Съобщение

**beri_cd** · 06-01-2010, 03:28

ьяа

По повод анкетата поствам един интересен линк

http://www.aei.org/issue/25991

**Sula** · 06-01-2010, 09:27

Интересна тема. Дано се развие, че в последно време нещо дискусиите в този форум никак не вървят.

Ето моят скромен принос.

Аз правя разлика между "волята на народа" и "волята на народите". Един народ може да изтърпи много лишения в името на някакъв свой идеал (примери Унгария, България и най-вече Германия след Първата световна). Нещата са по-сложни когато става дума за няколко народа. Там желанието за търпение се основава не толкова на вярата в идеали, колкото на икономическата обстановка или по-тривиално: кой какво парче от баницата гризе.

СССР си беше една изкуствена креатура основана на идеологическата химера наречена комунизъм. Целите Източна и Централна Европа бяха насилствено присъединени към нея. Тя беше разхвърляла влиянието си на още три континента където от чисто идеологически съображения хрантутеше приятелски режимчета, които повече взимаха, отколкото даваха. За да задържиш толкова много народи верни на комунистическата химера се налагаше да имаш здрав икономически гръбнак.

След индустриализацията на Сталин, Съветите не неправиха нищо по-съществено, за да модернизират икономиката си и да я ориентират към задоволяването на огромните нужди на търсенето на вътрешния социалистически пазар от стоки за широка употреба. Напротив, те допуснаха грешката да я хвърлят да работи само по отношение на направленията, които носеха валута. Там конкуренцията беше жестока и съветите предпочетоха по-лесния път на ориентация към суровинните пазари. Стигна се до там, че 72% от износа им се базираше на нефт, газ и свързани продукти. Резултатът беше пълна зависимост от развитите западни икономики, а те бързо разбраха, че ако цените на нефта са ниски, то и Съветите са слабички. А пък ако успеят и да ги накарат да плащат за повишаване на разходите за непродуктивно въоръжаване, то те съвсем ще задерат по дъното. Войната в Афганистан, където Съветите се натресоха сами беше само върхът на айсберга.

И така когато свършиха парите и настъпиха лишенията народите, които влизаха в съветската орбита бързо се изпокараха кой яде повече от баницата, а фактът беше, че тя бе станала толкова малка, че никой не хапваше достатъчно. За да тушират тези неприятни факти, комунистите се опитаха да разхлабят системата и да й придадът "човешкото лице", което някога Дубчек се беше опитал да направи в Чехословакия. Така започна да се говори за "перестройка на системата" и за "гластност" по отношение на нейните недъзи. Само че вече беше твърде късно. Проблемите бяха толкова много и толкова хронични, че изваждането им напоказ само усили убеждението, че те са неизлечими. В такива моменти идеологията заминава през комина и всеки започва да се спасява както може.

Имената на спасението в случая бяха "демокрация" и "национализъм".

Демокрацията беше избрана не толкова защото повечето народи знаеха какво значи тя (в други епохи и при други обстоятелства тя можеше да бъде и съвсем друго нещо като реформиран нацизъм или нещо подобно), а защото тя беше на мода и американчетата помагаха с каквото можеха тази мода да бъде възприета. Те естествено си гонеха техните цели, а ние нашите и се получи демократическа плетеница с примери в двете крайности. От една страна нашата/украинската/грузинската/румънската/молдовската корумпирани шуробаджанащини с демократичен привкус, от друга унгаро-полско-чешката развити демокрации, а от трета прибалтийската, където едни хора станаха с повече демократични права от други само на базата на това, че знаят един език повече.

При "национализма" нещата бяха още по-тривиални. Там някои народи откровенно се поизложиха, като тези от бивша Югославия, които се изпотрепаха от глупост и още не могат да се оправят от раните, които си причиниха. А другаде като в Централна Азия и Кавказ под предлог, че се градят нови нации, властта прибраха няколко семейства и превърнаха въпросните държави в собствени ООДета.

И така всеки по своя път, докато "смъртта ни раздели", а това няма да й е трудно, защото живота вече го направи.

