Каталаните

[KIZIL DELI]

Francis Drake, ако не те мързи може ли да пуснеш и двете бележки да видим какви са отправките на Матанов? Иначе, Ги да каже верно, но би трябвало да са пазарени от Атина наистина.

[Francis Drake]

Francis Drake, ако не те мързи може ли да пуснеш и двете бележки да видим какви са отправките на Матанов? Иначе, Ги да каже верно, но би трябвало да са пазарени от Атина наистина.

Заповядай!

69 Weiss, G. Ioannes Kantakuzenos..., S. 48.
70 Cant., III, p. 250; Ангелов, Д. Българо-византийските отношения при Иван-Александър. Четвърти период (1352—1355 г.). — ВИСб. 1980, 1. с. 140 сл.

[KIZIL DELI]

Чок мерси, значи самият Кантакузин е изворът за османските грабежи в Тракия

[Guy de Mont Ferrand]

Не са от Атина, тези специално идват директно от Арагон като съюзници на Кантакузин във войната му срещу Генуа А на последния не трябва много да му се вярва, предполагам знаете, не, че имам предвид конкретния случай, но по принцип понякога ги пише едни...

[KIZIL DELI]

За Кантакузин ли говориш? Е, ако е казал, че са дошли от Арагон, значи най-вероятно са от там. А иначе по турските въпроси си прав, щото той пише, когато вече е ясно какви ги е надробил и резултатите от неговото заиграване с Айдънците и Орхан са вече на лице

П.П. Грабежи най-вероятно е имало, само дето Кантакузин е бил предварително наясно с тая работа, а не да се прави, че видиш ли те го измамили

[Guy de Mont Ferrand]

Ами да де.

[Guy de Mont Ferrand]

Ако на Дрейк му е интересно, мога да дам още подробности за тези каталонци: много от корабите им са разрушени в битката срещу генуезците при Босфора, а пък Кантакузин ги харесва за собствена гвардия и явно им предлага подходящи условия, за да останат при него. При малко по-късния преврат на Йоан V Палеолог, каталаните са единствените, които отказват да се предадат и са готови за бой, но самият Кантакузин се отказва от съпротива. Впоследствие, мисля, някои от тях служат и на новия/стар император, даже има една препратка към тях в зачатъчното ми разказче тук.

[Guy de Mont Ferrand]

Между другото, трупайки все нови и нови впечатления, пристигането на албанците на територията на каталаните в Атинското дукство някъде през втората пол. на XIV в. (срв. Иванов, Вл. The Ottoman Expansion on the Balkans and the Crusade of the Master Fr. Juan Fernandez de Heredia, In: Mediaevalia, год. II, 2012, кн. 4, (с. 6-47), с. 40) трябва да е изглеждало по следния начин:

