boilad написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Сребролюбие или Цената на парите II
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
-
Все от някъде се почва и мисля, че тази тема е добро начало. За несистематизирането си прав, обаче си има причини и за това: 1. това са предимно бележки за чопнато оттук и оттам и 2. все още не са толкова много, че да се налага вкарването им в някакъв ред.
При требюшетите проблем може да е не само липсата на дървен материал, но и материал за противовесите (олово).Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
boilad написа Виж мнениеВсе от някъде се почва и мисля, че тази тема е добро начало. За несистематизирането си прав, обаче си има причини и за това: 1. това са предимно бележки за чопнато оттук и оттам и 2. все още не са толкова много, че да се налага вкарването им в някакъв ред.
При требюшетите проблем може да е не само липсата на дървен материал, но и материал за противовесите (олово).A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Темата е супер, едва ли има смисъл да се споменава. А за требючетите неастина ли са използвали олово за противотежест? Мислех че в ранното средновековие е било по-лесно да използват кошници с камъни. Поне в съвременните реплики това се използва. Даже днес ще е скъпо да се използва олово.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
То наистина зависи от конкретното разделение, но струва ми се, че требушетите не са баш технология от ранното средновековие - ако говорим за Западна Европа (но на практика в разговор за кръстоносците май за нея трябва да става въпрос?). В една книга, която четох сравнително наскоро - ставаше въпрос за събития от началото на Х²²² век, требушетите бяха едва ли не тайно оръжие, свръх-технология, въведена съвсем наскоро. Т.е. следва да са се появили някъде около първите едно-две десетилетия на Х²²² век. Може и да греша, разбира се, не съм се интересувал специално от въпроса.
ПП А темата е страхотна. Това са съществените неща.
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеА за требючетите неастина ли са използвали олово за противотежест?Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
Това е за отделна тема (небарутните обсадните оръдия през Средновековието), та може би не е добра идея тук да се задълбава. На мен просто ми направи впечатление от монографията, за която бегло споменах, че требушета като технология е "нещо ново" по една или друга причина. Става въпрос за гражданската (по същество) война в Англия в началото на Х²²² век (1216-1217), та принц Луи в един момент докарва един а вероятно по-късно още един) требушет и ги използва много ефективно. Крал Джон не разполага с подобни обсадни машини и като цяло се разглеждат (макар и бегло) като нещо ново. Френският крал ги предоставя на сина си като нещо, което трябва да се охранява и пази, един вид, "нова военна технология" с голямо значение.
Та затова си помислих (след един бърз поглед в "Уики", който ти, boilad потвърди в предходния си пост), че вероятно става въпрос за сравнително бавно разпространение на подобни въоръжения. Със сигурност и за двете страни (англичани и французи) са познати от кръстоносните походи най-малкото. Но може би не са били разпространени или в Англия по това време, или въобще са били слаборазпространени в Западна Европа, въпреки че са били познати и са се използвали във Византия и в арабския свят по това време (а като технология са познати от по-рано).
Но както и да е, това си е за самостоятелна тема.
Comment
-
Въпроса наистина си заслужава по-внимателното разглеждане, но ми се струва, че си има основателни причини за вниманието, което са отделяли французите на требюшетите си, както и за липсата на такива у противниците им: на първо място са трудоемки за направа (по-горе споменах, че направата на един требюшет е отнемала три месеца, но до колко това е масов случай не съм сигурен); второ - струват маса пари; трето - трябват хора с познания за направата им (през епохата повечето владетели си имат някакъв такъв човек със специфични познания в областта, чиято издръжка била в по-голям размер от тази на рицаря и по-ниска от тази на банерета, в по-голяма част от случаите тези хора обикновено били архитекти, при Джон Безземни обаче кралския "инжинер" по професия бил майстор на арбалети, та и това може да е фактор в конкретния случай за който говориш), а накрая и хора които да ги обслужват.
Възможно е и френските требюшети да са притежавали и някаква конструктивна особеност, която не е била широко известна към онзи момент, но ако тръгнем в тази посока на разсъждение ще трябва сериозно да задълбаем в конструктивните особености на требюшетите и начина им на използване, а това вече наистина ще си е за отделна тема.Last edited by boilad; 31-05-2014, 08:14.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
boilad написа Виж мнениеТук не трябва да ни убягва факта на социалното разслоение дори сред рицарското съсловие. Например от списъка за Франция се вижда, че бедните рицари печелят на ден малко повече от един пехотинец, така че не би трябвало и да очакваме, че рицарското снаряжение и бойния кон ще са достъпни за всеки, който се титулува рицар.
