Преход, перестройка, гласност, демокрация

[Sula]

Ще се огранича само с маймунската част от аватара ти, та маймуно, ако батюшка Горбачов не беше фигурантствал по начина, по който го направи, може би Източна Европа щеше да ближе още рани от зора по това да накара русначетата да я оставят намира, а самият бивш Съюз щеше да е сигурно още в гражданска война. Защото Пазов, Крючков, Янаев и компания не биха се спряли пред нищо, за да излеят идеологическата си безпомощност върху всякаква тълпа или човек, който би дръзнал да премахне члена от конституцията с ръководната роля на партията. А такива със сигурност щеше да има, а както показа историята около пуча хардлайнърите за лидери не ставаха, но с малко повече водка можеха да добият смелост за някоя касапница.

Така че да се радваме и да сме благодарни, че Горбачов се оказа разбран и благ човек.

Голум, струва ми се че въпреки, че пишеш разумно все пак правиш малка амалгама в твърденията си като смесваш верни и логични неща с такива, които могат да бъдат интерпретирани поразному.

От една страна не мога да не се съглася, че всяко нещо идва с времето си и че по времето на Сталин организираните протести срещу властта са немислими. От друга страна обаче не мога да се съглася с това че хората се разпротестирали само тогава когато им разрешили.

Нещата са малко по-дълбоки и не опират до конюнктура на състоянието на елитите, а до общото състояние на обществото. По времето на Сталин и дори на Хрушчов имаше огромно мнозинство от хора, които вярваха в комунизма. Те за парченце ламаринка под формата на медал гинеха по фронтовете или се кечеха по полетата и заводите да правят стахановски подвизи. Тези същите не можеха и да помислят да протестират срещу майката-партия, не защото тя бе толкова силна, а защото й вярваха. Те и затова търпяха с детска наивност, като тя ги наказваше несправедливо по лагерите и гледаха с разбиране когато пращаше там съседите и роднините им, както и се правеха на маймуни като пригласяха по събранията на официалната линия.

През 70-те нещата се промениха и народа разбра, че всичко това усилие и цялата тази вяра е всуе, защото банда некадърници си играе с живота и труда им както й се прииска, криейки се лицемерно зад идеалите на комунизма.

Не ми се повтаря пак как и защо се случи това, вече писахме достатъчно по темата, ще напиша само, че не Горбачов създаде ситуацията това недоволство да избие, а общото разпускане на нравите и незаинтересоваността на хората създадоха Горбачов. Той и хората околонего разбраха, че така нещата не могат да продължават и се опитаха да променят нещата в рамките на системата. Тя обаче не функционираше вече, а и Горби не беше човека с визията и възможностите да й направи изкуствено дишане.

Затова съм сигурен, че ако не беше той и неговата компания щеше да е някоя друга. Въпросът беше как щяха да реагират "старите момчета", но съм убеден, че освен да устроят някоя безсмислена касапница за друго нямаше да ги бива.

Нещата бяха напът да се случат така, но слава Богу се размина.

[тупая обезьяна]

Така че да се радваме и да сме благодарни, че Горбачов се оказа разбран и благ човек.

на него и пиянката Елцин можеха да се радват само хамериканските империалисти и техните съюзници, които вдигаха неспирни банкети по онова време, защото по-добре и те самите не биха успели да съсипят Съюза

А иначе за някви касапници пишеше нещо май, в СССр се мина без касапница и виж къде са сега..
Китай /именно като последица! от перестройката на един умник/
превъзмогна събитията от 1989а и построи социализъма сам...

Пак повтарям къде беше Китай 89а , къде беше СССР края на 70те...
никакво сравнение не може да става между тези 2 страни като ресурси, територия, потенциал и възможности (единствено като население!)