В началото на есента вождът на южните кланове Димитри (Буа?) взе решение този път, слизайки от планините, да се насочи не към обичайното зимовище, където не беше в настроение да се кара със сприхавите сърби, които бяха станали твърде нахални след една победа на проклетия янински деспот срещу родствениците му от другата страна на планината, а по на юг. Някои от пленените и ограбени от неговите хора търговци в планинските проходи се оказаха словоохотоливи и твърдяха, че страната на юг, от която навремето арванитите се бояха, тъй като се носеха слухове, че там живеели опасни и демонични същества, хранещи се с човешко месо, била опустошавана от междуособна война. Това изглеждаше добре, тъй като от високото пастирите бяха видели обширни долини, закътани между върховете, в които зимните студове щяха да се прекарат по-лесно. Останалите вождове и старейшини не възразиха и огромният катун, в който се бяха събрали разпръснатите през лятото по планината кланове, започна похода си на юг, съпровождан от блеенето на безбройните стада, които вървяха заедно с него.
Първите дни от навлизането в южните долини бяха спокойни, арванитите не срещаха никой, само тук там покрай пътя им имаше руини, а веднъж попаднаха и на село, което изглеждаше току що напуснато от жителите си (вероятно бяха избягали, виждайки нашествениците). Димитри разпореди никой от хората да не взима нищо, тъй като искаше да установи добри отношения с местните, но въпреки това през нощта няколко пияни воини запалиха селото. Пожарът за малко не подплаши стадата и виновните бяха наказани.
На петия ден катунът достигна до висок каменен замък, който също изглеждаше изоставен. Вратите му бяха разбити и зееха широко отворени, вътре нямаше абсолютно нищо, което би могло да бъде взето, а наоколо беше пълно с непогребани човешки останки, някои от които - съвсем пресни. Гледайки полуразложените трупове Димитри потръпна, спомняйки си слуховете за канибалите. Но търговците твърдяха, че нямало такова нещо, макар и господарите на тази страна да не били почтени хора, а разбойници и пирати ("като вас", беше казал във внезапен прилив на искреност пияния търговец край огъня, запален край къшлата високо горе на върха над планинския проход).
На другия ден арванитите вече установиха, че са забелязани. Към тях се приближаваше боен отряд! Димитри разпореди жените, децата и старците да останат назад заедно със стадата и подреди собствената си конница и пехота, така че да посрещне врага.
Бойният отряд се оказа съставен от няколко обковани с железа конници и няколко по-леко въоръжени. Имаха странни оръжия и шапки и бяха много по-малко от арванитите, но не се уплашиха от тях и продължиха да се приближават в тръс. Това, големите им коне и начинът им на яздене накара Димитри да си мисли, че има работа с професионални военни, явно идеше моментът за среща с господарите на страната.
Младият дон Родриго де Лурия възнамеряваше първоначално да атакува пастирите, но видът на числеността им го накара да се откаже от подобни намерения. Макар и облечени в овчи кожуси и рокли, тези диваци изглеждаха прекалено много и бяха прекалено добре въоръжени. Ако поискаха, можеха да унищожат и него и малобройния му отряд васални рицари и сержанти. Въпреки това той не можеше да ги остави да нахлуват така във владенията му. Щеше да има преговори...

[cesar]

Здравейте. Някой може ли да ми даде пълното название на тази статия на Михайло Динич, която споменавате по-горе в коментарите, че ми стана интересно. Както и в кое периодично издание може да бъде намерена. Благодаря предварително.

[boilad]

Тази тема я бях позабравил. Наскоро попаднах на интересния факт, че Арагон е в топ три на дипломатическите мисии, които ромеите отправят на Запад в периода след детронирането на Кантакузин до падането на Цариград. На първо и второ място са съответно Венеция и папството, а на четвърто Унгария.

Източник: "DIPLOMATIC COMMUNICATION BETWEEN BYZANTIUM AND THE WEST UNDER THE LATE PALAIOLOGOI (1354-1453)" by STAVROULA ANDRIOPOULOU

[Guy de Mont Ferrand]

Тази тема я бях позабравил. Наскоро попаднах на интересния факт, че Арагон е в топ три на дипломатическите мисии, които ромеите отправят на Запад в периода след детронирането на Кантакузин до падането на Цариград. На първо и второ място са съответно Венеция и папството, а на четвърто Унгария.

Източник: "DIPLOMATIC COMMUNICATION BETWEEN BYZANTIUM AND THE WEST UNDER THE LATE PALAIOLOGOI (1354-1453)" by STAVROULA ANDRIOPOULOU

Нищо необичайно: след временното охлаждане в отношенията между двете страни по повод на Каталанската компания всичко между тях се изглажда и, общо взето върви по мед и масло. Виж преди това, ако си направите справка с изворите, има известни и всъщност доста остри проблеми, но в посочения период интересите им просто съвпадат и контактите са желани и ценени. За по-голямата част от любителите на историята (а и по нашите географски ширини в частност) този факт действително изглежда странно, но не по друга причина, а просто защото липсват както публикации, така и популяризация на средиземноморската история (а уж и нашего брата се натиска да се пише средиземноморец поне от 80-те години на миналия век)...С една дума: зле (сме), но...замълчи, сърце (вече започвам да се чувствам като Офелия или Хамлет или и двамата заедно!).

Та, да се върнем на темата, Арагон е може би най-експанзивната новопоявила се средиземноморска сила през 13-14 век, като интересите му, обслужващи най-вече немалобройната заможна търговска клика в Барселона, се простират до Източното Средиземноморие и то съвсем не само заради Каталанската компания в Средна Гърция (а може би и въпреки нея). С Генуа например, с нейното хаотично управление, няма кой знае какво да се комуникира, а и Пера е на един изстрел с лък от константинополския бряг. Виж Венеция и папството са друга ракия, както и Арагон. По-назад в темата нееднократно бяха споменати каталанските наемници на Кантакузин, които според мен формират ядрото на последната ефективна "варяжка гвардия" на ромейските императори, в Гърция (най-вече по островите) и до ден днешен има фамилии, които гордо проследяват произхода си до каталонските брегове, Левантът изобщо през 14-15 век е пълен с арагонски поданици, чак да се чуди човек как не са установили и дипломатически отношения с Иван Александър или Добротица (ако и последният да е чукча...пардон, чуваш (или гагауз ли беше?)). За съжаление практическите ползи от тези контакти, освен в барселоно-цариградския алъш-вериш, са твърде съмнителни и, подобно на Генуа, Арагон е родината на мнозина от местните християнски пирати, които не правят особена разлика между това дали ограбват схизматици, неверници или събратята си католици. Но както и да е, според доминиканеца Гийом Адам ролята на пиратите тъй или иначе била позитивна, щото мачкали мюсюлманското корабоплаване, така че не бивало да бъдат преследвани, а най-малкото в собствените си страни...

[Guy de Mont Ferrand]

Здравейте. Някой може ли да ми даде пълното название на тази статия на Михайло Динич, която споменавате по-горе в коментарите, че ми стана интересно. Както и в кое периодично издание може да бъде намерена. Благодаря предварително.

Виж пост 140, там съм дал пълното заглавие на статията (на бг: "Испански наемници на сръбска служба") Между другото ако я намериш - свиркай

[cesar]

Ето линк към статията на М. Динич. Бях я поръчал от Университетска библиотека, но помисли че тази за която споменавате тука във форума е друга.

http://www.mediafire.com/view/?p9dwqnas33nxued

[Guy de Mont Ferrand]

Ето линк към статията на М. Динич. Бях я поръчал от Университетска библиотека, но помисли че тази за която споменавате тука във форума е друга.

http://www.mediafire.com/view/?p9dwqnas33nxued

Браво!

[Guy de Mont Ferrand]

С други думи - банда разбойници, възползвали се от кризата във "Византия".

Взех да препрочитам темата и, попадайки на този пост на Last roman, се замислих, че напоследък все повече и повече и моето мнение клони натам. През 2006 г. обаче (когато започна топика) не знаех много работи за Каталанската компания, с които вече съм наясно. Без значение, че са "първата кондотиерска армия" всичко, което е характерно за по-късните наемници в Италия и другаде важи и за тях. Всичко отрицателно, държа да отбележа. Сетън, който ги е изследвал пространно, както и, по обясними причини, каталунските историци (като Антони Рубио) ги щадят и дори се отнасят със симпатии към тях, тенденциозно премълчавайки наистина отвратителни подробности около управлението им в Атина, Тива, Неопатра и Салона. Това, което установихме в темата преди известно време, за силно отрицателния пейоративен смисъл на прозвището "каталан" на Балканите, има своите пълни основания, тъй като местните жители и най-вече гърците са пропищели кански от зулумите на иберийците. Последните изобщо не са ги имали за хора. Като прибавим към факта и това, че най-близките им приятели в района са турските пирати погнусата вече обхваща не само православните балканци, а и тази част от католическа Европа, която изобщо е знаела за какво става въпрос (все пак е било трудно да научат какво точно се случва в един толкова затънтен и отдалечен по това време край като областта ок. днешната гръцка столица). Единствено родният Арагон е осигурявал бащинска прегръдка на "немирните" си чеда, но дори и той не е издържал на моменти... Неприятна история, при все всичките ми симпатии за рицаря Мунтанер. Всъщност нещата стават ясни още от самото начало - предвожда ги пират, отлъчен от ордена на тамплиерите (а пък самият орден по същото време е обвинен в ерес, дяволопоклонничество и офицерският му състав е пратен на кладата), безродник и при това той притежава най-добрите качества в сравнение с всички останали пълководци на бандата, пардон, компанията от наемници. След смъртта му те почват да се избиват един друг за властта, а пристигналите от Запад благородници, които се опитват да ги накарат да свършат и нещо по-смислено от грабежите, палежите и убийствата, се отнасят към тях като към котило от долнопробни престъпници...Това поведение ме озадачаваше навремето, но вече си мисля, че тези 6-7 000 са били просто най-лошата и провинила се част от арагонската армия в Сицилия, от която всички са били щастливи, че се отървават, натрисайки ги на Византия. Е, поне военните им качества не могат да се отрекат...