Примером такой деградации может служить история семьи бедного рыцаря Клюзеля, владевшего в конце XIII столетия небольшим поместьем в долине Луары. Зарабатывать на жизнь оружием он возможности не имел и потому, в связи с нехваткой рабочих рук, был вынужден сам принимать участие в обработке своих полей и работать на мельнице. Из трех его внуков один стал оруженосцем, другой — священником, а третий — сборщиком податей, нанявшись на эту работу к одному из сеньоров. В результате семья Клюзеля вышла из состава второго сословия.
До нас дошли также сведения о Гишаре Вере, рыцаре, умершем молодым в 1287 году. Его семья едва сводила концы с концами. После себя Вер оставил незатейливое имущество: две кровати, четыре простыни, три одеяла, два коврика, стол, три скамьи, пять сундуков, пять пустых бочек, шахматную доску, шлем и копье. Его семье оставалось жить на небольшой годовой доход с маленького поместья и искать деньги на заупокойные мессы.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
Издръжката на генуезкия гарнизон във Фамагуста
В нач. на 14 в. в Кипър сарацинския безант е равен на три и половина бели безанта (кипърски;"Cyprus: Society And Culture 1191-1374" Angel Nicolaou Konnari,Christopher David Schabel). В края на 13 в. кипърския бял безант е равен на два gros grand (всеки от тях с 4,5 гр. сребро; "Crusader Archaeology: The Material Culture of the Latin East" Adrian J. Boas). Според С. В. Близнюк към 1374 г. един флорин е равен на четири кипърски бели безанта, а през 1445 г. вече е две лири и седем солдо или десет и половина безанта.
Издръжката на генуезкия гарнизон във Фамагуста
обикновен войник - 24 безанта месечно (1391 г.); 20 безанта месечно (от нач. на 15 в.)
външен стражар - 18 безанта месечно
капрал (охраняващ градските укрепления) - 60 безанта месечно (1391 г.)
капрал (охраняващ комеркия) - 40 безанта месечно (1391 г.)
капрал (на отряд копиеносци) - 70 безанта месечно (1391 г.)
от 1407 г. всички споменати видове капрали получават 70 (от средата на века 60) безанта месечно
армигерий (конник) - 50-60 безанта месечно
капитан на вратата Лимасол - 50 безанта месечно
капитан на външната отбранителна линия - 60 безанта месечно
кастелан на цитаделата - 600 безанта месечно
субкастелан - 100 безанта месечно
капитана и подеста на Фамагуста стрували общо 22 000 безанта годишно
матрос - 15-18 безанта месечно
патрон на грипа - 30 безанта месечно
Обичайно гарнизона на Фамагуста числял около 350-400 души общо наричани стипендарии (както и всички, които били на издръжка на градската комуна). През 1391 г. издръжката на стипендариите възлизала на 209 011 безанта и 19 карата за годината като сумата е разделена между 663 души. В смутните събития от 40-те г. на 15 в. и след административни реформи този разход бил сведен до 126 386 безанта и 9 карата за 455 души (1443 г.), обаче изванредните разходи за следващата 1444 г. са 29 405 безанта (7170 от тях съставляват едномесечните услуги на корабен патрон) плюс 500 флорина за спешна покупка на оръжие.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
gollum написа Виж мнениеТова е за отделна тема (небарутните обсадните оръдия през Средновековието), та може би не е добра идея тук да се задълбава. На мен просто ми направи впечатление от монографията, за която бегло споменах, че требушета като технология е "нещо ново" по една или друга причина. Става въпрос за гражданската (по същество) война в Англия в началото на Х²²² век (1216-1217), та принц Луи в един момент докарва един а вероятно по-късно още един) требушет и ги използва много ефективно. Крал Джон не разполага с подобни обсадни машини и като цяло се разглеждат (макар и бегло) като нещо ново. Френският крал ги предоставя на сина си като нещо, което трябва да се охранява и пази, един вид, "нова военна технология" с голямо значение.boilad написа Виж мнениеВъзможно е и френските требюшети да са притежавали и някаква конструктивна особеност, която не е била широко известна към онзи момент, но ако тръгнем в тази посока на разсъждение ще трябва сериозно да задълбаем в конструктивните особености на требюшетите и начина им на използване, а това вече наистина ще си е за отделна тема.
В отличие от ручных требюше, происходящих из Китая, требюше с фиксированным противовесом считают чисто европейским изобретением. Точная дата неизвестна, но не позже конца XII века (3-й крестовый поход).Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
1360 г. - откупа платен за Чосър (по онова време той е в свитата на херцог Лайънел - втория син на английския крал) бил 16 фунта. Откупа за обикновен стрелец с лък - 2 фунта. В същото време за убития си кон лорд Андрю Латерал бил възмезден с 6 фунта, 13 шилинга и 4 пенса.
Ср. на 14 в. - английския крал имал на разположение 12 куриери готови да тръгнат на път по всяко време. При изпълнение на поръчение те получавали по три пенса на ден, а освен това годишно им отпускали и допълнителни 4 шилинга и 8 пенса за нови обувки.
1351 г. - през април френския крал издал указ според който издръжката на банерет струвала 40 су (2 ливри), рицар - 20 су, оръженосец - 10 су, паж - 5 су, пехотинец - 3 су, слуга - 2,5 су. Същата година страшна инфлация тресе Франция - курса на френските монети се понижил 18 пъти, а през следващото десетилетие 70 пъти.
1355 г. - Генералните Щати гласуват 5 000 000 ливри за издръжката на 30 000 войска.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
Жалование валлийских войск при осаде Кале
Валлийские войска при осаде Кале (1347 г.).
Рыцари 3
Эсквайры 3
Предводители (Ductores)4
Сотники или констебли 24
Каппеланы 1
Врачи 1
Глашатаи 1
Знаменосцы 9
Двадцатники 112
Рядовые войны 2252
Итого: 2410
Жалование валлийских войск
Командир (Ductor) и помощник - по 2 шиллинга
Латник и сотник по 12 пенсов
Хобилар - 6 пенсов.
Священник, знаменосец, двадцатник, глашатай, врач: 4 пенса
Пехотинец, пеший лучник: 2 пенса.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
1338 г. - стража на английската кралица, Джерард, заминал за Париж да "шпионира действията на Филип де Валоа", за което получавал 18 пенса на ден.
През втората половина на 15 век месечните надници на чиновете според бургундските ордонанси:
Кондюкто (командир на ордонансова рота) - 100 франка
Жандарм (командир на 10 копия), кутилие, паж - 15 франка
Стрелец с лък на кон - 5 франка
кулевриниер, арбалетчик, пикинер - 4 франка
Франка като монета се появява през 1360 г. и съответства на една ливра. От начало е златен с тегло 3,885 грама (т. нар. "конен франк"), при Шарл V теглото му става 3,826 грама (т. нар. "пеши франк"). От 1575 г. при Анри ²²² вече се сече от сребро и е в обръщение до 1641 г. Общото му тегло е 14,188 гр. от които 11,82 гр. сребро.
По същото време: овнешки бут с кожата и мазнината струва 4 и половина патара (1 патар - 1/20 франка, или 1 су), кокошка, гъска и прасенце по 6 дение.
В края на 14 век за изработването на голямокалибрени оръдия били необходими между 40 и 60 дена и труда на 10-тина души: през 1375 г. петима майстори-леяри работили 42 дена заедно с подмайсторите от 2 364 фунта суров материал направили оръдие, чиято крайна цена била фантастичните 5 000 фунта стерлинги (заедно с дървения лафет и кожите и въжетата, които предпазвали оръдието от дъждовете); през 1378 г. братята Жак и Ролан от Майорка, заедно с осем помощници, по поръчка на бургундския херцог, изработили за 61 дена оръдие стрелящо с 450-фунтови ядра.
1353 г. Уилям от Олдгейт отлял за Едуард ²²² четири медни оръдия на цена 13 шилинга и 4 пенса всяко, а Питър Столар - оръдие от латон (сплав близка до бронза) за един фунт.
1340 г. - по време на обсадата на Камбре Хюго де Кардайяк поръчал 10 оръдия на стойност 25 ливри, 2 су и 6 дение.
