Съвсем набързо, че нещо днес ме е налегнала работа (което е нещо хубаво в последно време ).
Да, съгласен съм с определението ти за "самопреврата" - общо взето това имам предвид. Характерно е, че след като се извърши в СССР, както е било и в предишните случаи, започнаха да се търсят начини да се случи и в останалите държави. Както и в предходните случаи, когато се смени властта в центъра, особено с "нов лидер" с "нови идеи", то това автоматично означаваше да се стартират подобни процеси и при сателитите, където "старите лидери" трябваше да отстъпят по един или друг начин. Самият процес (впрочем, пак както и в предходните случаи) отне известно време - няколко години, - и поради тази причина на практика съвпадна с края на системата.
Този момент с информираността го засегнахме - не случайно говорехме за "изолация", "самоизолация" и "затвореност". Информационният "метаболизъм" (и вътрешния и външния) на едно общество е най-важният фактор в това отношение. Той определя дали държавата ще е в състояние да изолира или контролира външните връзки и вътрешното движение на информацията и, следователно, да индуцира консолидиращи сигнали и въобще да опитва някаква форма на управление на "масите".
В това отношение съветската система регресираше поне от средата на 70-те години.
Не смятам, че Интернет има смисъл да го споменаваме като сериозен фактор преди началото на 90-те години, но, виж, печатните издания, радиото и телевизията играеха много важна роля.
За Китай и СССР - не толкова "социализма" (разлики има, разбира се), колкото самото общество и неговата култура (ценности и разбирания) се отличаваха твърде много. Втората много важна разлика беше външно-политическа - СССР и Китай бяха поставени в различни ситуации и под различен тип външен натиск.
А въобще ако ще говорим за възможностите системата да се реформира по-успешно, то трябва да ги търсим във времето преди Брежнев. Тогава все още пасионарността е била налице, следователно и някаква положителна трансформация би била възможна. Но стагнацията отгоре доведе до "изсушаване" на културата и идеологията, което на свой ред "изсмуква" всякакви остатъци от пасионарност, както и шансът те трайно да се "възродят" със следващите подготвяни поколения. Докато ориентацията към опит за задоволяване на потребителските потребности естествено променя акцента и в съзнанието на хората. Когато това се съчетае с все повече проникващ образ на "как стоят нещата там на Запад" и техните стоки и възможности - ясно е, че икономиките на страните със съветска система няма как да успеят да се конкурират с този образ, нито пък да изпълнят добре тази задача.
Т.е. ако надпреварата във въоръжаването повече или по-малко можеше да се продължава (и от това да се извлича и индуцира в обществото определен тип "гордост"), то прехвърлянето на този тип "съревнование" в битовата област нямаше как да доведе до успех, а само до задълбочаващо се разочарование и надежда, но насочена към модела на обществото на "Врага".
За икономиката и държавата / обществото - ще приема това "сближаване". Аз не съм икономист и не разбирам кой знае колко от икономика, докато образованието ми естествено ме насочва към обществото и културата, така че може би това е сред причините да им отдавам ако не приоритет, то поне определено значение, редом с икономическите фактори. Но да подчертая - винаги става въпрос за "определено време", тъй като дори статичните исторически "състояния" имат определена трайност.
Ако говорим за това кога, защо, как и доколко едно общество е издръжливо на лишения в битов смисъл, то няма как да не включим в уравнението извън-икономически фактори, които предопределят точно тези негови качества.
Т.е. обществата са склонни да приемат подобно положение на ограничаване само ако: времето е кризисно (война), т.е. става въпрос за краткотрайно извънредно състояние, в което има ясен "противник", който го създава; има обещание за по-добро бъдеще (тук примери няма смисъл да се привеждат, защото могат да се намерят множество); това се прави в името на общоприет идеал (национален или друг). При всички случаи обаче това състояние е динамично, т.е. трайността и интензивността му зависят от това колко време е изминало и какви промени в обстановката са настъпили.
