Мястото на религията

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Голум, не съм прочел всичките ти постове по темата, но мисля, че твоя пост ¹27 съм го разбрал правилно. Изразил си се достатъчно ясно. Цитирах го, за да не прозвучат думите ми подхвърлени просто така в пространството. Цитирайки те, аз изразявам по-скоро съгласието си с твоето мнение.:tup: Явно аз съм останал неразбран.
P. S. Наистина ли вероучението вече навлиза в детските градини? Ако си писал вече нещо по въпроса за детските градини би ли ме насочил къде да го прочета?

[Nick]

..Мисля си, че личната вяра е въпрос на личен избор, който следва да се прави тогава, когато личността е способна да прецени сама...

И на каква долу-горе възраст става това със съзнателния избор? На пет години? На двадесет и пет? Никога?

Предлагам да приложиш на практика подхода с "личния избор" към децата си. Остави ги да изберат дали да си мият зъбите или не; дали да вечерят със 75 бонбона или с яденето приготвено от мама; дали да се мият след буйна игра в двора или да се копнат както са си в кревата; дали да гледат ТВ или да си правят домашното. Накратко, остави ги те да направят "личен избор". Определено те биха били в състояние да направят това, след като си готов да оставиш едно много по-сложно решение (това за вярата) на тях? След това сподели резултатите си с нас за това как работи личният избор при теб.

"Береги честь смолоду, а одежду сызнова" - Козьма Прутков (надявам се, че разбираш цитата?)

[gollum]

И на каква долу-горе възраст става това със съзнателния избор? На пет години? На двадесет и пет? Никога?

Много е индивидуално. Вероятно не са малко хората, при които никога не става. Особено пък ако не им се даде шанс да опитат.

Предлагам да приложиш на практика подхода с "личния избор" към децата си. Остави ги да изберат дали да си мият зъбите или не; дали да вечерят със 75 бонбона или с яденето приготвено от мама; дали да се мият след буйна игра в двора или да се копнат както са си в кревата; дали да гледат ТВ или да си правят домашното. Накратко, остави ги те да направят "личен избор". Определено те биха били в състояние да направят това, след като си готов да оставиш едно много по-сложно решение (това за вярата) на тях?

Има бая голяма разлика между едно дете и възрастен човек (първо) и второ - между въпросите, отнасящи се до лична хигиена, спазване на някакъв присъщ на една къща ред или изпълнение на лични задължения и лична вяра и лични морални ценности. Вярвам че разбираш разликата, но ако не я виждаш, то явно не бих могъл да ти я поясня . Те не са в състояние да направят това поне до определан възраст, но аз и не възнамерявам да ги карам да избират нещо по този въпрос докато се намират в тази възраст. Но това не означава, че сямтам, че аз трябва да им отнема възможностат за избор. Подходът ми е балансиран, обяснявам какво смятам аз за добро и лошо, но не изграждам тази система върху някаква религия или вяра. Въпросът, за мен, е да не им отнема възможноста за избор към времето, когато биха могли да я направят.
Мога да се изразя и така - това, което описваш е въпрос на възпитание на определено поведение и отношение към нещата. Това е нещо, което се получава най-вече в семейна среда и е, според моите разбирания, задължение на семейството. Напълно съм убеден, че тази задача е постижима без по какъвто и да е начин да се намесва религията. Иначе казано, възпитанието на детето не е въпрос на религиозно възпитание.

След това сподели резултатите си с нас за това как работи личният избор при теб.

Ами работи си добре между мен и дъщеря ми. Но то си е до хора, както отбелязах. Когато смятам, че нещо, което тя е напарвила не е хубаво винаги се стремя да й обясня защо това е така, като наблягам на разбираемостта на обяснението (а не на ирационалната страна). Засега общо взето се получава.

Въпросът, обаче, бе за задължителното обучение по вероучение в училище. Аз го намирам за ненужно, защото не смятам, че трябва задължително у всички деца да се формира някаква ценностна система, основана на конкретна религия. Съгласен съм, че дори и това да ес прави, съответният човек когато порасне ще може сам да си прецени за себе си. Според мен, обаче, целта на училището следва да е (съзнавам, че това по-скоро не е така в момента) развитие доколкото е възможно на способността за самостоятелна преценка и обмисляне у учениците, включително и по въпроси с етичен характер, т.е. способност за осъзнато приемане на дадена ценностна система. Не мисля че тази цел по какъвто и да е начин се подпомага чрез въвеждането на часове по вероучение.

[ivan_kunchev]

Чудех се дали тука да не постна един пост дето го подготвих като нова тема, ама ще се въздържа и ще го поставя наистина като нова тема, наречена " Някои размисли".

[Nick]

.. Вярвам че разбираш разликата, но ако не я виждаш, то явно не бих могъл да ти я поясня . Те не са в състояние да направят това поне до определан възраст, но аз и не възнамерявам да ги карам да избират нещо по този въпрос докато се намират в тази възраст...

