In Memoriam - Виктор Франкъл

[Panzerjaeger]

Тук, в България, първопроходците в Белене също са изпратени и оставени под открито небе- и какво ? Колко от тях после ревнаха за държавни пенсии, при все, че 90% от тях са изпратени там не за политически провинения, а за хулиганство, кражби, мародерство ?

Това съвсем не е така.

На 8. VII. 1952 Вълко Червенков пише писмо до МВР, с което иска в политбюро да бъде представен "точен доклад от Георги Цанков (тогавашен вътрешен министър) за въдворените в трудово-възпитателните общежития (ТВО) "

Да видим от доклада какви хора са изпратени в лагерите:

1. Бивши белогвардейци
2. Бивши полицаи укрили се от Народния съд
3. Бивши царски офицери укрили се от Народния съд
4. Провокатори и за предателства в партията
5. Активни Ив. Михайловисти (ВМРО)
6. Лидери, бивши министри и други водачи на партии
7. Ръководещи и активни Никола Петковисти и Лулчевисти, членове на върховното и окръжни ръководства, народни представители
8. Бивши водачи на легионери и ратници
9. „Изменници на родината”, заловени на границата или в опит и подготовка за бягство
10. Ятаци и помагачи на горяни или „шпиони” и „дивесанти”, прехвърлени в страната
11. Участници в нелегални конспиративни групи и организации
12. Разпространители на злостни слухове и вражески пропаганди, разпространяване на анонимки и други разни
13. Анархисти с активни действия
14. Сътрудници на полицията
15. Сътрудници на чужди разузнавания

Разбира се и криминални престъпници: рецидивисти, сводници и проститутки, които обаче са нищожен процент спрямо гореизброените...

[tonev]

като стана дума за хулиганство и Белене се сещам за следния случай.... едни партиини кадри виждат че синът им става "хулиган" и решават да го превъзпитат ...пращат го в Белене... след 7 дни получават известие че е умрял от ... сърдечна недостатъчност... 18 г момче...

4. Провокатори и за предателства в партията

по тази точка са можели да вкарат всички...

[Юлиан Август]

На 8. VII. 1952 Вълко Червенков пише писмо до МВР, с което...

Тази информация от къде ?

Иначе ако има незапознати с информацията:
Трудововъзпитателните общежития, или неправилно наричани в Б-я лагери, съществуват много преди 9-ти, а още от юни 1941 г - в местностите “Гонда вода” и “Свети Никола” – близо до Асеновград, на остров “Анастасия” край Бургас, в местността “Кръсто поле” край с. Еникьой - Ксантийско, а през 1943 г. - и в манастира “Св. Кирик и Юлита” - Асеновградско.
Ако говорим за създавани след 9-ти, то такива възникват следствие Указ 8 на министерството на вътрешните работи, подпечатан на 15 януари 1945, в името на негово Величество, при вътрешен мин. тогава Антон Югов.
Да видим какви персони подлежат на въдворяване:
чл.1 а) рецидивисти, с изключение на политически такива
б) проститутки, сводници, сутеньори
в) изнудвачи, комарджии
г) просяци, безделници

Първите въдворени в ТВО били настанени в лагера “Свети Врач” край град Сандански от януари до април 1945 г., след което лагерът бил преместен в Бобовдол. По-късно били създадени лагерите край мина Куциян, Богданов дол, село Ножарево - Силистренско и др.

С Постановление на МС с протокол N 50 от 27 април 1949 г. е създаден лагерът на о. Персин, като е затворен 53-та, а след "Унгарските събития" и паралелно течащата борба с т.н. "хулиганство" отново отворен. До затварянето си през август 59-та, обектът е главна "дестинация" на дребнокриминалните рецидивисти и осъдените за хулигански прояви. На о. Персин е имало политически въдворени само през периода 1949-53 г. , във връзка с процесите на колективизацията и съответно съпротивата на земеделските лидери по места. Впрочем според разказите на въдворени, това е бил по-толерантния период на ТВО-то, за разлика от втория, "хулиганския".

