Етиката на буржоазна Европа култивира в градското пространство класически образци и норми на назидателен морал. Доминираща за просветителските обществени теории от това време е идеята за т.нар. "нравствен прогрес". В тенденциите към морализация на обществения процес живее оптимистичният патос на френското Просвещение от 18 в., за което възможностите за интелектуално и морално усъвършенстване са фактически безкрайни.
Човешката личност започва да се мисли негативно по отношение на божествената същност- като еманципиране на индивида, а не позитивно- като "образ Божи". Само идеалният, конструиран от етиката индивид се разбира като морален субект.
Човешката личност започва да се мисли негативно по отношение на божествената същност- като еманципиране на индивида, а не позитивно- като "образ Божи". Само идеалният, конструиран от етиката индивид се разбира като морален субект.
Comment