Сребролюбие или Цената на парите II

[boilad]

Като цяло по отношение цените във Византия съм се позовавал именно на "The Economic History of Byzantium" под редакцията на Ангелики Лаю, а това е част от нея "Prices and Wages in the Byzantine World" Cecile Morrisson and Jean-Claude Cheynet. Извинявам се за некоректното позоваване и надявам се вече е ясно какво и откъде съм взел. (Трябваше по-рано да прочета "Как се пише дипломна работа" на Умберто Еко, ама кое по-напред?)

[boilad]

От текста личи, че тримата съдружници също са били на кораба, когато е задържан от венецианците, както и сумите за които претендират: "които изповядаха, че са имали на речения кораб"

Като продължение в тази посока на разсъждение: Г. Литаврин, "Как жили византийцы", Наука, Москва, 1974 г., стр. 43:

Золото пассажиры сдавали капитану на хранение.

[boilad]

Никаква парична мерна единица не е това, ами показва кой колко фиктивни части от кораба (и евентуално стоките му, макар че не мога да разбера...) притежава. Тоест цариградчанинът има 20 карата = 20 части от кораба, а генуезците - останалите 4 + още 50 златни перпера...Еврика!

Доколкото пък аз разбрах т. нар. от мен "корабни карати" въобще не се отнасят за някаква част от кораба, а за финансирането на плаването.
Като съвсем груб пример: от точка А до точка Б плаването (с превоза на стоки и/или пасажери) струва 300 лири в злато да речем (цената зависи както от маршрута, така и от вида на превозваната стока) и тези пари се делят на 24 части всяка от които наречена карат. И с оглед на дискусията до момента мисля, че е напълно възможно Георги Гозофити да е едноличен собственик на кораба (както ни указва и документа), който е влязъл в съдружие, за да финансира конкретното плаване. И в този ред на мисли изглежда собственика на 50-те перпера не е част от съдружието.

Източник: http://galea-galley.livejournal.com/86354.html

[Guy de Mont Ferrand]

Доколкото пък аз разбрах т. нар. от мен "корабни карати" въобще не се отнасят за някаква част от кораба, а за финансирането на плаването.
Като съвсем груб пример: от точка А до точка Б плаването (с превоза на стоки и/или пасажери) струва 300 лири в злато да речем и тези пари се делят на 24 части всяка от които наречена карат. И с оглед на дискусията до момента мисля, че е напълно възможно Георги Гозофити да е едноличен собственик на кораба (както ни указва и документа), който е влязъл в съдружие, за да финансира конкретното плаване. И в този ред на мисли изглежда собственика на 50-те перпера не е част от съдружието.

Източник: http://galea-galley.livejournal.com/86354.html

Добре, добре, тази тема изобщо се превърна в нещо много добро с разгадаването на загадките около съдържанието на този документ

[boilad]

Николо Капони в биографията на Макиавели пише, че дневния надник на един общ работник бил 9 солди, квалифицираните работници получавали два пъти повече, а дневния разход за храна бил около 2 солди (тоест това сведение се отнася за Флоренция от края на 15 - началото на 16 век).

[boilad]

В книгата на Гюнтер Вермуш "Аферы с фальшивыми деньгами" попаднах на интересни данни.
Гасконската война (1294-1303 г.) струвала на Филип Хубави 2 105 000 ливри турноа от които 880 000 заем (колосална сума). По това време сметковадната ливра съответства на 84,4 грама сребро. За да намали дълговете си краля прибягнал до обичайна за епохата схема - намалил съдържанието на благородния метал в монетите, при което през 1305 г. 1 су или гро турноа вече не съответствало както преди на 12 дение, а на 36. От 1295 до 1306 г. той на пет пъти изземвал от обръщение "олекотените" монети, за да ги замени с нормални.
По същото време един майстор занаятчия заработвал максимум 18 дение на ден, нисшите чиновници от неблагороден произход получавали 2-5 су, а рицар 10 су.