Всъщност, аз имах предвид приликите. Става въпрос за аналогия, а не за идентичност. Аналогия в изграждането на ценностна система и личния избор в нейното изграждане. Пфу, звучи като мисъл на Васисуалий Лоханкин.

Както и да е, забрави - или изтрий мнението като "неджентълменско". Въпросът за ценностната система има повече от един отговор.

[gollum]

Както и да е, забрави - или изтрий мнението като "неджентълменско".

Е, няма как да "изтривам" нищо - много отдавна се отказах от тези си функции в този форум и оттогава съм имал твърде много случаи да се уверя, че решението ми е било правилно. Така че кой каквото иска да трие - да се обръща към съответните инстанции . Или пък към себе си .

Въпросът за ценностната система има повече от един отговор.

Този въпрос има милион различни отговора. Ако наистина мислиш това, което си написал (а трябва да е така, щом си го написал ), то в такъв случай си разбрал каква позиция изразявам в тази тема. Специално написах (но някой може да е пропуснал да прочете, винаги такава става), че излагам своята версия на този отговор, което по подразбиране предполага, че не смятам нито въпроса, нито отговора за еднозначен. Въпрос на личен избор и на подход. Ако срещу нещо възразявам, то е срещу нечие намерение този въпрос да се разглежда като еднозначен с очевиден единствен отговор.

Въпросите за отношенияте между религия, вяра и ценостна система също са интересни, но ако правилно съм разбрал намерението на Иван Кунчев, май ще ги разискваме в отделна тема . Моето мнение (не обързвам никого с него, да напиша за трети път в тая тема) е, че без съответното съзнателно преживяване и личен избор, не можем да говорим за каквато и да е вяра, а най-много за религия като част от предадената на индивида традиция или като част от възпитанието, която не е по-силна или необходима от останалите елементи.

[Nick]

.. Ако срещу нещо възразявам, то е срещу нечие намерение този въпрос да се разглежда като еднозначен с очевиден единствен отговор...

Аз също, но е явно, че тук се допускат само конюнктурно-коректни мнения (за което не ми дреме, аз живея в по-толерантен свят). Моето мнение, засъпващо тезата за необходимостта от религиозно и по-специално християнско образование бе изтрито. Това, предполагам, е европейското "единни в различията си" в действие?

[Sir Gray]

Не, това е "културните хора се държат културно" в действие. Аз го изтрих, а и доста се замислих за последните ти мнения също. Но виждам, че Голъм им е отговорил, затова да кажем, че минават.

[Хана]

Аз лично съм против религиозното образование, дори в избираемия му вариант поне до 8-ми клас. В детската градина е по-важно да знаеш, че не се пресича на червено и защо пролетта се разлистват дърветата, а не кой е Христос и какви са църковните канони. На тази възраст нямшаш нужда от знание, а вярата не може да се преподава. Няма лошо между приказката за Червената шапчица и Спящата красавица да се включи и някоя рождественска такава, особено в художествена интерпретация, но това не е вероучение, а обща култура. Виж, някъде по-късно, по история или философия трябва да бъда включено и някакво теологично познание, но това пак е знание, обучение. Вярата не е порция информация и не може да бъде преподадена. Т.е. пак опираме до семейството и родителите. Аналогията с миенето на зъбите е съвсем неуместна, защото докато в единия случай човек има избора да бъде вярващ или не и какъв точно вярващ да бъде, в другия има избора да си мие зъбите или да прекарва приятни часове при зъболекаря.

[Nick]

.. Аналогията с миенето на зъбите е съвсем неуместна, защото докато в единия случай човек има избора да бъде вярващ или не...

Не повече отколкото г-жа Хана е имала избор в собствената си ценностната си система докато се е изграждала като съзнателна личност. Тя й е била насадена от много фактори извън нейния контрол. Или ще ми кажеш, че те е била изцяло в твой контрол с възможност за избор?

[mitaca]

Не знам дали дискусията върви в рамките на темата зададена от автора (това само той може да каже)? Но моето мнение е че доста се разводни. Факт е, че нашата Православна Църква не може (или не иска) да се справи с проблема. Факт е, че повечето пишещи тук приемат, че Православната Религия и в частност Църква има маргинално влияние (бе май абсолютно никакво) във възпитанието на каквато и да е ценностна система у младите българи. Факт е също, че има вакуум в това възпитание. Аз може би погрешно приех тезата, как православието може да оправи нещата (бе всъщност това което писах е, че не може). Ако трябва обществото да се заеме по-скоро би трябвало да има часове по история и ценности на религията (по-точно религиите, ма тук ще настане такъв батак при избора на идейно-религиозните течения, на това кое е ерес и т.н.).
Но аз смятам, че обществото не може да реши това (освен това смятам, че не е длъжно, а и, че е погрешно). За цървата писах, само мога да добавя, че също е погрешно да се делегират подобни права. Най-добре е семейството да създаде фундамент (вярно възможни са манипулации от типа аз съм такъв и ти трябва и ЩЕ си такъв, но по-добре манипулации на такова ниво отколкото на по-голямо ниво). А иначе съм съгласен, че общението с Бога е съкровен и личен избор (както и с кой Бог, ако някои правят разлика). Но също така е факт, че младото поколение приемат Бога на телевизията, на мерцедесите и банкнотите, на грубата сила или на слагачеството (ако не я притежава силата). А това не е ценностната система, която бихме искали да приемат нашите потомци (а може би е?).

[gollum]

Но също така е факт, че младото поколение приемат Бога на телевизията, на мерцедесите и банкнотите, на грубата сила или на слагачеството (ако не я притежава силата). А това не е ценностната система, която бихме искали да приемат нашите потомци (а може би е?).

Така е, това определено е проблем, поне за мен, а виждам, че не само аз мисля така. Но как може да се реши? Съгласен съм, че българската православна църква въобще не е в състояние да предложи решение (а и не трябва да се изисква от нея такова). Проблемът, поне донякъде е, че въпросните поколения се възпитават подражавайки на това, коет възприемат като информация от телевизия, компютри (т.е. игри, интернет) и живота около тях. И по трите канала основно тече информация, която утвърждава ценностната система, коят си обобщил в тези две изречения. Четвъртият канал (родителите) има своето не малко влияние върху този процес, но в повечето случаи сам той е повлиян от първите три. Петият канал на въздействие (училището) е маргинализиран от много време. Шестият (средата, компанията) е почти винаги отражение на ценостната система от първите три. По всичко личи, че решение не може да има без прилагане на някакво "социално инженерство", а последното освен, че има очевидни отрицателни страни, не дава и никаква гаранция за успех и за това, че няма да се появят нови вреди.
За мен някакво решение на проблема може да се намери в съществена промяна на отношението и възгледа за образованието у обществото и държавата. Ако на училището се погледне като на възможност да се възпитава определена ценностна система и начин на мислене и то бъде покдрепено от мощните средства на въздействие (първите два информационни канала, споменати по-горе), то най-малкото е възможно да се постигне нещо.
Но веднага ще се появят поне няколко непреодолими проблема. Първият е, че основна роля има качестовто на учителите, а за да има ефект, то трябва да е много високо. Т.е. само отделни хора биха могли дасе спарвят с тази задача, а няма как да се гарантира, че хора с подобни качества ще се насочат към тази професия, нито пък тези качества подлежат в достатъчна сетпен на научаване.
Вторият е неизбежното заключение, че дори и първото условие да бъде изпълнено в най-добрия случай системата ще работи за някаква част от учениците, вероятно по-малката.

Това, предполагам, е европейското "единни в различията си" в действие?

Не знам, не мога да ти отговоря на това. Не се чувствам в състояние да говоря от името на "европейците", а и не се чувствам отговорен за цензурата, която е приложена върху теб.

[беллосллава]

"Най-добре е семейството да създаде фундамент (вярно възможни са манипулации от типа аз съм такъв и ти трябва и ЩЕ си такъв, но по-добре манипулации на такова ниво отколкото на по-голямо ниво)." - А има ли го семейството?! Не е тук мястото да коментираме тази тема. Но семейството като социална единица липсва и децата нямат възможност да получат елементарно възпитание, да не говорим за някакви морални норми или ценностна система.

[gollum]

Но семейството като социална единица липсва и децата нямат възможност да получат елементарно възпитание, да не говорим за някакви морални норми или ценностна система.

Това е друг, също интересен въпрос. Мисля че някъде (но едва ли в нарочна тема) сме го обсъждали. Моето мнение е, че макар очевидно функциите на семейството като социална единица да се променят, при това сравнително бързо (а формалната страна дори по-бързо отпада), все още то е далеч от изчерпване на функциите си, които при това засега няма от какво друго да бъдат поети. А в личен план като човек със семейство, ще си позволя да заключа, че то съвсем не липсва .

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Мнозина от нас вероятно са израстнали в атеистична среда, сред родители атеисти. Не вярваме в никакви богове, но всички ли са толкова зле възпитани, като мен и с толкова лоша ценностна система? Лично аз не споделям ценностната система, визирана от Митака. Може би донякъде тази, на банкнотите. Но банкноти, които не са придобити по лесен и напълно престъпен начин. Но мисля, че това за банкнотите, пък и за някои от другите неща се споделя и от доста хора с религиозно възпитание.
Впрочем, виждам и нещо положително в религиозното възпитание. Не съм напълно сигурен, но мисля, че то може да стимулира до известна степен раждаемостта. Но то пък не е много сигурно дали това е положително нещо.:sm186: