За съвременните български училищни учебници

[Romfeya]

И още нещо, ако не знаете - българите сме произлезли от... славяните (учебник по история за 11 клас, изд. "Слово").

Е това е сериозен панславист!

[mitio-minchev]

Да ни беше проблем само основното и средно образование.Днес имах лекция по историческа дисциплина - останах потресен от чутото.Въпросния преподавател, ако беше ученик, трудно щеше да върже повече от 3 с тези "твърдения" на изпитване в час...

Може да ви се стори като виц, но е действително! Имах една секретарка( беше пред защита на докторат по филилогия ). При посещението на един мой приятел с фамилия Лукаш, тя ме запита - каква странна фамилия. Обясних и,че прадядо му е чех, дошъл с Константин Иречек. Тогава тя ме запита "Кой Иречек, от Бай Ганьо ли?". Не беше и чувала че Иречек е действителна личност в нашата история.

[1951]

Може да ви се стори като виц, но е действително! Имах една секретарка( беше пред защита на докторат по филилогия ). При посещението на един мой приятел с фамилия Лукаш, тя ме запита - каква странна фамилия. Обясних и,че прадядо му е чех, дошъл с Константин Иречек. Тогава тя ме запита "Кой Иречек, от Бай Ганьо ли?". Не беше и чувала че Иречек е действителна личност в нашата история.

Технически погледнато Иречек от книгата е истинския Иречек.

[Guy de Mont Ferrand]

Можеше да й кажеш, че Лукаш е потомък на едноименния поручик от "Швейк"

[mitio-minchev]

Можеше да й кажеш, че Лукаш е потомък на едноименния поручик от "Швейк"

Не, на ген. Лукаш, а за "Швейк" не е чувала.

[Guy de Mont Ferrand]

Не, на ген. Лукаш, а за "Швейк" не е чувала.

Абе..."шит хепънс", както казва Форест Гъмп. Айде стига сме спамили

[shadowsong]

Чудя се какво ли значи "назидателен морал"? Моралът е качество на субекта (или група субекти), докато назиданието е действие между субект и обект и по-скоро се отнася към обекта.

Така изразено "назидателен морал" не значи нищо, това е безмислица. Виж, това което автора се е опитал да представи наУчно вероятно е, хайде с пример - като излезеш от вас с гаджето си и дъртата съседка те гледа лошо
Поне аз така го разбирам.

[TypTyp]

Чудя се какво ли значи "назидателен морал"?

Това ми звучи като: "С материята - по съзнанието", т. е. със сопата по тиквата, демек по главата. Или пък: "Со кротце, со благо и со малко кютек".

[Хана]

Понеже останалата част от откъса може да наукообразна и недобре написана, но поне няма явни грешки, то това с "назидателния морал" ме озадачи. Даже потърсих в Станфордската енциклопедия да не би да е пропуск в познанията ми, но и там не открих.