**SRH** · 06-01-2010, 13:02

До ден-днешен участниците в процесите около рухването на оная система не могат да се разберат

Лично аз мисля, че волята на народа най-малко има общо с това. Тоталитаризмът въобще се характеризира като власт на привилегиите, не на парите. Така че търсенето на макроикономически показатели, които да доказват невъзможността за противопоставяне не е много меродавно. То служи за доказателство на ония хора, които имат пазарно ориентирано мислене.

Все пак икономическата страна на явлението има защо да се разглежда. Това, което Сула пише за преориентирането към суровини, мисля е частично вярно. Тая преориентация се случва не просто заради решение на ЦК на КПСС, това не е планирано нито от тях, нито от другата страна на полюса. Тук пречи идеологията.

Преди време някъде мернах една таблица, сравняваща контрола върху основните блага в различни обществено-икономически системи. Ставаше дума за 1) свободното предприемачество, 2) фашизъм и 3) комунизъм според това кой владее и кой управлява. При 1) владеенето и управляването е на частните собственици, при 2) владеят частните собственици, но управлява държавата, а при 3) владее и управлява държавата.

За комунистическият блок това представлява основен проблем. Да речем, че имаме завод за обувки. Поради държавното владеене разнообразието на предлаганото ще зависи от решението на някакви плановици. Разнообразието обаче зависи от нуждата от нещо, а не от достигането на някаква бройка. С тоя (май не чак толкова добър пример) искам да кажа, че липсата на разнообразие на номенклатура убива иновативността и това е държавно регулирано упражнение. В същото време науката там имаше добро ниво на развитие, обаче само с оглед пренасянето на някакви достижения във военни производства. Ако пък случайно достижението има двойно предназначение, то от немайкъде ще допринесе за стопанския живот. Изключения има, може би дори да не са малко, но не защото това е основна цел на управляващите.

Това поражда един непрекъснат дефицит. Преодоляването му е въпрос на привилегия на едно съвсем битово равнище. По тая причина именно спомените за оная епоха са свързани с разни битовии и появата на странни твърдения, че на човек малко му трябва, за да живее. Интересна работа, поради консуматорското поведение на обществото на свободните предприемачи, пак стигаме до тая същата мисъл, но защото ресурсите са крайни...

Както и да изглежда съветската система можеше да издържи много дълго време в такива условия. Зависимост от цената на петрола, газа, други някакви стоки нямаше. Можеха да се намерят обществени отношения, които да намалят влиянието на държавата при владеенето на блага. Китай е пример за това, въпреки че никой не се съмнява кой управлява там

Съветските другари бяха решили да направят нещо друго, което се случи във всички държави минали през преход: преобразуване на капитала. Никакви конкретни факти не могат да се посочат или най-малкото е твърде рано за това.

**gollum** · 06-01-2010, 13:19

Като се замисля, моето мнение общо взето е близко до това на SRH. Нито един комплекс от причини не може да бъде посочен като неизбежно водещ към край на системата, още повече, в конкретни срокове. Единствената възможност за това, което се случи, бе да се случи изцяло отвътре и то отгоре-надолу. Както се и случиха нещата, поне доколкото мога да преценя.

**beri_cd** · 06-01-2010, 14:27

ьяа

Все пак ролята на СССР е била да доставя, не да продава. Страните от СИВ са получавали за жълти стотинки съветски суровини, търговията е била малък процент от бюджета на СССР (http://www.country-data.com/cgi-bin/query/r-12784.html около 4% от БВП), икономиката се задоволявала сама, макар елементарните битови нужди на хората да не са били задоволени от леката индустрия.

Като цяло съм съгласен съм по-съгалесен с SRH, отколкото с Сула и впрочем не мисля, че Югославия трябва да бъде третирана като комуинистическа държава - не била член на СИВ(а само се облагодетелствала от съюза), не била член на Варшавдсия пакт, имала далеч "по-пазарна" икономика от който и да е било, гражданите й са пътували и работели свободно. И тако и вако. Неслучайно краха на Югославия не съвпада с нашия. Докато нашия, румънския, чешкия и т.н. са почти по едно време.

