Сребролюбие или Цената на парите II

[boilad]

Цени във Византия ²V

Цени на роби:
1300 г.:
жена - 18 перпера
1317 г.:
роб грък - 11 перпера
1350 г.:
татарско момиче (10 г.) - 48 перпера
2 татарски жени - 99 перпера
жена - 63 перпера
татарска жена - 40-63 перпера
татарин - 26-36,5 перпера
1362 г.:
жена - 52 перпера
мъж - 50 перпера
1381 г.:
жена - 96 перпера
мъж - 64 перпера
1382 г.:
жена - 95 перпера
мъж - 71 перпера
1383 г.:
жена - 95 перпера
мъж - 90 перпера
1437 г.:
жена - 91 перпера
татарин - 82, или 100 перпера

[boilad]

Току що ми попадна едно сравнително ново проучване на заплатите на средновековните наемници през XIV-XV в., което според мен показва, че изобщо не са били толкова зле заплатени. Става въпрос за венециански наемници в Егея от 1360 до 1424 г.:
1360 - сержант на венецианския баил в Константинопол - 2 дуката на месец
1387 - арбалетиер на Корфу - 4 дуката на месец
1394 - арбалетиер в Аргос - 14 хиперпера на месец, сержант - 8 хиперпера
1403 - моряци от Кандия - 9 критски хиперпера на месец
1404 - арбалетиери на Крит - 12 критски хиперпера на месец
1423 - "стратиоти" т.е местни бойци в Солун - 2 дуката на месец
1424 - моряци и арбалетиери (западняци, вероятно професионални кондотиери) - 4-5 дуката на месец
Данните са от проучването на Бартуцис за късната византийска армия, стр. 152.

Още малко любопитни подробности за Фра Мориале от книгата на Барбара Тъчман. Според нея той е най-забележителният капитан на кондотиерска компания от средата на XIV в., поддържал свой собствен съвет, секретари, съдии итн. военна администрация в своята армия. Благоволението му струвало огромни суми - напр. 150 000-те златни флорина от Венеция, за да се сражава срещу Милано. Само за една година получава като откупи от различни градове над 90 000 флорина. (Tuchman, B. Distant Mirror...p. 138) След като е пленен от Кола и осъден на обезглавяване, Мориале се отправя към ешафода, облечен в разкошни дрехи от кафяво кадифе, покрити със златна бродерия. Той не показва никакво разкаяние дори и пред дръвника и заявява, че е постъпвал както трябва, "проправяйки пътя си с меч в един свят на лъжи и бедност".

Книгата на Хоузли още я няма, обаче току що ми попадна отново нещо интересно по въпроса със заплащането на късносредновековните армии. През 1378-1380 г., по време на една от фазите на Стогодишната война английският Парламент и административните лица имат големи проблеми със заплатите на войниците. През януари 1380 г. канцлерът се оплаква пред Парламента, че армията от 4 000 мъже, предвидена в началото да се отправи за Бретан, трябвало да бъде намалена до 1 300 души и дори тази малка войска била изразходвала сумата от 6 000 флорина, гласувана за разходите им от предишното събрание на Парламента. (J.N. Palmer. England, France and Christendom (1377-99), p. 7)

Мнения на Guy de Mont Ferrand от тази тема: http://forum.boinaslava.net/showthre...тиерите. Тук определено има още сведения за цени, но липсва съотношението на валутите (празнина, която се надявам, че тази тема запълва).

Това пак е от мнение на Ги, но не мога да си спомня от коя тема съм го копирал:
"Данни за Трапезундската империя от XIII-XIV в.Според тях печалбата от малко парче земя (един choinix, което не знам на колко се равнява) е равна на 5 аспри. Това същевременно е цената на едно цяло агне, но един меден котел втора ръка вече е осем аспри, а едно седло е 11-12. Ездитен жребец се продава между 150 и 400 аспри. Изводът е, че хубав кон струва колкото 80 choinix земя, за която не е дадено какво качество е.Черкезка робиня на 11 години струва 600 аспри, на 18 години цената вече е 900.Същевременно цената, определена от туркмени за откуп на сестрата на някакъв местен йеромонах, е била 850 аспри т.е. с този откуп номадите са можели да закупят няколко коня за стопанството си.
Един роб през 50-те и 60-те год. на 14 век в Константинопол и Крит струва между 25 и 100 хиперпера, жените са малко по-скъпи от мъжете. Годишната заплата на византийски военен (офицер) е между 150 и 400 хиперпера, наемни капитани на венецианска служба в Крит - рицари - 240 хиперпера, пехотни - 148 хиперпера, сержанти - 35 хиперпера (значи за една година с нормалната си заплата един наемник сержант може да си позволи роб второ качество - ако пести, разбира се, обикновено храната на военнослужещите в тази епоха се осигурява безплатно, както и жилищата). Годишен доход на средновековен лекар в Крит - 250 хиперпера, на зидар - 100 хиперпера (наистина повече от обикновен войник, но пък едва ли е включена и безплатна храна). Обикновен кон в същия период струва 12-14 хиперпера. Зестрата на горе-долу заможна щерка може да надхвърли 100 хиперпера."

