Американо - индианските войни

[Blackwolf]

Войните през колониалния период са друга бира.
Индианските племена тогава са били съществен военен фактор, който е бил вземан основно предвид и използван и от англичаните, и от французите. По принцип начините за водене на война на индианците от различните области в Америка са се отличавали значително и това може да се отбележи и за индианците от източната горска област. Там са и най-значителните поражения на белите - напр. битката при р. Уабаш (макар че тя вече е в "щатския" период, но носи характеристиките на войните в източния горски регион).

Не случайно някои автори смятат, че ако Ирокезката конфедерация по време на Войната за независимост е взела английската страна (а не е останала по същество неутрална), нямаше да съществуват САЩ.

Що се отнася до лакота и кроу общо взето "юмручните схватки" при среща са невъзможни. Както казва Стенли Вестал по друг повод "Индианците от равнините не се занимават с юмручни сбивания: когато те се карат, използват оръжия и удрят за да убият." След 1878-79 г. общо взето конфликтите между племената в Равнините се прекратяват, макар че последната битка (между чернокраки и кри) е през 1885 г.

Кроу наистина не спечелват кой знае какво от съюза си с белите. За това с горчивина говори и вожда Много Победи в автобиографията си (която надявам се ще излезе тази година на български). При Роузбъд (една седмица преди Литъл Бигхорн, на 17 юни) именно кроу са причината ген. Крук да не изпадне в твърде неприятно положение (въпреки че като военни качества е бил несравнимо по-кадърен от Къстър и има три пъти повече хора); 250-те кроу и шошони в колоната на Крук изиграват основна роля в битката, така че тя да свърши общо взето наравно за лакота и американците, макар че всъщност Крук отстъпва, в края на деня е изразходил 90% от всички налични боеприпаси и колоната му практически е извадена от кампанията за 1,5 мес.

По принцип шайените никога не са се деляли на северни и южни (поне за това настояват всички шайени, с които съм обсъждал това). Шайените се състоят от 10 общини, като част от тях са заемали северната част от племенната територия, а част южната. Затова и чисто условно ги делят на северни и южни. но те винаги са се смятали за един народ. А и постоянно между серевните и южните общини е имало "текучаство" на хора, семейства и групи - едни са отивали на север, други на юг и обратно. Просто в течение на миграцията на шайените от средата на 18 в. до началото на 19 в. (прибл. 1740-1820 г.), в течение на която те стават номадски конен народ (дотогава са били полууседнали земеделци и ловци като източните племена), се движат от север на юг.

Шайените са били признати от почти всичките си съседи за най-храбрите, готови винаги за самоубийствени начинания. Шайените са алгонкински народ и първоначално са живеели в Минесота, близо до Великите езера.
Когато се заселват в Равнините (ок. 1760-70 г.) и когато малко по-късно там пристигат лакота отначало имат конфликти, но после сключват съюз, който се запазва постоянно. С арапахо, с които са родствени, вероятно винаги са били в приятелски отношения. Когато ок. 1820 г. някои шайенски общини достигат Южните Равнини (заедно с част от арапахо), започват ожесточени войни с команчите, кайова и кайова-апачите, които приключват с голямата битка при Вълчия поток (1838), след което сключват мир, който продължава до края.

За мен междуплеменните войни винаги са били много по-интересни. Съществува един специфичен жанр, т. нар. "разкази за ку" - това са разкази на участници в даден поход или битка за техните преживелици. Много са интересни.
Иначе за шайенските войни много материал е събрал навремето Джордж Бърд Гринел (в неговите книги "Fighting Cheyennes" "By the Cheyenne Campfires" и др.).
Ето няколко такива истории...
Смъртта на Мишата Пътека
и прикачени няколко истории от "Край шайенските лагерни огньове"

[Blackwolf]

Иначе е прав колегата, който каза по-горе, че няма такова нещо като "официална американска историография".

По-горе беше посочена книгата на моя приятел Юрката Стукалин. Това е обаче първата му книга. бих препоръчал по темата значително разширената "Энциклопедия военного искусства индейцев Дикого Запада", която смея да твърдя по обем и овсеобхватност на материала няма аналог в англоезичната литература.

Дори "The Mystic Warriors of the Plains" на Томас Майлс не може да се мери с нея, въпреки че тя пък представя изключителен изобразителен материал.