**Sula** · 06-01-2010, 14:28

Голум не разбрах с какво се съгласи, тъй като написаното от SRH, при цялото ми уважение към него, не е много ясно, а там където е ясно не е много верно.

1. Тоталитаризмът, комунизмът или която и да е друга идеология не могат да изкарат дълго без волята на народа т.е. тя винаги има значение.

2. Която и да е власт на каквито и да е привилегии без пари не може, така че е много важно откъде и колко идват от тях. Или с други думи макроикономическите показатели са винаги от значение, най-малкото заради това, защото ако няма пари, няма и привилегии. Или с други думи: Paf d'argent, pa de Suisse (Няма пари-няма швейцарци)!

3. Преориентацията към финансиране на купона за сметка на суровини, а не на производство е типична за СССР, защото той разполага с огромни суровинни запаси. Китай няма такива и след като опита и се провали в развитието на сталинския съветски икономически модел обърна икономиката си към частната инициатива, а тя започна да се развива на базата на нуждите на населението. Сега те финансират купона оттам, а комунягите разпределят на благата му, но не по комунистически т.е. за трудещите се, в името, на които те управляват, не остава много. Съветските другари не разбраха това на време и не можаха така лесно да се освободят от идеологията и навиците си и точно заради това ЦК на КПСС години наред бълваше икономически бълвочи. Те имаха лукса да го правят, защото перите от нефта течаха и финансираха целия фарс. Само че колкото по-дълго трае един фарс, толкова по подобен става той на трагедия.

4. Примера с контрола върху основните блага не го разбрах, а този със завода е ясен и без да задълбаваме на такова микрониво. Проблемът бе в това, че хората/пазарът в соцлагера бяха така репресирани и наплашени, така смачкани от идиология и лицемерно двуличие от страна на управляващите, че се задоволяваха с малко. Липсата на протест и на алтернатива (конкурентни продукти спирани нарочно да не проникват на пазара) приспиваше другарите и те насочваха постъпващия от износа на ресурси кеш за собствено ползване, за финасирането на "братски пролетарски движения" в чужбина (чети "износ на революция") и за наука (главно с военно предназначение). Останалото беше оставено на плановиците, за които пишеш, които не бяха много умни, а дори и да бяха, нямаха много власт, за да нолжат вижданията си, а дори и да имаха такава, тогава нямаше да им стигнат парите, защото никой нямаше да им ги даде.

5. Това че имаше хроничен дефицит на стоки е ясно, но надявам се е ясно, че това е чисто икономическо явление, което се появява само тогава когато в икономическите отношения на една страна има диспропорции, които не могат да бъдат превъзмогнати с настоящите методи на управление на икономиката. Тук трябва да се внимава, защото дефицити се образуват често по една или друга причина, но хроничността в развитието им е признак или на определена политика или на тотална липса на такава. Второто, според мен, бе по-скоро случая с нашите симпатяги.

6. Именно поради това, че едно общество не може да живее постоянно в дефицит и поради това, че суровините по дефиниция са ограничени, а добивът им, ако не се реновира в техническо отношение, става скъп и неконкуретноспособен, то никое общество не може да издеани дълго на каквато и идеология или религия да го сложиш. Точно поради това Китай е добрия пример за комунистическа държава навреме разбрала това и реформирала икономиката си, а СССР е пример за провал.

Това е и основната разлика в нашите мнения: аз твърдя, че обществени отношения, които да намалят влиянието на държавата при владеенето на блага могат да се намерят, но те няма да се наричат "комунизъм" и още по-точно те няма как да бъдат "комунизъм от съветски тип", защото този тип система не позволяваше по дефиниция друг освен партията, като представител на пролетариата, да владее благата.

