друг път, когато всички отидоха на някаква екскурзия, а аз си останах вкъщи. Татко вече го нямаше, беше в затвора. Заключиха ме и тръгнаха.

И като се започна... Връхлетя ме див страх. Отначало всичко ми изглеждаше синьо, после стана жълто... Сновях от ъгъл в ъгъл като животно. Опитах се да отворя вратата * не се отваряше. Започнах да полудявам. Седях, подвила крака, обхванала коленете си с ръце, и се люлеех с трепереща глава, люлеех се... Стигнах дотам, че всичко стана някак сиво, после черно... Толкова ми беше лошо, че се заклех никога повече * ама никога! * да не посягам кък кокаина.




Всичко това стана много преди запознанството ми с Даня. Със сигурност съм му го разказала. Нищо не криех от него.




Една вечер, добре си спомням този ден, си разчиствах и подреждах масата. И до ден днешен имам слабост към хубава бяла хартия. Разглеждах я, сортирах я.

В това време на вратата се почука. Отидох да отворя.

На прага стоеше висок, странно облечен младеж, с каскет с козирка. Носеше карирано сако, панталони за голф и гетри. С тежък бастун, а на пръста му * голям пръстен.

* Може ли да вляза?

* Да, да, заповядайте.

Търсеше Олга. А тя не си беше вкъщи.

* Може ли да я почакам малко?

Казвам му:

* Разбира се. Седнете.

Той:

* Благодаря ви.

Продължих да си оправям книжата, а те бяха едни от други по-красиви. Изведнъж той ме попита:

* Сигурно обичате музиката?

Казах:

* Много.

* И каква музика обичате? Какви композитори?

И аз веднага, като курдисана:

* Чайковски. Той е над всички.

* А * казва, * значи обичате Чайковски? Чуден композитор... И кого още?

Споменах още някого, а той ме попита:

* А Бах обичате ли?

Не, за свой срам изобщо не познавах Бах.

Имах годишен абонамент за Филхармонията, най-евтиния. С място на последния балкон, в галерията.

Понякога направо от работа, без да се преобличам, тичах в седем часа към Филхармонията, с мрежа, пълна с покупки.

Така че той ме попита нещо, което ме интересуваше.

А Олга все не идваше и не идваше. Стана късно. Той почака още малко и си отиде.

Много ми хареса. Един такъв приятен, с открито лице. Имаше необикновени очи: сини-сини. И беше толкова вежлив, възпитан! Обича музиката и я познава по-добре от мен.

И аз много съм му харесала * каза ми го по-късно.

Преди това бях чувала за него от Олга, знаех, че е писател, но, естествено, дори не подозирах, че това е бъдещият ми съпруг.

Скоро след това той ме покани с Олга на Островите. Отидохме. Носехме си сандвичи. Може би и мляко, и не помня какво още.

След това пътешествие той неведнъж се отбиваше у нас. С течение на времето все повече зачестяваше. Ходехме на разни места. Из града. И извън града. "

[Panzerjaeger]

Фалшификации най-вероятно е имало

Не изключвам да има фалшификации в "Списъците на умрелите от Освиенцим".

Както не изключвам и да е имало фалшификации и след 1945г. Да не забравяме, че повече от 40 години “Списъците” са се съхранявали в съветските архиви до момента през 1989г., когато се предават от М. Горбачов на Германия.

Твърде вероятно е руснаците да са фалшифицирали регистрите, като са завишили бройката по идеологически причини.