[Guy de Mont Ferrand]

В книгата на Гюнтер Вермуш "Аферы с фальшивыми деньгами" попаднах на интересни данни.
Гасконската война (1294-1303 г.) струвала на Филип Хубави 2 105 000 ливри турноа от които 880 000 заем (колосална сума). По това време сметковадната ливра съответства на 84,4 грама сребро. За да намали дълговете си краля прибягнал до обичайна за епохата схема - намалил съдържанието на благородния метал в монетите, при което през 1305 г. 1 су или гро турноа вече не съответствало както преди на 12 дение, а на 36. От 1295 до 1306 г. той на пет пъти изземвал от обръщение "олекотените" монети, за да ги замени с нормални.
По същото време един майстор занаятчия заработвал максимум 18 дение на ден, нисшите чиновници от неблагороден произход получавали 2-5 су, а рицар 10 су.

О, да, аз съм писал за това, ще намериш хубав материал по въпроса в Малкълм Барбър

[boilad]

Тези неща, които съм описал да не са разглеждани във връзка с разгрома на тамплиерите? Сега се разрових из нета и намерих "THE TRIAL OF THE TEMPLARS".

[boilad]

На 5 юни 1453 г. папата плаща на венецианския сенат 14 000 дуката за наемането на екипажа на пет галери за четири месеца.
Източник: http://ciwar.ru/vizantiya/konstantin...vlastyu-turok/

През 1378 г. в Англия построяването на кораб за короната струва 142 паунда за 40 дена. Строежа на 120-веслен кораб отнемал 45 седмици, а на 26-веслен само пет.
Източник: http://web.mit.edu/21h.416/www/shipp...companies.html

[Guy de Mont Ferrand]

Тези неща, които съм описал да не са разглеждани във връзка с разгрома на тамплиерите? Сега се разрових из нета и намерих "THE TRIAL OF THE TEMPLARS".

Да, в началото на същата книга (сори, късно го виждам този пост) ще намериш това, което имам предвид - хубав разбор на реформите на Филип Хубави и равностойността на различните френски монети от периода.

[boilad]

А, мерси, значи определено ще й отделя време. Иначе, съдейки по заглавието (доста далече от сферата на интересите ми към момента), въобще не бих й обърнал внимание, а доколкото разбирам това е най-доброто изследване по темата за тамплиерите.

[Guy de Mont Ferrand]

А, мерси, значи определено ще й отделя време. Иначе, съдейки по заглавието (доста далече от сферата на интересите ми към момента), въобще не бих й обърнал внимание, а доколкото разбирам това е най-доброто изследване по темата за тамплиерите.

Има я и на руски, а частта, която има отношение към темата, илюстрира затрудненията, които изпитва френския крал в монетната си реформа, като, доколкото си спомням, има и други интересни подробности. Иначе действително е хубаво изследване, може би най-доброто на Малкълм Барбър, имам известни опасения, че вече е outdated, но вероятно не съм прав.

[Guy de Mont Ferrand]

Попадна ми интересно свидетелство баш по темата! Към 1150 г. арабският пътешественик ал-Гарнати пребивава в Унгария, където сключва извънредно изгодни сделки. По време на набег, твърди той, можело да си купиш прекрасна робиня само за три динара (защо не и българка!). Гарнати си купува за 10 динара 15-годишна робиня, "прекрасна като пълна луна, с черни очи и коса, бяла като камфор, умееща да вари, шие и да брои ". Осемгодишно момиченце - ромейка му излиза само пет динара (сигурно не е можела да брои). Арабите винаги са били добри бизнесмени . Същевременно за един динар можело да си купиш 20 овена или 30 агнета или козлета. Голямо изобилие, интересна страна (Маджарско все още не съвсем не-варварско) и скъпо сребро!

[boilad]

Чета един сборник статии за военноното дело в улуса на Джучи, където се споменава за цената на сложносъставните рефлексни лъкове. Само кибита струвал шест коня, а бухарски лък - десет коня (данните се отнасят към ранното Ново време - ХV² в.), тоест доволно скъпо изделие и определено не по джоба на всеки. Споменават се и глоби за кражба на лък - от коза с козле за нискокачествен лък до 25 глави добитък за висококачествен.

[gollum]

Не знам дали ще ви е интересно по темата, а може и вече да се е появявало, но попаднах на тези неща в едни рускоезичен блог: част 1 и част 2. Отнася се до заплатите на наемниците през периода, но има и доста данни за парите (от книга е информацията - "The Black Bands of Giovanni" от Маурицио арфайоли). Мисля че е интересно да се погледне.