http://plato.stanford.edu/entries/morality-definition/

А по повод на учебниците понеже постоянно се критикуват, да дам един добър пример. Става дума за Европейско Средновековие. Учебникът започва с препоръка да се посети местно средновековно място и дава идеи на какви неща да се обръща внимание там. Следващата тема е как да се разбират средновековните изображения - дадени са няколко миниатюри, икони и подобни и върху тях се разсъждава. Следващата тема е подобна, само че от образи се минава към текстове: как да четем средновековни текстове. Пак са дадени няколко примера, опис, летопис, писмо на някакакъв пратеник на Карл Велики и идеи как да бъдат възприемани. Към текстовете имаше списъче от 5-6 точки кои фактори трябва да бъдат отчетени: кой е писал текста, бил ли е на събитието, което описва, какво е отношението му към описваните личности, положително или отрицателно, споменато ли е дадано събитие в други източници и т.н. В зависимост от това се правят предположения за достоверността на написаното от историческа гледна точка. Подобно "преподаване" години наред се водеше тук на форума с не особено голям успех
След това следва поредица от теми за различните съсловия: селячество, аристократи, рицари, военни, духовенство, какво е характерно за всеки от тях, как са живяли. Това е около 30% от учебника. След това следват теми като кръстоносните походи, вещиците, мореплаването през Средновековието, войните. Хронологичен подход, т.е. такъв, по какъвто сме учили повечето или поне мен така са ме учили, имаше само в две теми: за Карл Велики и Свещенита римска империя и за кръстоносните походи, но може и да е имало и още някоя. Доколкото имаше хронология, тя беше по-скоро в съпоставка между събития (това е по-рано от онова), а не в години, крале и войни.
Домашните бяха от следния тип: нарисувайте план-картина на манор; напишете дневния режим на монах (за това домашно беше преперъчано началото на "Името на розата"); напишете дневник на моряк, който обикаля по коралите; нарисувайте въоръжен рицар и подобни, плюс проекти, ползата от които обаче беше по-малка, защото ставаха предимно с търсене и компилиране на информация от интернет (не че и това да правиш не е умение, на което трябва да учат в училище според мен).
Идеята е да не се учи история на датите, а история на живота през Средновековието, на всекидневието, явно авторите бяха почитатели на Бродел и льо Гоф.
Учебникът обаче е немски, а учителят - германец. Но все пак са доказателство, че нещата могат да станат и така.

[Guy de Mont Ferrand]

Така може би наистина би изглеждало по-интересно за децата.

[gollum]

Хана, този учебник звучи много интересно - направо по "Средновековната цивилизация" на льо Гоф. Но не е български. Засега имам впечатление само за тези от първи до трети клас (само за някои, защото сега се издават по много различни учебници), но те никак не са добри.

[SizarieldoR]

Нашето образование е потомък на това от социализма, където учениците предимно слушат и запомнят каквото казва другарката. Логично е германският учебник да изисква повече креативност и инициатива от учениците а нашият да очаква по-пасивна роля. Това, разбира се, в никъкъв случай не е добре.

Колкото до мъглявия текст, лъха на претенциозност и на постмодернизъм.

Претенциозно е защото очаква учениците да се справят с термини, с които самите ние се задъхваме. Възможно е авторите да са се правили на по-големи специалисти отколкото са и да са искали да звучи научно. Или пък просто да не са си знаели материала и да са замазвали незнанието си със термини. Не бих се учудил, като знам как частния сектор отмъква квалифицирани интелигентни хора от образованието и науката ни...

Друга възможност е да има (не дай си боже) влияние на интелектуални измами извън академичните спорове и в самите учебници. Става дума за книга на Алан Сокал и Жан Брикмон (Fashionable Nonsense / Intellectual Impostures в Британия) където двамата вадят пасажи от текстове на постмодернисти където се използват аргументи от математиката и обясняват как въпросните пасажи са врели-некипели. Това от книги на Кръстева, Лакан, Бодрияр и прочие. Според мен има намек, че в академиите на Запад, в днешно време, се публикуват откровени безмислици и празни спорове за пред колектива. По този начин се отбива номера, че се върши истинско проучване и на обикновения читател, който няма докторат по социална антропология, му изглежда, че наистина има нещо, но то е твърде сложно за разбиране. Дали в БАН се вършат такива неща? Като знам накъде е тръгнала науката на Запад и в бившия Източен блок - сигурно. Дали това е случай на хабене на хартия но пишейки учебник? В специалност, не, изглежда ми логично, може би защото съм чел това-онова на Мишел Фуко.

Етиката на буржоазна Европа... култивира в градското пространство класически образци и норми на назидателен морал. Доминираща за просветителските обществени теории от това време е идеята за т.нар. "нравствен прогрес". В тенденциите към морализация на обществения процес живее оптимистичният патос на френското Просвещение от 18 в., за което възможностите за интелектуално и морално усъвършенстване са фактически безкрайни.
Човешката личност започва да се мисли негативно по отношение на божествената същност- като еманципиране на индивида, а не позитивно- като "образ Божи". Само идеалният, конструиран от етиката индивид се разбира като морален субект.

