Влиянието на Османската култура върху Българската стенопис
Collapse
X
-
Снимката не е детайлна, пък и стенописът не е много добре запазен. Обаче, от цялостната позиция е видно, че щитът е изобразен отвътрешната страна и това, което наричаш полумесец е всъщност ръкохватката на щита.Comment
-
Това определено е интересно изображение. За съжаление продължаваш да не даваш данни за изображенията - нито откъде са, нито как се датират. Местните християни като нищо може да са носили чалми, демек османското влияние в случая е косвено. Между другото нито чалмата, нито фесът е османско откритие.Comment
-
абсолютно същото, нужно е само да си представиш че ти си на коня в дясната ръка държиш копие, в ляват щит. Няма как при тази позиция да се види лицето на щита, освен ако ръка ти не е счупена и усукана на 180 градуса.Comment
-
Това не е голям проблем, когато говорим за иконопис - перспективата там не играе особена роля (не такава, най-малкото).Няма как при тази позиция да се види лицето на щита, освен ако ръка ти не е счупена и усукана на 180 градуса.
Арслан, наистина не разбирам - какъв е проблемът с източниците? Не ги знаеш (няма лошо, просто се пише, че няма) или не искаш да я дадеш (спомням си, че навремето имахме един такъв потребител) допълнителна информация? Все пак, тя има голямо значение при обсъждането на изображението.Comment
-
И това ако не е тенденциозност здраве му кажи?! Само с една гола заявка за османско влияние нещата не стават. Без относителна датировка (най-малкото), без някакви данни за географски произход (ако не конкретен манастир, поне регион) и евентуални други данни, ако са налични (иконописец, ктитори, поръчители и т.н.), не ни остава нищо друго освен да говорим за тенденциозност. Забележи, че упреците са най-добронамерени без капка злост или някаква неприязън. Просто изтъкване недостатъци на хипотезата ти, и тя ще си остане такава, демек едно голословно предположение, докато тези недостатъци не бъдат отстранени. Не казвам, че влияние не може да има или, че въобще няма.
Отделно, може добре да познаваш османската история, бит и култура, но в случая ти трябват познания и по иконографските канони и практики, а от това, което твърдиш не личи да ги имаш. И накрая: извинявай, че се обръщам към теб на "ти"!Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
http://hristoen4ev.blogspot.com/Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
- това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.Comment
-
Тук терминът "влияние" не е най-точният. По-точно той е съвсем неточен, защото няма как да има влияние върху нещо от друго нещо при положение, че второто нещо го въобще го няма. В случая имаме християнски православни изображения на светци и за да говорим за "османско влияние", най-малкото трябва да имаме османски изображения на светци. Такива обаче нямаме. Можем да говорим за ренесансови влияния, за барокови, влияния, но за влияние на османската живопис и по-точно религиозни изображения на светци, ангели и тем подобни, няма как да стане. В случая по-точно трябва да се говори за предмети свързани с османците и още по-точно предмети дрехи, сгради и т.н. от османския период изобразени върху стенопистта/иконописта от това време. Да се говори че наличието такива предмети е влияние, все едно да се каже, че наличието примерно на каракачанско куче (предполагам при добро желание и такова ще се намери) е свидетелство за каракачанско влияние.Comment
-
Имаме малък брой изображения на "светци".
п.п Има и други, които са вече публикувани тук. (няма нужда да бъдат копира и в тази тема)
Другите илюстрации на миниатюри, ръкописи сигурно са ви познати, но все пак ще ги"прикача"
Илюстрация към копие от ръкопис на Ал-Бирюни, изобразяваща Мохамед, който проповядва Корана в Мека.
Едно от най-ранните запазени изображения на Мохамед, илюстриращо епизода с Черния камък (ок.1315 г.)
Last edited by Арслан; 19-01-2013, 13:31.Comment
-
Comment
-
А ако се върна малко на изписването на Св. св Козма и Дамян ... ""Това е прецедент в иконописа. Не съм виждал другаде такова изображение", заяви свещеникът в централния храм в Перник отец Николай.
Нестандартната рисунка все още не е изследвана. Краеведи и музейни служители спорят чии са образите, въпреки че по този начин са рисувани Козма и Дамян. Възможно е мъжете да са ктиторите на храма. Не е отхвърлена и версията вместо светците лечители да са изобразени мюсюлмани, приели християнството.
Според някои следователи за кратък период в югозападния район на страната е имало тенденция за изписване на образи с чалми, за да се омилостивят турците и да се спасят черквите.
Зографът, рисувал стенописите, е записал 1869 като годината, в която е приключил изографисването на храма. И на други места на Балканите светците лечители Козма и Дамян са изобразявани с подобни източни шапки на главите, коментира директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Това е било символ на професията и своебразна реклама за средновековните лекари, тъй като се е смятало, че най-добрите медици тогава са били арабите. По тази причина зографът е "нахлузил" чалми и на двамата древни светци."Comment
Comment