Грей написа
Кухулин написа
Следващата, отново революционна, според мен, промяна идва през ПСВ. Реално технологично се подготвя преди нея и отчасти по време на самата война. Но наистина имаме революция, а не еволюция: армиите и методите с които войната започва се променят кардинално до края й (няма да е голямо преувеличение да се каже, че организационно армиите от края на ПСВ са горе-долу същите, с които започва ВСВ).
Можем да се задълбочим в различните промени (не че имам време за това, но всяка си заслужава отделен разговор и имам някакъв смътен спомен, че някъде е воден такъв), но накратко: в началото на войната основната тактическа единица е корпусът, основната (даже май единствена) оперативна е армията. В края на войната корпусът вече е обединение (оперативна единица), а дивизията се превръща в основната тактическа (при това, общо взето в немското нововъведение на триъгълна, вместо четириъгълна дивизия). Като тази промяна се наблюдава на всяко ниво. Ако вземем ниското тактическо - в началото на войната най-малката управляема единица на бойното поле е ротата (реално в повечето случаи батальон), в края на войната това е отделението (общо взето в почти класическия му вид, в който го срещаме и във ВСВ). Що се отнася до въоръжението: всеки един от типовете, които срещаме през ВСВ се появява през ПСВ (след това имаме някакво еволюционно развитие, което не променя особено нещата).
Пехотната тактика, въоръжение и методи се развиват кардинално в хода на войната (в началото имаме еднородно въоръжени роти, в края дори отделенията, да не говорим за взводовете, имат вече поддържащо въоръжение, специализирани роли и прочее, както и включване на артилерия и сапьори).
Същото е в сила и за пехотното въоръжение: леките картечници (при това, в различните им разновидности), картечните пистолети, автоматичните и полуавтоматичните пушки, минометите, щурмовата артилерия, инженерните заряди, огнемети, модерните ръчни гранати, модерните гаубици, железопътната артилерия - това са все нововъведения от ПСВ (някои от тях като типове въоръжение датират и от по-рано, но относително масовото им използване и търсенето на конкретно тактическо приложение са от войната).
Ако вземем артилерията - методите, организацията, доктрината - всичко се създава или развива (при това, кардинално) през ПСВ. До ВСВ имаме нови модели артилерия, но те са просто еволюционно развитие (като в много случаи войната е посрещната с наработеното в края на ПСВ или малко след нея). Структурата на дивизионната и корпусната артилерия остава общо взето каквато е определена от ПСВ. Методите - същи (включително АИР - единственото реално ново нещо е артилерийския радар, който се появява в каря на войната и то ограничено (ако говорим за армията).
Ако погледнем самите мобилни/моторизирани сили - моторизираната пехота също прави своя дебют през ПСВ, общо взето чисто конните сили от началото на войната се развиват в смесени (включват увеличаващи се количества мобилна пехота (с велосипеди), бронирани автомобили, допълнителна артилерия и прочее). Танковете - ясно, правят своя дебют и се развиват доктринално през ПСВ, като опита от войната до голяма степен определя какви ще са доктрините за танковите сили за повечето основни участници в между военния период (т.е. какво ще имат за началото и първия период на ВСВ). Забележимото изключение са руснаците и донякъде немците - по обясними причини. Масовото използване на танкове като средство за тактически пробив, съвместното използване с пехота и артилерия, а и зачатъците на използване на танкове като средство за развитие на пробива в оперативна дълбочина пак се появяват там (както и първите машини, създадени специално за това). Артилерийските трактори, верижните влекачи (за снабдяване на силите в дълбочина и за превоз на жива сила) и прочее също се появяват през войната. Но краят на войната не позволява да се доразвият тези неща.
Ако погледнем авиацията - същата работа. Всички основни авиационни роли се появяват в хода на войната (заедно със съответните машини). Като започнеш от изтребители и бомбардировачи, минеш през самолети за наземна поддръжка и щурмовици, та стигнеш до стратегическа авиация и разузнаване. В определена степен това се отнася и до обмислянето и практическата реализация на методите за взаимодействие между наземните сили и авиацията.
Ако погледнем крепостното дело и полевите фортификации, развитието също е значително: имаме изключително развити полеви фортификации с дълговременни огневи точки (ДОТ-овете и ДЗОТ-овете се появяват през 16-та година и се развиват до края на войната, заедно с бункери, блиндажи и многоетажните, отиващи дълбоко под земята съоръжения; отделно са изобретени готовите и полуготови бетонни елементи за създаване на "бързи" огневи точки и бункери). Не съм се интересувал специално от този въпрос, така че каквото знам е повърхностно и ми се струва, че реалната революция в това отношение датира по-скоро от преди началото на войната (но не може да се намери навсякъде, защото много от крепостите са по-стари - от 80-те години на XIX век), а в рамките на войната има бурна еволюция - това що се отнася до крепостното дело (но многоетажни бункери, куполи с оръдия и за наблюдение и прочее има и преди войната), но по отношение на полевите фортификации мисля че основното развитие е в хода на самата война.
Отделен въпрос е химическото оръжие, но него също няма смисъл да го засягаме.
За флота няма да отварям дума, че не е по темата.
Та, на фона на тези революции във военното дело, ВСВ докарва относително малко нови неща. Почти всичко е еволюция (в някои отношения сравнително плавна) на въведеното/създаденото през ПСВ. Разбира се, има и някои значими нововъведения (атомното оръжие вероятно е най-голямото (технологична промяна която пряко се отразява на стратегическо ниво (не се сещам за друг такъв пример), макар и след войната); авиационната командна система (иновация на англичаните) вероятно също трябва да се включи; естествено, танковите съединения и обединения и други). Но ако сравняваме с предходните революции, ВСВ не променя чак толкова много, поне според мен. Относително казано, просто мащабите на промяната на военното дело не са чак толкова големи. Разбира се, ако ги сравниш с други периоди, вероятно ще оправдаят използването на "революция", възможно е.
Имам усещането, че някак не си се занимавал особено с ПСВ и може би затова всичко това, което изброяваш, ти изглежда като иновация, дошла с ВСВ. Възможно е да греша и причината да е друга.
Ще си позволя да цитирам и два конкретни момента от следващото ти мнение - не за да се заяждам, а по-скоро защото илюстрират разликите в това как двамата възприемаме нещата. Може причината да е гореупоменатата, а може и аз да греша някъде.
Кухулин написа
Между другото, щурмовата тактика е измислена точно като решение на тактическия проблем, за който споменаваш и ти (пробив на полеви фортификации и въобще на пехотна отбрана). А не за пробив на крепости. С крепостите се справят чрез обсадна артилерия, като щурмоваци се ползват по-скоро в заключителния етап. И това е само едно от решенията (французите, англичаните и италианците разработват както собствени вариации на темата за щурмовата тактика, така и по-мащабни методи (с много артилерия и, отделно, в комбинация с танкове). И тези методи работят през ПСВ и работят добре (както ес вижда, когато се налага съюзниците да пробиват през доста мащабната и силна немска отбрана). Между другото, всички тези методики и форми на организация (щурмовите) след края на войната се превръщат в част от стандартната тактика на пехотата за действие в подобни условия.
Кухулин написа
Даже бих рискувал с предположението (полет на фантазията само
), че една от причините може да е липсата на осъзнаване каква е силата на модерната огнева мощ (в началото на ПСВ, със старите форми на организация на армията), спрямо началото на ВСВ, не толкова и само наличието на моторизирани съединения наред с останалите (които пак, като изключим британската армия, в повечето случаи се свеждат до не повече от 10% от наличните сили).Сега, всичко това е моя интерпретация на нещата, без някакви други претенции. Съжалявам, пак стана дълго.
ПП За щурмовата тактика изглежда все пак нямаме стара тема (или поне не успях да я намеря), та като намеря време ще отворя нарочна такава - има смисъл да я имаме. Но не се ангажирам със срокове, че времето е кът. Съвсем вкратце съм отговорил горе (през ПСВ се справят със сходни по характер (устойчивост, "здравина" крепости) - отново Вердюн дава добри примери, а през ВСВ не разполагат с нещо принципно ново, като еволюцията е засегнала и двете страни (полевите/трайните укрепления и средствата за преодоляването им), според мен, равно), но е ясно, че е добре да се навлезе в някакви подробности.
Comment