[zmaj]

Колко е вярно - не знам. Пускам го заради "френските учени", те поне изглеждат като трета /безпристрастна/ страна:


"Все още е невъзможно да бъдат представени окончателните данни за престъпленията на марксистко-ленинските режими. За СССР от 1917 г.до 1991 г. се дават подробно аргументирани и поради това възможни да бъдат целенасочено и критично разглеждани под лупа изчисления и предполагаеми данни за 60 милиона жертви (по данните на историка проф. д-р Р. Дж. Румел 1990-1996 г.). Много по-високи цифри, преди всичко от документите на руски емигранти (през 1974 г. Александър Солженицин извежда заключения за над 66 милиона жертви само за периода 1918-1956 г.), биват по този начин намалени.

Френски автори считат за реалистични максимум едва 35 милиона жертви (Ст. Куртоа и съавтори през 1997 г.). За съжаление, сигурно само в известна степен могат да бъдат доказани едва 25 милиона жертви, се съобщава от малката група на професионално занимаващи се със сталинизма изследователи (по информация от научното работно заседание за изследвания на сталинизма, ГУЛаг и масовите репресии, проведено в Хамбургския институт по социални изследвания през 1998 г.).

Отличителен белег на репресивната система на комунизма и негова най-силна метафора става ГУЛаг – мрежата-конгломерат от трудово-наказателни лагери в СССР. Много са отличителните белези на комунистическия терор, които доказват идеологическата същност и практическа реалност на комунизма. Но именно ГУЛаг позволява дори на незнаещи нищо за марксизъм-ленинизма да се изправят пред ужасната статистика на демоцидни убийства - на геноциди, икономициди и политициди - които харкатеризират “най-хуманния обществен строй” в човешката история.

Още през 1918 г.

Троцки изгражда първите концентрационни лагери

за унищожение чрез наказателен каторжен труд в Европа. През 1922 г. в СССР има вече 23 функциониращи лагера. За времето от 1922 г. до 1928 г. жертвите, загинали при работата или убити при репресиите в тях, възлизат до 3 милиона. (според руския историк Панин, публикувал данни през 1976 г.)

Понятието ГУЛаг се извежда от руското Главное Управление Лагерей и описва работещото от 1928 г. към НКВД Главно управление на наказателните лагери. През 1921 г. Ленин започва частично възстановяване на частната собственост, тъй като става очевидно, че икономиката на СССР е много слаба и комунистическият конгломерат е заплашен от срутване. Но от 1928 г. Сталин спира всички подобни опити на квази-собственически отношения и пазар с радикални мерки и се връща към изграждането на започнатата от началото на 1918 г. марксическа икономика с централизирана планова продукция - първата обявена петилетка в СССР е периодът 1928-1932 г.

Още през 1928 г., по време на тези мерки, започва и силното разширение на лагерната система и мрежа. Нафтали Френкел, отрекъл се от еврейските си корени и преминал в лоното на комунизма бивш едър собственик, става организатор на идеята на чудовищния моллох в историята - мрежата от 8000 лагера.

Лагерната система не служи само за наказание и унищожение на съпротивляващи се частни собственици чрез наказателен труд и за продължително сплашване на останалата част от населението на СССР.

Лагерната система се използва целенасочено още от самото изграждане на мрежата и за допълнително, в някои отрасли дори преимуществено, производство на плановата продукция –

каторжният труд става един от основните икономически фактори

в комунистическото производство.

Затворниците са разпределени според лагерната система в различни сфери на тежката и леката промишленост, като трудът им се използва и за изграждането на инфраструктурата на плановата икономика - аграрна работа, строежи на пътища и улиц, изграждане на заводи - за това се използва принудителен труд на затворници. Добивът на петрол, дърводобивът, транспортната инфраструктура в екстремните сибирски области са изцяло „в ръцете" на затворници от ГУЛаг. За да се използва дълготрайно трудът им за комунистическата планова централизирана икономика, минималните наказания в ГУЛаг се повишават от редовни 3 на редовни 8 години.

След смъртта на Сталин през 1953 г. ГУЛаг се преименува в Главно управление на поправителни работни колонии, а от началото на 60-те години в Главно Управление на поправителни работни заведения. Цифрата на затворниците в трудовите лагери надвишава и след това милионната граница, но намалява процентът на умиращите в лагерите. Лагерниците са все повече ценени като работна ръка в тежки условия, а поддържането на лагерната система служи като основен механизъм за държане на населението под напрежение, страх и оттук – подчинено на властта.

Не е възможно да се обхване колко от лагерната система и в какви разновидности, поделения, нови имена и форми на съществуване се запазват и след 1991 г. Тъй като плановата продукция в Русия не е преодоляна като форма и през 1998 г., е голяма вероятността, все още да се използва наказателен труд в Русия като икономически фактор и до днес.

Историци предполагат, че цифрата на редовно наказваните с каторжен труд преминава окончателно милионната граница най-късно 1931 г. Между 1936 - 1956 г. годишното общо число на наказаните с каторжен принудителен труд в системата на ГУЛаг е между 1,5 и 20 милиони за различните периоди през тези 20 години. Обективни и постоянни данни не са и до днес известни, поради унищожените или неводени архиви за всички жертви. Нереалистично е минималното число на някои историци от 2 милиона жертви, загубили живота си чрез наказателен труд в ГУЛаг за времето 1928-1991. Това число е третирано от мнозинството западни и руски историци като опит на старите КБГ- елити да релативират огромните числа жертви на системата на комунизма и специално на системата ГУЛаг.

Актуалните хипотези на историци, занимавали се с архивите в бившия СССР варират за цифрите на умрелите затворници от наказателен труд в ГУЛаг между 2,5% и - преди всичко в периодите 1936-1938 г. и 1942-1944 г. - до 30% от общото число затворени хора в ГУЛаг. В сибирската област Колима измират например 50 % от затворниците. Колко от затворниците изобщо се връщат у дома е число, което остава също неизвестно до днес. Според нуждата от работа на много затворници се издават удължени

присъди за години напред направо в лагера на място, без процес.

32 милиона жертви, умрели в лагерите, само за времето между 1927 и 1958 г. (според данните на руския историк Косик през 1962 г.) или 57 до 69,5 милиона между 1918 - 1956 г. (според Куманов и Солжнеицин, според изнесените през 1974 г. данни) са изчисления, които са правени и приемани до края на 80-те години.

Историкът Р. Дж. Румел намалява тези цифри. За целия период на марксизма-ленинизма от 1918 г. до 1991 г. той дава общо 39 милиона убити в системата на ГУЛаг. “Мaрксизъм плюс власт" нарича той формулата (през 1996), по която се убива в ГУЛаг. Числото на Румел е резултат от т.нар. “rock-bottom" - минималните предполагаеми жертви от почти 16 милиона, за чието удостоверяване съществуват възможности и са налични данни, плюс онези милиони граждани, които при преброяванията през годините са обявени за изчезнали – т.е. неналични по необяснени причини, без смъртни актове, но с налични свидетелства за раждане - и по друг начин не биха били обяснени, освен като изчезнала в ГУЛаг маса население.

Ако за 73 години история на СССР, изчислява проф. Румел, средностатистически само 1 милион годишно е пратен в ГУЛаг и от това число поне 50% са оцелявали и са се връщали у дома, макар след много години, то остава едно реалистично число от поне 36,5 милиона, които изгубват живота си в лагерите за наказателен труд в СССР. Всеки, който никога не се връща от ГУЛаг или се прибира смъртно болен и умира, е в числото на жертвите, загинали от наказателен труд в ГУЛаг.

Повтаряните “аргументи" от леви ревизионисти на Запад и на Изток, че убитите от наказателен лагерен труд хора биха умрели, даже и да не са били в ГУЛаг, поради което не може да се говори за извършен от комунистическата държава демоцид, са абсолютно невалидни и цинични. По тази логика и избитите с изстрели в тила в лагерите на смъртта в СССР, например в Куропати, както и избитите от комунистическия режим в газовите вагони и специални камиони милиони цивилни граждани на СССР, биха умрели така или иначе някога от естествена смърт, понеже не са безсмъртни. Понастоящем повечето автори и историци не назовават общи числа, а се ограничават в “rock-bottom" - цифрите на Румел, които до голяма степен могат да се подкрепят от руските архиви директно (според Бейкън, от публикациите на историка през 1994 г.).

Добрият познавач на архивната литература събира един след друг резултатите от познатите му хипотетични или доказуеми в архивите изчисления за всички ГУЛаг-години - по периоди, като отбелязва и взима предвид в изследванията си вероятните, по-късно появяващи се резултати от работата на свои колеги. Така добрите, непредубедени историци биха могли да открият средното число жертви годишно за всяка година, а на края от сумата им да изведат и една обща реална цифра, макар тя никога да не може да бъде точна.

Най-коректните, макар и предполагаеми цифри на процентите убити в ГУЛаг затворници дават все още свидетелствата на немски военопленници. Макар че СССР има първоначалното намерение да избие тази група затворници (общо 3 милиона) като политическа маса, след максимален срок от 5 години са избити 1/3 от военопленниците (общо близо 1 милион). Т.е. квотата на избити в лагерните условия е межуд минимум 1/3 (със сигурност) и 50% (много вероятно). Не е известно числото на починалите от условията в ГУЛаг завърнали се немски военнопленници.

Възможен мащаб за сравнение дават комунистическите концентрационни и работни лагери на окупирната източна зона и на територията на ГДР за 1945-1952 г . От над 156 000 затворници в лагерите в ГДР от Червената Армия и източногерманските сили за сигурност са убити близо 96 000 човека. Това прави демоцидна част от 61% жертви, загинали в трудови наказателни лагери. Този процент може да служи за допълнителен ориентир при изследванията на числото жертви на ГУЛаг. " /автори: Проф. Гунар Хайнзон, Николай Вълев, Весела Илиева/


PS: И без да вземам отношение за "супата от слама" - но става въпрос за растението "магара", за което говори не само Солженицин. По време на войната храната не стигала за армията, та камо ли за лагерниците в Сибир, и тогава на някого му хрумнало, вместо каша от овес да правят каша от магара. Растението е поне три пъти по-малко калорично от овеса. Някои диетолози казват, че било полезно, но каква ти полезност, като ти дават по 200-300 грама дневно от него, размесено с вода

"Когда Барабанова сняли с работы, оперетту списали, драму 58-ю списали. Меня на спецэтап отправили. Всех разогнали по колоннам. Театр закрыли. Это был 1950 год. Месяц, на-верное, июнь. Только что вода сошла, пароход подошел и нас отправили.
Ну, а про себя я не знаю - интересно ли говорить?..
В Тайшет мы приехали - там номера. И дали мне номер «Я-15». Из нашего театра сюда отправили: Болховского, Топилина (бывшего аккомпаниатора Давида Ойстраха), Аскарова, грим¸ра (фамилию, к сожалению, забыл). Человек 10, примерно. В Тайшет прибыли - было грустное у нас настроение. Питание, как у всех заключенных - неважное. Была баланда, на второе каша (магара называлась, такая зел¸ная - что-то вроде перловки). Никаких пончиков не было, чая тоже. Только баланда, каша - и вс¸. Но чем хорош спецлагерь был: там, вот, положил очки или кусок сахара - никто не возьм¸т. Одна пятьдесят восьмая статья и пятьдесят девятая (бандитизм). Нас с бандитами поселили, но они к нам хорошо относились. У нас был специальный барак, для артистов. Хоть на общих работах все работали (я пожарником работал, например), но это так только, проформа. Начальство знало, что мы артисты, и нас не трогали..."
/ЮХИН Леонид Иванович, «СТРОЙКА ¹ 503» (1947-1953 гг.) Документы. Материалы. Исследования./

http://64.233.183.104/search?q=cache...lnk&cd=9&gl=bg


Нека жертвите на Гулаг да не са 66-70 млн души , както твърди Солженицин.... Нека са 39 млн или 16 млн /които са твърдо доказани от архивите/... Ако за вас 16 млн човешки същества са нищо...., е..а си мамата. :kill_myse

[Panzerjaeger]

Тази информация от къде ?

Източниците са:

1. Решение на ЦК на БРП(к) от 17 декември 1944 г. с което на ДС се разрешава да арестува всеки, за когото смята, че е „фашистки или реакционно настроен” независимо от партийната му принадлежност.
2. Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица от 20 декември 1944 г.
3. Справка за въдворени лица в ТВО към 25. VII. 1953 в ТВО-Белене от Георги Цанков - вътрешен министър.
4. Протокол "Б" ¹9 от 17. ХI. 1956 ПБ на ЦК на БКП с който се взима решение за изселване от столицата на всички обществено опасни лица. В него е записано: "Да се въдворят в ТВО-Белене най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи, настанили се на местоживеене в София и други големи градове".

Документите ги има в нета. Ако се съмняваш – направи си справка. Има ги и в Сиелата.

[Юлиан Август]

За съжаление точно справката /3./ не мога да я намеря в пълен текст. Иначе откъслечни текстове от нея ми се намират. Тази справка е част от процеса на закриване на ТВО на о. Персин, когато с протокол "А" ¹135 на ПБ на ЦК на БКП в състав - В. Червенков, А. Югов, Т. Живков, Г. Дамянов, Г. Цанков, Г. Чанков, М. Нейчев, Р. Дамянов от 5. IХ. 1953. се предлага да се закрие единственото в страната ТВО в Белене. Към това време в ТВО-то се намират 1055 въдворени. От тях 874 политически и 181 - криминални. От първите :
1. Бивши полицейски служители - 156
2. Бивши офицери - 92
3. Анархисти - 16
4. Никола Петковисти - 123
5. Разни (Михайловисти, демократи) - 290
6. Провокатори - 27
7. Бивши министри и ръководни лица на опозиционни партии - 21.

Но това са непроверени данни от нета, без оригиналният текст от документите, си е само губи-време и празни приказки.

[Panzerjaeger]

Пълните текстове се намират в СИЕЛА - това е специализиран правно-информационен софтуер, юридическа и бизнес литература, както и учебни помагала. Но за съжаление е платен. Намират се в раздел отменени нормативни документи.

Също провери и броевете на "Държавен вестник" от онова време. Има ги в Народната библиотека.

[zmaj]

Малко статистика и за най-известните „ концлагери на смъртта” в Германия:

„Бухенвалд”
През периода 1937-1945 г. в лагера са депортирани близо 240 000 арестанти, предимно евреи, от тях 43 000 са убити или са умрели поради нечовешките условия. На 11 април 1945 г. концлагеристите са освободени от американската армия.

„Дахау”
За 12 години през това място минават над 200 000 човека от цяла Европа, много от тях загиват от болести и недохранване, повечето - от жестокостите на СС. От 1940 г. лагерът разполагал с малък крематориум, за елиминиране на телата на загиналите. От 1942 г. - с нов, по-мощен такъв, снабден и с "душове" (маскирана газова камера за изтребване на пленниците с газа "циклон Б").

„Аушвиц/Освиенциум”
В Аушвиц-Бикернау са били депортирани повече от 1,3 милиона души от цяла Европа. От тях 1,1 милиона са били убити като един милион от тях са били евреи. Около 900 000 от депортираните са били директно изпращани в газовите камери или разстрелвани. Още 200 000 умират от болести,недохранване,мъчения,медицински експерименти или по-късно от обгазяване. Името „Аушвиц”, превърнало се в символ на Холокоста, превръща близо 6 милиона евреи, а също роми, синти, руски и полски работници, хомосексуални и много други във врагове на националсоциализма.

[SRH]

Ами наистина е доста трудно да бъде определено колко са жертвите в ГУЛаг, то не са съвсем сигурни и данните за общия брой лагерници. Доста данни е събрал Виктор Земсков по въпроса, включително и от държавни архиви. По повод на дискусията (по вид престъпления), вижте Таблица 3, макар и да е към 1 март 1951 г. От това се вижда, че политическите затворници са близо 23% (579 918 души).

[zmaj]

Итнересно. Само едно ме смущава - че данните му, дори частично, не съвпадат с нито на един от "външните изследователи" /французин, американец или германец/. Не за друго, но остава съмнението в "пристрастност" - в единия случай, за раздуване на броя на жертвите (като Солженицин); в другия, за свеждането им до някакъв нереален минимум (2 млн), който превръща изследването в гротеска.

[gollum]

Картаген, не мисля, че 2 милиона е "нереален минимум". По-скоро става въпрос за прекалено раздуване от страна на Солженицин (и далеч не само негова). Това е като "десетките милиони" жертви на колективизацията и прочее. Просто имаше твърде много политика и пропаганда намесена в тези въпроси (сходна история се е развивала и около жертвите на немските концентрационни лагери, макар и не чак в такива мащаби по обясними причини) и все още има. Документалните изследвания показват и за в бъдеще ще показват, според мен, много по-умерена картина.

[zmaj]

Картаген, не мисля, че 2 милиона е "нереален минимум". По-скоро става въпрос за прекалено раздуване от страна на Солженицин (и далеч не само негова). Това е като "десетките милиони" жертви на колективизацията и прочее. Просто имаше твърде много политика и пропаганда намесена в тези въпроси (сходна история се е развивала и около жертвите на немските концентрационни лагери, макар и не чак в такива мащаби по обясними причини) и все още има. Документалните изследвания показват и за в бъдеще ще показват, според мен, много по-умерена картина.

Така, де. Както виждаш това, което цитирам е доста "умерено" - 40-50 милиона по-малко от тези на Солженицин и кръга около него.
Липсва и раздуване на цифрите със "смъртността" в лагерите. Тя варира между 2,5% и 50% за различни периоди при различните райони. Далеч не всички, пратени в Сибир, умират там, и въпреки това броят на "уморените при трудова терапия" от 1928 до 1958 навдишава 15 милиона:


"Историци предполагат, че цифрата на редовно наказваните с каторжен труд преминава окончателно милионната граница най-късно 1931 г. Между 1936 - 1956 г. годишното общо число на наказаните с каторжен принудителен труд в системата на ГУЛаг е между 1,5 и 20 милиони за различните периоди през тези 20 години. Обективни и постоянни данни не са и до днес известни, поради унищожените или неводени архиви за всички жертви. Нереалистично е минималното число на някои историци от 2 милиона жертви, загубили живота си чрез наказателен труд в ГУЛаг за времето 1928-1991. Това число е третирано от мнозинството западни и руски историци като опит на старите КБГ- елити да релативират огромните числа жертви на системата на комунизма и специално на системата ГУЛаг.

Актуалните хипотези на историци, занимавали се с архивите в бившия СССР варират за цифрите на умрелите затворници от наказателен труд в ГУЛаг между 2,5% и - преди всичко в периодите 1936-1938 г. и 1942-1944 г. - до 30% от общото число затворени хора в ГУЛаг. В сибирската област Колима измират например 50 % от затворниците. Колко от затворниците изобщо се връщат у дома е число, което остава също неизвестно до днес. Според нуждата от работа на много затворници се издават удължени
присъди за години напред направо в лагера на място, без процес.

32 милиона жертви, умрели в лагерите, само за времето между 1927 и 1958 г. (според данните на руския историк Косик през 1962 г.) или 57 до 69,5 милиона между 1918 - 1956 г. (според Куманов и Солжнеицин, според изнесените през 1974 г. данни) са изчисления, които са правени и приемани до края на 80-те години.

Историкът Р. Дж. Румел намалява тези цифри. За целия период на марксизма-ленинизма от 1918 г. до 1991 г. той дава общо 39 милиона убити в системата на ГУЛаг. “Мaрксизъм плюс власт" нарича той формулата (през 1996), по която се убива в ГУЛаг. Числото на Румел е резултат от т.нар. “rock-bottom" - минималните предполагаеми жертви от почти 16 милиона, за чието удостоверяване съществуват възможности и са налични данни, плюс онези милиони граждани, които при преброяванията през годините са обявени за изчезнали – т.е. неналични по необяснени причини, без смъртни актове, но с налични свидетелства за раждане - и по друг начин не биха били обяснени, освен като изчезнала в ГУЛаг маса население.

Ако за 73 години история на СССР, изчислява проф. Румел, средностатистически само 1 милион годишно е пратен в ГУЛаг и от това число поне 50% са оцелявали и са се връщали у дома, макар след много години, то остава едно реалистично число от поне 36,5 милиона, които изгубват живота си в лагерите за наказателен труд в СССР. Всеки, който никога не се връща от ГУЛаг или се прибира смъртно болен и умира, е в числото на жертвите, загинали от наказателен труд в ГУЛаг.

Повтаряните “аргументи" от леви ревизионисти на Запад и на Изток, че убитите от наказателен лагерен труд хора биха умрели, даже и да не са били в ГУЛаг, поради което не може да се говори за извършен от комунистическата държава демоцид, са абсолютно невалидни и цинични. По тази логика и избитите с изстрели в тила в лагерите на смъртта в СССР, например в Куропати, както и избитите от комунистическия режим в газовите вагони и специални камиони милиони цивилни граждани на СССР, биха умрели така или иначе някога от естествена смърт, понеже не са безсмъртни. Понастоящем повечето автори и историци не назовават общи числа, а се ограничават в “rock-bottom" - цифрите на Румел, които до голяма степен могат да се подкрепят от руските архиви директно (според Бейкън, от публикациите на историка през 1994 г.).

Добрият познавач на архивната литература събира един след друг резултатите от познатите му хипотетични или доказуеми в архивите изчисления за всички ГУЛаг-години - по периоди, като отбелязва и взима предвид в изследванията си вероятните, по-късно появяващи се резултати от работата на свои колеги. Така добрите, непредубедени историци биха могли да открият средното число жертви годишно за всяка година, а на края от сумата им да изведат и една обща реална цифра, макар тя никога да не може да бъде точна.

Най-коректните, макар и предполагаеми цифри на процентите убити в ГУЛаг затворници дават все още свидетелствата на немски военопленници. Макар че СССР има първоначалното намерение да избие тази група затворници (общо 3 милиона) като политическа маса, след максимален срок от 5 години са избити 1/3 от военопленниците (общо близо 1 милион). Т.е. квотата на избити в лагерните условия е межуд минимум 1/3 (със сигурност) и 50% (много вероятно). Не е известно числото на починалите от условията в ГУЛаг завърнали се немски военнопленници.

Възможен мащаб за сравнение дават комунистическите концентрационни и работни лагери на окупирната източна зона и на територията на ГДР за 1945-1952 г . От над 156 000 затворници в лагерите в ГДР от Червената Армия и източногерманските сили за сигурност са убити близо 96 000 човека. Това прави демоцидна част от 61% жертви, загинали в трудови наказателни лагери. Този процент може да служи за допълнителен ориентир при изследванията на числото жертви на ГУЛаг"

[gollum]

Картаген, проблемът на всички тези изследвания са липсата на каквито и да е сериозни данни (документални), върху които да се извършат. Въобще не коментирам изследванията на Солженицин, защото те не са извършвани върху документална база. На практика се използват разни сравнителни методи или автоматични прехвърляния на проценти (каквито примери си дал в поста си). Сами по себе си сравнителните методи са добри, но не и когато няма нищо спрямо което да се коригират и сверяват, какъвто е този случай.
Докато липсва сериозно документално изследване на основата на архивните данни (а за такова не знам), аз се въздържам от твърдения, особено пък включващи десетки милиони "избити".

[zmaj]

Споделям казаното от теб. Лично аз - нито подкрепям, нито отхвърлям. Просто се опитвам да си създам по-широка представа за събитията по конкретната тема.

[mitaca]

Картаген, проблемът на всички тези изследвания са липсата на каквито и да е сериозни данни (документални), върху които да се извършат...........Докато липсва сериозно документално изследване на основата на архивните данни (а за такова не знам), аз се въздържам от твърдения, особено пък включващи десетки милиони "избити".

Голум нали знаеш оня виц за Хирошима, който завър шва с фразата:.... а поименно колега? .
Относно данните, нека изясним едно недуразумение. Аз се позовавам на Солженицин само за усливията в ГУЛАГ, а не на числата. Доста съм се занимавал с въпроса и смятам, че и 36млн. е много. По отночение на документите - никога няма да видим. Унищожени са отдавна безвъзвратно. Особено за колективизацията, където документацията не се е водила дори стриктно. Само да пропомня, че след свалянето на Берия изчезват около 200стр. от личното досие на Хрущов. Ако не бяха унищожени, Хрущов нямаше да посегне на Сталин (а и никой друг от обкръжението му). Статистическите методи са много точни. Благодаренине на тях може да се изчисли от последното преброяеане при царя като знаем прираста колко би трябвало да наброява СССР примерно в 53-та. Разбира се не е толкоз просто, защото съветските статистици лъжат за всичко. За бялото движение, за депортирането, за жертвите в гражданската война, за жертвите военни и цивилни във ВСВ. Там числата за занижени. Виж преброяването от средата на 30-те е силно завишено (и мнозина несъгласни (тогава още е имало такива) статистици поемат към Колима.
Някъде по-горе срещнах цифрата 500 000 политически. Според мен е занижена, но дори да е така това са набедените троцкисти, членовете на левия, десния и лево-десния Центрове . Преди началото на ВСВ, след края на последния показен процес болшевишката партия се е свила до малко над 300 000 члена и се налага Сталински набор. В това число съвсем не влизат кулаците, средняците и набедените за кражба на соц. имущество, нехайството, закъсненията и различните видове саботажи.