[Guy de Mont Ferrand]

Що се отнася до лакота и кроу общо взето "юмручните схватки" при среща са невъзможни. Както казва Стенли Вестал по друг повод "Индианците от равнините не се занимават с юмручни сбивания: когато те се карат, използват оръжия и удрят за да убият." След 1878-79 г. общо взето конфликтите между племената в Равнините се прекратяват, макар че последната битка (между чернокраки и кри) е през 1885 г.

Неслучайно кроу и лакота предвидливо са разделени в отдалечени един от друг резервати, а и по едно време, мисля, им събираха всичките оръжия (макар че обичайно проявяват снизхождение и им ги оставят за траперска дейност - част от днешния просперитет на някои индианци), така че не е имало какво да използват едни срещу други. Конфликтът между чернокраки (черноноги също е готино) и крии е бил жесток, всички знаем от Дж. Уилиард Шулц (ест. всички сме против омразните крии). Действително най-интересните междуиндиански конфликти са в прериите - да речем коалицията (поне винаги изглеждат в коалиция) лакота-шайени-арапахи срещу кроу (самост.), чернокраки (заедно с пиеганите и кайнахите-блъд), поните (поуните) и понкасите, кайовите, гро вантър, общо взето всички недолюбват сиуксите освен шайените и арапахите.

Поне Ди Браун твърди, че имало съществена разлика между южни и северни шайени, както и между южни и северни арапахо, аз съм се задълбочавал и върху териториите им на картата, има доста голямо разстояние между основните ловни полета на едните и на другите. Единна територия на шайените не мисля да има освен северно Колорадо и СЗ Канзас, но дори и там са ги поделяли с други племена, впечатленията ми са, че само много мощни племена като лакота са успявали да си "запазят" някаква "твърда" територия и въпреки това се оказва, че и враговете им много добре познават уж техните земи, което значи,. че са били там, напр. кроу, поните и лакота споделят горе-долу една и съща територия. Макар че прериите са били достатъчно обширни. Мисълта ми е, че племената са били доста мобилни и много-много не са се задържали на едно място, по-друг е случаят с тези на юга като апачите.

Мерси за шайенските легенди и за свидетелството, че били най-храбрите - това не го знаех!

[Blackwolf]

Ами няма разлика и даже моите шайенски приятели ми се скараха, когато намекнах за това преди години.

Карти има всякакви, аз съм събрал цяла колекция такива на племенни територии , но ползвам едни карти, които ще пробвам да прикача. По принцип това, което е дадено като територия на шайени и арапахо е обща територия, тъй като те, като близки приятели, са я ползвали съвместно (както и част от териториите на лакота).

Племенните територии между другото са били достатъчно стабилни и само някакви големи потресения са можели да ги променят. Разбира се, пограничните райони са били буферни и за тях са се водели споровете (и войните).

Познавали са си взаимно земите естествено - нали постоянно са ходели на бойни походи, а те при техния начин на воюване ("хайдушки" можем да го наречем ) са били принудени да познават добре не само своите земи, но и чуждите.

Индианците по принцип са имали оръжие в резерватите. Само непосредствено след Лакотската война 1876-77 г. някои, т. нар. "враждебни" са били разоръжени, но пък други (брюле напр. са били в мирни отношения с белите и дори са служели като скаути срещу братята си; дори има една такава лакотска песен от това време - "Нашите побратими идват заедно с войниците"). Но след една година същите тези тетон и шайени стават скаути (във войната с не-персе) и получават оръжие. Между другото, тази война е много интересна и американците за една бройка не се осират както обикновено. Ако не са били шайенските скаути на ген. Майлс не-пересе са щели да минат границата.

През резервационния период се помиряват. Макар че са обичали да си нятякват това-онова.
Кроу все пак получават един доста добър резерват, с хубава земя, пасища, гори и планини, а шайените - един пущиняк.

