Сребролюбие или Цената на парите II

[boilad]

Бих заложил на френската.

Засега оставям въпроса отворен до появата на някакви по-конкретни доводи. Мисля да насоча търсенето в три посоки: 1. най-очевидната е по-внимателно изчитане на повествованието на Вилардуен и извличане на доводи от там в полза на едната или другата теза; 2. изнамиране на някакви сведения за цени при превоз на хора и/или животни, което би позволило сравнение и да наклони везните в полза на една от двете монетни системи; 3. каква монетна система използват в Латинската империя, а в последствие и в дъщерните държавни образувания (доводите извлечени от тази последна насока обаче ще са много спорни, защото се явяват постфактум на венецианското участие в похода, както и на ролята им в търговията към това време).

[Guy de Mont Ferrand]

Засега оставям въпроса отворен до появата на някакви по-конкретни доводи. Мисля да насоча търсенето в три посоки: 1. най-очевидната е по-внимателно изчитане на повествованието на Вилардуен и извличане на доводи от там в полза на едната или другата теза; 2. изнамиране на някакви сведения за цени при превоз на хора и/или животни, което би позволило сравнение и да наклони везните в полза на една от двете монетни системи; 3. каква монетна система използват в Латинската империя, а в последствие и в дъщерните държавни образувания (доводите извлечени от тази последна насока обаче ще са много спорни, защото се явяват постфактум на венецианското участие в похода, както и на ролята им в търговията към това време).

Въпросните въпроси () са доста комплексни. 1: По мое мнение Вилардуен си кара в повествованието както си е свикнал от по-рано, т.е. по френската/шампанската система и хич не му пука за венецианци и т.н. 2: Изнамирането може да помогне, а може и да не - защото в много случаи (пък и периодът не се слави с конкретността си) както в посочения изворите не ни казват коя мерна система използват. По-късно са съставяни (и запазени) специални справочници по случая, които ни разкриват факта, че във всеки град с някаква по-значима роля в търговията си има собствена мерна система - това увеличава хаоса немалко, както можете да си представите - независимо от близостта на повечето. 3: Монетната система в Латинската империя е...силно смесена. Има огромно влияние от страна на местната, най-вече, естествено, византийската, Италия и, на всичкото отгоре, не вярвам някога да е съществувала "единна" "латинска" монетна система - всяко по-значимо/автономно феодално владение се оправя по собствено усмотрение.

[boilad]

В общи линии съм съгласен, но тъй като това са доводи на прима виста оставям и въпроса отворен. А дори и да не е конкретно сведението например генуезец да казва, че транспорта до светите земи струва еди-колко си марки, бихме предположили (както и в случая с Вилардуен), че използва "родната" си монетна система и ще имаме възможност да сравним цената в сребърни грамове, което си е някаква отправна точка за по-обосновано предположение.
Накрая относно Латинската империя - в нея се използва основно местната монетна система, т. е. ромейската. По късно вече през Х²V в. дъщерните и образувания използват основно стандарта зададен от анжуйския джилят (4 гр. монета със сребърно съдържание 3,72 гр.)

Към цялата тая история ще добавя и, че все пак най-вероятно Вилардуен използва родната си ситема, защото покрай другите разходи едва ли биха се затруднили толкова с изплащането на дълга към венецианците, ако ставаше въпрос само за стотина грама сребро на човек (няколко месечни надника на обикновен работник).

[Guy de Mont Ferrand]

Накрая относно Латинската империя - в нея се използва основно местната монетна система, т. е. ромейската. По късно вече през Х²V в. дъщерните и образувания използват основно стандарта зададен от анжуйския джилят (4 гр. монета със сребърно съдържание 3,72 гр.)

Точно италианските Анжуйци ми бяха в главата, докато писах горния си пост; това е много хубав пример за комплексността на зададените тук въпроси. Нерде Италия, нерде Балканите, нерде Прованс...