За никого не е тайна, че нито Китай, нито Виетнам вече не могат да се нарекат "комунистически" страни. Те са си просто еднопартийни диктатури каквито има в Бирма, Белорус, КНДР и други, само дето се оправят по-добре икономически от тях. А това че се водят комунистически е само наследство от миналото каквото за Британия е представката "Велико".

Бери, не е от особено значение каква мислим ние, че е била Югославия, а е по-важно кой я е управлявал (Комунистическата партия и за разлика от България, там другите партии бяха забранени)и на какъв принцип бе устроена икономиката й, а тя беше на база на централно планиране т.е. съветски тип. Тук е и разковничето: променяш принципа на икономиката и се превръщаш в "комунистическа" страна само на думи.

**beri_cd** · 06-01-2010, 14:41

Asd

По точките на Сула.

1 С първата точка не съм съгласен, волята на народа пасти да яде, ако няма сериозна подкрепа отвън ще си мълчи народа. Има режими, които и до ден днешен тъпчат народа си, пращат го в лагери и т.н. и народа там не е тръгнал да се обяснява много-много. Пример - Северна Корея.

4 Микро и макро елементите са свързани - работниците са знаели, че каквото и да направят все едни пари ще вземат, а ръководителя на едно предприятие за обувки да речем не е толкова притеснен, прищпорен и мотивиран, колкото е бил собственика на френската компания за обувки, които е мислил за данъци, печалба, разходи, конкуренция. Няма мотивация по всичките нива, но за всяко ниво се намират гениални теоретици, които да предлагат алтеранативна човешка природа.

"...За никого не е тайна, че нито Китай нито Виетнам вече не могат да се нарекат "комунистически" страни...."

И СССР повреме на Ленин не може да се нарече комунизъм(поне не и марксизъм).

Иначе съм съгласен. Не са обаче и паразни икономики. Нещо посредата.

**gollum** · 06-01-2010, 14:45

Сула написа

1. Тоталитаризмът, комунизмът или която и да е друга идеология не могат да изкарат дълго без волята на народа т.е. тя винаги има значение.

Сула, преди да продължа с коментар по останалата част, ми се иска малко по-подробно да обясниш как точно се изявява във вътрешната политика на тази държава въпросната "воля на народа", как съществува като някаква единна субстанция в политически смисъл и прочее неща, интересни с оглед на този въпрос.
Така или иначе "комунистически" е само прилагателно, с което се определя една или друга държава (впрочем, те като такива май не се и определяха), което има идеологическа "опашка" и малко ни интересува с оглед на въпроса в темата.
От моя гледна точка единственият ефект, който "настроението на народа" може са има е под формата на пасивност, неефктивност и прочее. Подобно нещо, без съмнение, имаше. Но това е системен проблем, който се появява и съвсем независимо от този фактор.

Та, моето мнение, макар да си мисля, че SRH достатъчно ясно е написал за какво става въпрос. Подобна система може неограничено дълго да съществува, стига да е достатъчно добре "затворена" и същевременно да притежава нужните й средства, за да не позволи агресивна външна намеса, каквато би могла да я премахне. Оттам-насетне никакви вътрешни събития отдолу или пък кризи и катастрофи не могат да я унищожат (стига, естествено, да не говорим за някакъв катаклизъм, какъвто обаче нямаше). Това, което може да я разруши, е промяна отвътре, поради особеностите на системата само такава, която идва отгоре.
Доказателство, че иначе системата може да преживее много тежки катаклизми едва ли има нужда да привеждам, защото то е очевидно.
Т.е. ако "социалистическият лагер" се разпадна, то бе защото процес в тази посока бе стартиран волево "отгоре". По същата причина и СССР се запъти към гибелта си. При друго решение тази система би съществувала и сега (не че ми се иска да си мисля какъв би бил животът ни в нея, но това е друга тема).
Що се отнася до "азиатския път", не мисля, че той бе възможен

**Sula** · 06-01-2010, 15:02

Голум, хайде и аз да попитам как "затваряш" една система с 450 милиона население? Как "затваряш" една икономика, която консумира повече отколкото произвежда т.е. живее в хроничен дефицит? Теоритично можеш, но за сметка на намаляване на консумацията т.е. на населението. Пол Пот опита нещо от този род, но бързо го "отвориха", защото засмърдя на трупове далече извън пределите на "затворената" му система.