[Guy de Mont Ferrand]

Жалко, че на тази карта в средата (най-хубавата) не са дадени индианците в Мексико, Канада и Сащианска Аляска, така щеше да изпъкне родството между отделните групи (много интересно разпределение, особено на алгонкинските и сиукските народности). И все пак териториите в прериите са доста приблизителни и в рамките на къси периоди се извършват големи преобразувания (като напр. преселението на кайовите от Блек Хилс до Команчерията). Не мога да си представя американците да разрешат на лакота и кроу да продължат войната помежду си, а тази война на не-персе и цирковете на Бъфало Бил са били просто временни епизоди. Все пак оръжия за траперска дейност им се е полагало на индианците, американците изобщо разбират потребността на човека от оръжие, дори и на бившия враг.

[Blackwolf]

Е да, след 1880 г. вече няма войни в истинския смисъл. Отделни младежи още 5-6 год. опитват да вземат коне, но често когато се върнат в своя резерват там вече ги чака полицията, защото от "неприятелския" резерват суперинтенданта вече е телеграфирал не техния суперинтендант.

Случвало се е враговете да ги заловят, но вместо да ги нарежат на парчета, както е щяло да се слечи само 10-12 год. преди това, просто им вземет конете и ги пускат да си ходят. Чернокраките, които са в по-особена ситуация (половината са в САЩ, другата половина в Канада) малко лавират, защото могат да вземат коне от кроу и да минат границата, американската армия трябва да се свърже с Кралската конна северозападна полиция (онези сладури с червените мундири), те да ги гонят там, абе някоя и друга година се измъкват, ама бързо свършва.
Иначе в Канада за някои индианци последната военна активност е при възстанието на Луи Риел през 1885 г.

Не случайно и американските, и канадските индианци с такъв ентусиазъм се записват доброволци в ПСВ, макар че все още дори не са граждани (в САЩ им дават гражданство 1924 г.).
Все пак най-резултатния снайперист през ПСВ е индианец...

В нашия НИМ има една снимка на индианец, пленен от българската армия на южния фронт. Гледахме я с приятели и според мен това е някакъв циркаджия, който се е представял за индианец, но няма нищо общо.
Ама тъй като у нас няма специалисти по въпроса, кой да им каже на другарите от музея да не се излагат с такива бутафории.

А, има файлове на тази карта и за Канада и Аляска. Това е една голяма карта на NG, полезна е, аз я имам и на хартия.

[Guy de Mont Ferrand]

И аз съм гледал някъде етнографски карти за цяла Северна Америка (след идването на белите, разбира се, защото само за тогава има пълна база данни), но са потънали дълбоко из немалкия ми личен хисторикал дата бейз...Знаех си аз, че на волния живот в прериите е сложен край след Литъл Бигхорн . Изобщо с тия резервати американците укротяват положението и с междуплеменните вражди, и с войните срещу заселниците. По-късни проблеми са тези с не-персе (действително сериозен), модоките (след Литъл Бигхрон ли бяха?), ютите (ако може да се нарече проблем изобщо, за мен е политическа машинация), Танца на духовете (преувеличен, тъй или иначе това си е религия и до ден днешен, в която най-интересното в момента е използването на "вълшебни" кактуси) и, разбира се, "венецът" на Индиано-американските войни - апаческата гериля. Не знам дали имам право да търся паралели с днешно Мексико при положение, че апачите са от групата "на-дене", която, ако не ме лъже паметта, идва от далечния канадски север, т.е. нямат общо с другите мексикански племена. Но от друга страна, войната на апачите ми изглежда като предтеча на Панчо Виля и още повече на днешните индиано-латински гангстери - чиканосите (Синалоа и др. картели). Става въпрос за доста цивилизовани индианци, които резерватът не може да задържи, супер изкусни воини, истински бандити, разбойници и контрабандисти - от тия конфликти идва, мисля, известната игра на "стражари и апаши", така последователите на Джеронимо обезсмъртяват името си дори в далечна България. Постоянно минаване от двете страни на границата, отлично познаване на терена, държатели на фактическата власт в огромни територии, където административната е само номинално мексиканска или американска, незаконен трафик, включително на роби (военнопленници и др.)...Мисля, че паралелите са видими...И все пак грингосите успяват да се справят с тях. Това между другото е една от дългата им поредица от победи при войни, водени в пустинни условия (последната беше в Ирак, в Афганистан също са успешни до голяма степен), истинският им проблем са не сухите, а влажните тропици - Никарагуа, Виетнам, Гуадалканал...

