Американо - индианските войни

[Amazon]

Снимка от 1870 г. - бизонски черепи

Варварщина. Няма друга дума. Отгоре на всичко са ги избивали единствено и само за кожата. Тоновете хубаво месо са го оставяли да гние в прерията. Ако трябва да спекулирам, черепите са там, защото мозъка на животното е използван за обработка на кожата.

[Blackwolf]

Във връзка с последните карти се зачетох относно историята на кайовите и команчите. Много интересно излезе: че кайовите всъщност са родствено на пуеблосите племе, което в даден момент се е сдобило с коне и се е преселило далеч на север, ок. Блак Хилс (където ги дава първата карта).

Кайова езиково са родствени само със зуни (някои езиковеди отричат такова родство, във всеки случай това са изолирани изици, без връзки с другите езикови семейства в Сев. Америка). Самите зуни са езиково различни от останалите пуеблански племена и вероятно са мигрирали от север, като са възприели културата и бита на пуебло.

[Blackwolf]

Що се отнася до бизоните, въпроса е дълъг и тук не му е мястото да го обсъждаме. С две думи и индианците, и белите ловци на бизони имат голяма "заслуга" за изчезването им.

Може би е уместно да се спомене военната страна на въпроса, защото унищожаването на бизоните е военна стратегия, която може би не е била официална, но се е приветствала от мнозина. Редица военни, като прим. ген. Уилям Текумзе Шърман, "воюващи с индианците" (indian fighters) полк. Додж и др. се изказват недвусмислено, че "всеки мъртъв бизон води до изчезване на индианците". Това мнение се подкрепя и от различни политици. Напр. К. Делано, министър на вътрешните работи при през. Грант, казва, че индианците не могат да бъдат цивилизовани, докато има бизони.

Не знам доколко може да се каже, че изтребването на бизоните е било официална държавна политика, но редица военни и политици са адмирирали такива действия.
В предишните страници на темата има карти на разпространението на бизона и съкращаването на ареала (и накрая изчезването).

[Amazon]

...

До колко индианските езици са взаимо-разбираеми?

[Guy de Mont Ferrand]

Варварщина. Няма друга дума. Отгоре на всичко са ги избивали единствено и само за кожата. Тоновете хубаво месо са го оставяли да гние в прерията. Ако трябва да спекулирам, черепите са там, защото мозъка на животното е използван за обработка на кожата.

Съвпадението между изчезването на големите бозайници и пристигането на хората в Новия свят е доста съмнително. Е, може и да е манипулация на проф. Хари С. Тотел, но това със сигурност го знае(ше) само Станислав Лем

[Blackwolf]

До колко индианските езици са взаимо-разбираеми?

Ами... някои, влизащи в едно езиково семейство са взаимно разбираеми. Прим. крии, оджибуей, отава и някои други алгонкини се разбират. Но други езици в едно ез. семейство не се разбират - прим. ако един българин не знае чужди езици как ще се разбере с един германец или испанец, въпреки че българския, немския и испанския са от едно езиково семейство?... Прим. шайенския или чернокракския са се отделили от другите алгонкински езици много отдавна и са напълно неразбираеми за източните или централните алгонкини.

Прим. сиу (дакото-лакота) и кроу изобщо не се разбират (да кажем са като българския и френския), въпреки, че са от едно ез. семейство, докато сиукския и асинибойнския са прим. като българския и сръбския (или дори по-близки, защото са се разделили вероятно ок. края на 16 или началото на 17 в.).

Въобще по разделението на езиците лингвистите пресмятат кога горе-долу даден народ се е отделил от общата група. Макар че според мен малко гадят на боб, ама както и да е.

Днес са известни ок. 380 езика в Сев. Америка, разделени на 34 езикови семейства и 27 изолирани езика. В някои семейства има по 30-40 езика, в други по 3-4. В доколониалната епоха се смята, че е имало над 500 езика, т.е. са изчезнали доста езици, а и от фиксираните сега реално са живи не повече от 200.
Има няколко класификации на езиците по семейства, като в днешно време в общи линии се следва класификацията на видния лингвист Едуард Сапир (1884-1939).

Езиците в Сев. Америка

[Amazon]

Много интересно, благодаря! Излиза че ако индианците бяха оставени на себе си, и достигнеха някакво ниво на социално, техническо, икономическо, културно и т.н. развитие, то политическата карта на Северна Америка щеше да наподобява картата на Европа. Много и различни в културно и езиково отношение държави.

[Blackwolf]

Индианските войни в Равнините (прибл. 1830-1890) се характеризират с няколко типа военни действия.

1. На първо място това са рейдовете на самите индианци срещу заселените с бели територии, за плячка или отмъщение. Тези рейдове са характерни най-вече за Южните равнини (главно в Тексас), тъй като там има все по-големи области, заселeни от бели хора още от 20-те години на 19 в. (затова се създава и Тексаската република и впоследствие избухва войната с Мексико), докато на север, в сегашните Небраска, С. и Ю. Дакота, Монтана и пр., до Гражданската война почти няма бели зdселници, само разни маунтинмени (у нас известни и като трапери) и търговци се разкарват. Почти единствените места, където живеят бели хора са търговските фортове (маунтинмените естествено живеят на открито). Затова този тип въоръжени конфликти се водят главно по т.нар. Тексаска граница. В тях решаваща роля има бързината и от двете страни. Успеха на индианците зависел опита на водача на рейда, качествата на воините и твърде много от внезапността на удара.

За жертвите било най-важно бързо да се организира отбрана. Да се отбие директно удара често пъти не успявали дори тексасците, които били свикнали на такива рейдове създали специални сили за противодействие – известните тексаски рейнджъри. Затова била създадена особена тактика – силите на белите се стараели да пресрещнат завръщащите се нападателни отряди на обратния път и да отнемат плячката (главно коне и рядко добитък) и евентуалните пленници. При добре организирана засада обикновено индианците (команчи или кайова) не приемали боя и изоставяли плячката. Така се случило и при големия команчски рейд на вожда Бизоновата Гърбица през 1840 г. когато голям отряд команчи, 700-1000 човека тръгнал от вътрешността на Тексас, плячкосал и разорил голям брой ферми в заселените райони и разграбил два пристанищни града на крайбрежието на Тексаския залив. На обратния път били пресрещнати от организираното местно опълчение и разпръснати след непродължителна битка в движение. Като имам време ще пиша за него, както и за причината – избиването на повече от 30 команчски вождове и старейшини и жените им при преговорите в Сан Антонио (т.нар. Бой в градския съвет) няколко месеца преди това през същата 1840 г.. Все пак в болшинството случаи такова преследване (или причакване) било безрезултатно – индианците се движели много по-бързо от преследвачите.

Интересно е, че подобна тактика използват и руските погранични отряди през 16-17 в. при татарските нападения.

2. Втория тип военни действия представлявали нападенията на армията и опълченски формирования на отделните щати над индианските лагери. Това се правело за да се принудят индианците да се предадат и да влязат в резервати. Тези акции обикновено завършвали с разгром на лагерите, унищожаване на типитата и имуществото и нерядко с хващане на всичките или голяма част от конете (което за индианците било жизнено важно). Били залавяни и пленници – жени и деца. Рядко при тези акции се стигало до масови избивания, отново главно на жени и деца – има няколко такива случая (Сенд Крийк, Уашита, клането на Бейкър и още няколко); обикновено действията се развивали така – индианските воините се стремели доколкото могат да задържат нападателите, докато нон-комбатантите избягат, а след това сами отстъпвали. Най-често действията на нападателите се ограничавали до разоряване на лагера и рядко включвали преследване на бягащите, защото това било обикновено неефикасно. Изключение е нападението над лагера на не-персе при планините Беър Поу в Монтана, когато индианците в течение на 5 дни отбраняват лагера, въпреки че частите на полк. (в последствие ген.) Майлз използват и артилерия. Въобще във Войната на не-персе има доста изключения от общата характеристика за Индианските войни – това се вижда в повечето сражения. При наличие на повече време ще напиша по-подробно за различни епизоди от тази война.

Тази тактика се използвала успешно при военни действия срещу войнствени номади и в други части на света – като вече споменатите действия на руските сили срещу татарите, по-късно на французите в Алжир, руските войски в Средна Азия, китайците срещу монголците и пр. Разоряването на номадските лагери, пленяването на семействата завладяването на добитъка и конете обикновено принуждавали номадите да сключат мир или да се подчинят.

3. И накрая от време на време ставали „полеви сражения“ между частите на армията и индианците. Обикновено те завършвали без категоричен резултат. Индианците, дори при голямо числено превъзходство не можели да „прегазят“ и разбият редовната армия. Тя от своя страна при „полева битка“ също не можела да разгроми противника, нито да го преследва резултатно.

Индианците можели да се сражават равностойно, да изтощават противника в динамично сражение, използвайки типичната номадска тактика (която използвали „конните народи“ и в Стария свят), ни при отстъпление на армията рядко можели да доразвият успеха си.

Изключения има най-вече при финалния етап на Индианските войни – Фатермановото клане, Роузбъд, Литъл Бигхорн и 1-2 други. Но дори и тогава, когато разбитите армейски части успяват да достигнат укритие (защитена позиция) – прим. при Бийчър айлънд, частите на Рено и Бентийн при Литъл Бигхорн (позицията в скалите), индианците нямат никакъв успех при директен щурм и след известни загуби преминават от атака към блокада.

По принцип индианците от равнините нямат никакви навици за атака и превземане на укрепени позиции и съответно винаги търпят провал при подобни действия. Не случайно уседналите племена по Мисури защитават селата си с палисади и това е достатъчно да се отбраняват от злите си комшии.

Впрочем, подобни проблеми с укрепени пунктове имат и номадите от Стария свят.

Малко сцени от Индианските войни.

[Blackwolf]

Бе да помоля за малко обратна връзка...

Някой случайно да си купил и прочел книгата "Вождът многото подвизи" и да има впечатления от нея?

http://iztok-zapad.eu/books/book/1176

Също така в някои от книгите, споменати в долния линк има интересни военни истории (напр. в "Седемте видения на шамана Бизоновата шатра" и др.).
(Guy de Mont Ferrand преди време характеризира подобни мемоари, които бях представил, с определението "зверщина" )

http://ulfrden.blogspot.bg/2013/11/blog-post.html

Та ме интересува обратната връзка с читателя. Някой има ли впечатления от тези заглавия?
Ще съм признателен да ги сподели...

[Dinain]

Много интересно. А как/доколко са използвали индианците огнестрелни оръжия през 19-и век? И метални сечива, ножове, копия, върхове на стрели, те кога навлизат при тях?

[Thorn]

Абе тези сериозно ли са яздели по гол гъз на гол конски гръб?

[Blackwolf]

По принцип не случайно питам за обратна връзка с четящата публика. Има преведени две книги и искаме да видим мнения, за да преценим има ли смисъл да се търсят начини за издаване. Щото ако ги прочетат само няколко човека няма смисъл...
1. http://www.nebraskapress.unl.edu/pro...th,673696.aspx
2. http://www.nebraskapress.unl.edu/pro...gs,671939.aspx

Много интересно. А как/доколко са използвали индианците огнестрелни оръжия през 19-и век? И метални сечива, ножове, копия, върхове на стрели, те кога навлизат при тях?

През 19 в. огнестрелното оръжие навлиза все по-масово в териториите отвъд Мисисипи и Мисури. На изток навлиза доста масово още във втората половина на 17 в., като
Железните предмети са едни от основните обекти на търговия, още в началото на 17 в., както и в следващите 250 год. разбира се.

[Dinain]

Да, напълно обяснимо е защо е така и защо най-търсените от индианците стоки трябва да си били неща като ножове или остриета за брадви, копия и т.н., които сами не могат да си произведат.
Всъщност могат ли? Имало ли е индианци-ковачи, усвоили ли са ковашкия занаят или всичко метално до самия край са купували от белите?

Иначе оригиналният ми въпрос трябва да го поясня. В 19-и век, от една такава дружина, примерно 500 индиански войни, колко ще са въоръжени с пушки и колко с лъкове/копия? Доколко са верни холивудските/литературни митове за белите, вече с револвери и многозарядни карабини "repeater" (примерно "Хенри" с цели 16 патрона), срещу клети диваци с лъкове, копия и томахавки?
Щото то така, малко нечестно изглежда...

[Blackwolf]

Ами 19 в. е и 1810 г., и 1880 г. Освен това за кой регион става дума - положението е различно. Източните племена са били много по-рано и по-масово снабдени с пушки. Племената, които са били по-близо до източната част на Америка са се снабдявали по-лесно - най-вече чрез Компанията на Хъдсъновия залив. Примерно (казвам по памет) ок. 1815 г. от 2000 воини асинибойни са имали пушки 1100 д.

Що се отнася до Равнините, може да се каже, че в средата на 19 в. поне 2/3 са с пушки. Колко обаче са били добри тези пушки е отделен въпрос. До Гражданската война повечето са били поостарели (кремъчни, по-малко капсулни). Естествено, търговците са продавали са неособено качествено изработено оръжие (т.нар. trade guns). Освен това индианците са ги преправяли по свой тертип, за да улеснят зареждането и стрелбата от кон. Прим. за тази цел често са скъсявали цевите на пушките, тъй като при конната стрелба основния начин е бил да се изсипе барута, а куршумите се държат в устата и така се зарежда - иначе при препускащия кон е трудно... Също са скъсявали прикладите. Когато се появяват магазинните пушки вече е по-друго.

Вече във финалния етап на Индианските войни, след 1870 г., индианците практически 90-100% са били въоръжени с огнестрелно оръжие, немалка част с модерно за времето си. Но почти винаги са си насели и лъковете, които в близък бой като скорострелност и точност са били незаменими.
Въобще е било най-разнообразно въоръжението.

В югозапада апачите след 1860 г. вече са били масово въоръжени с огнестрелно оръжие.

Ето какво казва например ген. Джордж Крук, който е знаел за какво говори:

Виждал съм приятелски настроените към нас индианци да яздят с пълна скорост, да стрелят и да убиват вълк, също тичащ, докато при нашите кавалеристи е рядкост да могат да уцелят индианец на кон, въпреки че войникът по същото време вероятно стои на краката си.
Доклад до Секретаря по Военните въпроси, 1876-77.

Не са ковяли железни предмети и оръжие (с изкл. на тлинкитите по Северо-западния бряг), но са ремонтирали (особено в по-късните години) с подръчни средства каквото могат.

[Dinain]

Ок, благодаря за изчерпателния отговор.
За коването не бях сигурен, а е много важно. Щом дори за металното острие на нож/брадва/копие трябва да разчиташ на белите да ти го продадат...