А за волята на народа и нейното влияние при тоталитаризма ще приведа само три примера, които тези които са живели тогава ще разберат. Те са Унгария 1956, Чехия 1968 и Полша през осемдесетте. Там тоталитарната власт потуши бунтовете, но последствията бяха много по-меката форма на тоталитаризъм, отколкото в държавите където народа теглеше хомота безропотно.

Пример за народна воля в действие е и разпадът на СССР, където на хората им писна да се хранят с идеология. Там разпадът започна с бунтове и протести на населението в Грузия и Прибалтика. Къде му беше "отгорето" на това не знам, но ако почнем в тези събития да тарсим "отгоре", то със сигурност ще стигнем до теориите за световен заговор, масони и илюминанти и ще трябва да отречем индустриалната революция, Великата Френска, Болшевишката и прочие промени на обществени формации от революционен тип извършени официално по волята на народа.

Бери, за да не играем с думи и понятия предложих да гледаме принципите, на които са изградени икономическите системи и по-точно в чии ръце е собствеността. Там нещата в опростен (за целта на дискусията) вид са: собствеността върху средствата на производство е изцяло държавна и еднопартийна (при диктатура на пролетарията) = на комунизъм. В случаите, когато тази собственост не е на държавата (от описания по-горе тип) = на демокрация, комунизъм, ислямизъм, фашизъм или каквото и да е друго, където идеолгията е само на думи, защото икономиката е от пазарен тип, а идеологическия оттенък е само за цвят и обикновенно е преходен.

В Югославия комунизмът не беше за цвят, а икономиката си беше държавна.

Това, че Югото не беше в СИВ няма отношение дали една държава е комунистическа или не, защото и Северна Корея, Етиопия, Ангола, Никарагуа, Мозамбик и Куба не бяха също, но там частна собственост не вирееше.

**тупая обезьяна** · 06-01-2010, 15:33

Интересно е да се отбележи, че в периода 75-78 год.
СССР достига най-големия си връх в промишленото си производство.
По това време БВП на съветите достига 3/4 от този на САЩ.
СЛедва време на необясним упадък...

**messire Woland** · 06-01-2010, 15:35

тупая обезьяна написа

Интересно е да се отбележи, че в периода 75-78 год. СССР достига най-големия си връх в промишленото си производство.
По това време БВП на съветите достига 3/4 от този на САЩ.

По какви данни? В смисъл, ако може нещо конкретно, цифри примерно?

**gollum** · 06-01-2010, 15:40

Сула написа

Голум, хайде и аз да попитам как "затваряш" една система с 450 милиона население?

едва ли има смисъл да ти обяснявам, предвид достатъчно дългото съществуване на въпросната система. През по-голямата част от съществуването си тя е била доста ефективно затворена. Отваря се постепенно към края и то главно поради отслабването на желанието (или може би убедеността) на лидерите й в необходимостта тя да продължава да съществува така. Т.е. ако имахме други хора по върховете, с други представи и идеи, вероятно щяха да я преведат през ризата (колкото и неприятно да звучи това за нас) и да й дарят още някое и друго десетилетие живот. А може би и повече, макар че с времето кризите щяха да зачестяват, а следователно и вероятността поредното поколение ръководители да се опитат да променят твърде рязко нещата да нараства.

Сула написа

А за волята на народа и нейното влияние при тоталитаризма ще приведа само три примера, които тези които са живели тогава ще разберат. Те са Унгария 1956, Чехия 1968 и Полша през осемдесетте. Там тоталитарната власт потуши бунтовете, но последствията бяха много по-меката форма на тоталитаризъм, отколкото в държавите където народа теглеше хомота безропотно.