Да, съгласен съм с определението ти за "самопреврата" - общо взето това имам предвид. Характерно е, че след като се извърши в СССР, както е било и в предишните случаи, започнаха да се търсят начини да се случи и в останалите държави. Както и в предходните случаи, когато се смени властта в центъра, особено с "нов лидер" с "нови идеи", то това автоматично означаваше да се стартират подобни процеси и при сателитите, където "старите лидери" трябваше да отстъпят по един или друг начин. Самият процес (впрочем, пак както и в предходните случаи) отне известно време - няколко години, - и поради тази причина на практика съвпадна с края на системата.
Този момент с информираността го засегнахме - не случайно говорехме за "изолация", "самоизолация" и "затвореност". Информационният "метаболизъм" (и вътрешния и външния) на едно общество е най-важният фактор в това отношение. Той определя дали държавата ще е в състояние да изолира или контролира външните връзки и вътрешното движение на информацията и, следователно, да индуцира консолидиращи сигнали и въобще да опитва някаква форма на управление на "масите".
В това отношение съветската система регресираше поне от средата на 70-те години.
Не смятам, че Интернет има смисъл да го споменаваме като сериозен фактор преди началото на 90-те години, но, виж, печатните издания, радиото и телевизията играеха много важна роля.
За Китай и СССР - не толкова "социализма" (разлики има, разбира се), колкото самото общество и неговата култура (ценности и разбирания) се отличаваха твърде много. Втората много важна разлика беше външно-политическа - СССР и Китай бяха поставени в различни ситуации и под различен тип външен натиск.
А въобще ако ще говорим за възможностите системата да се реформира по-успешно, то трябва да ги търсим във времето преди Брежнев. Тогава все още пасионарността е била налице, следователно и някаква положителна трансформация би била възможна. Но стагнацията отгоре доведе до "изсушаване" на културата и идеологията, което на свой ред "изсмуква" всякакви остатъци от пасионарност, както и шансът те трайно да се "възродят" със следващите подготвяни поколения. Докато ориентацията към опит за задоволяване на потребителските потребности естествено променя акцента и в съзнанието на хората. Когато това се съчетае с все повече проникващ образ на "как стоят нещата там на Запад" и техните стоки и възможности - ясно е, че икономиките на страните със съветска система няма как да успеят да се конкурират с този образ, нито пък да изпълнят добре тази задача.
Т.е. ако надпреварата във въоръжаването повече или по-малко можеше да се продължава (и от това да се извлича и индуцира в обществото определен тип "гордост"), то прехвърлянето на този тип "съревнование" в битовата област нямаше как да доведе до успех, а само до задълбочаващо се разочарование и надежда, но насочена към модела на обществото на "Врага".
За икономиката и държавата / обществото - ще приема това "сближаване". Аз не съм икономист и не разбирам кой знае колко от икономика, докато образованието ми естествено ме насочва към обществото и културата, така че може би това е сред причините да им отдавам ако не приоритет, то поне определено значение, редом с икономическите фактори. Но да подчертая - винаги става въпрос за "определено време", тъй като дори статичните исторически "състояния" имат определена трайност.
Ако говорим за това кога, защо, как и доколко едно общество е издръжливо на лишения в битов смисъл, то няма как да не включим в уравнението извън-икономически фактори, които предопределят точно тези негови качества.
Т.е. обществата са склонни да приемат подобно положение на ограничаване само ако: времето е кризисно (война), т.е. става въпрос за краткотрайно извънредно състояние, в което има ясен "противник", който го създава; има обещание за по-добро бъдеще (тук примери няма смисъл да се привеждат, защото могат да се намерят множество); това се прави в името на общоприет идеал (национален или друг). При всички случаи обаче това състояние е динамично, т.е. трайността и интензивността му зависят от това колко време е изминало и какви промени в обстановката са настъпили.
Comment