[Guy de Mont Ferrand]

Чудесна тема, момчета, поздравления и продължавайте все така напред

Що се отнася до последното мнение, мисля, че беше от една тема на сър Грей от същия раздел на форума. (кор. - да, от тук е)

[monte christo]

Монте Кристо, ако вярваме на Типика на Бакуриани, монасите всъщност са пиели между една и четири чаши вино на ден. И то изрично: "вино добро".

Ами ето, драги ми Грегъри Глиши "Между една и четири чаши" при монасите. Обърквацията е налице точно заради манастирските дажби. Пиели са вино селяните, спор няма в това. Но според мен - минимум около половин кило на ден. Рано сутрин (непосредствено след закуската) и в ранния следобед (непосредствено след обяда). Вечерно време я дръннат чашка, я - не.

Най-добре е boilad да погледне нещо (за средновековната дажба при обикновените люде) освен от Жан-Клод Шейне и Сесил Морисън, но също и при Ангелики Лайу (Лаю), Пол Магдалино, Жилбер Дагрон, Пиер Тубер и сие. Навремето цялата EHB я бях откраднал (още, когато я нямаше публично в нета и я раздадох на този-онзи), та и до ден днешен се плаша от нейният обем )) Май ме мързи да чета ...

[gollum]

ХЪм, - за виното. Имам смътни спомени, че виното - във всеки случай, основната част от пиенето му, няма нищо общо с днешните представи. Пие се разредено вино и по същество това е основната част от течността, която организма поема. Без значение дали говорим за монаси или не. Става въпрос главно за качествата на питейната вода, разбира се. И точно поради тази причина изглежда, че се пие много по нашите стандарти.

[boilad]

Само искам да подчертая, че предложените от мен средни стойности са си точно мои, а не заети наготово от Шейне и Морисон, макар от там да извлякох данните за различните манастири. Въобще обосновал съм каква методика съм ползвал. Графе, предложи някаква друга методика и няма проблем да я обсъдим или дори да използваме нея, но категорично съм против за целта да бъдат привличани данни за консумацията на продукти от по-ново време (от 17 век насетне). Тъй като това са стойности за Византия мисля, че е редно да се поразтърся и за някакви стойности от Запада.

[boilad]

ХЪм, - за виното. Имам смътни спомени, че виното - във всеки случай, основната част от пиенето му, няма нищо общо с днешните представи. Пие се разредено вино и по същество това е основната част от течността, която организма поема. Без значение дали говорим за монаси или не. Става въпрос главно за качествата на питейната вода, разбира се. И точно поради тази причина изглежда, че се пие много по нашите стандарти.

Абсолютно. А и вече посочих, че предложената от мен средна стойност от 1 литър на ден е съвсем в границите на очакваното, дори в сравнение със Запада ми се стори леко занижена стойност.

[boilad]

Изхранването на един човек през Средновековието ²²

Попаднах на едни армейски дажби от Запада през 15 век, които осредних за ден.

зърнени храни - 1,26 килограма
вино, бира - 1,9 литра
месо - 0,442 килограма
сирене - 0,042 килограма

В един случай имаме дажба от масло или мас в размер 0,013 килограма на ден, а в друг случай към порциона има и по едно яйце на седмица.

http://teron.ru/index.php?showtopic=690872

[boilad]

Цени във Византия V

Цени на добитъка:
началото на 14 век:
овца - 1 перпера
агне - 3/5 перпера
1300 г.:
кон - 20-33 перпера
товарен кон - 16 перпера
1321 г.:
кон - 12-16 перпера
вол - 4 перпера
1384 г.:
кон - 14 перпера
1413 г.:
боен кон - 90 перпера
1419 г.:
женско муле - 70-88 перпера
1436 г.:
дорест кон - 30-40 перпера
1438 г.:
прасе - 3,66 перпера
сив кон - 60 перпера

[boilad]

Какво ми направи впечатление:

Първото е за съотношението на хляба и виното в манастирските и военните дажби във Византия - В манастирите се консумира почти два пъти по-малко хляб и около четвърт повече вино.
Второто е за сиренето. В западните дажби от началото на 15 век, то е средно 17 грама, тоест по-малко от 23-те грама средно които сметнах според ромейските дажби.