Нито един от тези примери не е за "воля отдолу". Разгледай внимателно събитията, ще забележиш, че всяка от тези промени е желана малко или повече от хора с достатъчно позиция във властта, следвала е определени промени "отгоре", които са катализатор и се е "хранила", в известен смисъл, с провокиран изблик на недоволство отдолу. Разбира се, изблиците се случват и започват сами да се подхранват, щом им се даде свобода, но не те променят нещата. Особено това важи за Унгария и Чехословакия.
Съществено е и друго - нито една от тези кризи не успяха по никакъв начин да съборят системата. Просто бяха използвани като аргумент в полза на реформистки настроените сред партийните среди. Впрочем, в случая с Унгария дори по-скоро е обратното, но това е друга тема.
Въобще, ако разгледаш историята на тази система и соц-лагера, ще забележиш съвсем явно как борбите и тенденциите в центъра, пораждат совите отражения по периферията и всяко от тях на свой ред прераства (или не) в криза, след която системата навсякъде се променя - наистина, в различна степен, защото и националните специфики си остават. Но никъде тази промяна не е започната или доведена докрай чрез действия "отдолу". Основната маса хора си остава повече или по-малко доволна от статуквото - поне през по-голямата част от времето (както е по принцип в кажи-речи всяка система, освен такава, преминаваща през много сериозно изпитание).
Ако можем да говорим за някакво по-сериозно влияние, то това би било, разбира се, влиянието отвън. То беше важен фактор, но не мисля, че бе решаващ.

След това, дали можеш да приведеш подобен пример от СССР? И, извинявай, но нито Прибалтика, нито Грузия, могат с нещо да накарат системата да "залитне" или да се "подхлъзне".
За мен промяната дойде изцяло като политика спусната "отгоре", която на свой ред (както е с всяко подобно указание) породи своите вълни, които след това бяха възседнати от разни местни лидери, които на свой ред впрегнаха каквито "коне" имаха под ръка (много често, за беда, това бе национализмът). Но без "отпускането на юздите" отгоре, без отказа от опит за приглушаване на нещата, т.е. съзнателен отказ на подсистемите, които се грижеха за отделянето и стабилността на системата, това не би било възможно да се развие и да прерасне в смърт на самата система.
Още повече, че лостовете за огарничаване на решителна външна намеса си бяха налице (затова и тя взе други форми). Системата сама абдикира от позицията си, в лицето на тези, които в дадения момент държаха лостовете й за управление. Предполагам, че всичко това е било плод на съчетаване на поне три рода фактори: налагането на мнение, че е необходима поредната ревизия на системата (тя преживява на една такава за живота си, всичките с идеята да се преодолеят съществуващите недостатъци, според както са ги разбирали по върховете); отслабването на идеологията, съчетано с проникването на образа на Запада навсякъде - включително сред висшите ешелони (нещо неизбежно с времето); преценката (къде вярна, къде не), че тази промяна може да бъде удобно използвана, за да се трансформира един вид власт и привилегии в други, които ще работят в новите условия, т.е. че от промяната може да се спечели (вероятно това е бил сред най-значимите фактори, особено като се има предвид кариеристкия и опортюнистичен характер на хората и действията, които царяха "горе").

Що се отнася до дефицитният характер на икономиката - той сам по себе си не е никакъв проблем. Както показва по-голямата част от човешката история, когато обществата функционират точно в такова състояние. Проблемът се появява, когато някак се изгражда образ на "щастливото място другаде, където нещата не стоят така", особено ако то изглежда съвсем реално. Тук идва проблемът с ефективността на "затварянето". Така или иначе, имаме примери с държави, които преживяват кризата и продължават да съществуват затворено. Пол Пот съвсем не е единствен пример, т.е. не обобщава всичко, което може да се случи по този път. КНДР е друг пример, показващ друг възможен път. Това се случва, ако хората по върховете не виждат никаква възможност за изгода в промените. Абсолютно независимо от волята на населението и тежестите, с които то се среща. И въобще не ясно колко десетилетия още може да просъществува тази държава.
Разбира се, в съвременния свят ако въпросната система е твърде голяма, а силите на контрол и репресия постепенно отслабват, както и волята, те да бъдат прилагани (това е дори по-важното), то рано или късно подобна система ще се промени и, предвид достатъчно силните антагонистични външни сили, ще бъде заличена - поне политически и културно. Т.е. тя би могла да съществува неограничено (в рамките на представите на човешката цивилизация за това) само ако няма алтернатива или се затвори / защити ефективно от нея в информационен смисъл. През голяма част от историята е било точно така с повечето системи. В съвременният свят това е възможно само за достатъчно единно общество, към което няма кой знае колко силен външен интерес.
Та мисълта ми е, че това "рано или късно" би могло да се случи тогава, но можеше да се отложи и с десетилетия. Не "волята на народа", според мен, имаше думата в това (въпреки че сега, разбира се, се твърди друго).

