Бре, че забавно тук.
Добре де, ако аз отида в някъде в командировка за месеци, и там нямам библиотека, оглупявам ли (ако повече от настоящото ми състояние е възможно) или не?
Иначе - тук се говореше за това колко било трудно да си християнин, или мюсюлманин или нещо друго. Най-трудно, да не кажа невъзможно, е да не вярваш в нищо свръх-теб. Всъщност религиите (приети като система от вяра и ритуали, гарантирана чрез институционална и йерархическа санкция) само улесняват живота на индивида в обществото. Те вземат повечето решения вместо него, и носят голяма част от отговорностите му, като му създават зверски цензура и автоцензура - за всичко в живота му. Цензура и автоцензура, които обаче правят живота по-прост за "изпълнение".
Аз лично не вярвам в бог, дори в идеята за такъв. Не вярвам и в Главния физичен закон, от който няма мърдане. Предполагам, че има множество закономерности/принципи, на които е изградена вселената, но силно се съмнявам, че те са общовалидни и непреодолими. Гравитацията, например, е преодолима, при известни условия и степени , а и не знаем със сигурност, че е валидна навсякъде и всякога.
Проблемът е, че правим опити да поставим вселената в главите си, а не обратното. И създаваме бог по свой образ и подобие - придаваме му качествата, които главата ни е способна да измисли, и дори предполагаме, че има други, но тъй като "друго" не се вписва в начина ни на мислене, го определяме като "непознаваемата част от бога". Докато не дойде поредната промяна/разширяване на парадигмата на човешката мисъл.
Смятам, че основната роля на религията (в класическия смисъл) е в запазването на обществото - тя е (или по-скоро била) най-лесният инструмент за това.
ПП - колкото до "душата", "духовното"... Защо пък те трябва да са прерогатив на религията? Що си мисля, че там основните играчи са стиховете, музиката, изобщо изкуствата (какво и да значи това). Демек - царството на емоцията, чувството. Кое е по-"духовно" - добрата служба или добрият оргазъм и чувството, че заспиваш и се събуждаш до някого? Аз лично избирам второто.
Добре де, ако аз отида в някъде в командировка за месеци, и там нямам библиотека, оглупявам ли (ако повече от настоящото ми състояние е възможно) или не?
Иначе - тук се говореше за това колко било трудно да си християнин, или мюсюлманин или нещо друго. Най-трудно, да не кажа невъзможно, е да не вярваш в нищо свръх-теб. Всъщност религиите (приети като система от вяра и ритуали, гарантирана чрез институционална и йерархическа санкция) само улесняват живота на индивида в обществото. Те вземат повечето решения вместо него, и носят голяма част от отговорностите му, като му създават зверски цензура и автоцензура - за всичко в живота му. Цензура и автоцензура, които обаче правят живота по-прост за "изпълнение".
Аз лично не вярвам в бог, дори в идеята за такъв. Не вярвам и в Главния физичен закон, от който няма мърдане. Предполагам, че има множество закономерности/принципи, на които е изградена вселената, но силно се съмнявам, че те са общовалидни и непреодолими. Гравитацията, например, е преодолима, при известни условия и степени , а и не знаем със сигурност, че е валидна навсякъде и всякога.
Проблемът е, че правим опити да поставим вселената в главите си, а не обратното. И създаваме бог по свой образ и подобие - придаваме му качествата, които главата ни е способна да измисли, и дори предполагаме, че има други, но тъй като "друго" не се вписва в начина ни на мислене, го определяме като "непознаваемата част от бога". Докато не дойде поредната промяна/разширяване на парадигмата на човешката мисъл.
Смятам, че основната роля на религията (в класическия смисъл) е в запазването на обществото - тя е (или по-скоро била) най-лесният инструмент за това.
ПП - колкото до "душата", "духовното"... Защо пък те трябва да са прерогатив на религията? Що си мисля, че там основните играчи са стиховете, музиката, изобщо изкуствата (какво и да значи това). Демек - царството на емоцията, чувството. Кое е по-"духовно" - добрата служба или добрият оргазъм и чувството, че заспиваш и се събуждаш до някого? Аз лично избирам второто.
Comment