[Guy de Mont Ferrand]

Заглеждайки се в картата, открих прекрасен пример за съждението ми относно плаващите граници между племенните територии. Така напр. Бигхорн. където се води славното сражение срещу Къстър, е даден в земята на кроу. Р. Тонг - любимата на северните шайени според Ди Браун, отново е изцяло в землището на кроу. Според Шулц пък пиеганите доста често стануват на р. Мъсълшел - отново в териториите на кроу. Тетоните оглала, минеконжу и хънкпапа, които са водещи в сраженията при Литъл Бигхорн и Паудър са дадени по на изток, но все пак е безспорно, че локацията на основните битки, които са водели, е дадена на картата върху териториите на кроу. Така че или авторите на картата са допуснали грешка или, както аз твърдя, границите между племенните територии са били доста условни и непрекъснато изменящи се. Така напр. съм останал с впечатлението, че от Ниобрара до Йелоустоун господстващият етнос са именно сиуксите тетон (при все, че в една легенда Шулц ги описва като далечни на пиеганите, но това може би се отнася за времето, когато последните обитават земи по на север - а и черноногите винаги са били по-многобройни в Канада и към Съскачеуан). Предполагам, че към втората половина на 19 век лакота са притискали здраво поуните от север, а кроу от изток, изтиквайки ги от старите им земи и това е основната причина те да станат съюзници на американците във войните на Червения облак, Лудия кон, Седящия бик и др. известни герои.

[Guy de Mont Ferrand]

Южните шайени пък водят сражения, "защитавайки земите си", по поречията на Смоуки Хил, Плат и Рипъбликън, все пространства, попадащи според картата в териториите на поните и сродните им племена. Както е видно от името на един от притоците на Рипъбликън - р. Арикарии, явно и там са живели родствени на поните племена, т.е. арикариите, които обаче по-късно се преместват - може би не по своя воля, доста далеч на североизток по поречието на Мисури.

[Guy de Mont Ferrand]

Търсих някакви по-подробни източници относно числеността на прерийните индианци; единственото, което намерих беше това тук, което въз основа на преброяване от 1910 г. изчислява броят на тези, пребиваващи в САЩ на 50 208. Допускам, че по това време въпросните индианци са се намирали в състояние на възможно най-тежък демографски упадък, като преди и след това числеността им е била поне двойна (поради увеличената смъртност от войни, епидемии, глад, претопяване, смяната на начина на живот и др.). Въпреки това от статията могат да се извадят интересни заключения. Така напр. тетоните са най-многобройната индианска група, следвани - странно за мен - от шайените, които очаквах да са доста по-малко предвид огромния брой жертви, дадени във войните им срещу американците. Враговете на лакота, шайените и арапахите са относително по-малобройни, като между тях на първо място са ютите, следвани от кроу, асинибойните, кайовите и поните (направо незначително малко през 1910 г. - 633 според списъка). Така можем да допуснем, че без намесата на белите към 1910 г. в района от Монтана до Канзас и Колорадо щеше да има пълна доминация на тетоните и сиуксите като цяло с племенни членове, надхвърлящи 40 или 50 000 човека, ако не и повече, а съюзниците им шайени и арапахо - поне 10 000 общо. Същевременно кроу щяха да бъдат унищожени и войните на север на споемнатата тройна коалиция щяха да се водят главно срещу съюза на чернокраките, който единствен щеше да е способен да им устои и, най-вероятно, криите, докато асинибойните и гро-вантрите щяха също да бъдат стопени или прогонени от региона. Част от лакотите вероятно щяха да подкрепят шайенската експанзия на юг, изправяйки се срещу старите си врагове кайовите и съюзните им команчи. При това движение поните и понкасите едва ли биха оцелели дълго.

В изследването (издадено през 1920 г.) се съдръжат и други интересни подорбности като напр. тази за относително високия ръст на прерийните индианци в сравнение с останалата част на света, а най-високи са били именно шайените. Това без съмнение би следвало да се отдаде на добрата и изобилна месна диета, "храната прави борбата", както би се изразил Дан Колов. След тях по височина следват кроу, става въпрос за съседни племена по р. Йелоустоун в Монтана и Уайоминг, там, предполагам , ловът е изобилен и днес, а тогава още повече.

Ако бяха развили подходяща икономика, основана не на лова и събирачеството, а на скотовъдството, подобно на евразийските номади, по всяка вероятност лакота-шайено-арапахският съюз щеше да устоява дори по-дълго и успешно срещу американската експанзия предвид добрите му демографски показатели и възможността да получава помощ от канадците и чрез тях от британците примерно. Разбира се, крайната победа едва ли щеше да е на тяхна страна, но може би щяха да получат по-големи и компактни резервати, подобно на навахите, които, при положение, че не са били кой знае колко силно племе (дори в сравнение с враговете им ютите, които са направо жалки през 1910 г.), днес са най-проспериращата и мнгообройна индианска нация в рамките на САЩ (резерват почти колкото България - 71 000 кв. км. и повече от 300 000 души население, вж. и сайта на Navajo Nation Government - http://www.navajo-nsn.gov/index.htm).

[Guy de Mont Ferrand]

Вариращите през годините представи за "индианските" земи и резервати - съмнително е, че във Вашингтон са мислели точно по този начин.

[Guy de Mont Ferrand]

А тук има кратко описание на ранната история на дакота/лакота. изненада за мен беше отцепването на асинибойните от сиуксите, винаги съм смятал, че това враждебно и подло племе (според авторите, които съм чел, те за съжаление без изключение не симпатизират на асинибойните, които вършели куп подлости от сорта на това да се отправят на бойни походи през зимата ) е имало само езиково сходство с лакота...а то какво се оказа! Вярно, че все пак са от янктоните, а не от тетоните.

Независимо от това пуснах линка за друго. Тук пише, че лакота се заселили около Блек Хилс*, прогонвайки от там кроу. Значи "враните" (абсарока, всъщност упсароките на Карл Май) са били изтиквани на запад от лакота поне от 17 век насетне ("много преди да дойдат белите"). И нещо друго: Ди Браун твърди (цитирам по спомени, "Погребете сърцето ми в Ундид Ний" ми беше супер любима книга"), че: "някои от по-старите кайови още (към 60-те г. на 19 в.) си спомняха Паха Сапа (Черните хълмове, Блек Хилс), откъдето ги бяха прогонили сиуксите". Така излиза, че кроу и кайовите са били съседи в района на Блек Хилс, откъдето са били прогонени съответно на запад и юг от тетонската експанзия. Вероятно не е било толкова грешно наименованието "кайова-сиу", което съм срещал в стари прикюченски романи...Дори асинибойните са били в настъпление през целия 19 век, представлявайки като клон на лакота сиукската експанзия в прериите, но този път на север.

*Друг интересен факт за Блек Хилс е, че през 1980 г. Върховният съд на САЩ е постановил, че хълмовете са били отнети незаконно от лакота и е постановил връщането им на сумата, договорена първончално във форт Ларами (ако не се лъжа), заедно с лихвите - ок. 106 000 000 долара. Но те отказват да вземат парите. Въпреки това правителството пази парите в специален фонд и сумата до днес е набъбнала на 757 милиона, които въпреки това сиуксите продължават да отказват да вземат. Интересно свидетелство за техния запазен войнствен дух. Близо 1 милиард долара за приблизително 13 000 кв. км. не е чаак толкова лоша цена, при положение, че де факто земята отдавна не е тяхна, но планините са свещени за индианците, хиляди са паднали във войните за тях и явно сантиментът към Черните хълмове е още жив сред тетоните...

[Kramer]

Прави ми впечатление в тези войни, че съюзите между племената не са по лингвистичен признак.
Тетон и кроу са от една езикова група и воюват по между си.
Шайените и аропахите са от езиковата група на чернокраките но воюват с тях в съюз с тетоните.

[Guy de Mont Ferrand]

Прави ми впечатление в тези войни, че съюзите между племената не са по лингвистичен признак.
Тетон и кроу са от една езикова група и воюват по между си.
Шайените и аропахите са от езиковата група на чернокраките но воюват с тях в съюз с тетоните.

Нда, това в случая няма особено значение, като че ли е било по-съществено на изток, особено при ирокезите и по-специално при присъединяването на тускарора. Ди Браун пише, че северните шайени използвали много сиукски думи.

[Blackwolf]

Езиковото семейство... Ами между кроу (всъщност абсаалуке) и лакота връзката в езиково отношение е като м/у българите и германците, които принадлежат към едно ез. семейство - индоевропейското.
Така е и с останалите племена.

През 17 в. при Блек Хилс живеят най-вероятно апачи, които вероятно съседстват с някакви юто-езични (вероятно някакво подразделение на шошоните). Въобще в Равнините през 17 в. не е много ясна. Сигурно е, че различни равнинни апачи населяват равнините от Тексас до Небраска и Дакота. Те са и първите индианци (заедно с юта), които започват да използват коня.
Лакота (и дакота) живеят все още далече на Изток в Минесота и са с горска култура.
Тук ще пусна за произхода на кроу един откъс материал, който писах преди време.

Кроу принадлежат към племената от сиукската езикова група, които били заварени от белите като обитатели на Великите равнини. Тяхната прародина обаче била доста по на юг от там и се свързва с т.нар. Мисисипска култура.

Преди идването на белите значителна част от източните и югоизточните части на Северна Америка били населени от племена, които създали своеобразна култура, наречена Мисисипска, защото именно в долината на р. Мисисипи археолозите за първи път открили нейните останки. Хората от тази култура се занимавали главно със земеделие, отглеждайки царавица, фасул, тикви и някои други култури. Ловът и риболовът очевидно играели второстепенна роля в тяхното стопанство. Те обитавали големи селища, укрепени с огради от дървени стълбове, които в някои случаи наброявали няколко хиляди жители. Хората от Мисисипската култура изгражадали в селищата си високи могили (на английски “маунди”), върху които строели своите просторни дървени храмове. Ето защо в археологията тези племена са известни под името “строителите на храмови маунди”. В тяхното общество очевидно започнало да се появява имуществено и социално неравенство, възникнала племенна протоаристокрация и жречество. Показателно в това отношение е социалното устройство на племето натчези, унищожено от французите в началото на 18 в., което се смята от учените за един от преките наследници на хората от културата Мисисипи. Натчезите се делели на няколко обособени касти, като над всички стояло семейството на наследствения вожд, наричан “Слънце”, властта на който била обожествена.

Мисисипската култура се оформила ок. 7 в. след н.е. и просъществувала до началото на 16 в., като периода на нейния разцвет бил през 12-14 в. Носители на Мисисипската култура били племена от различни езикови групи. Долината на р. Мисисипи, от делтата до средното й течение, била заселена от племена, смятани за предци на някои от съвременните сиукски народи. През 10-11 в. част от тези прасиукси се преселила на север, извън границите на Мисисипската култура, в съвременните щати Илинойс и Уискънсин, а от там в Айова и Минесота. Там живеели техни родствени по език племена, които се препитавали все още с лов, риболов и събирачество. Мисисипците донесли по тези земи земеделието и то сравнително бързо било възприето от редица местни племена - както техни сиуезични роднини, така и принадлежащи към алгонкинското езиково семейство Разбира се, ловът и риболовът продължавали да играят немалка роля в живота им. Това станало приблизително през 12 в. Едно от тези възприели новия поминък племена можем да наречем пра-хидатса, тъй като от него по-късно се оформил съвременният народ хидатса. То принадлежало към сиукската езикова група и първоначално живеело западно от Великите езера, в днешна Минесота. Постепенно тези предци на хидатса в търсене на нови плодородни земи и ловни полета започнали да се придвижват на запад и се установили по средното течение на р. Мисури, в сегашната Северна Дакота. Тук те построили своите селища, състоящи се от обширни полуземлянки, засели царевичните си ниви и ловували в равнините.

Някои кланове от тези земеделци все пак предпочитали лова. Около 1500 г. или малко по-късно, отделни групи хидатса започнали да зимуват в откритите равнини, ловувайки едър дивеч. Те се усъвършенствали в разчитането на следи и в лова на бизони, елени и антилопи. Кроу сочат потеклото си именно от една такава група. Името на тези ловци било ауатикса (awatixa). Приблизително към 1570 г. те започнали да се придвижват все по-назапад и се заселили в долината на р. Йелоустон и планините на юг от нея. Тук те започнали да мислят за себе си вече не като за хидатса, а като за отделно ново племе, наречено по-късно от белите с името кроу. Разбира се, всичко това може да се проследи единствено по устни предания.

По същото време в югозапада се появяват испанците и във Великите равнини постепенно започва да се разпространява конят. Много от местните племена започнали да отглеждат и използават конете в лова и войната. Така се зародила културата на прерийните номади, чийто живот се основавал на лова на бизони. Чрез племето шошони ауатикса получили към края на 17 в. значителен брой коне и се превърнали в типично прерийно племе. Те населявали територията от р. Мисури на север до планините Бигхорн на юг и Скалистите планини на запад; на изток те посещавали своите приятели и роднини хидатса в селищанта им по р. Найф. В средата на 18 в. тази група се самоопределила като Планински кроу - един от двата големи клона в родословното дърво на сегашното племе.

Вторият клон, т. нар. Речни кроу, се отделили от хидатса приблизително около 1680-90 г., приблизително един век след Планинските кроу. Преданията разказват, че по това време живеел вожд, наречен Неважният, който получил няколко тютюневи семена от Твореца. Той обявил, че тези семена символизират неговия народ. Веднъж в селото на хидатса възникнал спор между два клана за месото на убит бизон. В следствие на тази караница едната група напуснала племето и се заселила в откритата прерия. След известно време те срещнали Планинските кроу; оказало се, че двете общности говорят на един език, имат еднакви легенди за произхода си и сходни ритуали. Те се заселили край Мисури и образували втория основен клон на племето - Речните кроу. Те получили коне от Планинските кроу и се обединили с тях в едно племе, за да защитават съвместно земите си от врагове. По-късно Планинските кроу се разделили на две - “Главна част” и “Ритнатите-в-корема”, но те останали тясно свързани и лагерували поотделно само през есенно-зимния сезон.
Кроу придобивали все повече коне, разменяли ценни кожи и красиви дрехи за пушки и патрони и се превърнали в едно от най-силните племена от северните прерии. Заобиколени отвсякъде от вражески племена, те били принудени да търсят приятелството на белите и в т. нар. “индиански войни” неизменно били съюзници на американската армия. Този период от тяхната история именно е описан на страниците на настоящата книга.

Постепенно в Равнините започнали да прииждат племена от изток и североизток, и от запад, от Скалистите планини. Така се оформили два военни комплекса - един свързан с използването на коня на юг, който бил развит при апачите, юта кедо-езичните племена (уичита, тавакони и др.). Той се характеризара с използването на доспехи (вкл. конски), пики и похвати на конен бой, взаимствани от испанците.
На север се оформя друг комплакс, характеризиращ се с пеши бой с използване на огнестрелно оръжие.
Испан. админстрация по принцип до края на владичеството си в Америка много стриктно следи на индианците да не се продават пушки, докато онгличаните, французите и холандците бързо превръщат огн. оръжие в една от основните търговски стоки.
През първата половина на 18 в. тези две тенденции се сращат, в резултат на което апачите са изтласкани от Равнините и остават сам в Юго-Запада (основна "заслуга" за това имат юта и команчите, които ок. 1710 г. се установяват в Сев. Тексас - първото им споменаване в испан. документи е през 1719 г. ако не се лъжа).
Така се оформа един общ тип за конен бой с използване на огнестр. оръжие.
Това е много добре описано в книгата на Секой "Changing Military Patterns of the Great Plains Indians", много интересна книга, макар и писана преди 50 год. (от тогава има много нови подробвности,у които стават ясни).

http://books.google.bg/books/about/Changing_Military_Patterns_of_the_Great.html?id=Yna32rmVTb8C&redir_esc=y

Кайова наистина до 1770-те год. живеят при Черните хълмове и са в близки отношения с кроу.
Съвременната територия на Монтана и (вероятно) земите до р. Саскачеуан са били заселени с шошони. Шошоните и юта рано придобиват коне, на глраницата на 17 и 18 в. и шошоните заемат равнините между Мисури и Саскачеуан. Чернокраките дошли от северо-изток, от горите. Отначало нямали коне и търпели поражения от шошоните. Постепенно те се сдобили с коне, но успели да получат предимство едв след като чрез криите придобили пушки; след това те изтласкали шошоните обратно в Скалистите планини.

Относно числеността. Лакота наистина са били най-многобройни - вероятно ок. 12-15 хил. д. (3-4 хил. воини). Общо лакота, накота и дакота са били 35-40 хил. д. Шайените винаги са били малко - 4-5 хил. души, ок. 1200 боеспособни мъже.