И в заключение: "волята на хората" може да променя системата. Но това става по един-единствен начин - чрез революция. Социалистическия блок и СССР не се разпаднаха чрез подобно явление. Имаше някои и друг фарс или режисирано представление на революция, но не и реална такава. В което, в известен смисъл, нямаше нищо лошо, като се замисля колко кървави щяха да са нещата иначе, а вероятно и последвалото десетилетие би било доста по-мрачно. Но да не се протягаме излишно към сенките на разни алтернативни кошмари.

**Sula** · 06-01-2010, 15:43

Да, така е при пик в производството на нефт от 9 мил. тона на година и при цените на нефта характерни за Близкоизточната нефтена криза.

**Sula** · 06-01-2010, 15:57

Голум,
на човек историк като теб едва ли има смисъл да обяснавам, че 70 години не е дълго като период на фона на историята. Това е равносилно на периода на едно продължително царуване, да речем това на кралица Виктория или Франц-Йосиф, а като сравниш двете ще видиш колко зле се е представила комунистическата идеология времево.

И Грузия и Прибалтика имат много подобно със системата на "залитане" и "подхлъзване", защото тогава на мода беше доктрината "Брежнев", а та ясно гласеше "залитне" ли единя "залитва" цялата система и си беше така, защото след това започнаха митингите и протестите другаде.

Кой в Полша на върха подкрепяше Солидарност, че не мога да си спомня? В Чехословакия и Унгария хората "отгоре" не биха реагирали в посока на промени, ако населението отдолу не бе докарало нещата дотам, че те да не могат да продължат каквато и да е ефективна комунистическа политика повече.

Дефицити има всякакви, но когато нещата опрат до дефицит на храна и продукти от първа ръка, то нещата стават сериозни и правителствата рядко се оправят само с идеология.

А за отварянето на затворените общества ти си описал нещата толкова добре, че не смятам да ти преча да мислиш, че едно обещство може де издържи дълго да бъде затворено. Прави си, че рано или късно то или губи желание да продължава да бъде такова (пример СССР) или по-силните го отварят (пример Комодор Пери в Япония и Китай по време на Опиумните войни). Продължителната изолацията на обществата е толкова изумителна глупост, колкото е странно, че интелигентни хора още могат да вярват в неял

Ïðîâàëà â Àôãàíèñòàí	4.29%	3 votes
Ïîëñêèÿ ïðîôñúþç "Ñîëèäàðíîñò"	1.43%	1 vote
Îðúæåéíàòà íàäïðåâàðà ñúñ ÑÀÙ	21.43%	15 votes
Ëèïñàòà íà ÷îâåøêè ïðàâà	7.14%	5 votes
Ëèïñàòà íà ïàçàðíà èêîíîìèêà	35.71%	25 votes
Íåäîâîëñòâîòî íà ñúâåòñêîòî îáùåñòâî	5.71%	4 votes
Âúòðåøíî-ïàðòèåí ïðåâðàò	21.43%	15 votes
Ïåòðîëíàòà ïîëèòèêà íà Ñàóäèòñêà Àðàáèÿ	2.86%	2 votes

Съобщение

Преход, перестройка, гласност, демокрация

Преход, перестройка, гласност, демокрация

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment