Иван Кунчев, ако погледнеш списанието, приведено по-долу от Хана, ще забележиш, че сред доста известни учени не господства подобно мнение. Аз също имам някакви впечатления (от разни четени неща, разбира се, не от първа ръка ) за подобно нещо. Така че думите ти следва да се адресират по-скоро към едно съществуващо сред обществото мнение (и не съм сигурен доколко то се среща във всички общества широко), отколкото за такова, "господстващо" в науката.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Мястото на религията
Collapse
This topic is closed.
X
X
-
Чакайте, че ме притеснихте - дано не съм ви увредил нещо компютрите. Хора, извинявайте, ако има нещо такова...
Иначе, Голъм, и аз цитирах Стивън Хокинг, но ставаше дума за една тенденция от просвещението насам...
Абе хора, как да изтрия прикачения файл с вируса? Искам да го махна от тука, за да не влизат повече в него, но не мога.Last edited by ivan_kunchev; 14-04-2007, 13:01.
Comment
-
Иначе, Голъм, и аз цитирах Стивън Хокинг, но ставаше дума за една тенденция от просвещението насам...
Comment
-
Гост
Мястото на религията, често е в държавата. Не видях да се спомене в темата за теокрациите и за монархиите по волята Божия.
Comment
-
Хъм, чудя се дали наистина си прегледал темата, Smart_Patriot. Тя започва с това . А че мястото на религията е в държавата е баналност - тя не съществува извън обществото, т.е. намира се вътре в дадена държава и чисто исторически е свързана с държавността. Впоследствие последната се еманципира от първата.
Comment
-
Гост
gollum написа Виж мнениеХъм, чудя се дали наистина си прегледал темата, Smart_Patriot. Тя започва с това . А че мястото на религията е в държавата е баналност - тя не съществува извън обществото, т.е. намира се вътре в дадена държава и чисто исторически е свързана с държавността. Впоследствие последната се еманципира от първата.
Comment
-
Тук ти е грешката - вместо да търсиш, чети темата. Ако наистина те интересува, разбира се. И тогава ще забележиш, че (както лесно може да се предположи за тази тема), това е основен въпрос за разглеждане, поставен още в откриващия пост.
Всяка тема се развива според интересите на участниците в нея и единствено модераторите донякъде могат да я насочват обратно в руслото й (в повечето случаи, неуспешно). Стига отклоненията да не са глупави, няма особен проблем в това. Така или иначе, без интерес няма и тема.
Comment
-
Думата "религия" е термин, означаващ процес. Фактът, че вярата не е процес, автоматично ни казва, че религия и вяра не са съпоставими понятия. Темата е "мястото на религията" и затова коментарът по различните вярвания отпада от мнението ми.
Процес на какво е религията? Началното "ре-" в думата стои за "отново". Каквото и да значи продължението, до тук имаме "правя/случва се нещо отново" и тук искам да кажа, че когато думата религия е била измислена, религията като процес е съществувала отдавна, но не е била именована. Този процес на преповтаряне на едно и също действие е в основата на термина религия. Какво е действието? Не се знае със сигурност какво се е имало в предвид, когато е била измислена думата. Може би "свързвам" или "чета", има и други теории. Можете да си представите каква безкрайна разлика има между думите "препрочитам" и "вярвам"- та те нямат нищо общо. Една религиозна практика не изисква да вярваш в нищо, а просто да изпълниш дадено действие, демонстрирайки отношение на вярващ- това отношение се възпитава чрез преповторенията на действието... А вярата.. тя не се възпитава и съответно е лично вътрешно преживяване. Важното за да бъде един човек религиозен е не да вярва, а да има отношение на вярващ и да изпълнява религиозните дейности.
Ако темата беше "мястото на религиите" следва коментарът да е много подробен и многослоен, но благодарение на дадената формулировка, аз почти свърших. Когато човек чете отново, той вниква по-дълбоко в съдържанието на текста. Да препрочиташ текст е почти равностойно на това да търсиш по-дълбоко разбиране на същия. Логично- религията е процес на търсене на по-дълбоко значение.
Другото значение- да свързваш отново- ако говорим за смислово свързване, няма да кажем нищо ново, но историята на религиите ще ни каже, че "свързвам отново" в контекста на вероучения е "свързвам се с Бог отново". Процесът на свързване с Бог е нов прочит на шаманизма, където шаманът изпада в транс, за да се свърже отново с духовния свят (с духовете) и макар терминът "религия" да не е бил известен тогава, важното е, че процесът от тогава до сега се е запазил без да промени същността си.
Изложих накратко два процеса, които в етимологичен смисъл думата религия носи- това са търсенето на по-дълбоко значение (нов прочит) и търсенето на връзка с духовен свят (ново свързване). Но както и да го гледаме религията не е да ти натякват какво да вярваш, а това е ти самият да търсиш нещо отново и отново. Нейният външен израз- това е обредно-ритуалната система, която се изпълнява.
Знам, че хората рядко обръщат внимание на точното значение на думите, които употребяват, но за прегледност смятам, че думи като "религия" и "вяра" в единствено число и особено членувани, са думи, които много рядко трябва да се употребяват извън железен контекст, защото излизат от смисловата рамка "религия"="вероизповедание" и "вяра"="предмет на вероучение". Ако имаме вероизповедание, то в общия случай е религия, но религията в общия случай не се обяснява като вероизповедание. Предметът на вероучението от друга страна е дадена вяра, но определението за вяра не е "предметът на вероученията". Под "Християнската религия" много правилно се разбира християнското вероизповедание, но това не е уравнението аx=аy =>x=y, защото "християнски" не е константа.
Религията като изповядване на вярата е когато религиозният човек демонстрира отношение на вярващ, независимо дали вярва. Демонстрацията на вяра е с други думи изповед на вяра и вероизповеданието е просто религиозният живот на религиозния човек. Християнското вероизповедание е изповядването на вярата в учението на Христос и учението на изповядването на вярата в Христос... това не може да се преподава в училище, защото както казах многократно не е важното дали вярваш, а да демонстрираш отношение на вярващ- защо да се карат децата да правят нещо, което не им идва от сърцето?Last edited by herrDirektor; 03-10-2009, 17:28.
Comment
-
Твърде сериозно отделяте религиозната практика и институции от вярата. Всъщност двете са свързани в много висока степен, доколкото именно вярата е причината за религията. И макар вярата да е състояние на психиката, то всяка нейна външна проява, особено повтаряща се, вече е част от религията. Тоест - без вяра, няма религия.
От друга страна, доколкото понятието за религия е опит за обобщаване на система от вярвания и съпрождащите ги ритуали, тоест - опит за обощаване на външните проявни форми на вярата, то трудно е да се отрече, че и без религия няма вяра (ако разбира се, ограничим значението на "вяра" до безпрекословното приемане на съществуването на някой/нещо разумно по природа без нужда от логика и доказателства). Съвсем друг е въпросът каква е целта на вярата и каква - на религията.
ПП - ако религията е процес, защото обозначава повтаряеми външни проявни форми на вярата, то несъмнено и вярата е процес.
Религията е най-вече обществена система, базирана на психическата способност у човека, наречена накратко вяра.
Comment
-
1. Вярата- причина за религията.
Ако религията е както казвам вид търсене, то вярата, че търсеното съществува е валидна причина търсенето. Така, че вярата в общия случай е причина за религията, но не може да се абсолютизира. Днес се виждат ясни примери на религиозен живот без вяра. Организацията на погребения в днешно време не е толкова израз на религиозно обеждение, колкото е застраховка "след живот", някак "за всеки случай", "в памет на", "в почит на", което означава, че отношението (уважение, почит, преклонение) могат да бъдат стимул за религиозен живот. С това подкрепям тезата, че в основата на религията е отношението на вярващ, а не вътрешно съществуващата вяра.
Ако говорим за първото зараждане на религиозното мислене, доводите ми ще отпаднат и няма да съм в състояние да опровергая, но въпреки това има теория, че някога хората се погребвали не толкова заради вяра в задгробен живот, колкото от обич, от желание за израз на силно отношение на привързаност към умрелия и някак да го "задържат" до себе си по-дълго, като му устройват специален начин на заминаване от този свят. Едно последно общение с починалия- израз на отношение, на първо място отношение и след това- вяра. Това от моя страна е по-скоро предположение и увлечение по нова и провокативна теория, но усещането ми като цяло е, че "има хляб" в този алтернативен възглед, а именно - отношението по-изначално от вярата.
2. Защо вярата не е процес?
Вярата не я разглеждаме като процес, не защото не е процес, а защото не можем да я хванем в движение- винаги я хващаме в застиналост. Колкото пъти я погледнеш, тя винаги застива както е. Самата мисъл за вярата я сковава. Докато религията е непрекъснато движение и като такова я наблюдаваме и затова я назовавам като процес.
3. "Религията е най-вече обществена система, базирана на психическата способност у човека, наречена накратко вяра."
Така е, религията по-правилно се разглежда на масово ниво- обществено приет начин за свързване с духовното, но държа да се помни, че религията е този процес на свързване с духовното, а не нещо неопределено и податливо на спонтанна лична интерпретация.
Аз вече започнах да вмъквам идеята за отношението преди вярата. Не че съм го доказал- напротив. Но силно ме вълнува да виждам именно отношението да се оценява по важност, когато става дума за религия. И така- религията базирана на способността на човека да вярва. Защо не религията, базирана на отношението на човека към себе си и към света и на вярата като негова способност да приема за истина нещо, което не е доказано към момента.
Comment
-
Защо не религията, базирана на отношението на човека към себе си и към света и на вярата като негова способност да приема за истина нещо, което не е доказано към момента.
И не - вярата не е способност да се приема за истина нещо, което не е доказано към момента. Вярата е сред психическите способности на човека да не изпитва нужда да търси доказателства за съществуването на дадена мисловна конструкция извън самата мисъл. В този смисъл тя се осъзнава, а защо не и проявява, значително късно в онази част от развитието на homo sapiens, за която имаме данни.
Може, колкото и парадоксално обаче да е, смело да се каже, че за първоначалното възникване на вярата е виновна именно нуждата от обяснение. Когато тази нужда се срещне със съответната граница на познанието, се ражда вяра. Тоест, там, където границата на познанието отстъпва, липсва и вярата (в дефинирания по-горе смисъл).
Comment
-
Не мога да се съглася, че отношението на човека към самия него не се конфигурира религиозно. Нима целия Ренесанс не въздига "новото отношение към човека"? Защо ново отношение?- нима през Средновековието отношението към човека не е следствие от религиозните възгледи и не е ли религията тогава освен базирана на вярата, в голяма степен и организирана около мястото на човека във вселената. Силната йерархизация и подреденост на обществото нямат ли нищо общо на идейно ниво с религиозните представи дотолкова, доколкото именно религията е причината да съществуват определени позиции в обществото със значителна роля?
Що е вяра? Веднъж да съм на по-остарялата позиция, но ми се струва, че това доколко е действително за теб нещото е определящо за това дали вярваш в него. Един по-ранен начин на мислене определя за действителност отвъдния свят и за недействителен този, в който живеем. Затова нали казваме, че те вярвали в отвъдното- тоест, че било действително за тях. Вярно е, че вероятно са се чувствали комфортно с тази с вяра, но дали липсата на нужда от доказателства е самата вяра или тя е влагането на смисъла на действителност в идейни същности? Не знам защо да толелирам първото.
Как се ражда вярата? Дали се ражда винаги по същия начин, който сме установили чрез опит? Абсурдна ли е идеята, че човек, изпитвайки силна носталгия, започнал да се бори с нея, създавайки в ума си алтернативна реалност, където всичко загубено да може да оживее отново. Ако отношението към покойника е било все по-силно изразено, то може да е било съпровождано от засилване на носталгията и изкривяване на психиката. Освен това, за да се комуникира с духовния свят се изисква едно по-екстремално отношение към себе си. Човек трябва да се центрира спрямо света (вселената), за да осъществи връзката, което личи в много ритуали, поверия, храмова архитектура, гробищна архитектура и др. Ако не е в центъра на света, човекът не може да осъществи общението. Жаждата за ред е потресаваща у човека и ни кара да се изненадваме кой древен народ какви математически, астрономически, архитектурни постижения достига. А човекът- да се центрира спрямо света по смисъла на всичко около себе си- да нагоди света спрямо себе си, строеки невъобразими неща в невъобразими времена и да кажем, че това не произтича от отношението на самия този човек към себе си и към света (и отношението между човека и света)? Или пък да заявим, че не е религиозно вярване това да се общува с духовния свят, при положение, че това е същността на религията? Аз виждам връзката като прекалено ясна, за да опитам дори да приема нова гледна точка без повече обяснения. Ако вярата е липса на необходимост от обосновка, то аз определено няма да заемам позицията на вярващ в това обсъждане. Така е и редно.
Comment
-
Не мога да се съглася, че отношението на човека към самия него не се конфигурира религиозно.
нима през Средновековието отношението към човека не е следствие от религиозните възгледи и не е ли религията тогава освен базирана на вярата, в голяма степен и организирана около мястото на човека във вселената.
но ми се струва, че това доколко е действително за теб нещото е определящо за това дали вярваш в него.
"Влагането на смисъла в идейни същности" е невъзможно без липсата на нужда от доказателства. Ако тези същности не дават достоверен откъм доказателства отговор за смисъла, то те биват отхвърляни за сметка на по-достоверните. Вярата не се нуждае от достоверност (е, тук има разлика с религията, която си е изработила един бая абсурден доказателствен апарат).
Освен това, за да се комуникира с духовния свят се изисква едно по-екстремално отношение към себе си.
А човекът- да се центрира спрямо света по смисъла на всичко около себе си- да нагоди света спрямо себе си, строеки невъобразими неща в невъобразими времена и да кажем, че това не произтича от отношението на самия този човек към себе си и към света (и отношението между човека и света)?
Или пък да заявим, че не е религиозно вярване това да се общува с духовния свят, при положение, че това е същността на религията?Last edited by кало; 04-10-2009, 12:39.
Comment
-
1. За подреждането на света- говоря за разпрострян във времето процес, но най-вече проличаващ си в археологическите открития, датирани от времето на Древността. Влагането на символно значение достига до такава степен на моменти, че се появяват не само предмети, но и цели постройки без функция, освен символна. Това трябва да е бил осъзнато търсен ефект.
2. Когато групи Хомо Сапиенс напускат Африка за първи път, вече съществува шаманизма, който е основа на всяка религия дошла след това. Връзката си личи повече при политеистичните религии и когато се изучават определени ритуали за комуникация с дадено божество. Комуникацията с отвъдното не е лудост, а транс. Умението да се изпада в транс, да се чуват гласове, да се виждат картини от небитието- това е много ценено, много специално умение на времето.
Comment
Comment