1345 г. - Рамундус Аркерии, "артилерист на краля на Франция в Тулуза" получава "2 железни оръдия с оловни ядра и 8 фунта барут".
1350 г. - папството плаща за 226 железни ядра с общо тегло 88 фунта.
През 1399 г. майсторите каменари, изработващи ядра за оръдията, получавали надник колкото един тежковъоръжен воин.
1415 г. - 260 каменни ядра струват по 5 дение всяко, а 130 по-малки ядра по 2 дение всяко.
1420-1421 г. - камък за голяма бомбарда струва 8 су.
1478 г. - 300 големи каменни ядра струват 36 ливри, или 2 су и 2 дение бройката. Лято желязно ядро струва 5 су бройката, или 4-5 дение за фунт, след две години 6 дение за фунт, при Франсоа ² - 3 дение за фунт.
1480 г. - 200 каменни ядра струват 3 су бройката, а 400 по-малки 2 су и 4 дение
1446 г. ръчно оръдие - 4 шилинга.
1511 г. Хенри V²²² платил 200 фунта стерлинги за 500 аркебузи.
1560 г. сър Томас Гришъм внася от Антверпен 1 500 ръчни оръдия по 7 шилинга всяко.
1375 г. - по време на обсадата на Сен Совер ле Виконт от войските на Шарл V 31 фунта барут били достатъчни за зареждането на три големи железни оръдия, стрелящи с къмъни,24 медни оръдия стрелящи с оловни ядра и 5 железни оръдия, също стрелящи с оловни ядра.
1376-1377 г. - за зареждането на желязно оръдие, стрелящо с 60-фунтови ядра бил необходим половин фунт барут.
1383 г. - за нуждите на така наречената морска армия французите качили на баржи четири големи оръдия с лафетите им и 166 фунта барут и 166 каменни ядра, т. е. по фунт барут на изстрел.
1388 г. - в арсенала на лондонския Тауър имало 50 оръдия, 4 000 фунта барут и 600 фунта селитра. Същата година в замъка Лил имало 59 фунта барут, 652 фунта селитра и 114 фунта сяра.
1410 г. - Кристина Пизанска препоръчва при отбрана на крепост минимум 12 каменомета, 1 000-1 500 фунта барут, олово и 200 каменни ядра, а за атака според нея са необходими 128 оръдия, 1 170 каменни ядра, 5 000 фунта олово и 30 000 фунта барут.
1421-1422 г. - в Париж можело да се купят суровини за направата на 20 000-25 000 фунта барут.
1430 г. - при обсадата на Компиен бургундците изразходват 17 000 фунта барут
1436 г. - при обсадата на Кале бургундската армия изразходвала средно по 160 фунта барут на ден. Общо 10 000 фунта за 73 дена (по мои сметки това прави средно по 137 фунта на ден, а не 160).
Нач. на 15 в. - французите предвиждали големите им кораби да бъдат снабдени с по четири кулеврини с барут и олово и по две големи оръдия с по 120 каменни ядра и 60 фунта барут.
1513 г. - при обсадата на Турне в армията на Хенри V²²² имало 180 оръди, които при пълно натоварване изразходвали до 32 тона барут на ден, затова общо за похода били предвидени 510 тона.
Към 1370-1380 г. фунт барут струва 10 су, 40 години по-късно - 5 су, в края на 15 век се движи между 1 су и 6 дение и 2 су, в нач. на 16 век - 1 су и 8 дение.
Селитрата, макар да се произвеждала на място, била по-скъпа от сярата, която за големи части от Европа била импортна стока. Например сярата продавана в Брюж (по-късно и в Антверпен), макар и внасяна от Италия в натурален вид, надробена, или пресована на брикети, била два пъти по-евтина от селитрата.
Какстън през 1480 г. пише в «Myrrour and Description of the Worlde», че сарацините продавали нефта по-скъпо от добро вино.
1482 г. френските разходи за артилерията съставляват 6 % от военния бюджет. През 1489 г. вече са 8 %.
Източници: http://krotov.info/lib_sec/11_k/kon/tamin_04.htm ; http://www.e-reading.ws/chapter.php/...dnie_veka.html ; http://libes.ru/347199.html#TOC_idm68216Last edited by boilad; 29-06-2014, 17:15.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
Comment