ПП: Все пак не ви ли допада повече "джилиат", а не "джилят" (звучи ми като "джелат")?

[boilad]

ПП: Все пак не ви ли допада повече "джилиат", а не "джилят" (звучи ми като "джелат")?

На мен не ми навява такива асоциации. По-скоро е въпрос на транскрипция, важно е съдържанието, което се влага.

[Guy de Mont Ferrand]

На мен не ми навява такива асоциации. По-скоро е въпрос на транскрипция, важно е съдържанието, което се влага.

Бе то съдържанието е ясно, няма нужда от детски напътствувания , въпросът е по-скоро естетически.

Било е доста интересно през 12-15 век положението и това, бих казал, се дължи на "разчупването" на старите граници - разбира се, става въпрос за Европа. После имаме малка криза във финансите, последвана от...Аржентина. Период.

[boilad]

Колко струва един замък? ²²

Малко разнообразие след "дребните" сметки:

Дувър е голям кралски замък с внушителни фортификационни съоръжения. Строежа му започва при Хенри ²² и струва 6500 паунда (лири). Преустройствата и ремонта извършени от Ричард ² и Джон струват съответно 1000 и 2000 паунда, а Хенри ²²² извършва цялостно обновяване, което струва 6500 паунда.
Строежа се равнява на 20% от годишния бюджет за период от десет години.

Замъка Конуей строен между 1283 и 1287 г. струва на английската корона 14 000 фунта стерлинги, през 1286 само превоза на материалите струва 105 фунта стерлинги, 3 шилинга и 5 и 3/4 пенса. Крепостта Харлех струва 9 500 фунта стерлинги. Строежа на Рудлан (което включва самия замък, градските стени, моста и рова) между 1277 и 1282 г. струва 9 613 фунта стерлинги, 2 шилинга и 8 и 3/4 пенса, заедно с надниците сумата възлиза на 9 640 фунта стерлинги, 17 шилинга и 5 пенса.

[Amazon]

Конуей

[boilad]

Според договор от 1377 г. арагонския крал Педро ²V предоставя на гранадския емир Мухамад V в аренда нефове с по 250 души екипаж (30 от тях арбалетчици) срещу 900 златни динара на месец.

1348 г. авиньонския папа купува спрингалд на стойност 35 ливри и 4 су (ок. 7 фунта стерлинги)
Същия през 1349 г. купува голям арбалет с петфутов лък (ок. 1,6 м.) за 5 ливри и 12 су (малко над 1 фунт стерлинги) плюс още 14 су за устройство за натягане и тринога.
1353 г. в Англия спрингалд струва 3 фунта, 6 шилинга и 8 пенса.
1417 г. в Лион "оспие" (устройство за натягане на арбалет) струва 10 су - по евтино от английски кранекин.
Тамплиерската крепост Сафет в Галилея построена за две и половина години (1240-1243) струвала около 550 000 турски ливри, труда на 1 000 военнопленници-мюсюлмани и 200 християнски майстори. Впоследствие за ремонти и усъвършенствания били похарчени още около 20 000 турски ливри.
1421 г. дофина Шарл платил за направата на два требюшета 160 турски ливри.
1333 г. за направата на два требюшета трябвали 40 дъба.
През 1304 г. за направата на един от знаменитите требюшети на Едуард ² били необходими три месеца и труда на 54 работници.
1190 г. при обсадата на Акра от кръстоносците един требюшет струвал 1500 динара.

[boilad]

1431 г. - отряд от Регенсбург изпратен срещу хуситите бил в състав 248 души от които 73 кавалеристи, 71 арбалетчика, 16 аркебузира, капелан и разни занаятчии. Снаряжението им включвало 6 оръдия със запас от 150 кг. каменни ядра и 100 кг. олово, освен това 6000 стрели, 300 запалителни стрели, 19 аркебуза, кравешки кожи за палатки и провизии за 6 седмици (90 глави едър рогат добитък, 450 кг. пушено месо, 450 кг. мазнина, 1200 пити сирене, 80 мерки сушена риба, 56 фунта свещи, 4 900 л. вино, 8 280 л. бира, оцет, зехтин, пипер, шафран, джинджифил и всичко това натоварено на 41 каруци. Цялата тая експедиция струвала 838 фунта и 3 шилинга.

[Amazon]

Предполагам че едрият рогат добитък е бил по-скоро впрегатен и е теглел тези 41 каруци а не е бил за храна?

[Кухулин]

Представяш ли си, за месец и половина да опукат 90 крави Но всъщност, като се замисли човек, не е чак такъв абсурд. С тия пет тона вино...

[Amazon]

Аз подозирам че това е силно "кръстено" вино, по-скоро заместите на водата, че да не ги натръшка дезинтерията. Същото за бирата - ниско алкохолна. Иначе с над 13 тона вино и бира, това са по две бутилки от 700 мл дневно на човек. Не че ще им стане нещо, но някак си не върви половината от времето да си полу-пиян по време на боен поход. А иначе 1.3 литра дневно би трябвало да им стигне, като заместител на водата. Особено ако го поразредят още малко.

П.П: После защо европейците сме имали допълнителен ген за разграждане на алкохола Ами 5000 години здраво поркане са това

[boilad]

Предполагам че едрият рогат добитък е бил по-скоро впрегатен и е теглел тези 41 каруци а не е бил за храна?

Най-вероятно си прав. Аз обаче нали съм преписвач и директно го изпрасках така.
Ако каруците се теглят от чифт говеда, то тогава за кльопане ще останат осем животни, което си дава съвсем прилична дневна дажба от около двеста грама месо на човек, че и отгоре. За алкохола и друг път е ставало въпрос в тая тема и мисля че си е съвсем в рамките на нормалното за Средните векове.

[boilad]

1262 г. обичайните месечни бюджетни разходи във Венеция възлизат на 3 000 лири.

1378 г. войната на Флоренция с папството струва на града 2 500 000 флорина, която сума изглежда нищожна на фона на разходите по трите войни срещу Висконти на стойност 7 500 000 флорина.

1378-1381 г. Венеция във връзка с войната Киоджа взема принудителен заем на стойност 5 000 000 златни дуката.

Ср. на 15 в. приходите на Венеция възлизат на 667 250 дуката, от които 165 000 от търговията със сол с която се разпореждало специално учреждение (1 венециански модий сол струвал 8 дуката). Дори Сиена, която била със значително по-ограничен пазар през 14 в. от монопола върху солта получавала около 100 000 сиенски лири годишно.

1290-1291 г. - издръжката на две момчета сираци от семейство Аманати във Флоренция струва около 15 флорина годишно.
Нач. на 14 в. - Бартоло ди Джакопо Барди починал и оставил на наследниците си 17 240 флорина свободен капитал и недвижима собственост на стойност 8 200 флорина. 40 години по-късно синовете му увеличили това състояние до 129 142 флорина
1318 г. - към 1 юли обората на компанията Барди се равнявал на 872 633 флорина.
1331 г. - издръжката на две момичета сираци от семейство Барди във Флоренция струва около 16 флорина годишно (без разфодите за дрехи). В същото време служителите на компанията Барди заработвали средно 5-7 флорина годишно за чираците, до 200 флорина годишно за ръководителя на филиала в Англия и Фландрия и 300 флорина за ръководителя на счетоводството. Все по това време наем на скромна квартира достига 40-45 флорина годишно. Разходите за облекло на сираците са почти колкото разходите за храна.
Ср. на 15 в. - във Венеция издръжката на възрастен човек е около 15-20 златни дуката годишно. С един грош можело да се купи три фунта говеждо, или гъска, или два фунта сирене, около литър зехтин, над пет литра вино, или пък 20 яйца (през април), лакът сукно струва 15 гроша, кожена шапка - 4, а наем на дом от лекар - 30 дуката.