[boilad]

Цени във Византия V²: Цени на зърното

Цени на пшеницата (за модия):
1300-1302 г.:
1/6 перпера
1307 г.:
1/6 перпера
1317 г.:
1/6 перпера
1322/27 г.:
1/5 перпера
1324 г.:
1/3 перпера
1339 г.:
1/3-1/5 перпера
1343 г.:
1/5 перпера
1344 г.:
1/4 перпера
1346-1347 Г.:
1/3 перпера
1345-1355 г. в Сърбия цената е 1/18 перпера
1352 г.:
1/5 перпера
1360 г. в Килия цената е 1/16 перпера
1366 г.:
1/4 перпера
1384 г.:
1/4 перпера
1390 г.:
1/4 перпера (по същото време в Цариград има голям недостиг и цената достига 1,1 перпера)
1397 г.:
1/3 перпера
1398 г.:
1 перпера (в Романия)
1399 г.:
1/3 перпера
1400 г.:
1,25 перпера (в Цариград)
1401 г.:
1,33 перпера в Романия и 1/4 в Кафа
1402 г.:
спад на цените в Цариград от 1 3/4 перпера до половин перпера
1412 г.:
1/3 перпера
1420 г.:
1/2 перпера
1436 г.:
1/3-1/4 перпера

Цени на ечемика (за модия):
1307 г.:
1/10-1/15 перпера
1367 г.:
1/4 перпера
1408 г.:
2/9 перпера
1439 г.:
1/3 перпера

[boilad]

Засега моето участие в тази тема приключва (може би ще подготвя някакъв ценоразпис за 11-13 в., в някакво неопределено бъдеще). Като обобщение може да се каже, че през втората половина на 14 в. определено текат инфлационни процеси, чийто пик е достигнат през третото десетилетие на 15 в. Моето впечатление е, че увеличението на цените не е така драстично (около 2% годишно).

[Guy de Mont Ferrand]

Боиле, само последен въпрос, цените на зърното през 14 век (цени във Византия VI) откъде са взети? Интересно ми е също какви източници са ползвали авторите и откъде по-точно са сведенията за 1390 г. да речем - защото виждам разлика между цените във Византия и Константинопол. но през същата година Византия е твърде малко повече от Константинопол - единственото, което тогава е под властта на Империята, са 2-3 градчета в Тракия, няколко острова в Егейско море и ок. половината от п-в Пелопонес. Изобщо, интересни са ми подробностите, отсега подозирам, че изворите ок. тези години са някакви венециано-генуезки сметководни книги или бележки.

[boilad]

Източника ми за Византия си е същия. Авторите се позовават на Дука, на нещо наречено Italiens a`Byzance, на някакво изследване на Захариаду за зърното, на това (звучи ми италианско) D. Gioffre`,“Atti rogati in Chio nella seconda meta` del XIV secolo” (1962) и на това Thiriet, Regestes каквото и да означава. Това са източницити на които се позовават авторите за периода 1384 - 1401. Там където цените не са от Константинопол или Романия, най-често става въпрос за Крит (генуезките колонии Килия и Кафа изрично съм ги отбелязал), Панидос и Пера също се споменават веднъж или дваж, тъй че най-вероятно си прав.

Ниската цена за 1390 г. е в Панидос, а източника този: Italiens a`Byzance. Високата цена за същата година е според Дука.

[Guy de Mont Ferrand]

Източника ми за Византия си е същия. Авторите се позовават на Дука, на нещо наречено Italiens a`Byzance, на някакво изследване на Захариаду за зърното, на това (звучи ми италианско) D. Gioffre`,“Atti rogati in Chio nella seconda meta` del XIV secolo” (1962) и на това Thiriet, Regestes каквото и да означава. Това са източницити на които се позовават авторите за периода 1384 - 1401. Там където цените не са от Константинопол или Романия, най-често става въпрос за Крит (генуезките колонии Килия и Кафа изрично съм ги отбелязал), Панидос и Пера също се споменават веднъж или дваж, тъй че най-вероятно си прав.

Ниската цена за 1390 г. е в Панидос, а източника този: Italiens a`Byzance. Високата цена за същата година е според Дука.

Мдам, ясно, това на Джиофре верно е италианско и е за документи на генуезката управа на Хиос, останалите работи са феймъс инъф. Та така де, между 1384 и 1401 г. Византия я няма като износител, а много вероятно и въобще като производител на зърно, интересно е как стои положението след това, но май пак по-скоро не . Това обаче не променя факта, че голяма част от тракийското, що се отнася до бивши византийски територии, а по принцип и изобщо от черноморското жито минава през Константинопол. Дука ги помни тия работи, правят му впечатление, нали е бил секретар на генуезците от Лесбос - пирати и търговци, пък и потомствени зърнотрафиканти.