Китайските ръководители се оказаха с класи над съветските , и като планировка и като интелект

[gollum]

Сула, това е, естествено, въпрос на интерпретация, иначе казано, на лично мнение. Моята се различава от твоята, описал съм я, затова ще бъда съвсем кратък. И не мисля, че става въпрос за някакво "омесване" или "замазване". Опитвам се да подходя към един много сложен проблем и ако нещо в описанията ми изглежда твърде просто или пък не достатъчно ясно, то първото е, защото не ми достигат познания задълбоченост, а второто, поради сложността на обекта на разговора.
Не смятам, че "хората са започнали да протестират едва тогава, когато са им разрешили". Тук "хората" само по себе си е твърде опростенческо - ако ще се опитаме да говорим по-конкретно (въпреки че пак ще си останем не на орлова височина, а вероятно в друга звездна система, от гледна точка на височината на погледа), то никое от тези общества не е достатъчно хомогенно по този показател.
През цялото време недоволство се случва да се натрупа и да "избие" тук или там. Ако се опитам да го опиша съвсем опростенческо, то то е от два "типа".
Единият случай е "работническото недоволство". То винаги има икономически характер и в определени граници може да бъде доста решително. "Границите" се определят до голяма степен от пресичането между стимула за недоволство и размера на незабавната репресия от един или друг тип.
Такова недоволство се случва да се появи тук и там през целия период на живот на съветската система. Проявите му са различно "тежки" от гледна точка на системата, но това е съпътстващо явление. Много рядко то успява, обаче, да прескочи границите на "инцидент". Интересното е, че всеки един такъв случай е свързан с поредната вълна на промени, инициирана от смяната на поредния вожд в центъра (или съпътстващите я "боричкания"). Това не е случайно, защото всеки "повеи на промяна" ражда множество отгласи и ако те си намерят отклик сред различни групи, обхващащи по-голяма част от обществото, обикновено следва нещо.
Вторият тип недоволство ще назова "интелигентско". Не е съвсем точно название, но мисля че става. То е достатъчно разнообразно, но като цяло има много по-идеалистични корени от първото, което е преди всичко икономическо по характер. Съответно това се развива в студентските среди, сред така наречените хора от "научната и художествено-творческа интелигенция". Т.е. то задължително има своите корени - понякога достатъчно съществени, сред партията.
Когато тези два типа "недоволство от статуквото" се съчетаят, особено ако към тях се присъедини по една или друга причина волята за промяна на някаква клика или функционери от ръководството, нещата могат да станат достатъчно горещи, както и могат като последствие да се направят реални реформи - временни или по-трайни.
Естествено, този род недоволство и неговите прояви винаги пораждат реакция у други групи от обществото (и най-вече в партията - тогава достатъчно обхватна). Ще ги нарека "консерватори". Те гледат на всеки подобен повей на промяна с опасение и неприязън, защото го асоциират с "врага".
Т.е. имаме една борба на реакция и контра-реакция, развиваща се в обществото и сред "елита" (функционерите). Сред тези последните обаче тя има доста по-апаратен смисъл, докато сред обществото нещата са доста по-емоционални и искрени - и от двете страни.

Така че е ясно, че нещата опират до състоянието на обществото. И ако ще говорим за това, то вече трябва да разделим единната картина на съветската система, на достатъчно различаващите се варианти във всяка една от страните от соц-лагера. Тези общества са били, бяха и са различни. Понякога - твърде различни.
През цялото време има, както ти се изрази, не малко количество хора, които вярват в идеологията. И още по-голяма (според мен) група хора, които бяха приели този начин на живот като статукво, като ред, своеобразно "нормално състояние на нещата". Всяко нарушение на реда, всяко тласкане на ситуацията към хаос, среща пасивната съпротива на тези хора. Както е във всяко общество, впрочем.
Та в този смисъл дали дадено моментно недоволство ще прерасне в нещо повече, а процеса ще премине точката на кипене, не зависи само от това какво правят "властите", т.е. функционерите, репресивния апарат и прочее, но и от това как се държи всяка от активните групи, както и от действията на пасивните, които предпочитат спокойствието на статуквото пред промяната. Не по идеологически, а по съвсем практически причини.
Няма съмнение, че обществата, живеещи в тази система, както и самата система, претърпяват еволюция - затова и говорим за живот на системата, за история на това съществуване. През тази "история" едно от водещите неща е постепенното нарастване на количеството позволение неща, съчетано с намаляване на идеологическия контрол, а и естественото изчезване на пасионарността (на друго място и по друг повод бях писал колко важно място има тя в подобни режими - как е способна да постигне много в началото, но при продължително съществуване постепенно изчезва, заменена от пасивност и безразличие, с доста печални последици за цялостната ефективност). Особено ако пропагандата на "другия начин на живот", въпреки опитите за изолация, успява все по-успешно да противопостави на унилото всекидневие образа на друг, "приказен живот".
Обществото на дефицита е способно да издържи дълго на лишения, стига да има цел, която да е способна да продуцира социална енергия и да я канализира. Подобно явление е характерно съвсем не само за съветската система. Но не е способна да съществува "нормално", ако постепенно целите изчезват, а задно с това се изглежда, че зад стобора на съседа се живее много по-добре, без каквито и да е подобни цели и идеология.
Обществото е едно цяло и функционерите също са част от него. Т.е. "разложението" (както биха го определили със сигурност "консерваторите") се прокрадва навсякъде и в известен смисъл точно "елитът" е бил най-податлив на него, благодарение на системата то привилегии, даваща по-добър достъп до "чуждите стоки" и въобще до информация от "противниковия лагер". Да не говорим, че информационното ограничаване ражда само по себе си доста митове.
Та мисълта ми е, че дори соц-обществото от 80-те години съдържаше в себе си същите тези съставки, които описах по-горе. Не бих казал, че "вярата" в идеологията бе напълно изчезнала (тя никога не е била толкова абсолютна част от съзнанието на по-голямата част на населението - поне не и извън СССР), а и така или иначе, изчезването на пасионарността е доста по-ранен фемоне, не толкова пряко свързан със "загубата на вяра".
Въпросът е, че всички тези промени като цяло водеха до по-ниска ефективност. А това се отнася не само до производството, до икономиката или до бита, но и до всички елементи на системата, призвани да я пазят. Така че процесът е съвместен и с отражения навсякъде. Едната промяна или отстъпка тук, води до промяна там и така нататък. Верижна реакция.
Но все пак какво реално ще се случи зависеше и от това кое течение в дадения момент ще надделее и ще промени малко нещата. Явление, подобно на Бренжневото управление беше възможно и през 80-те години. За радост, не се реализира. Но ако беше, то и рухването на системата щеше да се отложи с някое и друго десетилетие (с достатъчно печални последици).
Та мисълта ми е, че в чисто апаратните игри разпределението на позициите е до голяма степен въпрос на случайност или по-точно на момента конюнктура. Но така както всяко затягане или стагнация при поредната криза пораждат съответната контра-реакция, водеща до появяването на нови реформатори (включително сред елита или поне в партията), то и обратното е съвсем вярно. А във всеки един момент е имало и хора, които са се водели не от чисто кариеристки подбуди, а от идеология и вяра, така както ги разбират. Както сред идеалистите, така и сред "хард-лайнерите". Проблемът е, че хората от първата категория обикновено са много по-ловки и обиграни в тази работа, от тези вторите. И най-често изпускането на ситуацията се случва точно на последните. По една или друга причина, основните действащи лица бяха май предимно от категорията на хората, зле оправящи се с неочаквани ситуации, които при това нямат способност да предвиждат последиците от действията си.
Иначе съм съгласен за две неща. Колкото по-късно - толкова по-зле. Второто: нямаше как да се задвижат нещата по "китайския път" или в друга подобна посока. Т.е. алтернативата беше между продължаване на безсмисленото поддържане на системата или разрушаването й. Може би щеше да е добре, ако имаше възможност и за друг път, но както и да е.

[gollum]

Хъм, тупая обезьяна, хайде стига агитация и лозунги, мисля си, че може да се изложи мнение и без всичките тези глупости. Да не говорим, че Китай никакъв социализъм не е построил. Просто имаше късмета да няма противници, които не биха го оставили да се опита на мира за известно време. Така или иначе, той тръгна по-скоро по пътя на Южна Корея и цял куп други държави от региона. Но никъде в съветската система нямаше държава с подобен тип общество и култура (а те имат голямо значение), нито пък имаше подобна икономическа и трудова енергия. Да не говорим, че пред неговото бъдеще има достатъчно сериозни проблеми за преодоляване и тепърва в следващите десетилетия ще се разбере кое и как. Но обсъждането на това излиза далеч от обсега на тази тема.

