По 3-4 учебни часа седмично все ще се намери кой да даде, има много младеж. Въпрос на наемане на външни преподаватели, не знам как се казва сега.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
За съвременните български училищни учебници
Collapse
X
-
Гост
-
gollum написа Виж мнениеДопускам, че това е опит да се пошегуваш. Кой завършил право ще се хване да работи за училищна заплата? Иначе да поставя въпроса: кой студент, искащ да учи право и сполучил в това си желание, мечтае да се реализира като преподавател в училище?
Имам приятел с комютърна фирма, при който ходят ученици на практика по няколко седмици. По едно време мисля, че и той водеше ей така на полза роду някакви часове в гимназия. Вярно, не е същото, но е пример, че и с правната култура може да се търси подобен вариант.
Впрочем същият мой приятел се беше видял в чудо от разхайтени и невежи ученици в практиката. Понеже му се точели с по 20 и повече минути закъснения, беше въвел казармената практика по 5 или 10 лицеви опори за 5 минути закъснение. Ефект имало, което е най-забавното и в края на курса като дошъл учителят да пита как са дечурлигата, моят човек му казал, че може би не са научили кой знае колко, но пък са влезли в прилична физическа кондиция.
Comment
-
Не се съмнявам, че може да се намерят единични ентусиасти, но ние не обсъждаме единичен случай (едно-две училища, един-два часа), защото тогава няма и какво да обсъждаме. Говорим за системата, а в този случай ще става въпрос за поне 20-тина часа годишно за всяка паралелка на определено ниво (например, 8-ми или 9-ти клас) във всяко училище. Т.е. за поне няколкостотин души, които ще са частично ангажирани (един час на една или две седмици за всяка паралелка ще означава поне 2-4 часа седмично, в зависимост от големината на училището), т.е. ще са на хонорар, а това означава на практика символично заплащане, при това за разхвърляни часове. Ако приемем, че един "лектор" може да обслужва няколко близко разположени училища (в големите градове), то може да става въпрос и за 10-тина часа седмично.
Мисля че е ясно, че няма как подобна нужда да се покрие от хора, които са завършили право.
Хубавото е, че това въобще не е нужно. Първо, дори и един човек да има "правно мислене" и да е добър юрист, това въобще не означава, че ще го бива като преподавател, нито че ще е в състояние да обясни просто и разбираемо материята (като се замисля за самата професия, по-скоро ще е обратното ). Няма пряка връзка между професионализъм в дадена "производствена" област и умение да се обучават хора за тази област, иначе казано, между практик и учител.
Достатъчно е колектив от хора с подобни умения, подпомогнати от други с педагогически способности, да подготвят кратък и разбираем учебник за учениците и ръководство за учителите. Самите часове могат да се водят и от преподавател по философия или сходна дисциплина. Още повече, че най-вероятно ще са така или иначе част от този свод от философски училищни познания (етика, право, естетика и т.н.). Но всичко това би имало смисъл ако въпросният колектив през цялото време помни, че упражнението не е самоцелно, не е за да се показва интелектуално превъзходство или словесна акробатика, а трябва да е просто, ясно и разбираемо за средния ученик. Т.е. да има съвсем ясно поставена цел и намерение зад предмета, очевиден път за постигането му и средства за решаване на проблемите, които ще възникнат по пътя. Струва ми се, че тези моменти напълно отсъстват в съвременното училище, а трябва да ги има зад програмата по всеки предмет.
Разбира се, може и да се състави нарочна катедра към педагогическия факултет, където да се подготвят специалисти по този предмет, но ми се вижда разхищение на време и средства.
ПП За разхайтеността и дисциплината - сигурно ще прозвуча като динозавър, но не виждам как този проблем може да се адресира без система от санкции. Навремето имаше такава и общо взето действаше по мои впечатления. В момента парктически няма подобно нещо и не е чудно, че самата институция и представителите й бързо губят авторитет.
Comment
-
gollum написа Виж мнениеКой завършил право ще се хване да работи за училищна заплата? Иначе да поставя въпроса: кой студент, искащ да учи право и сполучил в това си желание, мечтае да се реализира като преподавател в училище?Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!
Comment
-
Възможно е да сте прави, така или иначе, не разполагам с никакви конкретни данни, на които да се опра. Въпросът е, че не е нужно въпросните учители да имат юридическо образование, поне според мен. Така че проблемът няма да е в това да се намерят хора, които да го правят, а по-скоро ще опре във фундаменталния въпрос, за който споменах в края на предишния си пост.
ПП Мисля си, че е разумно, че преподаване на право на ученици не се признава за юридическа практика - определено не е такава, нали?
ПП2 Що се отнася до интереса - всичко зависи от училището, класа и учителя. Генерализация трудно може да се направи, но и не можем да очакваме, че всички учители ще преподават интересно и с желание, нито пък че учениците навсякъде ще посрещнат с отворени обятия възможността да придобият малко юридическа култура. Макар че като се има предвид състоянието на държавата, може би по-скоро ще има подобно желание.
Comment
-
Първо - тази тема не произлезе ли от един офтопик. Това че се отдели е добре, но защо стои в този раздел вече?
Второ - във връзка с последните 3 мнения на gollum - напълно съм съгласен. Не само това, но мисля, че това е и позицията на министерството на образованието поне последните 30 години.
Учебникът обаче е немски, а учителят - германец.Нашето образование е потомък на това от социализма, където учениците предимно слушат и запомнят каквото казва другарката. Логично е германският учебник да изисква повече креативност и инициатива от учениците а нашият да очаква по-пасивна роля.
Характерното е, че гимназията представлява един умален модел на университет. И двете места са предназначини за висшите класи в обществото. От друга страна в американската система обема на знания, които трябва да се запаметяват е много по-малък за сметка на развиването на самостоятелно мислене и умения за решаване на проблеми.
Тук интересното е, че в Германия вече са променили системата си, докато ние още следваме тяхната.
Comment
-
Като гледам сегашните учебници и ги сравнявам с тези по които учих преди 30-40 години,мисля,че имаме сериозен напредък.В учебниците по литература и история фактите,събитията и развитието на процесите са дадени много по задълбочено и пълно,по един сравнително по-интересен начин.Те могат да дадат едно добра изходна база,ако ученикът наистина желае да научи повече,да развие познанията си по един или друг начин.По химия,астрономия и физика също има напредък,не само поради развитието на съответната наука,но и поради повишените изисквания към преподаването изобщо.Но...слагам неизбежното но разбира се,всичко е относително.Има различни ученици,различни учители и различни училища.Мисля,че децата днес са много по претоварени с информация ,притиснати и отегчени отколкото ние някога.По различни причини на много места нещата се случват само "про форма".Голяма част от учителите не се дообразоват,не четат изобщо книги,запълват времето си със сериали и пр.,което наблюдение ми е от първа ръка.В резултат на което например ученици от училище по изкуствата нямат нищо общо със съответното изкуство,за което имат диплома.Но това донякъде в следствие от всеобщия упадък.Има обаче доста умни и добри деца,които имат и ум и сърце.Някои от тях постигат успехи,които въпреки всичко наоколо поддържат оптимизма."Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"
Comment
Comment