Тук има влияние на Мишел Фуко*. Първото изречение казва, че през 19 век нормата за поведение е била ограничаваща, което е вярно. Второто и третото изречение за нравсвения прогрес и Просвещението също са верни. Изречението за "образа Божи" е засукано, но общо взето твърди, че средноинтелигентният човек спира да си въобразява, че е божествен по някъкъв начин (както е било през средновековието), а че е физически човек и че разума ще му помогне да живее по-добре, което е идея от Просвещението. Последното изречение май казва, че нормалните хора от онова време са смятали за "свястен" само индивид, който се държи етично. Ужаст.


*Мишел Фуко е постмодернист, но анализите ми изглеждат логични, а и Сокал не го споменава. За незапознатите - Фуко е разучавал нравите през вековете в Европа и се е опитал да анализира как се е променяла научната мисъл, включително и "здравия разум". Заключенията са в духа на "средни векове - хората са мислели в символи; 17в+ - хората са мислели рационално; 20в - хората ги е било страх да са твърде различни" и прочие. От един-два исторически романа и текстове, както и една друга важна книга, на Томас Кун, съм склонен да призная научното качество на точно тези трудове. Но ддз, общо взето е дразнещо.

[г-н Никой]

Претенциозно е защото очаква учениците да се справят с термини, с които самите ние се задъхваме. Възможно е авторите да са се правили на по-големи специалисти отколкото са и да са искали да звучи научно. Или пък просто да не са си знаели материала и да са замазвали незнанието си със термини. Не бих се учудил, като знам как частния сектор отмъква квалифицирани интелигентни хора от образованието и науката ни...

Ако съм частник, тия двамата автори на учебника за нищо на света не бих ги взел дори и кафето да ми подгряват. Не знам някой хуманитарен учен да е бил отмъкнат от частния сектор.... В частния сектор се иска бързо щракане на мозъка и работоспособност. И практически усет за нещата от живота, а не преливане от пусто в празно. Не си представям един хуманитарен доцент или професор, свикнал цял живот да я кара яваш-яваш, да е пригоден за частния сектор.

А сега по темата. Смятам, че изобщо съществуването на такъв предмет в училище като "Етика и право" е безсмислица. Нашите ученици не познават дори елементарни неща от собствената си история и култура, те ги пращат да учат западната. Студенти в ² курс в СУ не са чували например термин като "феодал"... Не са чували, не говоря, че не знаят какво значи!!!
А и това "право" в учебника, доколкото се ориентирах от дадения по-горе линк, е чисто словоблудство и спамене на двама хуманитарни дрънкачи (авторите). Вместо да ги занимават с такива глупости, да учат младежите на реално право, сиреч да познават най-общо родната и европейската нормативна база, че ако ги сбарат например полицаи (също отчайващо правно неграмотни), да не загазят от незнание.

[Гост]

Да, всъщност колко юристи преподават право в училищата в България??

[gollum]

Да, всъщност колко юристи преподават право в училищата в България??

Допускам, че това е опит да се пошегуваш. Кой завършил право ще се хване да работи за училищна заплата? Иначе да поставя въпроса: кой студент, искащ да учи право и сполучил в това си желание, мечтае да се реализира като преподавател в училище?

Що се отнася до конкретния въпрос - според мен в училище има смисъл да се преподава някакъв свод от "философски дисциплини", разбира се, в рамките на кратки курсове които да са по-скоро запознаващи, т.е. да дават някакви малки по обем реални знания и, естествено, да се прави това възможно най-просто и ясно. Съгласен съм с г-н Никой, че в рамките на такъв курс трябва да се запознават учениците просто и ясно с някакви основи на правата и задълженията си според закона (за целта не е нужен юрист, който да преподава, а по-скоро такъв, който да напише учебника, но така че да е просто и разбираемо).
Смятам, че трябва да се преподава и етика, но не като "история на етичните учения и практики" (не и самоцелно), а по-скоро да се научат да мислят в етически категории, като историята в този случай е само средство, а не цел.
Но по тези въпроси може да се говори много, а полза няма да има никаква.