[beri_cd]

ьяа

Така че да се радваме и да сме благодарни, че Горбачов се оказа разбран и благ човек.

на него и пиянката Елцин можеха да се радват само хамериканските империалисти и техните съюзници, които вдигаха неспирни банкети по онова време, защото по-добре и те самите не биха успели да съсипят Съюза

А иначе за някви касапници пишеше нещо май, в СССр се мина без касапница и виж къде са сега..
Китай /именно като последица! от перестройката на един умник/
превъзмогна събитията от 1989а и построи социализъма сам...

Пак повтарям къде беше Китай 89а , къде беше СССР края на 70те...
никакво сравнение не може да става между тези 2 страни като ресурси, територия, потенциал и възможности (единствено като население!)

Китайските ръководители се оказаха с класи над съветските , и като планировка и като интелект

Е това вече е малко политиканстване. Китай няма общо с перестройката, промените в тази страна са станали в други периоди, а и са различни от източноевропейските. Китай си е по-специална форма на управление, на икономиката й отдавна е задминала руската, а и се е развива с темпове немислими за съветската. Всичко други наистина са политически глупости и лозунги, не това е целта на темата.

Sula, SRH, Gollum - не виждам защо спорите чак толкова. Ясно е, че ритне ли се единия крак на масата то верижната реакция ще я събори цялата, но по непредсказуем начин.

[Sula]

Бери е прав, Голум, в маймунджелъци не ми се участва, та оставям обезяната да си се прехласва по китайчетата, а с теб нямам какво повече да споря, защото след като изяснихме нещата в детайли мненията ни се доближиха и оттук нататък или трябва да се хвалим един друг или да се заяждаме надребно.

Ако има други мнения, нека ги чуем, за да видим дали не сме покрили някой аспект от дискусията!

[Христо Тамарин]

Кои са най-важните причини за краха на СССР?

Кои са най-важните причини за краха на СССР?

Отговаряйки на горния въпрос, все пак следва да различаваме две събития:

• Безусловната капитулация на СССР в студената война (Срещата в Малта)
• Разпадът на СССР (Беловежката гора)

Основната причина за първото е самият социализъм, изграден от Ленин, Сталин и съратници, с непроизводителната му икономика.

Основната причина за второто е властолюбието на Горбачов и Елцин.

[mitaca]

Пуснах си и аз гласа и той е за пазарната икономика (т.е. липсата и), но не смятам, че е пълно. Но от друга страна не може една анкета (даже да с 378 въпроса ), да се "справи" с тоз проблем. Както и винага съм подчертавал, "вишегласието" не е научна категория .

[mitaca]

Гледайки резултатите от анкетата, бих желал да разбера мотивите на потребителите гласували за вътрешно партиен преврат (не съм чел всички мнения (лошо но е така), защото е анкета и в момента нямам време (но ще го направя)). В СССР е имало много "опозиции" и много борба с тях, но вътрешно партийните "преврати" са малко (Хрушчов неуспешен и успешен). Този с/у Берия не се брои, той не е....точно партиен, т.е. зад Берия не е имало "Партия". Но си признавам, че не съм чел мненията , и второ историята на СССР след 56-та не ми е била интересна и не я познавам толкоз добре.
Да поясня, борбата за "Лениновия кафтан" не е преврат (според мен), както и "борбата" на Сталин с другите "опоненти" или псевдо такива. Това си е борба за власт.

[gollum]

Гледайки резултатите от анкетата, бих желал да разбера мотивите на потребителите гласували за вътрешно партиен преврат

Митак, аз гласувах така, но с изричната уговорка, че това не отразява реално какво мисля (но пък за последното съм писал достатъчно в тази тема, че нали се захванахме със Сула да спорим и мисля поизяснихме позициите си, ако не друго). Т.е. ако се питам "защо въобще се провали?", то нещо като "липса на пазарна икономика" може да дойде наум, макар че съвсем не е изчерпателно, нито толкова точно, според мен.
Ако въпросът е (както аз го схванах) "защо и как се провали точно тогава?", то тогава смятам, че отговорът е - заради решение "отгоре", довело до разпад на системата. Но с изричната уговорка (както стана ясно, след като поговорихме със Сула), че това е само един от "стълбовете" за този резултат точно в този му вид (макар и, според мен, основен или сред основните). То вярно, че това не е "вътрешно-партиен преврат", но просто е най-близко до това - по-подходящ отговор не видях. така че моето може да се брои и като "друго".

[mitaca]

Митак, аз гласувах така, но с изричната уговорка, че това не отразява реално какво мисля (но пък за последното съм писал достатъчно в тази тема, че нали се захванахме със Сула да спорим и мисля поизяснихме позициите си, ако не друго). Т.е. ако се питам "защо въобще се провали?", то нещо като "липса на пазарна икономика" може да дойде наум, макар че съвсем не е изчерпателно, нито толкова точно, според мен.
Ако въпросът е (както аз го схванах) "защо и как се провали точно тогава?", то тогава смятам, че отговорът е - заради решение "отгоре", довело до разпад на системата. Но с изричната уговорка (както стана ясно, след като поговорихме със Сула), че това е само един от "стълбовете" за този резултат точно в този му вид (макар и, според мен, основен или сред основните). То вярно, че това не е "вътрешно-партиен преврат", но просто е най-близко до това - по-подходящ отговор не видях. така че моето може да се брои и като "друго".

О.к като я прочета (темата де) ще взема отношение. Но може би наистина въпроса е "защо точно тогаз". Аз под преврат си мисля нещо друго, ако е, че "Партията" е дала "заден" (или номенклатурата или к'вото и да е там е "разбрала", че пътя е без изход - тогава да).

[gollum]

Аз написах, че "преврат"-ът, посочен в анкетата, не е това, което мисля. Просто беше най-близо, в сравнение с останалите отговори (да речем, у нас си беше доста по-близко до "преврат", но пък у нас, както и на повечето други места по "периферията", нещата, както и при предишни подобни ситуации, повече или по-малко следваха ставащото в "Центъра" (или, по-точно, намираха се активни авантюристи, които да го използват).
А, виж, какво влагат в това останалите, които са избрали този отговор - не знам.

[Sula]

Нека въведем малко ред и уточним понятията, за да не си загубим времето да спорим пак за неща, по които мненията не са толкова различни.

Аз под "преврат" разбирам следната поредица от събития:

1. Така наречения "пуч" срещу Горбачов;
2. Контрапревратът на Елцин и възстановяването на власт на Горбачов;
3. Тихото и мирно разкарване на Горбачов от власт, забраната на комунистическата партия и разпускането на СССР.

Тук имахме малки разногласия с Голум, който счита, че тази поредица от събития е организирана "отгоре", аз смятам, че онези некадърници (пучистите, Горби и Борята) не бяха в състояние да проявят такава далновидност. Но после като се разбра, че Голум е говорил по принцип за комунистическия елит загубил пасионарността си (тук ми спечели сърцето, защото аз съм почитател на теорията на Л. Гумильов) се съгласихме, че същината на процеса се разбира отдвама ни еднакво, въпреки разликата в тълкуването на конкретните проявления.

Без некадърния опит на пучистите да свалят Горбачов агонията на СССР щеше да продължи година две, но същонстта на проблема си беше тази, че икономиката въобще не функционираше, а когато машините на едно превозно средство спрат да работят, него не го очаква нищо хубаво. Това с пълна сила се отнасяше за СССР. Иначе така е и с всяка икономика (сега ще се опитам да обясня нещата простичко и далече от икономическите теории, с които съм свикнал да се занимавам), ако тя докара нещата дотам, че субектите й системно не получават адекватно заплащане за труда си (под "адекватно" се има предвид средства да се изхранват), то хората рано или късно ще вземат нещата в свои ръце и тогава ще се родят нови елити от нови пасионарии.

Тук пак се очерта спор, в който аз бях на мнение, че вкрайна сметка в една държава всичко се свежда до това как функционира икономиката, Голум твърдеше, че тя е от второстепенна важност, защото стига елитите да продължават да са достатъчно пасионарно заредени и най-вече да държат властта (репресивния апарат- забележката е моя) в ръцете си, системата може да функционира безкрайно дълго дори и когато е напълно затворена. Тук разликата в становищата си остава, защото примери като КНДР не ми се струват много удачни, тъй като тази държава е това което е благодарение на противоречията на великите сили в региона, а не на някакво велико постижение на системата й на управление.

Да се върнем на края на СССР. Моята интерпретация на събититята продължава да бъде, че некадърните и неадекватни действия на управленския елит в края на 80-те и началото на 90-те докараха нещатата дотам, че повреме на пуча комунистическата партия и управниците й изпуснаха контрола върху властта. Глупостите, които натвориха и бедственото икономическо положение извадиха народа на улиците и за момент нещата висяха на кантар: армията или той. От тази вълна на народно недоволство Елцин беше най-бърз да се възползва. Това не значи, че той я е организирал или ръководил - той просто избра правилния момент да се намеси. Така навласт дойдоха други елити.

Мисля обаче, че световната история и ние от Източна Европа дължим известна благодарност на съдбата, че в този критичен за СССР и света момент на власт там бяха слаби, но все пак интелигентни и миролюбиви лидери като Горбачов и пучистите от една страна, както и стара апаратна лисица като Елцин от друга. Ако на мястото на последния вълната беше яхнал някой националист с претенции към целия свят и всички съседи нещата можеше да станат опасни. За това известна доза доброжелателност и признание към тези хора не е излишна и е проява на добър вкус към хора с подчертани заслуги за това, че всичко мина мирно и тихол

По отношение на България спорове няма. При нас процеса протече по "нашенски" и за начина, по който се случи това разногласия с Голум нямаме. Той го е описал както си беше.

[gollum]

Хубаво, че изложи така ясно нещата, Сула, защото сега схванах къде съм се изразил неясно и това е породило недоразумението. Затова ще си позволя, извинявай, да уточня нещата.
Първо, въобще не се усетих, че като съм гласувал "преврат" (което избрах само защото най-много от предложените варианти се приближава до това, което мисля, а не защото си имам предвид точно за това политическо действие), ти си ме разбрал, че говоря за онзи опит от 1991 г. Напротив, той въобще не бе в мислите ми и даже не се сещах за него. Аз по-скоро имах предвид целия процес от средата на 80-те години, който в крайна сметка доведе до това "перестроичиците" (т.е. хора, които по едни или други, най-вече моментни, подбуди подкрепяха определен път към "обновление"), което на свой ред означаваше отслабване на властта (и репресивния апарат), което пък се съчета с останалите фактори (включително и външни), за да стане възможно това повечето сателити на СССР да излязат от неговата орбита, а съветската система навсякъде, включително и в самия СССР, на практика да започне бързо да се разпада.
В тази верига от събития онзи опит за преврат и последвалите го промени бяха само следствие и заключение, а не съдържание. Затова и въобще не се замислях за тях, когато обсъждахме темата.

Сега, за "принципното" ни разминаване. Аз не твърдях (макар че, защото се изразявам не достатъчно добре, може и така да съм бил разбран), че тази система е можела да съществува "вечно" - такива въобще няма в историята, дори и когато са ефективни. По-скоро че можеше да продължи да съществува "още известно време", т.е. че краят й не е бил предопределен точно в онзи момент. Но, виж, смятам, че не бе възможно да се тръгне по "китайския път", т.е. че нямаше как ефективно икономиката да се реформира в посока към ефективност и повишаване на обратните връзки ("пазарност", най-общо казано), при запазване в някаква степен на политическата структура. Затова и нямаше как нито да се запази "вечно", нито да се реформира ефективно.
А що се отнася до икономиката - все пак, не мисля, че тя е главния определящ фактор в съдбата на една държава. По-скоро мястото и ролята и зависят, според мен, от политико-обществената й система и нейното моментно състояние, както и от външните обстоятелства (говорихме за изолация и затваряне, които са временни явления в живота на една държава, но се случват в исторически план извън историята на съветската система, т.е. са от по-общ исторически порядък). Т.е. икономическите недостатъци може и да не се отразяват фатално определено време на държавата, ако има "обещание" за по-добра бъдеща ситуация, което да мотивира "масите". Когато то изчезне по една или друга причина, следва стагнация и бавен път надолу. Изолацията и репресивния апарат могат да забавят това движение, но за да бъде то обърнато е необходимо обновяване, т.е. успешно (поне донякъде) и ефективно (т.е. реално) реформиране на някаква част от системата. Съветската система бе изчерпала възможностите за това (вероятно парадоксално някои от старите лидери биха могли (и се опитаха - някои) да реформират нещо, но нямаше нито време, нито пък някои от новите апаратчици биха изчакали подобен резултатите от подобно нещо, защото тях ги интересува да се издигнат нагоре). Да не говорим за съществуващия външен натиск. Така че по множество различни причини нямаше как да се реформира системата, без да се разпадне.

Пиша всичко това не за да възобновявам дискусията, а само за да се дообясня - надявам се, този път по-ясно.

[Sula]

Защо да не поговорим, Голум! Очертаха се интересни теми, които може би излизат извън пределите на СССР, но като процеси го касаят директно.

Добре, че се разбрахме за това какво имаме предвид под преврат в СССР. Твоето разбиране е с доста условности, защото аз бих казал, че след смъртта на Брежнев, а дори и в последните 10 години от управлението му старите консерватори си в КПСС си направиха "самопреврат", ако въобще може да има такова понятие. Нарочно не твърдя, че са се самоотстранили от власт, защото това не е така. Те държаха властта здраво, но така се дистанцираха от идеите в името, на които управляваха, така докараха народа си до просешка тояга и го изолираха от света, че поставиха под въпрос собственото си съществуване.

Какво имам предвид под "самопреврат"? В ситуация, в която е ясно, че икономика, идеология, армия и всичко важно за една държава западат и е нужна спешна промяна, ти да крепиш един синодален старец какъвто беше Брежнев; да издигнеш за лидер един болен полицейски като Андропов; и след това да избуташ напред един безпомощен дядка като Черненко си беше самубийство!

На този фон идването на Горбачов изглеждаше първоначално необходимо, а борбата му за секретарския пост с Романов не се отличаваше с нищо драматично в сравнение с предишните идвания на власт. В този смисъл превратът, за който пишеш макар и условен, си го има. Реален пуч обаче имаше само и единствено през 1991 г..

За значението на икономиката за всяко обществено разнитие не ми се спори, тъй като там възгледите ни се различават. Ще се огранича само с цитат от написаното от теб: " икономическите недостатъци може и да не се отразяват фатално определено време на държавата, ако има "обещание" за по-добра бъдеща ситуация, което да мотивира "масите"." И ще приема това като максимално доближаване в позициите ни. В случая със СССР това "определено време" започна да тече от края на 70те.

Безусловно съм съгласен с това, че СССР не беше в състояние да избере китайския модел на развитие, ако не поради друго, то заради това, че и социализма в Китай никога не е бил подобен на този в СССР и промяната щеше да бъде много рязка.

Искам обаче да обърна внимание на един важен компонент за промяната в СССР, който за пръв път при промяна на социално-политическа система играе важна роля и на който до момента обърнахме малко внимание и той е обмена на информациия и съвремените средства за комуникация.

Ако през до края на 70те за комунистическите правителства системата, в която те държаха под тотален контрол информираността на гражданите си за външния свят работеше и на обществото лесно се налагаха желаните стериотипи, то с развитието на средствата за комуникация: телевизия и компютри, както и бърз международен транспорт, то битката за съзнанието на хората започна да излиза от контрол.

Интересно ми е как вие оценявате значението на средствата за комуникация и увеличаването на информираността на хората за падането на съветската система?